Каква сума отделяте месечно от бюджета си за благотворителни каузи?

общо взето  с пари, а пове4е с дрехи и неща, които не ползваме- хладилници, пе4ки, приемници и тн. има семейства не знам колко са , на който даваме пари както каза мариябутти, по празниците задължително (за това се грижи свекито -тя оби4а да се представя).но тати е по благотворителното 4ерпене, има ли някой на масата му, ттати  плаща. даже на ресторант или ако е с нас пари не се дават за нищо.кръв не давам не са ми я харесали.тука има и една дата на коята се вземат 10 процента от заплатата казжа се 26/26 за бедните и болните под егидата на президента.

Давам предимно дрехи, играчки, обувки и т.н. на благотворителните организации.
Събирам използвани пощенките марки и ги давам в нашето сърджъри
Купувам благотвоеителни картички
Пари на просяци не давам имам много горчиви спомени
Тандори не се чувтвай виновна без вина- колкото можете толкова
Една положителна мисъл, е по-добра от тонове фалшива благотворителност

аз работех за червен кръст и донякъде си мислех, че това ме 'освобождава' от отговорност да дарявам средства от заплатата си например.
освен отвреме навреме , ако ми станеше жал в София за някой да дам примерно 1 лев, нямам практика да отделям специален процент на месец ( със заплатата ми в БГ това беше немислимо, аз бях все в заеми).
тук има албанци просещи, но .. незнам защо.. никога не бих им дала.
бих отишла да работя доброволно за някоя организация.
мисля, че това е в-с на стандарт  ( отделянето на % от заплата или друга форма) или духовно осмислено  задължение.  аз бих искала да постигна второто. За съжаление не съм толкова духовно задълбочена и/или  религиозна, но  имам познати семейство в САЩ, които напълно осмислено даряват сума за църквата в която 'членуват' всеки месец за някоя тамошна благородна кауза.
като цяло обаче, останах  доброволец на червен кръст  и работя за организацията в същото време.
иначе аз вярвам, че парите отиват по предназначение. в противен случай, дарението би загубило духовния си аспект, а и думите дарение и доверие май си приличат.
мисля, че човек, след като избере да подкрепи нещо, трябва да го подкрепи.
  

Не месечно, а годишно се събират zа благотворителност при нас.

Аz също слагам много дрехи и обувки в контейнерите zа дрехи, но повечето от тях са стари и zахабени, така, че не го смятам като благотворителност.

Пращаме вече две години пакети zа деца от бедни страни от акцията: "Weihnachten im Schuhkarton", като zнам, че тоzи пакет може да пристигне при някое детенце от БГ или в друга иzточноевропейска страна.

Мъжът ми миналата година дари пари zа жертвите от тцунамито, но къде са отишли теzи пари, не zнам.

На просяците не давам, понякога давам на муzиканти на улицата. Мисля да участвам като доброволец в някоя органиzация, просто така, ще се чувствам добре, че съм помогнала.
При по-голяма финансова неzависимост бих помагала повече. Студентите едва ли имат въzможност да помагат, те са финансово zле. Това, което биха могли да правят е да са доброволци...
Да помагаш на някое детенце от дом в БГ, например да може да получи добро обраzование, zа това наистина си zаслужава. Помощ zа децата в неравностойно положение, да пораснат достойни хора, това е една много добра кауzа...
Мисля, че не помагам достатъчно, но дано zа в бъдеще да имам повече въzможност да помагам...
(пиша, пиша и като видя, направила съм няколко правописни грешки, хайде пак редактирай...пуух)

Месечно не съм смятала никога колко точно отделяме.
Използвах предколедната немска инициатива, която Пепеляшка пусна тук, за да пратя колет до български деца в домове, спомената и от Вени-Б - Weihnachten in Schuhkarton
От 2 г подкрепяме различни деца от нашата провинция, които искат да посетят делфинотерапия. Едно вече беше, сега чакаме да съберат родителите остатъка от сумата за второто. Парите сме ги давали лично на семействата в плик
Суми няма да споменявам.
Кръв съм дарявала преди години, сега аз самата се нуждая от кръв (за съжаление)

