Публикувана: 6 ян. 2006, 21:41 ч.
Последно мнение: 22 фев. 2006, 22:41 ч.

кога се решихте за второ бебче

3 887
107
1

1
2
3
4
...
8
Всички

6 ян. 2006, 21:41 ч.

Мнения: 7 474

Не знам какво да правя - мъжа ми иска второ дете, а аз се колебая. Първото ни е на 4 г. и вече започва да става по-лесно, в къщи е спокойно то детето си се занимава не прави пакости, гледа си ТВ - спокойствие. И си викам сега наново с бебе - не спане, памперси, биберони, зъби , бременност и раждане!!! ooooh!

От друга страна хора с две деца казват,че с второ лудницата в къщи става голяма, но пък ми е интересно какво ще е и на кого ще прилича?Толкова ли е лошо да останеш с едно дете си мисля, мъжа ми вика ,че ще стане егоист? Майки с опит кажете какво е положението при вас? Дайте съвет какво да правя? Има ли такива като мен чудещи се? newsm78

П.П. Уточнявам, че мъжа ми изобщо не ми помага за отглеждането на детето.

# 1 6 ян. 2006, 21:53 ч.

Мнения: 2 910

До преди няколко месеца и аз се колебаех, дали искам сега второ дете, но вече съм сигурна, че искам, та, когато стане много ще се радвам. Може би, защото Марти е добричка, от бебе си спеше нощем и не съм имала големи проблеми с нея и затова съм навита. За себе си знам, че искам поне 2 деца, а и съпруга ми също. По-принцип през деня с дъщеря ми сме си сами, та си се гледкаме двете.
При вас разликата е добра, в смисъл, че по- голямото дете също би могло да ти помага малко. Няма да е лесно, но ще е по- интересно.

# 2 6 ян. 2006, 21:58 ч.

софия
Мнения: 66

Дъщеря ми през март ще стане на 3 години, и двамата с мъжът ми искаме 2-ро дете и дори работим по въпроса, но миналият месец имах някой доста сериозни съмнения, че съм бременна и изпаднах в луда паника, толкова ме беше страх и ми се искаше да не съм, както казваш всичко наново, после се оказа фалшива тревога и започнах да съжалявам,че не съм . Искам да имам оше едно дете заради дъщеря ми Лора, да има още един близък човек освен нас с баща и, защото аз съм едно дете,а девер ми няма деца, а също така и на мен ми е интересно как ще изглежда и ми се иска отново да гушкам едно малко човече, да прживея отново бремеността и невероятното щастие от раждането. И аз се колебая, знам че ще е много по-трудно с две деца, но все пак децата са най-голямото богатство и най-голямото щастие на родителите, така че 2 деца означават двойна доза.
P.S. И нашият татко не помага много,много, сега най-голямата му помощ е да я води и взима от градината с колата.

# 3 6 ян. 2006, 22:03 ч.

Габрово
Мнения: 2 548

Аз твърдо съм решила да имам второ дете,но ще изчакаме някоя и друга година защото няма кой да ни помага и ще ни е трудно.Сигурна съм че положителните страни на това децата да са две/или три/ са повече от отрицателните.4 години е добра разлика.

# 4 6 ян. 2006, 22:23 ч.

Мнения: 3 698

Аз не се колебая-искам поне двечки, имам сестра и е един от най-близките ми хора, иска ми се и моята дъщеричка да си има близък човек !

# 5 6 ян. 2006, 22:33 ч.

София
Мнения: 270

Сигурна съм, че искам две и повече деца, но се страхувам от бременност и раждане. Имам притеснения относно това, как ще се справя сама. Май съм от колебаещите се.

# 6 6 ян. 2006, 22:40 ч.

Мнения: 1 555

Вярваш ли ми, че единственото за което съжалявам досега е че съм родила със секцио, макар да беше по спешност ! Иначе досега да бях забременяла с второто ! Така силно желая да имам още едно съкровище Heart Eyes

досега никой не ми е помагал с отглеждането на бебчо. Знам че е много трудно с породени дечица, но пак казвам когато желаеш нещо силно нищо неможе да те изплаши и последствията се смекчават !

# 7 6 ян. 2006, 23:02 ч.

на село
Мнения: 3 949

Аз се колебах 12 години и сега си мисля, че можеше и малко по-рано да си родим 2-то дете, но здрави да са ми.
Както казват възрастните - друго си е поне 2 деца, осъзнах го чак когато се роди малката Simple Smile

Ти сама ще си решиш за себе дали е така Wink

.
Моя мъж също не ми е помагал с голямата, дори не беше и измил и дупето нито веднъж, но я сега да го видиш как сменя памперси и я къпе.

# 8 6 ян. 2006, 23:27 ч.

Мнения: 854

Изобщо не се колебая - ние искаме поне 2 деца, а ако може 3 или 4 Mr. Green

Сега само се чудя колко да изчакаме докато почнем пак с бебеправенето, ама май поне още годинка. Не че ако стане случайно през това време ще се сърдим, де Sunglasses

# 9 6 ян. 2006, 23:29 ч.

Мнения: 3 356

За искане-искам.
Ама дзвера ми е взел акъла и вече незнам на кой свят съм.
Ще почакам май доста,преди да се реша пак.

# 10 6 ян. 2006, 23:45 ч.

Мнения: 7 430

Аз бях до скоро една от тези майки ...в Канада сме, няма от никъде помощ, абе въобще като се замислех и...по-добре беше да не го правя. Виждаш, че вече си имам втора лентичка и съм много радостна - макар и на моменти уплашена, но аз си исках две дечица и то с малка разлика и ето...юни месец, живот и здраве ще сме четирима За това, че не се чуди много...ами дерзайте

# 11 7 ян. 2006, 00:11 ч.

UK/София
Мнения: 7 681

Исках много, но Александър колкото по-голям става, толкова повече ми отпадат досадните бебешки задължения и се чувствам по-свободна Confused

Но живот и здраве по-натам се надявам за още едно Hug

# 12 7 ян. 2006, 00:13 ч.

Мнения: 46 543

Много искам второ дете, но мисълта за втора бременност ме побърква, не знам дали като дойде време да забременявам ще се навия Confused

# 13 7 ян. 2006, 00:26 ч.

Мнения: 5 468

И аз искам второ дете, ама не ми стиска още... Тъкмо дъщеря ми поотрасна и тръгна на ясла, аз си намерих хубава работа и съм доволна от това, което правя. И изведнъж пак бременна Sunglasses

?!... не искам...
Но второ дете ще има, искам много. Само да мине малко време още. Надявам се да забременея случайно, защото иначе целенасочено, не знам, дали ще тръгна да го правя. Но пък случайно.... newsm78

малко вероятно.
Аз те съветвам, ако сте навити за второ дете, да го правите сега. 4 години разлика е много хубава разлика. Е, ще се върнеш пак в първи клас Crazy

, ама пък ще имаш две деца, което си е цяло богатство. И ще караш таткото да ти помага Confused

, не може да има две деца и да не си мърда пръста за тяхните грижи.

