Каква сума отделяте месечно от бюджета си за благотворителни каузи?

За сега 0 ?...

Пари не сме дарявали засега. Не ми се е случвало и да минат деца или някакви други през къщи.
Но пък редовно давам дрехи и обувки. Има една будка за донейшън близо до нас.

А от колко време сте в чужбина ако не е тайна и промени ли това по някакъв начин мисленето ви по този въпрос или и в БГ сте давали пари за благотворителност?
Пак подчеравам става въпрос за ВСЯКАКВИ пари, дадени на някого ( било то човек на улицата или организация), които са за някаква кауза.

От близо 7 години вече. Все повече съм убедена, че тези пари не отиват по предназачение, а в джоба на някого. дано не съм права.

Скоро ще стане година. В Бг ми се е случвало да дам на просяк на улицата. Дрехи в БГ оставях главно в найлонови топби отстрани на контейнерите за боклук.

Аз питам, защото днеска си правих оценка на бюджета за миналата година и на месец ни се събира не малък процент от заплатата на мъжа ми. Не е голямо като сума, но и ние не сме в много цветуща ситуация, а и чакаме второ бебе, изплащаме заем..просто ми се искаше да си сверя часовника. Иска ни се да можем да отделяме за много неща, но за съжаление възможностите ни не са толкова големи, а когато не можем се чувстваме зле, че не можем да помогнем на някой, който има нужда.   Все пак ние имаме покрив над главата и сме нахранени...
От друга страна, непрекъснато ни заливат покани за разни каузи- за университета, където мъжа ми завърши със стипендия, за организацията, която се грижи за животните оцелели след Катрина, за самата Катрина да не говорим, непрекъснато идват дечица във всякакво време ( имам предвид няма студ, няма сняг, няма дъжд) да продават бисквити, на приятели и колеги децата продават такива за училище, за рака на гърдата, за болните от диабет , фондация за недоносените бебета и още много, много..даже не ги помня всичките.. И с всички тях сме по някакъв начин емоционално обвързани.
И се чудя...как да се преборя със съвестта си в този случай и от кое да намаля разходите, като всички тези неща са важни и биха помогнали много на някого, като при това да се чувствам добре със себе си.

Какво те кара да мислиш така? Има достатъчно организации, на които можеш да направиш " проверка" по всяко време или да им пратиш такава, ако се съмняваш за злоупотреби. А и ако дадеш лично на човек, който има нужда също е вариант.

А колко то вас са работили в благотворителна кухня например? Или са били доброволци при работа с хора с увреждания или някаква такава работа?

Ами много репортажи и разкрития по телевизията, както и разкази на някои хора, сблъскали се спроблема.
В момента е и въпрос на средства най-вече разбира се, нямам нито едно излишно евро...

За съжаление не мога в момента да отделя за благотворителност (изплащаме 4 неща в момента ...).

 Но пък много ми се иска, като започна работа,  някаква сума от заплатата ми (макар и малка) автоматично да бъде прехвърляна в такъв фонд.

Дали е така на запад от BG - не знам, но си спомням, че бившата ми шефка спомена за нещо такова работещо на запад от нас.

Не давам на просяците по улицата колкото и кофти да звучи, за мен тези хора са там защото са мързеливи ( поне в Торонто ). Не съм видяла един който да е видимо болен или стар - все млади и прави, и все канадци е ако аз мога да дойда тук, да науча езика и да си намеря свястна работа, те как не могат ( хем са с предимство по отношение на език и култура)? това ми е позицията по отношение на хората на улицата. На организация не съм помагала с пари, но затова пък с дрехи, обувки и т.н. редовно.
Всеки месец даряваме $50.00 на The Hospital for Sick Kids, теглят ни ги автоматично от кредитната карта. По-нататък живот и здраве повече засега толкова можем. С удоволствие ги даваме с мъжа ми, и двамата знаем много за изследователските програми в болницата, в която идват хора от цял свят за трансплантации и тежки случаи на болни дечица, това е място където се правят чудеса
Деца със шоколади не са идвали, но бих дала винаги.
Еднократно помогнах с около $20.00 на Doctors Without Borders, не се сещам за друго в момента. В общи линии единствените пари които са ежемесечни  дарения са тези за Sick Kids.

