неомъжена на 30 -- реално ли е да се чака любовта

Женска му работа   

Ако мъжът е свестен и стабилен, сексът е добър и той е луд по мен, вземам го.
Точно след като и аз съм си губила ума по разни, дето ги мислех за невероятни,
пък после се чудех, за чий?! изобщо съм се занимавала, тез' драми с тръпките-зарежи..
А как може да се влюбиш в един мъж без фанфарите...бавно, незабелязано да ти влезе под кожата,
един ден го поглеждаш и те присвива стомаха, колко ужасно много го обичаш този мъж,
без изобщо нещо да те е тряскало, гръмвало и т.нат в началото.

Когато престанете да виждате в числото 30 някаква прокоба, тогава никога за нищо няма да ви е късно.

Деца може да имаш горе долу до 40 годишна възраст. Това е разликата.

Имах същите терзания, като бях на 30 но бързо ги приключих и се отдадох на живота:)) На 32 имах няколко ухажора, биологичния часовник яко цъкаше, но така или иначе  нищо не се получи. После си промених леко мирогледа и реших, че търся патньор в живота, не само сексуален и не само човек, който като го видя ми се свива коремчето. Това с пеперудите в корема минава и заминава в едно ежедневие, с деца или без, с или без много пари и т.н.....рано или късно компромисите, които правиш за даден човек почват да ти тежат, в дългата връзка остават много по-ценни неща от пеперудите в корема, влюбването, което така или иначе минава след някоя друга година...остава дълбоката обич, уважението, разбирането и взаимната подкрепа от човека до теб. Тааа вече към 33 година се попитах какво искам в крайна с/ка....И след като си отговорих, намерих и правилния човек Имах избор, както и ти....но не бързай...Естествено, че беше тегаво, защото всеки беше много, много наясно със себе си...но пък се получи:))) И независимо, че вече бях на възраст /дет се вика/ не забременях веднаха, опознавахме се , заживяхме заедно и чак тогава...Нямаме брак, и двете деца са планувани...Първото дете родих на 34,5, а второ на почти 38...и въобще не съжалявам за избора си...нито за това, че промених мирогледа си...Скоро срещнах една от големи си тръпки....дори не ми се сви коремчето...)))нито пък съжалих, чe не съм избрала него...))
Та имаш още мнооого време и за размисъл и за нови срещи:))))и най-вече да бъдеш наясно със себе си и какво искаш:)))Готова ли си да правиш компромиси, защото каквото и да си говорим една връзка е компромиси и от двете страни...или пък поне това е моето мнение...но компромиси в рамките на нормалното...това, което все пак е приемливо за теб....

Да бе да, спрях да чета темата ти до тук..)))

Проблемът ти е, че си на 30?
))
развесели ме искрено..

Аз съм на 40, разведена и за пореден път очакваща "принца"..пък може и ако много държи и дете да му родя..Какъв е проблемът - здрава съм, добре изглеждаща и знаеща как да се поддържа жена.. Огледай се - по света е пълно с над 40 г , които раждат..

Колкото до търсенето  на съпруг, ако така подхождаш - трудно ще го срещнеш..
Почни със супер секс и близки интереси, пък ако е писано..
Или - строго фиксирай, че искаш да е "богат", грижовен и тн и ако намериш такъв екземпляр - скачай му здраво..раждай и си живей живота..

П.С - козирог съм..

Дай си две години пауза и не търси нищо определено, не мисли за съпруг.
През това време опитай да си изпълниш най-съкрожените желания,
пътешествие, нов чужд език, танци, хобита, спорт, голф, тенис.

Ще видиш, че през този период ще го срещнеш и ще бъдеш сигурна, че е твоят човек.

Срещаш каквото желаеш, само ако спреш да търсиш и се отдадеш на удоволствия.

Когато излизаш с мъже, не търси точния, а си мисли, че излизаш да се позабавляваш с
неправилния, докато се появи правилния.

жена на 40 без дете, но искаща такова, е в друга ситуация.

аз съм на години вече , имам 21 годишен син, и ако имах дъщеря и трябваше да дам съвет за брака, щеше да е - омъжи се с разум , мисъл и практицизъм, това ще ти спести премного разочарования и драми в живота.
...

Аз пък бих посъветвала моите изобщо да не се омъжват, а просто да търсят правилен човек до себе си.

Ами то едното не изкючва другото. Най-хубаво да има и двете.

Така е, разбира се.
Само дето една раздяла след неизвестен брой години, дори и с най-добрия човек на света, е толкова трудно начинание /и емоционално, и юридически, и финансово, и т.н., че се чудиш защо ти е било изобщо да слагаш подписи и да правиш джумбурета, като е можело просто да се наслаждавате на хубавите съвместни моменти и да се разделите с положителни емоции/.

златна толумбичке, а имаш ли опит с такъв тип връзка и със щастлива развръзка?

Не е имало луда любов, но едно чувство на спокойствие, сигурност и безметежно щастие. Винаги съм го определяла като "глътка свеж въздух", когато съм с него.