# 14 7 ян. 2006, 00:48 ч.

Варна
Мнения: 4 969

Цитат на: reniuga в пт, 06 яну 2006, 21:53

Това все едно аз съм го писала, едно към едно Blush

# 15 7 ян. 2006, 09:58 ч.

Мнения: 79

аз да си призная искам 3!незнам дали ще успеем ,о за второ със сигорност ще се пробваме!въпреки ,че Дари си е адски лошо бебе!надявам се второто да не е!и......да прилича на мен Joy

# 16 7 ян. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 694

Още щом се роди дъщеря ми, започнах да си мисля за второ. Да но когато теста показа положителен резултат изпаднах в паника. Направо откачих, мислейки си как всичко на ново започва, как пак ще си остана в къщи, как всичките майки с които си отгледахме децата няма да са в градинката, как ще се побъркам. И така до преди няколко дни когато вече започнах да усещам ритничета, доктора ми каза, че може би ще е момче и най-важното свеки обеща да помага в грижите.

# 17 7 ян. 2006, 10:30 ч.

Мнения: 4 423

И аз бях от тези колебаещите се ,даже какво колебаеща се аз бях категорична ,че не искам второ..Аз съм 1 дете и постоянно твърдях,че се чувствам добре и т.н.
Нооо най-накрая така ми се прииска,че се реших и го направихме съвсем планирано...От лентичките се вижда каква ще е разликата,а и казаха,че е момиченце и всички много се радваме,защото имаме вече момченце..
А за гледането общо взето кой знае колко не са ми помагали..И сега ако не ми помага таткото няма кой знае какви алтернативи..

# 18 7 ян. 2006, 10:57 ч.

Мнения: 1 840

Ако второто ми дете не беше станало случайно, сигурно сега щях да съм с едно дете, защото съм работещо момиче и моментът не беше удобен за второ бебе. Но съм много доволна, че се получи така. Това, че ако остане самичко, детето става егоист, е вярно. А пък второто се гледа много по-лесно. То някак расте помежду другото, съвсем неусетно. Разликата между двете ми деца е точно 4 години и ми беше много лесно. По-хубаво е да са две - не само сега, а и после в живота, когато пораснат ще си имат опора, защото родителите са до време. Желая ти скорошно забременяване - ще видиш, че ще се справиш и че няма да съжаляваш!

# 19 7 ян. 2006, 11:06 ч.

Мнения: 505

Не мене също ми трябваше много време , за да се реша да имам второ и по-точно 8 години...и това е така понеже нашият татко освен в правенето на бебето в друго не помага, та аз дълго време се чудих ще го имам ли това второто или да си карам с едно,..да ама като съм израснала в къща с три деца, имам двама братя, как да остана с едно, пък и откъм страна на мъжа ми моето беше единствено внуче и страшно ни глезеха...като допълня и моите годинки, трябваше да се реша иначе попадах в рисковите бременности, е нестана от първият път нито от втория и се бях малко отчаяла дали пък не съм се повредила, т.к. първото раждане ми беше доста тежко....но надеждата умира последна и ей ме на с втора мома...да са ми живи и здрави...Вслушай се в сърцето си и действай,..да знаеш само колко по-бързо минава времето когато има второ, не усетих кога мина вече 1 година, а и как не ми се връща на работа още...толкова си ни е хубаво в къщи Hug

# 20 7 ян. 2006, 11:09 ч.

София
Мнения: 676

Винаги съм искала три деца, но нито за втората, а камо ли за тази бременност съм се чувствала наистина престрашена. Страх, притеснения и някаква доза несигурност винаги има, но това е само докато видиш резултата от теста... После всички колебания изчезват и остават само доводите, които си имала "за" второ дете (аз такива имах в изобилие, а също и за третото)
Искам да ти кажа, че е прекрасно децата да са поне две - толкова се обичат и си помагат и никога не са самотни, както другите деца... те са един неразрушим отбор и изобщо не съжалявам, че са две Grinning

, а съпругът ти е прав, че това се отразява положително и на възпитанието (и то не само на егоизма)
За грижите е ясно, че са повече, но сама знаеш какво ти дава детето ти и си представи, че и това ще е по две Hug

# 21 7 ян. 2006, 11:16 ч.

Мнения: 178

И аз съм от тези дето се чудят...Синът ми е на 12. Отгледах го сама без баща и сега когато съм отново бременна - се чудя. Да, сега живея с един мъж , който е много внимателен и грижовен към мен и синът ми. Е, не знам какво да правя тъй като той е работохолик и няма много време за в къщи...Притеснявам се , че пак сама ще трябва да си отглеждам бебето... / Искам това дете,но се чудя дали не е по-добре да го махна/ Вие какво мислите??

# 22 7 ян. 2006, 11:26 ч.

Мнения: 730

Цитат на: petka в сб, 07 яну 2006, 11:16

Мисля,че трябва да си го оставиш,щом си се справила с едно,значи ще се справиш и с това,а и баткото ще помага Hug

# 23 7 ян. 2006, 11:35 ч.

Резерват "Северозапад"
Мнения: 2 366

И аз съм от колебаещите се newsm78

...искам второ дете, но засега само на теория.Предполагам, че ако стане случайно ще се радвам, но иначе няма скоро да правя целенасочени опити.Не искам пак да съм бременна, да раждам, да гледам мъничко бебе, явно ми трябва време да се настроя отново на такава вълна.

# 24 7 ян. 2006, 11:37 ч.

София
Мнения: 2 271

Не мисля, че проблема за второ дете би била бременността и после отглеждането му до 2-3 годинки. По-скоро трябва да си направиш равносметка дали ще можеш да се грижиш за бебето както трябва от материална гледна точка.
Какво са 2-3 години (бременност и отглеждане на бебе) на фона на това, че създаваш един човек. Както бременността и раждането се забравят бързо, така и неудобството ще отмине и ще имаш 2 прекрасни дечица, ще си доволна от това, че ти си ги създала и отгледала и ще им се радваш как растат и какви хора стават.
Аз определено искам да имам второ дете. Е, ще поизчакаме синът ни да стане поне на 3 годинки и тогава се надявам да имаме още едно дете.
Пиша това след поредната безсънна нощ от пробиващи зъби, така че знам какво говоря, наистина!

# 25 7 ян. 2006, 11:57 ч.

Мнения: 1 840

Искам това дете,но се чудя дали не е по-добре да го махна/ Вие какво мислите??