Не съм смятала, но при нас много често минават за събиране за нещо- винаги даваме. Финансово подпомагаме симфоничен оркестър, аматьорски състав за акордеон, православната църква близо до нас, организацията, която се грижи за мечките в Белица / местна тук/, местното радио, 2  музикални хора...Всяка година купуваме т.нар. детски пощенски марки / парите отиват по проекти за деца/....Събираме хартия и я даряваме на основното училище, където ходих на стаж за езика. Дрехи събирам и изпращам в България на хора, които знам, че имат нужда.

а как можем да помогнем да се променят нещата в България - като знам каква огромна нужда имат примерно домовете за деца - как може даренията действително да стигат до тях?

На просяци не давам, биг ишу не купувам. Давам само на улични артисти, ако ми хареса изпълнението, т.е. човекът си ги изкарва сам.
Купувам редовно разни неща от Кенсър рисърч. Също и всеки път, когато ходя, купувам от магазинчето към местната болница. Давала съм и съвсем дребни суми за детското и очното отделение. Не е точно благотворителност, защото редовно ги посещаваме и то напълно безплатно - а го усещам малко като дъл и че нещо не съм се издължила...
Не смятам за благотворителност даването на ненужните дрехи и вещи на някоя организация.

Не мога да помагам много, самите ние живеем доста скромно. За помощ в България - и там не помагам, освен на едно единствено дете. Който иска да помага там, може да се свърже с Движение на българските майки, момичетата ходят на място, виждат от какво имат нужда децата и купуват. И в другите градове ходят по домовете да помагат, може и с тях да се свържете.

имах предвид - как може да се направи така, че българските фондации да заработят по-ефективно и  да започнат да се ползват с доверието на хората и как ние в чужбина да помогнем това да стане. А иначе - за Движението на българските майки - зная, че момичетата полагат огромни усилия, просто се чудя как може ние да помогнем от чужбина по възможно най-ефективен начин.

Аз също не съм смятала колко отиват, даваме спорадично на March of Dimes (те популяризират приемане на фолиева киселина при бременност), United Way, ракови изследвания. По-миналата година участвах в един поход (силно казано, по-скоро обиколка на града пеш) за средства за рак на гърдата - събрах бая пари от познати (те ги даряват директно на организацията), и ще го правя пак. На университета не съм почнала да дарявам, въпреки че ми се иска, защото ми дадоха пълна стипендия. Ще почна като мога да дам голяма сума наведнъж, че то е богато училище и да се усети.

Сладки от момиченцата купувам, щото съм прасе и много ги обичам 

Давам и на просяци по улицата - понякога. Даряваме вещи на Salvation Army и на един приют за животни. Ако един ден се приберем да живеем в България, това бих направила - приют за животни. Знам, много хора ще кажат, има приюти за деца, които са гладни, боси, недоучени, но и за животните по улиците трябва да се мисли.

А за St. Jude Hospital - ами тези хора правят чудеса и НИКОГА ДЕТЕ НЕ ВРЪЩАТ, независимо какво плащат родителите и дали терапията, която е необходима, е стандартна, или трябва тепърва да бъде експериментално разработена (става въпрос за милиони долари)... как да не дадеш? Дано никога не разбираме първа ръка отчаянието на родител с раково болно дете... Колко пари има Марло Томас, и защо не си ги е дала тя всичките за болницата (?!) не смятам за нужно да коментирам. 

Тандури, ако ви се събират прекалено много такива благотворителни разходи, не смятам, че трябва да се чувстваш виновна - намали ги. Все пак семейството ти е най-напред. Донирай времето си, ако го имаш - да се срещаш с възрастни хора или да помагаш с ученето на деца (Big brother/sister организациите). За кухните мога да кажа, че ние живеем в такъв район, в който една моя приятелка чака няколко месеца да се вреди на дежурство в такава кухня - това малко смешно де, но е супер хората колко много помагат.