Аз се чувствам добре и само с даряването на дрехи и обувки.

http://www.napleswinefestival.com/

Преди време пуснах тема, сега пак пускам линка за "скромната" благотворителност тук, която се слу4и в рамките на два дни. Обаче тези хора могат да си позволят покрай забавлението, да дават и пари за благотворителност  
Това, разбира се, не обезмисля малките суми, дарявани от всеки друг обикновен човек  

А кръв дарявате ли?

Няма смисъл да се бориш със съвестта си според мен. Когато нямаш възможност- нямаш, това е положението а самия факт че питаш за това, значи че когато можеш ще помогнеш на някого. Това е важното

От време на време се е случвало, за някаква детска ракова болница например, проблемът е, че като дадеш веднъж, и стой та гледай, няма отърване. Не сме събирали обаче бележки или копия от чекове за тези платени суми и не сме ги представяли при отчитането на данъците  . Aко всичко е наред, би трябвало да са tax-deductable.

Нямам определена сума. Дарявала съм дрехи(мои и на бебето), храна. Случва се на 2-3 месеца. Нямам нищо против да дарявам неща, които вече не са ми нужни....
Аз и съпруга ми сме дарявали 1-2 пъти на March Of Dimes(www.marchofdimes.com). KOgato moga s kolkoto/kakwoto moga!! 
В чужбина съм от 2 години. В БГ също съм оставяла чували с дрехи/обувки навън.
Не мисля, че с нещо се е променило това, че съм в чужбина.

Давала съм за Червен кръст и на децата, които са ми звъняли на вратата да ми продават шоколади с благотворителна цел. Давала съм пари за дарение на The Hospital for Sick Kids.
На просяци не  - за мен са мързелива сган, която не заслужава аз да се лиша, за да имат те за наркотици /примерно/.

Кръв от години не съм дарявала /в чужбина никога/.
Имам анемия и не съм подходяща.

давали сме за ле4ение на мои близки, за болни деца. дори и тези, които събират пари по кафетата. давала съм на стари хора дето продават магданоз например. на музиканти дето свирят по улиците...
тук всяка година трябва да дадем 2.5% от спестените си пари за благотвортелност. това е религиозно "задължение". по4ти навсякъде има места за субиране на средства за 4ервен кръст или други организации- оставяме.
кръвта ми е 0 + и мога да давам, но оросяването ми е зле и дори малко да ми изтеглят и припадам.
Tandoori не бива да се 4устваш виновна, ако не можеш да даваш толкова, колкото ти се иска. и малкото е нещо, а и милиони да даваш пак няма да стигнат за вси4ки и вси4ко.

Като каза не в чужбина..на нас пък ни отказаха като искахме да даряваме тук, защото сме живяли в Индия. Трябвало да минат 10 години след като сме били там и тогава може. Много странно, в смисъл ако се страхуват за някакви болести, нали могат да те тестват предварително..

Много ми стана интересно това дето писа за религиозното задължение...А после дават ли данъчни облекчения? Или при вас нямаше данъци 

Ние непрекъснато даваме пари под някаква форма за благотворителни каузи и организации. Или купуваме неща, парите от които отиват 100% към дадена кауза,  или даваме вещи, които вече са ни ненужни зада бъдат продадени и парите от тях директно отиват за благотворителност, или даваме директно пари. Също така купуваме джунджурии от благотворителните магазини.
 

Аз давам най-вече дрехи и обувки (най-вече Викови )

Няколко пъти съм купула картички на Червения кръст и подобни шоколади.
Два пъти давахме за болницата, в която раждах ама най-често давам на просяци - чак ме е яд, че съм такава  В България бе така - тук също

Мъжо най-много да ме зареже някой ден заради това

Сигурно дарявате в St. Jude's Children Hospital.....Така ми бъркаха в съвестта и здравето тия хора.....Пратиш им веднъж и след това явно им влизаш в мейлинг листа, и се започват едни сърцераздирателни писма от деца, със снимки, стикерчета, етикетчета и какво ли не, направо да ти се свие сърцето от мъка ...и ти продължаваш да даваш ли, даваш....Голям морален проблем имах с тях...Наистина обаче са го измислили така, че да си в шах, ни напред, ни назад...Хем съвестта ти иска да даде, хем виждаш, че те изнудват под една миловида, изфинена форма...А Марло Томас никак не е бедна, мисля, и има достатъчно връзки и спонсори...Добре, че намерих начин да намаля инвазията...
Зависи как си правиш таксите....Май си заслужава да очакваш такс дидъктибъл, ако са по-големшки суми, 7000-7500 долара годишно и то на човек (по стандартната дедукция, използвайки кратката форма - въз основа на целия приход, като дидъктваш разни затрахователни оспорвания, мортгиджи, дарения), иначе какво - по долар два ли ще дидъктнат от данъците?