Цитат

Мила, радвай се на този нов живот, който расте в теб и не мисли за махане - това е твоето дете, което вече съществува, чието сърчице вече бие. Не посягай на живота му! Трудно или лесно, детето ще порасне и съм сигурна, че никога няма да съжаляваш, че си го родила. Изобщо много се чудя как човек взима такова решение да махне собственото си дете. Че ние не убиваме човека, който наистина ни е навредил или обидил (примерно крадеца, който ни е обрал апартамента), а с такава лекота посягаме на собствените си деца, които никому нищо лошо не са направили. Така лекомислено се разпореждаме с живота на собствените си деца и определяме кой е излишен и не е улучил подходящия за нас момент. А когато това дете се роди, при първото кихване веднага тичаме на лекар от страх да не го загубим. Желая ти да вземеш правилното решение и да бъдеш щастлива!

# 26 7 ян. 2006, 12:44 ч.

Мнения: 3 810

Няма тема колебате ли се за трето дете. Аз съм от тях. Каката ми е на 7 г. и много ми помага по свой си начин. Скача пред дребното, а то я гледа и се смее.
Таткото не помагаше много при първото. Но сега е два пъти по- щастлив. Наистина има малко страх дали няма да са ти в повече грижите, но където едно, там и две (пък там и три). Единственото което ме спира за трето е че нося много трудно- повръщах 4м(вкл. и на системи), а през останалите бях с контракции.
Радост=Радостта при първото х Поредния номер на детето

# 27 7 ян. 2006, 12:47 ч.

Мнения: 1 840

Аз също искам три деца, но не знам дали ще ми стигне куража за трето. Но ако ни изненада - добре дошло!

# 28 7 ян. 2006, 12:49 ч.

Мнения: 4 965

Аз пък се колебая за 3-то. Всъщност, сигурна съм, че искам (мъжът ми също) и се надяваме някой ден да имаме още едно мъниче. Колебаем се само кога е най-подходящото време за неговата поява. Според половинката ми - или след 2-те годинки на сладунките, или като станат на 5-6 години. Аз пък мисля, че или като тръгнат на училище, или като станат поне на 10-12 г., че покрай тях откачам. Имам много помощници, а и те бяха "лесни" бебета (нямаше безсънни нощи, нямаше приспиване на ръце, нямаше ревове и истерии), но ми се иска и малко да си "поживея" преди следващите памперси Crazy

.
Както казва Маги - ако ни изненада май ще е най-добре и няма да е нужно да се колебаем или шашкаме предварително.

# 29 7 ян. 2006, 21:55 ч.

Мнения: 2 784

За мен дилемата е второ дете или връщане на работа. Върна ли се веднъж, много трудно ще се реша. Но пък и хич не ми се иска да бременея, докато Калина е още съвсем бебче- просто нямам сили и мисълта, че ще мина пак през коликите, нощните хранения(не че при нас са свършили Rolling Eyes

), зъбоникненията, инатите и т.н. Да мине малко време, да позабравя какъв гърч е и може и пак да се излъжа... Mr. Green

# 30 7 ян. 2006, 22:10 ч.

в мъжки прегръдки
Мнения: 3 574

Аз се колебах 13 години. Не съм забелязала баткото да проявява ревност или егоизъм към малкия. Много ми помага. Въпреки това не те съветвам да чакаш толкова. Първо както се изрази правилно лекарката ми раждането ми не е второ а първо за втори път. Всичко съм забравила, чувствам се неопитна и притеснена все едно гледам първо дете. Точно се бях отърсила от воденето на големия на училище, школи, курсове и т.н и се бях видяла като човек с кариера и време за кафе след работа и сега всичко наново - много ми е трудно. По-добре си свърши работата сега и после ще си гледаш кариерата и свободното време. А определено две деца е по-добре отколкото едно защото никога не знаеш какво ще ти поднесе бъдещето.

# 31 7 ян. 2006, 23:30 ч.

Мнения: 3 550

Отговарям без да съм чела написаното дотук. Винаги съм мислила, че ще имаме поне 3 деца (може и още). Разколебах се откакто съпругът ми спря да ми помага. Mr. Green

Сега с мъника ми е нанагорно, добре че понякога помага бабата. С 3 деца не си представям положението. Моят съвет е първо да си въведете някакво разпределение на работата вкъщи, така че да е зает и таткото и тогава да предприемате действия.

# 32 8 ян. 2006, 00:27 ч.

София
Мнения: 6 999

Твърдо колебаеща се. Thinking

По принцип искам 3 деца, но пък се чудя как хората, които имат едно са се решили на втро? newsm78

Дариа беше бебе за пример, но въпреки това сякаш живота ти вече е подчинен изцяло и само на нуждите и желанията на детето.
С времето виждам как тя става все по-самостоятелна, а ние с баща й намираме все повече време един за друг или я включваме и нея. Не че ми се ходи още на дискотеки, но определено не ми се ще да се пренебрегна изцяло заради отрочетата. Та се колебая, но почти твърдо съм решила да родя едно дете около 40-тия си рожден ден - дали 2-ро или 3-то времето ще покаже Wink

Това за едното дете егоист - не е вярно - всичко зависи от възпитанието.

# 33 8 ян. 2006, 00:31 ч.

Мнения: 275

Цитат на: setony в пт, 06 яну 2006, 22:23

И аз така! Изобщо не се колебая и за мое щастие и съпругът ми е на същото мнение. Единственото ми колебание е за разликата им ???? Ама те вторите все са непланирани .... Ще си покаже само newsm62

# 34 8 ян. 2006, 15:34 ч.

Мнения: 3 929

Аз лично много се колебая, но не защото ме е страх от раждането, а заради работата. Много бих искала Антонио да си има сестричка или братче, но ако забременея още веднъж, определено ще си загубя работата. От друга страна, бихме искали с татито да дадем на сина си най-доброто, а когато са две децата, доходите са по-малко на човек. Поне на този етап не смятаме да имаме още едно дете. Ако си имахме собствен бизнес и доходи, няма да се поколебая да родя още едно дете.

# 35 8 ян. 2006, 16:18 ч.

Мнения: 6 472

Когато се роди голямата мидъщеря доста се колебаех дами ще искам скоро второ дете. Колкото повече време минаваше, толкова повече ми се искаше да имам второ и толкова повече ме беше страх, че всичко ще почне от начало. После изведвъж страшно ми се прииска да гушкам бебе:) Сега вече мисля за трето Wink

# 36 8 ян. 2006, 16:28 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Leo в пт, 06 яну 2006, 21:41

П.П. Уточнявам, че мъжа ми изобщо не ми помага за отглеждането на детето.

Аз пък се чудя за 3-то... И моят изобщо не помага. Аз го врънках почти година за 2-рото. И на мен ми беше много любопитно как ще изглежда, какво ще е (излезе съвсем различно от първото Rolling Eyes

).
Трудно е, у нас е истинска лудница Crazy

. Но пък така сладко се занимават двете- играят си, гушкат се, целуват се (когато не се дърпат за косите де) Grinning

Съмнявам се, че искам 3-то защото не ми се бременее и ражда повече, искам спокойствие, да се наспивам... Но все пак вече 2 пъти минах през това (и предварително знаех, че ми предстоят тежки бременности заради аномалия на матката). А за второто бях сигурна, че го искам (и не съжалих нито за момент).

