Здравейте. Неомъжена съм и съм на 30. Имала съм три сериозни връзки (с предложение за брак) и доста несериозни такива. В момента съм без сериозен партньор. Не съм се влюбвала от много време. Откакто реших да ставам "сериозен човек" с влюбването става все по-трудно. Излизам на срещи с трима души, които ми изглеждат подходящи за мой съпруг --възраст 28-38, неженени, с пари и професия, високи, спортни, и светли (тук повечето са светли, аз и без това харесвам светли). Но нищо не трепва.
Аз съм била луда по някого общо 3-4 пъти в живота си. Та не знам доколко е реално да се влюбя в някого СЕГА в този конкретен момент. А много искам да имам деца и не ми се чака много. Но пък цял живот отношения със стайна температура ми се вижда потресаващо... Не знам какво да правя...
Ако седя да чакам да се влюбя, може никога да не стане. Имам чувството, че от прагматизъм си ходя против сърцето.
Но пък последния път, когато бях сериозно хлътнала, беше в женен мъж и до ден днешен си сърбам попарата от "непрагматичното мислене", защото се засичаме всеки ден (puke). Направо се чудя какво съм му харесвала, а беше като болест --не можех да спя и да ям от "любов".
И като спахме няколко пъти ми падна пердето, и можех да го видя по-обективно и видях, че е мил, добър , но семпъл и неинтересен за мен човек. Спахме още няколко пъти, но не беше същото
.
Та определено ми се струва, че за брак трябва да има и двете --чувства и реална преценка за партньора.
Аз, обаче, чувства, освен такива на симпатия, не изпитвам. Някой омъжвал ли се е за човек, който е "подходящ", но без силна любов ?
Аз съм била луда по някого общо 3-4 пъти в живота си. Та не знам доколко е реално да се влюбя в някого СЕГА в този конкретен момент. А много искам да имам деца и не ми се чака много. Но пък цял живот отношения със стайна температура ми се вижда потресаващо... Не знам какво да правя...
Ако седя да чакам да се влюбя, може никога да не стане. Имам чувството, че от прагматизъм си ходя против сърцето.
Но пък последния път, когато бях сериозно хлътнала, беше в женен мъж и до ден днешен си сърбам попарата от "непрагматичното мислене", защото се засичаме всеки ден (puke). Направо се чудя какво съм му харесвала, а беше като болест --не можех да спя и да ям от "любов".
И като спахме няколко пъти ми падна пердето, и можех да го видя по-обективно и видях, че е мил, добър , но семпъл и неинтересен за мен човек. Спахме още няколко пъти, но не беше същото
.Та определено ми се струва, че за брак трябва да има и двете --чувства и реална преценка за партньора.
Аз, обаче, чувства, освен такива на симпатия, не изпитвам. Някой омъжвал ли се е за човек, който е "подходящ", но без силна любов ?
Много сладко си го описала...
, но темата не е за това. 
? 
но не вярвам особено.
. А после женена за някой случаен "подходящ", ако ти падне пак пердето и се влюбиш? 