А пък аз, без да отклонявам темата много, се чудя как бих могла да даря на някой дом за сираци в България- било пари, било да организирам кампания за събиране и изпращане на дрешки и играчки.
Само че там наистина ме е страх, че дареното няма да отиде по предназначение.
Някой има ли някакви идеи?

Иначе тук съм дарявала кръв един-два пъти, миналата год. -провизии  и също малко пари за засегнатите от последните урагани.
А и също преди 6-7 год., когато още нямах право да работя и учех за кандидастване в университет, ходех един път седмично да помагам като volunteer в Shriners  Hospital (болница за дечица с тежки и средни физически деформации и увреждания).

Да, и храна и пари. В сградата където живеем, поне веднъж годишно събираме консерви и пакетирани храни за хранителната банка. В училишето на дъщеря ми 2 пъти годишно също дълготрайни храни,+ пари за пострадали от наводнения, земетресения, за болници и т.н. Вчера - поредните 10$ донейшън + няколко закупени шоколада от нейни съученици. От другата седмица в три поредни вторника ще правя дребни сладки, които дъщеря ми ще трябва да продава в училише. Редовно ми се носят флайъри за новоизлезли книжки, като на гърба им с големи букви пише, че % от всяка закупена книга, отива за училището - преди седмица платихме поредните 10 (комплект са) и всеки момент ще ни ги доставят.

Да,хранителни продукти за Food Bank и по-малки суми за Hospital for Sick Kids.Подпомагаме и една от българските църкви в Торонто.
Тук дрехи съм давала само на познати,иначе ги изпращам за България,когато мога.
Доскоро помагах и на Полицейската Асоциация  на Онтарио,но реших,че ако тези пари отиват за болни деца,ще се чувствам по-добре.
Опитвам се да помагам и в България.Давам на просяци,въпреки че не ги харчат за храна...
Кръв не съм давала.И аз поради силна анемия.(Но то за кръвни изследвания ми източват по 6-7 епруветки-та си е направо кръводарителство.Извинявам се за off-а... )

Тandoori,според мен трябва да си поставите приоритети.За жалост не сме милионери и не можем да огреем навсякъде...

някаква сума мъжът ми дава месечно за фондация за животинки, но колко е - не знам. аз лично давам на децата, които минават с касички/обикновено по евро, две/. от училището на големия ми син  им бяха давали преди Нова година някакви марки, за поща, да продават по къщите, та ние си купихме, парите отивали за болница, но не помня нито коя, нито къде беше.
на цигани и просяци - не давам.
изобщо с две думи - не си падам по никакъв вид благотворителност.
ако изобщо реша да давам целенасочено - ще е за защита на животните, но аз съм недоверчив човек и винаги се съмнявам в  това, къде отиват парите. та не ставам за никаква благотворителност.

казва се "зака" . по принцип по големите празници се дарява- или като пари или храна за нуждаещи се.
тук няма данъци, но дори и да има пак няма да се облек4ават. облек4енията в Рая

Да, даряваме. Спонсорираме едно мом4енце в БангладеШ 4реz органиzацията План Интернационал. ПлаЩаме 25 ? всеки месец (направо ни ги теглят от сметката всеки месец), но има големи данъ4ни облек4ения и от собствен джоб остават само 8,50? от тия 25?/месец.

Парите не отиват директно до мом4ето, а с парите финансират проекти в селото му, например подобряват медицинското обслужване, водоснабдяването (сторят кладенец примерно), у4илиЩната система и т.н. Държат ни в те4ение какво то4но предприемат и всеки желаеЩ може да отиде на място, органиzират виzитка с местен представител на органиzацията, zа да се увериШ къде ти отиват парите. Освен това си пиШем с мом4ето и семейството му и можем да му праЩаме малко подаръци, ако искаме (2 подаръка годиШно със стойност 8? максимум и до 200 грама, например моливи, карти zа игра и др.)
Не си правя илюzията, 4е 100% от сумата, която даряваме, отива при нуждаеЩите се, все пак органиzацията съЩо има административни раzходи. Но 50% да отиват zа благотворителната цел, все файда. Ако не се дарява от страх от 4ерните овце, не се помага на никой....това е ли4ното ми мнение.