# 37 8 ян. 2006, 19:48 ч.

там където ме зове сърцето!!!
Мнения: 2 092

Аз се чудих 12г и сега децата ми ще имат 13г разлика(чакаме бебчо всеки момент , а каката на 20.01.2006 има рожден ден).Колкото повече човек отлага ,толкова по трудно се решава .Но причината да се реша беше детето -тя толкова искаше бебе,че непрекъснато ми повтаряше колко самотна се чувства .Един ден дори ни нарече егоисти ,защото и двамата сме имали при кого да ходим и за кого да мислим(аз имам братя близнаци , мъжът -сестра), а тя щяла да остане сама .Толкова криво ми стана ,че решението беше взето, а резултата чакаме.

# 38 8 ян. 2006, 20:44 ч.

Мнения: 1 489

Никога не съм се колебала.Аз съм едно дете и знам какво е.Още като се роди малката и започнах да навивам мъжа ми за второ,но той все викаше,че е рано.Но вече се съгласи и правим опити.

# 39 8 ян. 2006, 22:31 ч.

Мнения: 1 464

Колебаех се но ще е по-късно Simple Smile

дъщеря ми така хубаво започва да се занимава сама,че си виждам как ще имам спокойствие вече.Но след 1 година се заемаме.При вас обаче разликата ще е идеална Peace

# 40 8 ян. 2006, 22:44 ч.

Мнения: 2 271

Не се колебая,но нека малката да поотрасне! Peace

# 41 8 ян. 2006, 23:38 ч.

Мнения: 2 529

Нямам никакви причини да се колебая за второ дете - мъжът ми изгаря от желание, аз съм възстановена от секциото, майка ми ми гледа детето вместо детегледачка, имаме финансови възможности, голямо жилище и т.н. и т.н. - но всъщност ужасно ме е страх Sad

. Нямам представа защо, но е факт. Sick

Може би твърде много мисля за себе си и собственото си спокойствие, което е ужасно (дано не е това). Уф няма да се обвинявам сега ooooh!

, но второ дете сигурно ще имам, защото не искам синът ми да израсне самичък. Остава само да почувствам желанието .... Thinking

# 42 9 ян. 2006, 00:40 ч.

Мнения: 863

Не се замислай много,че накрая ще се ошашкаш съвсем Wink

Аз мисля че това е най-хубавото нещо в живота...и затова си имам два дзвера Grinning

У нас е пълна лудница ,но пък неможе да се скучае!А това че едното дете е егоист мисля ,че не е вярно защото аз съм едно пък смятам че НЕСЪМ.Това е въпрос на възпитание.И всъщност аз винаги съм искала да имам брат или сестра...но за съжаление не се получи Sad

Съветвам те първо да поговориш с твоят мъж,и да си разпределите задачите,защото грижата ще е много по-голяма и не е честно само единия да е на пангара.Както казваш че не помагал.При нас например мъжо няма грешка,винаги е насреща,аз немога да се оплаща Embarassed

# 43 9 ян. 2006, 00:47 ч.

Мнения: 515

За момента категорично - НЕ, няма да се справя сама. Пък и освен това минавам 30-те, пуша ( не вярвам че ще ги откажа), не мога да кажа че водя здравословен живот, не мога да кажа че ще мога да изгледам и възпитам добре две деца. Страх ме е дали всичко ще е нормално с бебенцето (евентуално второто) и въобще за момента категорично не искам. Мъжът ми също засега Heart Eyes

# 44 9 ян. 2006, 05:36 ч.

Мнения: 4 629

Аз съм от искащите второ дете. Живот и здраве след някоя и друга година (3-4 примерно) се надявам да си имаме второ бебче Hug

Никой не е казал, че е лесно да си майка (респективно родител) още повече на 2, 3 и т.н. деца. Мисля си обаче, че плюсовете са повече от минусите

# 45 9 ян. 2006, 08:42 ч.

София
Мнения: 83

Първото ни дете беше абсолютно непланирано и тогава може да съм се колебала, но вторто беше по график и изчислено (трябваше да е момиче). Никога не сме се колебали за второ, макар че баткото беше много неспокойно и ревливо бебе. За сметка на това бебока е по-спокоен и определено се гледа по-лесно. И не знам дали си внушавам, но баткото видимо порасна (не физичеки) откакто се е появил Емо. Нашият татко няма време, работи на смени, които много ми тежат, защото като е нощна смяна трябва да се оправям сама и с двамата, нямаме баби наблизо (появяват се на гости 2-3 пъти годишно), но къде на майтап, къде на истина си казваме, че след 5 години отново ще си имаме бебче Grinning

. Ако преценим, че финансово ще го понесем.

# 46 9 ян. 2006, 10:22 ч.

Мнения: 220

Както се вижда от лентичката ми, аз родих преди 8 месеца - със секцио, след една много трудна и дори бих казала "кошмарна" бременност. Бебка си я гледам сама, мъжът ми не ми помага, имаше много силни колики, сега доста я мъчат зъбки, абе като цяло е много ревлива, имах проблеми с кърмата, мастити и какво ли още не. Уточнявам, че 1 година преди раждането имах и сериозна коремна операция и вследствие коремът ми е срязан по цялата дължина, което естетвено доста усложни раждането, зарастването на секциото и си представете всички последствия.
Но, аз не се и замислям дали искам второ дете - ДА, много искам и то веднага! За съжаление, мъжът ми се е съюзил с лекарят ми, с родителите ми и с всички "трезвомислещи", според него. Не, че той не иска - иска, но го е страх за мен. Та, в момента кроя планове как да го измамя! Знам, че евентуална бременност и раждане са много опасни за мен, че ще е трудно гледането на две толкова малки деца, но само като погледна усмивката на бебка и ми е ясно, че всичко си струва. Ами любовта и радостта идват с грижите и те са толкова по-силни, колкото са по-изстрадани.
Олях се. НЕ, не се колебая и ДА, искам второ дете! Още сега!

# 47 9 ян. 2006, 10:30 ч.

Има много детски смях.
Мнения: 3 152

Определено искам минимум две. Даже точно снощи с мъжа ми си говорихме, че ако имаме финансова възможност, то определено искаме и трето дете (хаха- сега сме само с едно, а вече мислим за трето).
И ние, както една мама беше писала, ако не бях със секцио, вече щяхме да работим за второ. Сега чакам пиклата да стане на годинка, или поне на 10- ина месеца и сигурно ще почваме да действаме целенасочено.
Работа и всичко друго могат да почакат в крайна сметка. Цял живот ще работим, а децата са тези, които истински осмислят живота.
И едно уточнение- имам страхотна подкрепа от страна на мъжа ми във всяко едно отношение, много ми помага. А това определено е от решаващо значение.
Да ми е жив и здрав още поне 100 години!!! И да се радваме още поне на едно бебче в нашия дом!

