Аз искам три деца, но като знам колко дълго чаках Дана. Искаме второ дете, разбира се и чакаме да стане!
- Публикувана: 6 ян. 2006, 21:41 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2006, 22:41 ч.
кога се решихте за второ бебче
мъжа ми ми помага, не мога да се оплача. Здравейте !Аз имам дъщеря на 6 г и сега съм бременна за втори път.Ние не искахме деца с малка разлика,защото съм чувала ,че много трудно се гледат две бебета.Имам една приятелка която децата и са с разлика 1г. и 4м Беше се изнервила много.И все пак незнам-сега дали разликата при моите деца ще е много?
Няма да е много голяма разликата.Нашата разлика е 10 години.Баткото е много щастлив и много ми помага
.Освен това той вече се оправя за всичко сам,така че аз се наслаждавам отново на гледането на бебе.
На мен една лекарка преди 3 години ми каза, че много трудно бих забременяла отново и, че трябва да се подложа на дълго лечение. Така и не се реших, а и след първото раждане (в бедствено положение и на 3 свещи- БЛАГОДАРЯ на д-р ГЕОРГИЕВ от гр.Тервел,че каката и аз сме живи и здрави),не ми се и мислеше за второ. Сега няколко години по-късно и без лечение от първият път чудото стана . Щастлива съм и чакаме с нетърпение големия момент 
Щастлива съм и нямам търпение вече да гушна дребосъчето. 
Моя също не ми помага, но аз се навих още когато баткото беше на 5 месеца защото при нас това беше най-разумното - да имаме породени. Вече сме на годинки, не мога да се върна на работа и отнова след 1-2 години да изляза по майчинство защото съвсем ще изостана професионално. Така че, се престраших и не съжалявам. На моменти ми идва да вия, но няма да се дам. Още 1 година докато проходи и се очовечи малката ще ми е трудно и след това вече предполагам, че няма да е такъв гърч. Нямам никаква помощ от никъде и се навих просто защото винаги съм искала да имам 2 деца и то момиче и момче - и ги имам, да са живи и здрави. Страхотно е, да имаш две деца - душата ти е пълна 
Не му мисли толкова, ако имате възможност. 
Не му мисли толкова, ако имате възможност. 
Аз ще съм пак мама през Април,не сме правили някакви специални планове,но когато разбрах,че съм бременна бяхме страшно щастливи,а сега направо неможем да дочакаме момента!Голямото ми дете е на 4 г.мисля,че е добра разлика. 
Няма нищо по истинско от това да си майка 
когато и да дойде момента е подходящ! 
Винаги съм искала да имам поне две деца. Аз съм израсла с брат и сестра и винаги ни е било хубаво заедно - и в игрите, а в задълженията всичко се разделяше на 3.
Първото ни дете с мъжа ми се появи преди 1ги7мес., не бяхме планирали да имаме бебе, но само защото изпитвахме страх от непознатото. Добре, че се случи, че да се зарадваме на бебе! Като го родих си казах - ааа, второ бебе няма да е скоро. Но пък бързо ми мина и малкия като стана на 1год. започнахме да се шегуваме с татито - айде да правим и второ! Но пак не посмяхме нарочно да го направим. Пак си стана ей така, без да очакваме. В началото малко бяхме стреснати и се чудехме с малкото дете как ще се гледаме, като ще съм бременна, но сега си се гледаме много добре, слава богу засега добре върви бременноста. Чакаме второто си детенце МАЙ месец. Децата, живи и здрави, ще са с 2години разлика.
Първото ни дете с мъжа ми се появи преди 1ги7мес., не бяхме планирали да имаме бебе, но само защото изпитвахме страх от непознатото. Добре, че се случи, че да се зарадваме на бебе! Като го родих си казах - ааа, второ бебе няма да е скоро. Но пък бързо ми мина и малкия като стана на 1год. започнахме да се шегуваме с татито - айде да правим и второ! Но пак не посмяхме нарочно да го направим. Пак си стана ей така, без да очакваме. В началото малко бяхме стреснати и се чудехме с малкото дете как ще се гледаме, като ще съм бременна, но сега си се гледаме много добре, слава богу засега добре върви бременноста. Чакаме второто си детенце МАЙ месец. Децата, живи и здрави, ще са с 2години разлика.
Аз трудно се реших на второ дете след тежко раждане и трудно и ревливо бебе след това. Първият път не беше планирано, сега го искаме, но вече 2 месеца нищо не става. Надявам се този месец да се получи, че започвам да се притеснявам. Разликата между децата ще е голяма - точно 8 години - надявам се обаче все пак да са близки. С момиче сме, а нашият тати много държи да си има компания за мачовете , но каквото излезе, само да е живо и здраво.
, но каквото излезе, само да е живо и здраво. 
Винаги съм искала да имам поне 2 дечица, да си бъдат другарчета в игрите. Аз съм дете в семейство с четри деца, но с голяма разлика и или бях много малка или много голяма и все нямаше с кого да си играя, но на празници е голям купон. Поради това аз много държах разликата на мойте деца да е по-възможност малка. Та като стана малката на около годинка се захванахме на работа. Сега живот и здраве тя ще стане кака на година и 8 месеца.
За първото никой не ни помогна. Много ревливо бебе, отгледано на ръце. Незнам как точно се реших за второ, колебаех се, мина време и реших,че плюсовете са повече от минусите. Единственното за което съжалявам е, че са с голяма разлика. Иначе и това бебе е ревливо, все още се носим, дори в къщи, и пак никой не помага. Но аз съм много щастлива.
Синът ми беше на почти 6 години когато забременях с Борко.Така го бяхме планирали.Исках Да имам 2 деца и да бъда вкъщи когато баткото тръгва 1 клас, за да му помагама и се грижа за него.Баткото е голям , самостоятелен, мога да разчитам да ми помогне за някой неща.Играе с бебо, занимава го и го пази да не падне, да не лапне нещо и т.н. Първите месеци ( до 4 месец) когато е по -трудно и докато вляза в ритъм - баткото беше на градина ( предучилищна група) и аз през деня си бях сама с бебо.Мйка ми много ми помага- може би има голямо значение.Наистина на моменти , ако няма кой да помогне или дори да ги погледа за около 1-2 ч .наистина е трудно, защото всеки има свои желания, потребности и т.н. Но не съжелявам, баткото е страшно доволен и щастлив ,че има БРАТ и не мога да си преставя да го бяхме оставили самичък и да го лишим от тази радост и гордост( че е батко). Всеки сам решава, за това не може да се даде съвет. Второто дете се гледа доста по-лесно от първото- по- опитна сои ,по-уверена и по-зряла.Знаеш какво те очаква и не се притесняваш толкова.Сега когато децата ми са с голяма разлика, усещането е невероятно ,защото си позабравил доста неща ( като усещане) и е невероятно да ги изживееш пак.