Освен това старите ни дрехи ги хвърляме в контейнърите на 4ервения кръст. Знам, 4е те не ги раzдават на бедните, а ги продават, но с парите от продажбата все пак финансират други проекти.

При големи бедствия, както скороШното zеметресение в Пакистан, даряваме "иzвънредно", според zависи    

MrsG, ли4но аz съм органиzирала събиране на помоЩи zа един дом zа сираци в село Стойките (до Пампорово), преди 3 години. Идеята се роди в един немски форум zа любители на България, в който съм администратор. Един 4лен пътуваШе с караван до БГ и искаШе да го товари с помоЩи и питаШе, какво да вzеме и къде да ги носи. Другият администратор е родом от Смолян и той направи връzката със Стойките. От 4леновете събрахме доста, всеки прати каквото можеШе, детски игра4ки, дрехи, купуваха коzметика, обиколихме лекарски кабинети и аптеки и събрахме лекарства, бинтове и пр.,.... и пари. Парите бяха някъде 600 или 700?, не помня то4но. Подаръците ги носиха на място, а парите не искахме да се дават директно на управителите на дома, сеЩаШ се zаЩо    На място гледаха от какво най много имат нужда, санитарните въzели бяха в много лоШо състояние та с парите купиха пло4ки и платиха директно на фаянсаджий (така ли се каzва?). Имам снимков материял, а освен това, пуста слу4айност, 4и4о ми има блиzки в това село и те съЩо бяха 4ували zа немците, които иzневиделица се появили при тях като Дядо Мраz  

И ние дале4 не сме богати. Но сме пътували много и сме видели истинска беднотия. Просто не zнаеме, колко сме си добре, а реално погледнато просто имахме късмет, 4е не сме родени в някое гето в Манила примерно или в някое африканско село.... Моето ли4но мнение е, 4е всеки би могъл да дарява неЩо, колкото и да е малко, но ако всеки дава по малко, пак се събира много  

Вярвам в законите на страната в която живеем и съм сигурна, че парите отиват по предназначение. Също така работя за благотворителна организация и виждам как се влагат парите и колко внимателно се грижат за тях.

Ако живеех в България ситуацията нямаше да е същата. Била съм ко- ординатор за събиране на помощи за детския дом в  Луковит и видях къде и как се раздават помощите - по семействата и роднините на персонала. И естествено това не е единичен случай.

общо взето  с пари, а пове4е с дрехи и неща, които не ползваме- хладилници, пе4ки, приемници и тн. има семейства не знам колко са , на който даваме пари както каза мариябутти, по празниците задължително (за това се грижи свекито -тя оби4а да се представя).но тати е по благотворителното 4ерпене, има ли някой на масата му, ттати  плаща. даже на ресторант или ако е с нас пари не се дават за нищо.кръв не давам не са ми я харесали.тука има и една дата на коята се вземат 10 процента от заплатата казжа се 26/26 за бедните и болните под егидата на президента.

Давам предимно дрехи, играчки, обувки и т.н. на благотворителните организации.
Събирам използвани пощенките марки и ги давам в нашето сърджъри
Купувам благотвоеителни картички
Пари на просяци не давам имам много горчиви спомени
Тандори не се чувтвай виновна без вина- колкото можете толкова
Една положителна мисъл, е по-добра от тонове фалшива благотворителност

аз работех за червен кръст и донякъде си мислех, че това ме 'освобождава' от отговорност да дарявам средства от заплатата си например.
освен отвреме навреме , ако ми станеше жал в София за някой да дам примерно 1 лев, нямам практика да отделям специален процент на месец ( със заплатата ми в БГ това беше немислимо, аз бях все в заеми).
тук има албанци просещи, но .. незнам защо.. никога не бих им дала.
бих отишла да работя доброволно за някоя организация.
мисля, че това е в-с на стандарт  ( отделянето на % от заплата или друга форма) или духовно осмислено  задължение.  аз бих искала да постигна второто. За съжаление не съм толкова духовно задълбочена и/или  религиозна, но  имам познати семейство в САЩ, които напълно осмислено даряват сума за църквата в която 'членуват' всеки месец за някоя тамошна благородна кауза.
като цяло обаче, останах  доброволец на червен кръст  и работя за организацията в същото време.
иначе аз вярвам, че парите отиват по предназначение. в противен случай, дарението би загубило духовния си аспект, а и думите дарение и доверие май си приличат.
мисля, че човек, след като избере да подкрепи нещо, трябва да го подкрепи.
  