# 48 9 ян. 2006, 11:15 ч.

Мнения: 14 133

Аз направо съм убедена, че няма да се навия за второ.Имам един спонтанен аборт и една доста патологична бременност.Просто нямам нерви за трета и едва ли ще събера смелост.

# 49 9 ян. 2006, 12:52 ч.

Мнения: 105

Докато Калина стана на две години с мъжа ми бяхме категорични, че няма да имаме воро дете. Тежко раждане, живеем с родителите на съпруга ми, слава богу имаме баби които да помагат, но какво от това когато тя всяка седмица е болна, а ние и двамата толкова заети, че почти не я виждаме Embarassed

. Но когато навърши 4 години вече започнахме да забелязваме колко е пораснала и самостоятелна, как времето е пролетяло около нас и как вече сме почти на 30, и някой ден тя трябва да има човек по-близък от нас до себе си. Още повече, че от година и половина насам и тя постоянно повтаря, че иска - забележете БРАТЧЕ.Бяхме решили след нова година да се захващаме с работа, но края на август тя работата сама си стана. Явно и двете ни деца са решили да се появят на бял свят по едно и също време. И така живот и здраве края на май се надявам отново да държа едно малко беззащитно същество в ръцете си. Знам че няма да е толкова добро и послушно като първото, но това няма значение. С всеки изминал ден го искам повече и повече.
А с каката се разбрахме, че чакаме бебе и не е от значение дали ще е момче или момиче и все ще си го обичаме. Може би заради това не искам и да знам пола на бебето. Grinning

# 50 9 ян. 2006, 12:59 ч.

Мнения: 2 596

Аз съм от колебаещите се. Ако не се промени мястото, където живеем в момента, никога няма да родя второ.

# 51 9 ян. 2006, 13:12 ч.

Мнения: 1 403

Искам ама май не ми стиска Thinking

аз родих трудничко и ме е страх,но ако някой ден реша то секцио ще да е Rolling Eyes

# 52 9 ян. 2006, 14:03 ч.

София
Мнения: 676

Цитат на: zuki в нд, 08 яну 2006, 15:34

От друга страна, бихме искали с татито да дадем на сина си най-доброто

Всеки си знае приоритетите, но "най-доброто за детето" няма само финансови параметри...

# 53 9 ян. 2006, 15:17 ч.

Мнения: 9 990

Едно дете е отговорност,две-двойна отговорност.Все още имам само едно,а ми се иска да са Поне две...поне...Иска ми се второто да не е заради първото-да си имало другарче...искам да е заради него самото.Не искам да ги деля по някакъв начин,а да ги обичам,макар и различно-по равно.И по равно да им дам старт в живота-а мен именно от това ме е страх-дали ще се справя с това да ги науча да са заедно,да не се сравняват и делят.Живот и здраве почваме работа сериозна по второто скоро,пък дано имам щастието да изпитам поне още веднъж това блаженство,пък след това идват пак страховете-дали ще се справя да бъда успешен родител. Praynig

# 54 9 ян. 2006, 17:00 ч.

На небето
Мнения: 5 530

АЗ НЕ ИСКАМ 2 ДЕТЕ! С мъжа ми сме решили да си останем с 1 дете. Стига ми 1 звяр в къщи. Laughing

Не ми се преминава всичко това наново, бременност, раждане, колики, не спане, не ядене, зъби и т.н. пък и да не говорим за възможността да делим децата си, както мъжа ми е делен и както много хора имат предпочитания между 1 и другото си дете. Харесвам си сина и ми стига един, който ми е за десетина поне. Grinning

Това е малък процент от нещата които ме разобеждават да имам 2 дете.

# 55 9 ян. 2006, 17:47 ч.

Мнения: 236

Винаги съм мечтала за голямо семейство. Така, че моят отговор е да - искам още едно мъниче Simple Smile

# 56 9 ян. 2006, 18:57 ч.

Мнения: 384

Не само искам второ дете,аз вече го обичам и си мисля за него, все едно вече е част от нас.Бремеността ми беше тежка,раждането естествено,но не ми излезе плацентата и беше зор-не ме плаши това,а стоенето в къщи,липсата на физическа помощ и влошените отношения с мъжът ми.Но живот и здраве да стане малката на три ще се пробвам пак luvbed

и за момченце пък каквото излезе.

# 57 9 ян. 2006, 19:04 ч.

София
Мнения: 2 217

Аз пък се колебая за трето...

# 58 9 ян. 2006, 20:00 ч.

Мнения: 2 242

ТЦ

, второто е ясно, ама виж за третото се колебая Wink

# 59 9 ян. 2006, 20:32 ч.

Мнения: 1 410

Преди да забременея исках три, преди да родя исках две, а сега и едно ми е достатъчно. Laughing

Надявам се един ден да ми се възвърне желанието за много деца.

# 60 9 ян. 2006, 21:05 ч.

Мнения: 2 534

Смятам , че нервната ми система няма да издържи втори дзвер, или всъщност баща му ! Sad

, защото не ми помага

# 61 9 ян. 2006, 21:09 ч.

София
Мнения: 8 283

Наскоро попаднахме на едно Коледно събиране на което родителите бяха с децата си и се кефя на един малчо с 4-5 месеца по-голям от нас как пие сам от чашка. Питам майа му от кога а тя милата се усмихна и ми казава ами "Второ ми е не знам... за първото обръщах внимание на всичко" Simple Smile

Иначе засега колебания нямам дали да имам въпроса е кога да стане ...

# 62 9 ян. 2006, 22:41 ч.

Мнения: 127

И двамата със съпруга ми искаме второ бебче и то вече е на път (все нямам време да си сложа лентичка). Живот и здраве, разликата между децата ни ще е две години. Няма кой да ни помага, но мисля, че ще се справим. Успех в избора на всички!

# 63 9 ян. 2006, 22:56 ч.

Бургас
Мнения: 765

Цитат на: Alexa в пн, 09 яну 2006, 19:04

Аз пък се колебая за трето...

Цитат на: Slavi в пн, 09 яну 2006, 20:00

ТЦ

, второто е ясно, ама виж за третото се колебая Wink

Оооо и аз се колебая , даже много . Обаче ми се каза в прав текст : " Ааа , не може .Още един мъж трябва да има в къщи "
При условие , че казах как ще слагам неговите дрехи на простора най-отпред / да се види , че мъж има в къщи / , ще му взема домашен любимец от мъжки пол ... hahaha

Е , не ще .
И гаранция не дава , че мъжко ще е Rolling Eyes

... Абе честно казано на моменти малко ми трябва , но той не знае ... Joy

Ще го помъча още ...