Наистина ли не смяташ, че това е акт на благотворителност?
Ненужните дрехи и обувки за теб, обличат деца и хора, които имат крайна нужда от такива.  Ненужните вещи за теб са нужни  някому, който ще даде някоя друга лира, която ще отиде към дадената кауза.

Какво разбираш под благотворителност? 

Хиляди хора изхвъргат ненужната си покъщнината , пари, които биха доставили било водопричистващи помпи в африканските села, било то дрехи и храна за  нуждаещите се, било средства за изследвания на болести, за които още няма лек и стотици хиляди хора умират годишно безпомощни пред болестта.

а как можем да помогнем да се променят нещата в България - като знам каква огромна нужда имат примерно домовете за деца - как може даренията действително да стигат до тях?

Аз се надявам да се променят малко по малко, но хората трябва да разберат първо че трябва да се дава на тези които са по-малко сполучили от нас.  А в България за съжаление култура на дарителство още няма, нито пък на доброволстване.  Хората все още се радват на възможностите си че могат да си купуват неща за себе си, и е разбираемо.  Не сме имали дълъг период на изобилие, не че всички живеят добре, но доста хора са се замогнали в сравнение с преди 5 години.  Аз съдя от приятелите ми които живеят в България, повечето са доста добре.

Хлябът, хвърлен на кучето не е милосърдие. Милосърдие е залъкът, споделен с кучето, когато ти си не по-малко гладен от него.

Дефиницията на "благотворителност" е въпрос на лично усещане. Даването на непотребните ти вещи не е излишно, и аз го правя, но за мен не е благотворителност 

Стига да има добро желание, човек винаги може да помогне на други с време, усилия, пари. Нямам определена сума на месец (това би имало смисъл само ако работодателите участват в схеми с автоматично приспадане на такава сума+ данъчно облекчение), но често си сещам за по-малко имащите (така да се каже). Определено отнощението ми е променено, но не само защото съм тука (от доста години), а защото след една възраст на човек му светва за повече неща, пък и с повече пари разполага.
Като завърших тук, отидох в Тайланд, работих и в приют, и с едно момче с церебрална парализа (свързах се чрез една местна фондация).

Пред лятото има много бягания с благотворителна цел, аз обикновенно съм първа китка и муфтя колегите за пари. Най-голямото муфтене падна като участвах в "Нощното ходене"-инициатива за събиране на средства за борба с рак на гърдата: зора е голям, трябва да се измине със спортно ходене маратонското разстояние, през нощта. По сутиен! Участват около 30,000 хора (предимно жени). Не знам как успях да издрапам и да завърша сред първите 100 (инат?), и поради това от доста партньори от фирмата смъкнах по 100 лири.

Като кръщавахме Калина, помолих гостите, ако искат да подарят нещо, да дадат паричния еквивалент, после ги удвоихме и дадохме на един приют в Бг.

Напоследък подарявам "кози в Африка"- дарение на една фондация, за която разбрах че купува и дарява кози (също и други животни, но идеята е да дават мляко/яйца-неща, които могат и да се ядат, и да се разменят/продават) на бедни семейства в Африка. Детето тука, за което е предназначен "подаръкът", получва малко пластмасово животно   и малко описание на това как се е променил живота на семейства с дарени животни. (Сигурно и родителите тука са ми благодарни, че не им пълня къщата с поредната ненужна играчка.)

А като говорим за "крави"- и мляко (кърмаческо) съм дарявала  .

За България най-често давам чрез фондацията "Приятели на България", защото ги познавам и им вярвам.

Всеки месец правя чистка на ненужни дрехи, играчки вещи, книги, и-хайдеее на някоя благотворителна организация (но това е и заради ужаса ми от излишни вещи).