Не месечно, а годишно се събират zа благотворителност при нас.

Аz също слагам много дрехи и обувки в контейнерите zа дрехи, но повечето от тях са стари и zахабени, така, че не го смятам като благотворителност.

Пращаме вече две години пакети zа деца от бедни страни от акцията: "Weihnachten im Schuhkarton", като zнам, че тоzи пакет може да пристигне при някое детенце от БГ или в друга иzточноевропейска страна.

Мъжът ми миналата година дари пари zа жертвите от тцунамито, но къде са отишли теzи пари, не zнам.

На просяците не давам, понякога давам на муzиканти на улицата. Мисля да участвам като доброволец в някоя органиzация, просто така, ще се чувствам добре, че съм помогнала.
При по-голяма финансова неzависимост бих помагала повече. Студентите едва ли имат въzможност да помагат, те са финансово zле. Това, което биха могли да правят е да са доброволци...
Да помагаш на някое детенце от дом в БГ, например да може да получи добро обраzование, zа това наистина си zаслужава. Помощ zа децата в неравностойно положение, да пораснат достойни хора, това е една много добра кауzа...
Мисля, че не помагам достатъчно, но дано zа в бъдеще да имам повече въzможност да помагам...
(пиша, пиша и като видя, направила съм няколко правописни грешки, хайде пак редактирай...пуух)

Месечно не съм смятала никога колко точно отделяме.
Използвах предколедната немска инициатива, която Пепеляшка пусна тук, за да пратя колет до български деца в домове, спомената и от Вени-Б - Weihnachten in Schuhkarton
От 2 г подкрепяме различни деца от нашата провинция, които искат да посетят делфинотерапия. Едно вече беше, сега чакаме да съберат родителите остатъка от сумата за второто. Парите сме ги давали лично на семействата в плик
Суми няма да споменявам.
Кръв съм дарявала преди години, сега аз самата се нуждая от кръв (за съжаление)

Не съм смятала, но при нас много често минават за събиране за нещо- винаги даваме. Финансово подпомагаме симфоничен оркестър, аматьорски състав за акордеон, православната църква близо до нас, организацията, която се грижи за мечките в Белица / местна тук/, местното радио, 2  музикални хора...Всяка година купуваме т.нар. детски пощенски марки / парите отиват по проекти за деца/....Събираме хартия и я даряваме на основното училище, където ходих на стаж за езика. Дрехи събирам и изпращам в България на хора, които знам, че имат нужда.

а как можем да помогнем да се променят нещата в България - като знам каква огромна нужда имат примерно домовете за деца - как може даренията действително да стигат до тях?

На просяци не давам, биг ишу не купувам. Давам само на улични артисти, ако ми хареса изпълнението, т.е. човекът си ги изкарва сам.
Купувам редовно разни неща от Кенсър рисърч. Също и всеки път, когато ходя, купувам от магазинчето към местната болница. Давала съм и съвсем дребни суми за детското и очното отделение. Не е точно благотворителност, защото редовно ги посещаваме и то напълно безплатно - а го усещам малко като дъл и че нещо не съм се издължила...
Не смятам за благотворителност даването на ненужните дрехи и вещи на някоя организация.

Не мога да помагам много, самите ние живеем доста скромно. За помощ в България - и там не помагам, освен на едно единствено дете. Който иска да помага там, може да се свърже с Движение на българските майки, момичетата ходят на място, виждат от какво имат нужда децата и купуват. И в другите градове ходят по домовете да помагат, може и с тях да се свържете.

имах предвид - как може да се направи така, че българските фондации да заработят по-ефективно и  да започнат да се ползват с доверието на хората и как ние в чужбина да помогнем това да стане. А иначе - за Движението на българските майки - зная, че момичетата полагат огромни усилия, просто се чудя как може ние да помогнем от чужбина по възможно най-ефективен начин.

Аз също не съм смятала колко отиват, даваме спорадично на March of Dimes (те популяризират приемане на фолиева киселина при бременност), United Way, ракови изследвания. По-миналата година участвах в един поход (силно казано, по-скоро обиколка на града пеш) за средства за рак на гърдата - събрах бая пари от познати (те ги даряват директно на организацията), и ще го правя пак. На университета не съм почнала да дарявам, въпреки че ми се иска, защото ми дадоха пълна стипендия. Ще почна като мога да дам голяма сума наведнъж, че то е богато училище и да се усети.