# 64 7 фев. 2006, 13:45 ч.

Мнения: 52

Здравей те мили мамчета имам нужда от мнението ви имам дъщеричка на 1 година и 5месеца Вики но сега с нейният тати Серго мислим за второ бебче.Много ми се иска да ми пишете за мнение по въпроса кога се решихте за второ бебче newsm78

очаквам с нетърпение мнения по въпроса

# 65 7 фев. 2006, 14:04 ч.

Мнения: 98

ами аз определено исках голяма разлика- за да се насладя докрай на бебешкия период на баткото, да му дам цялото си внимание, а и нямаме никакви баби да помагат. разликата между децата ми е 7 год. и мисля, че е супер

# 66 7 фев. 2006, 14:12 ч.

Мнения: 3 478

Ами незнам дали имам право да отговоря на този въпрос, но аз вече съм готова и за второто Mr. Green

, въпреки, че първото дето се вика още не е на лице. Аз си падам по малката разлика и ако всичко е наред за номер две ще започнем да работим скоро след появата на номер едно.

# 67 7 фев. 2006, 14:16 ч.

на село
Мнения: 3 949

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=68362.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=63975.0
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=43189.0

В някои от темите съм отговорила ...
А по въпроса има и още теми.

# 68 7 фев. 2006, 14:25 ч.

Мнения: 2 789

Ами ние не сме се решили, но си мисля, че върна ли се на работа окончателно /иначе и сега ходя от време на време/ пак ще ме завъртят други проблеми и забързана в ежедневието едва ли ще мога да се спра отново, за да гледам още едно бебе.
Така че, или ще забременея пак в близката една година, или по-скоро ще се откажа от второто дете.

# 69 7 фев. 2006, 15:07 ч.

Мнения: 3 360

Когато дъщеря ми стана на 4 год. се замислих доста...Тя беше вече достатъчно самостоятелна,голяма...справяше се с всичко сама-хранене,обличане....Реших,че ако изчакам още малко и няма да ми се иска да си "развалям спокойствието"....

# 70 7 фев. 2006, 15:13 ч.

Мнения: 2 000

Още като се роди Митко и с баща му решихме, че искаме още едно. Но тъй като раждах секцио, решихме да поизчакаме 1-2 години. Е, малкия като стана на 1г.6м. започнахме да пробваме, а то взе че стана веднага.

# 71 7 фев. 2006, 15:49 ч.

Мнения: 47 998

здравейте,моите дечица имат 4 год разлика и мисля че е добър вариант.леля ми има породени деца а и от други майчета знам че е много трудно,но често се слъчва изнензда второ бебе неочаквано.мои познати пък с по 10 - 15 год разлика между децата ,ми то децата растат като сами деца,нямат никакви общи интереси и нищо.мойта дъщеря засега не проявява ревност,помага ми и много се радва на бебето и мисля 4е не съм сбъркала.но то понякога едно мислим друго става,аз и с двете забременях веднага,когато съм искала,тоест планирано.между другото нали знаете че след раждането много изненадващо се забременява та аз си бях сложила спирала след първото,и сега скоро пак ше взимам мерки,че трето скоро не мога да си позволя. baby_neutral

# 72 7 фев. 2006, 16:03 ч.

Мнения: 9

Здравейте !Аз имам дъщеря на 6 г и сега съм бременна за втори път.Ние не искахме деца с малка разлика,защото съм чувала ,че много трудно се гледат две бебета.Имам една приятелка която децата и са с разлика 1г. и 4м Беше се изнервила много.И все пак незнам-сега дали разликата при моите деца ще е много?

# 73 7 фев. 2006, 17:32 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Аз също си мисля, че никога няма да се реша за 2 дете. Сина ми е доста труден за гледана или на мен ми е трудно въпреки, че тати помага в гледането и 2 сме на предела на силите си. И няма да можем да издържим нито физически нито психически за 2 бебе. Не ми се минава всичко отначало, толкова се радвам, че мина прословутата 1г., че не ми се мисли да започна всичко отначало.
Сами си гледаме детето въпреки, че има мераклии да помагат, живея със свекър и свекърва, а мъжа ми работи до родителите ми, за мое нещастие не мога да се отърва от роднини. Които да се натискат да ми гледат детето. Но аз не одобрявам, бабите и дядовците да отглеждат децата които аз съм родила, те са моя отговорност и съм твърдо против помощта им. Може би и затова ми е трудно и не искам друго дете.

Последна редакция: вт, 07 фев 2006, 18:16 от Tinka79

# 74 7 фев. 2006, 17:43 ч.

Мнения: 3 042

Аз винаги съм искала две деца, но все не се решавах да имам второ, защото при отглеждането на първото майка ми много ми помагаше, а за второто нямаше да има тази възможност, защото работата й в момента не позволяваше. Но когато каката стана вече по-голяма newsm78

нямаше вече за кога да мисля и реших да имам второ.

[/size][/color]

# 75 7 фев. 2006, 21:09 ч.

Мнения: 2 959

Аз искам три деца, но като знам колко дълго чаках Дана. Искаме второ дете, разбира се и чакаме да стане!

# 76 7 фев. 2006, 23:43 ч.

Мнения: 5 500

Малко ни трябваше да се колебаем искаме ли в тоз момент точно второ дете! Че щяхме да имаме 2 беше ясно! И така един слънчев ден махнах спиралата и септември чакаме второто!
Живот и здраве ще са с разлика 3 години, супер е мъжа ми ми помага, не мога да се оплача.

# 77 8 фев. 2006, 13:01 ч.

там край реката
Мнения: 153

Цитат на: dessy1 в вт, 07 фев 2006, 16:03

Няма да е много голяма разликата.Нашата разлика е 10 години.Баткото е много щастлив и много ми помага Grinning

.Освен това той вече се оправя за всичко сам,така че аз се наслаждавам отново на гледането на бебе.

# 78 20 фев. 2006, 01:58 ч.

Мнения: 1 193

На мен една лекарка преди 3 години ми каза, че много трудно бих забременяла отново и, че трябва да се подложа на дълго лечение. Така и не се реших, а и след първото раждане (в бедствено положение и на 3 свещи- БЛАГОДАРЯ на д-р ГЕОРГИЕВ от гр.Тервел,че каката и аз сме живи и здрави),не ми се и мислеше за второ. Сега няколко години по-късно и без лечение от първият път чудото стана . Щастлива съм и чакаме с нетърпение големия момент newsm30

# 79 20 фев. 2006, 02:47 ч.

Мнения: 366

Преди 6 месеца решихме, че момента и дошъл. Лично аз не очаквах, че ще се получи толкова бързо, ама стана Flutter

Щастлива съм и нямам търпение вече да гушна дребосъчето.

# 80 20 фев. 2006, 06:00 ч.

Мнения: 160

Ние винаги сме си говорили че ще имаме поне 2 деца.Сега синът ми е сега е на 10 мес. а аз.... пак бременна ,просто стана а мен ме достраша да го махна така че през септември пак ще съм с малко бебче Grinning

, поне веднъж ще слабея Wink

# 81 20 фев. 2006, 08:11 ч.

Мнения: 955

Моя също не ми помага, но аз се навих още когато баткото беше на 5 месеца защото при нас това беше най-разумното - да имаме породени. Вече сме на годинки, не мога да се върна на работа и отнова след 1-2 години да изляза по майчинство защото съвсем ще изостана професионално. Така че, се престраших и не съжалявам. На моменти ми идва да вия, но няма да се дам. Още 1 година докато проходи и се очовечи малката ще ми е трудно и след това вече предполагам, че няма да е такъв гърч. Нямам никаква помощ от никъде и се навих просто защото винаги съм искала да имам 2 деца и то момиче и момче - и ги имам, да са живи и здрави. Страхотно е, да имаш две деца - душата ти е пълна Heart Eyes

Не му мисли толкова, ако имате възможност. Hug

# 82 20 фев. 2006, 10:46 ч.

Мнения: 535

Аз ще съм пак мама през Април,не сме правили някакви специални планове,но когато разбрах,че съм бременна бяхме страшно щастливи,а сега направо неможем да дочакаме момента!Голямото ми дете е на 4 г.мисля,че е добра разлика. bouquet

Няма нищо по истинско от това да си майка Praynig

когато и да дойде момента е подходящ! Joy

# 83 20 фев. 2006, 10:59 ч.

Винаги съм искала да имам поне две деца. Аз съм израсла с брат и сестра и винаги ни е било хубаво заедно - и в игрите, а в задълженията всичко се разделяше на 3.

Първото ни дете с мъжа ми се появи преди 1ги7мес., не бяхме планирали да имаме бебе, но само защото изпитвахме страх от непознатото. Добре, че се случи, че да се зарадваме на бебе! Като го родих си казах - ааа, второ бебе няма да е скоро. Но пък бързо ми мина и малкия като стана на 1год. започнахме да се шегуваме с татито - айде да правим и второ! Но пак не посмяхме нарочно да го направим. Пак си стана ей така, без да очакваме. В началото малко бяхме стреснати и се чудехме с малкото дете как ще се гледаме, като ще съм бременна, но сега си се гледаме много добре, слава богу засега добре върви бременноста. Чакаме второто си детенце МАЙ месец. Децата, живи и здрави, ще са с 2години разлика.

# 84 20 фев. 2006, 12:45 ч.

гр. София
Мнения: 4 777

Аз трудно се реших на второ дете след тежко раждане и трудно и ревливо бебе след това. Първият път не беше планирано, сега го искаме, но вече 2 месеца нищо не става. Надявам се този месец да се получи, че започвам да се притеснявам. Разликата между децата ще е голяма - точно 8 години - надявам се обаче все пак да са близки. С момиче сме, а нашият тати много държи да си има компания за мачовете Joy

, но каквото излезе, само да е живо и здраво. baby_neutral

# 85 20 фев. 2006, 14:27 ч.

София
Мнения: 679

Винаги съм искала да имам поне 2 дечица, да си бъдат другарчета в игрите. Аз съм дете в семейство с четри деца, но с голяма разлика и или бях много малка или много голяма и все нямаше с кого да си играя, но на празници е голям купон. Поради това аз много държах разликата на мойте деца да е по-възможност малка. Та като стана малката на около годинка се захванахме на работа. Сега живот и здраве тя ще стане кака на година и 8 месеца.

# 86 20 фев. 2006, 15:21 ч.

Мнения: 3 760

Когато бебка стана на 2 месеца с мъжа решихме второто да е след 2-3 години.
Той много ми помага. И смята, че аз решавам!
Мисля, че нямам право да лишавам дъщеричката си от брат или сестра!
Пък и детенце е най-стойностното нещо на света!

# 87 20 фев. 2006, 22:15 ч.

Мнения: 388

За първото никой не ни помогна. Много ревливо бебе, отгледано на ръце. Незнам как точно се реших за второ, колебаех се, мина време и реших,че плюсовете са повече от минусите. Единственното за което съжалявам е, че са с голяма разлика. Иначе и това бебе е ревливо, все още се носим, дори в къщи, и пак никой не помага. Но аз съм много щастлива.

# 88 20 фев. 2006, 22:26 ч.

Мнения: X

Почти веднага след първото,но не стана веднага.Винаги съм искала децата ми да са с малка разлика и да са повече

# 89 20 фев. 2006, 23:38 ч.

София
Мнения: 472

Цитат на: mama bube в пн, 20 фев 2006, 23:36

Синът ми беше на почти 6 години когато забременях с Борко.Така го бяхме планирали.Исках Да имам 2 деца и да бъда вкъщи когато баткото тръгва 1 клас, за да му помагама и се грижа за него.Баткото е голям , самостоятелен, мога да разчитам да ми помогне за някой неща.Играе с бебо, занимава го и го пази да не падне, да не лапне нещо и т.н. Първите месеци ( до 4 месец) когато е по -трудно и докато вляза в ритъм - баткото беше на градина ( предучилищна група) и аз през деня си бях сама с бебо.Мйка ми много ми помага- може би има голямо значение.Наистина на моменти , ако няма кой да помогне или дори да ги погледа за около 1-2 ч .наистина е трудно, защото всеки има свои желания, потребности и т.н. Но не съжелявам, баткото е страшно доволен и щастлив ,че има БРАТ и не мога да си преставя да го бяхме оставили самичък и да го лишим от тази радост и гордост( че е батко). Всеки сам решава, за това не може да се даде съвет. Второто дете се гледа доста по-лесно от първото- по- опитна сои ,по-уверена и по-зряла.Знаеш какво те очаква и не се притесняваш толкова.Сега когато децата ми са с голяма разлика, усещането е невероятно ,защото си позабравил доста неща ( като усещане) и е невероятно да ги изживееш пак.

# 90 21 фев. 2006, 00:13 ч.

Мнения: 4 242

Прекрасно е да имаш две и повече деца! Мечтала съм винаги да имам поне 3.
Ако обаче не се чувстваш готова в момента по добре не бързай, така мисля аз.
И нашия татко никак не помага у дома, за това аз взимам решението мога ли, аджеба, или не да се справя със ситуацията. Но при мен е друго, нашата разлика(при децата де) е 14г. Ако решим да имаме трето пак аз ще решавам кога да се започне бебеправенето. Mr. Green

# 91 21 фев. 2006, 10:24 ч.

Мнения: 248

При нас изобщо не се наложи да го мислим кога и как. Просто един ден се оказах отново бременна и така Grinning

Разликата на децата е 5 години и ми се струва идеална, но се получи от самосебе си, нищо не е планирано. Смятам, че всяко детенце си е дошло точно, когато му е времето Wink

# 92 21 фев. 2006, 10:30 ч.

На черешата
Мнения: 8 393

Имаме си две слънчица,в началото беше трудно,след като се появи новото бебе.Разликата им не е много голяма /2 години 5 месеца/ и наистина се скапвахме,но вече е различно.Децата започнаха да се заиграват сами и голямата ми дъщеря вече не ходи постоянно след мен с молба я да рисуваме,я да играя с нея,има си другарче.Така че според мен е добре да са две и то с не много голяма разлика за да имат общи игри и занимания. Simple Smile

# 93 21 фев. 2006, 11:25 ч.

Мнения: 953

Ние ще изчакаме малката да стане поне на 5г. Няма кой да помага с малко бебе.