Сладки от момиченцата купувам, щото съм прасе и много ги обичам 

Давам и на просяци по улицата - понякога. Даряваме вещи на Salvation Army и на един приют за животни. Ако един ден се приберем да живеем в България, това бих направила - приют за животни. Знам, много хора ще кажат, има приюти за деца, които са гладни, боси, недоучени, но и за животните по улиците трябва да се мисли.

А за St. Jude Hospital - ами тези хора правят чудеса и НИКОГА ДЕТЕ НЕ ВРЪЩАТ, независимо какво плащат родителите и дали терапията, която е необходима, е стандартна, или трябва тепърва да бъде експериментално разработена (става въпрос за милиони долари)... как да не дадеш? Дано никога не разбираме първа ръка отчаянието на родител с раково болно дете... Колко пари има Марло Томас, и защо не си ги е дала тя всичките за болницата (?!) не смятам за нужно да коментирам. 

Тандури, ако ви се събират прекалено много такива благотворителни разходи, не смятам, че трябва да се чувстваш виновна - намали ги. Все пак семейството ти е най-напред. Донирай времето си, ако го имаш - да се срещаш с възрастни хора или да помагаш с ученето на деца (Big brother/sister организациите). За кухните мога да кажа, че ние живеем в такъв район, в който една моя приятелка чака няколко месеца да се вреди на дежурство в такава кухня - това малко смешно де, но е супер хората колко много помагат.

Наистина ли не смяташ, че това е акт на благотворителност?
Ненужните дрехи и обувки за теб, обличат деца и хора, които имат крайна нужда от такива.  Ненужните вещи за теб са нужни  някому, който ще даде някоя друга лира, която ще отиде към дадената кауза.

Какво разбираш под благотворителност? 

Хиляди хора изхвъргат ненужната си покъщнината , пари, които биха доставили било водопричистващи помпи в африканските села, било то дрехи и храна за  нуждаещите се, било средства за изследвания на болести, за които още няма лек и стотици хиляди хора умират годишно безпомощни пред болестта.

а как можем да помогнем да се променят нещата в България - като знам каква огромна нужда имат примерно домовете за деца - как може даренията действително да стигат до тях?

Аз се надявам да се променят малко по малко, но хората трябва да разберат първо че трябва да се дава на тези които са по-малко сполучили от нас.  А в България за съжаление култура на дарителство още няма, нито пък на доброволстване.  Хората все още се радват на възможностите си че могат да си купуват неща за себе си, и е разбираемо.  Не сме имали дълъг период на изобилие, не че всички живеят добре, но доста хора са се замогнали в сравнение с преди 5 години.  Аз съдя от приятелите ми които живеят в България, повечето са доста добре.

Хлябът, хвърлен на кучето не е милосърдие. Милосърдие е залъкът, споделен с кучето, когато ти си не по-малко гладен от него.

Дефиницията на "благотворителност" е въпрос на лично усещане. Даването на непотребните ти вещи не е излишно, и аз го правя, но за мен не е благотворителност 

Стига да има добро желание, човек винаги може да помогне на други с време, усилия, пари. Нямам определена сума на месец (това би имало смисъл само ако работодателите участват в схеми с автоматично приспадане на такава сума+ данъчно облекчение), но често си сещам за по-малко имащите (така да се каже). Определено отнощението ми е променено, но не само защото съм тука (от доста години), а защото след една възраст на човек му светва за повече неща, пък и с повече пари разполага.
Като завърших тук, отидох в Тайланд, работих и в приют, и с едно момче с церебрална парализа (свързах се чрез една местна фондация).

Пред лятото има много бягания с благотворителна цел, аз обикновенно съм първа китка и муфтя колегите за пари. Най-голямото муфтене падна като участвах в "Нощното ходене"-инициатива за събиране на средства за борба с рак на гърдата: зора е голям, трябва да се измине със спортно ходене маратонското разстояние, през нощта. По сутиен! Участват около 30,000 хора (предимно жени). Не знам как успях да издрапам и да завърша сред първите 100 (инат?), и поради това от доста партньори от фирмата смъкнах по 100 лири.

Като кръщавахме Калина, помолих гостите, ако искат да подарят нещо, да дадат паричния еквивалент, после ги удвоихме и дадохме на един приют в Бг.

Напоследък подарявам "кози в Африка"- дарение на една фондация, за която разбрах че купува и дарява кози (също и други животни, но идеята е да дават мляко/яйца-неща, които могат и да се ядат, и да се разменят/продават) на бедни семейства в Африка. Детето тука, за което е предназначен "подаръкът", получва малко пластмасово животно   и малко описание на това как се е променил живота на семейства с дарени животни. (Сигурно и родителите тука са ми благодарни, че не им пълня къщата с поредната ненужна играчка.)

А като говорим за "крави"- и мляко (кърмаческо) съм дарявала  .

За България най-често давам чрез фондацията "Приятели на България", защото ги познавам и им вярвам.

Всеки месец правя чистка на ненужни дрехи, играчки вещи, книги, и-хайдеее на някоя благотворителна организация (но това е и заради ужаса ми от излишни вещи).

Права си, следващият път, просто ще ги изхвърля в кофата за боклук 

Разминават ни се личните усещания, в което разбира се няма нищо лошо.

Нямаме навика да отделяме планирано средства. Винаги става спонтанно и не сме правили сметка.
И аз като Алиса мисля, че благотворителността се измерва и във време и усилия, не само в пари и вещи 

Кръв дарявах два пъти годишно от деня, в който навърших 18, докато забременях с Александър. Виж за това вече имам сметката, защото последния път си видях картона в Центъра за кръводаряване - някъде около 4 литра и нещо беше  Оттогава обаче все не ми остава възможност да си подновя даренията - или съм бременна, или кърмя, или и двете едновременно 


И аз, и аз. 

Милосърдието благотворителност ли е?
Не мисля, че дефиницията на благотворителност е въпрос на лично усещане.
Нали сме хора различни все пак, интерпретираме си го както ни идва от вътре. 

Тъй като виждам, че коментара е по повод на мое изказване, бих искала да те помоля да прочетеш пак изречението за Марло Томас, ако не ти представлява проблем и да го съпоставиш с начина, по който си го интерпретирала.

По въпроса за болницата - в някои случаи и един път е достатъчен, за да привлечеш някого безусловно за някоя кауза и след като години наред им пращам, значи им е ясно, че съм им поддържник. Не виждам смисъл обаче, всяка седмица да ми се налага да се сдухвам до степен на рев, отваряйки тези късчета нечовешка мъка, които ми изпращат. Не ми се говори повече по темата, не ми се влиза и в повече обяснения. Благодаря.

Миналата година бяхме пуснали едно писмо в картона от инициативата "Weihnachten im Schuhkarton (Samaritan's Purse)" (http://www.geschenke-der-hoffnung.org/weihnachten_im_schuhkarton.html) и получихме отговор от едно семейство в Сърбия. Сигурна съм, че подаръците отиват по преднаzначение.

Много съжалявам!!! Желая ти кураж!!!

Личните усещания, раzбира се са раzлични и по въпроса едностранен отговор няма. Благотворителност е ако дрехите са в добро състояние  или нови и се иzполzват от някой нуждаещ се. Но ако те са в лошо състояние или не бъдат дарявани по нататък едва ли е благотворителност, по-скоро съzнателно отношение. Някои от тях била могли да се рециклират. На нашия контейнер има надпис "Щадете природата!". Така, че все някакво преднаzначение им се намира и е по-добре там да попаднат отколкото в боклука.

За мен благотворителност е да помага6 на някой , който има нужда, а в моя слу4ай това е семейството ми в БГ.
Тук пари не съм давала.
На просяци не давам, но на някой дядо свире6т на гайда  или друг музикант- да.
Дрехи и обувки съм давала и тук и в БГ. Последния път бе6е лятото като събираха дрехи за пострадалите от наводненията.

И аз 

Права си - интерпретирах прибързано, може би защото съм чувала подобни изказвания (в буквалния вариант, който аз написах) и меко казано не ги разбирам. Имам и много близко дете, което се лекува в тази болница и не мога да опиша през какво минаха родителите му, това май беше другата причина да реагирам емоционално, извинявай 

Разбирам какво имаш предвид - в състоянието, в което съм в момента (бременно) избягвам да чета подобни материали, защото рева за щяло и нещяло така или иначе.

А за даването - дано да имаме винаги възможност да даваме!