# 94 21 фев. 2006, 19:06 ч.

Мнения: 1 512

Аз съм все още с едно, но със мъжа ми твърдо сме решили за да имаме две, а ако можем да се справяме - и трето. Аз самата имам брат и сестри, трима братовчеди ( на чичо ми децата), така че съм свикнала с голямата фамилия, видяла съм и двете страни на медала.
Конкретно за второто- първо ще си ремонтираме и обзаведем апартамента, да се нанесем и тогава ще действаме по въпроса. Надявам се да смогнем да есента, ако ли не- догодина.
Мога напълно да разчитам на помощта на мъжа ми Heart Eyes

# 95 21 фев. 2006, 23:04 ч.

София
Мнения: 11 727

Винаги съм искала две деца...но поради ред причини късно се навих на второ!Късно по моите представи,защото най-добрата разлика според мен е 3-4 години! А моите деца са с 7.5 години,но не съжалявам!
Ако чакаш подходящия момент той никога не идва докато ти сам не решиш!

# 96 22 фев. 2006, 01:22 ч.

София
Мнения: 621

Никога не съм се замисляла по въпроса.При нас нещата се развиха от самосебе си-искахме две дечица(поне Wink

) и ги имаме -да са живи и здрави и много да ни слушкат Simple Smile

.Аз дори покрай тези форуми изявявам желание и за трето,ама ще трябва и да се работи все пак Thinking

Мъжът ми и той уж се дърпа,ама го чувствам,че ще му е супер.Ще видим тая работа Simple Smile

# 97 22 фев. 2006, 06:18 ч.

София-там нейде в западната част
Мнения: 2 050

ние също искаме второ дете но малко да поотрасне Емата -за сега се гледкаме през деня само двечките предполагам че няма да е лесно но живот и здраве след време
вие трябва да решите и да си поговоритеако ще имаш нужда от помощ помислете и за детегледачка -ако имате финансова възможност
успех bouquet

# 98 22 фев. 2006, 12:29 ч.

Мнения: 143

На нас не ни се наложи да решаваме за второ бебче - дойде си от първия път Grinning

Но за третото искахме да е с малка разлика от батковците, че да са си другарчета, да не го изолират от игрите и сега се разбират много добре, особено с единия близнак. А за четвъртото малко се чудих ме и като тръгнаха децата на градина, решихме че му е време, даже малко по закъсняхме. Според мен 4 години си е вече голяма разлика, наваксва се по-късно от колкото 1-2 г.
Но като слушам и чета другите мами, ми се струва, че от много мислене и планиране полза няма. Всеки момент е идеален за бебе Hug

. Гледането на децата никога не е много лесно, но винаги и много весело Joy

.
Кураж и успешно забременяване на всички планирали! bouquet

# 99 22 фев. 2006, 13:07 ч.

Varna
Мнения: 503

И ние все отлагахме 12 години макар че винаги със съпругът ми сме искали 2 деца. Ама то първо преместване от Русе във Варна да си стъпим на крака а после като ни завъртя работата . Аз работя в сферата на туризма и така сезон след сезон сега не му е времето и други такива оправдания. така, че съм много щастлива че нещата тази година си станаха от самосебе си.

# 100 22 фев. 2006, 15:39 ч.

На небето
Мнения: 5 530

Цитат на: Ivira в ср, 22 фев 2006, 12:29

На нас не ни се наложи да решаваме за второ бебче - дойде си от първия път Grinning

. Гледането на децата никога не е много лесно, но винаги и много весело Joy

.
Кураж и успешно забременяване на всички планирали! bouquet

Гледам че близнаците ти с по малкия ти син имат 1г. 7м. разлика как си се оправила с 3 бебета едновременно, аз едвам успявам с моя син. Все едно имам 4 бебета в къщи ужас е.

# 101 22 фев. 2006, 16:00 ч.

Мнения: 1 393

Ние искахме веднага след първото,но се случиха разни събитя и изчакахме и сега резултата е на лице-2 броя Hug

# 102 22 фев. 2006, 16:02 ч.

sofia
Мнения: 7 477

П.П. Уточнявам, че мъжа ми изобщо не ми помага за отглеждането на детето.

Цитат

това беше една от причините да се навия след 10 г. за второ.Е,не само това,но основната.
и сега с малкия на 1г.5м. не се скъсва да ми помага

,но си е такъв и си го чувам Crazy

Обекновенно казвам,че имим 3 деца,а не 2 Twisted Evil

# 103 22 фев. 2006, 17:08 ч.

София
Мнения: 6 183

Само преди 6 месеца, бях ужасно навита за второ бебе и добре, че секциото ме възпря. Куклата ми расте, белите също растат, умората ми се трупа, а у мъжа ми се трупа отегчението да помага и мързелува все по-често.
Да, и аз искам двечки дечица, защото сестра ми е един от най-близките ми хора. Но за сега съм решила, че първо трябва да си възвърна килограмите и самочувствието на професионалист, пък тогава пак.
И си мисля, че е нормално да се стряскаш като си помислиш, че пак те чака цялата въртележка, но поне не си заблудена, че ще е много лесно.

# 104 22 фев. 2006, 17:30 ч.

София
Мнения: 384

Имам двама сина.Разликата им е 14 години!
Съжалявам,че се реших толкова късно на второ дете.все си мислех ,че работата е по-важна.
Сега съм много щастлива и готова за трето(стига мъжът ми да ни смогне финансово).
Радвам се ,че разбрах какви са наистина ценните неща в живота.Всичко останало е суета.
Бъдете щастливи!

# 105 22 фев. 2006, 19:40 ч.

Мнения: 1 526

Веднага, след като родих знаех, че ще си имаме 2ро.Меди беше на 8 мес. когато забременях и на 1.5 мес. когато й се роди братчето. И 2те бременности ми бяха трудни - анемия, ниско кръвно, припадаци,диабет... Но това се забравя...Вярно в началото ми дойде нанагорно, но си струваше...Дори ми се иска 3то, но ...не ми стиска

# 106 22 фев. 2006, 22:17 ч.

Хасково
Мнения: 726

второто го измислихме горе долу когато баткото беше на 4
и тя вече е факт
не е толкова страшно, направи го смело
струва си

# 107 22 фев. 2006, 22:41 ч.

и ние решихме децата да имат около 5години разлика,когато баткото ве4е беше беше по самостоятелен.Ништо не се забравя,бьрзо се влиза в крак.Така 4е смело и безотговорно Joy

Препоръчани теми

Майчинството счетоводно - 98

370
Бъдещи майки

Бременност, бременни - бързи въпроси и отговори - тема 84

511
Бъдещи майки

Самостоятелна стая или двойна?

За тези, които са на терапия с Фраксипарин

Причина:

Причина: