На квартира или не...

Въпроса не е в това да го подкрепя. Той (мъжа) е човека, който е несигурен относно излизането на квартира. Има проблеми с непрекъснатото присъствие на бабата и дядото, но той не е уверен, че с доходите им в момента ще се справят сами. Описано е много подробно от авторката: 700 лв. заплата на мъжа + 310 лв. майчинство.
Аз напълно разбирам, защо е неуверен. Когато отидат на квартира в града сметката не е толкова елементарна, като давахме 200 лв. за бензин, сега ще дадем 200 лв. за квартира. Писах и за тока, водата, отоплението. Писах и, че колата няма да изчезне, защото те ще продължат да я ползват и ще си остане, къде 100 лв. на месец. В града повечето неща са и по-скъпи. Досадните съседи от село сега може и да помагат с това онова: кой имал градина с домати, кой набрал ябълки и т.н. В града всички това струва пари. Всеки ден салатата на масата ти струва 2-3 лв., което е 60 лв. на месец. Знам каква е разликата. Мислиш, че с всичко се справяш сам, но когато си наистина сам усещаш разликата. напримел, когато бяхме на гости в едно малко градче (като селце) при родителите на моя приятел те може и да не отглеждат магданоз, но в момента, в които реших в 20.00 часа една вечер да готвя и че ми трябва магданоз веднага ми беше доставен от съседката, която аз дори не познавам. Ако си бях в Пловдив трябваше да се вдигна от къщи и понеже в 20.00 часа пазари и сергии няма отворени да отида до някой супер (може би дори с колата) и да дам 40 - 50 стотинки за връзка съсухрен магданоз, от които ще употребя половината, а другия ще изяде морското свинче.
На мъже и му е достатъчно напрегнато в момента, докато тя е в майчинство и доходите им са ниски. Продължавам да подкрепям да почака още 10-тина месеца и после детето на ясла, а те да си работят и двамата и да са си по-спокойни.
За да се уравновеси положението и малко разговор с възрастните хора и убеждение, че "сега ви помагам, защото имам възможност, но понякога на работа ми е много натоварено и съм изморен, затова тогава ви отказвам помощ".

Мъжа ти нали е от града, не може ли неговите родители да помогнат за гледане на детето, а ти да започнеш работа?

Иначе мъжа ти, хем го сърби, хем го боли. Хем не иска да живее в къщата на родителите ти, хем не може да осигури собствен дом и е несигурен. На мен ще ми е неудобно да живея в чужда къща и да имам претенции.

Все някой трябва да направи жертви, независимо къде живееш по света, България или някъде в чужбина.

На мен ми се наложи да започна работа, когато дъщеря ми беше едва на 8 седмици.
В момента пак съм бременна и продължавам да съм на цял работен ден. Но нали трябва да събера месеците за майчинство. Поемането на финасовата отговорност е част от семейните задължения. Не може ли да гледаш почасово деца, заедно с твоето дете, така ще допринасяш към семейния бюджет.

Вчера говорихме със съпругът ми и тъй като в работата му ще им съкращения за момента решихме,че ще изчакаме с квартирата.Най-вероятно когато аз започна работа тогава вече ще предприемем тази стъпка,но за сега няма как да се справим,тъй като и зимата идва и ще е доста по-трудно.Благодаря ви за съветите 

Хайде и аз с моето скромно мнение.

Мъжът ти не иска да живее с родителите ти. Ти, от своя страна, нямаш приятелки в селото, нямаш си своя среда, а приемаш цялата рода-пенсионери с нежелание.

При цялото това положение ти казвам - излезте на квартира в града. Ако сте достатъчно мотивирани, ще се справите.   Другото е оправдания.

То това си е чисто заточение, казвам го от опит. Преместете се на цивилизовано място, където ще сте самостоятелни, сред хора и ще можете да си организирате живота без никой да ви се пречка. Аз лично ужасно се задушавам в подобна обстановка, която си описала ....бягам презглава.

Аз бих се преместила в града,колкото и да е трудно.
Тези, които твърдят,че роднините помагат, не са имали досадни роднини.
Ако на всяка хапка яхния, сготвена с техния лук и картофи ми натякват как ако не са те ще умра от глад,ще ми се отще всичко,произведено в тяхната градина.
В крайна сметка всеки има някакво достойнство,на мен би ми се доповръщало от такива приказки,еле пък няколко пъти на ден,че и подмятания от съседи да слушам...

Повечето възрастни хора са просто изплашени от старостта,гледат да те направят колкото се може по-зависим от тях, за да си им под ръка,когато опрат до грижи.Донякъде разбирам страховете им,но все пак всяко нещо си има граници на приличие.
Имал си нива с картофи и лук,градина с домати-дал си и на дъщеря си,какво толкова.
Ако им  свиди да си ядат зарзаватите и компотите сами или да ги продават.

Не могат да се сравняват потребностите на пенсионери с такива на млади хора.
За една баба изплитането на жилетка и месенето на вита баница е като удовлетворението на млада,хубава жена, да си направи прическа, да си направи маникюр и да се почувства привлекателна,харесвана,нужна,желана....

Не ме яжте,ама селото не е за всеки,ако не си роден на нивата ,малко трудно ще я заобичаш.

Принципно винаги съм била привърженик на "разделното живеене", т.е. всяко семейство в неговата си къща - собствена или наета такава. Обаче на фона на другата тема, която авторката е пуснала, най-искрено бих я посъветвала да преглътне дискомфорта от селския живот и да си остане при мама и тате, защото подозирам (дано да греша), че с този неин мъж няма да ги бъде много време.

Иначе чисто битово погледнато, това с пътуването не е толкова зле, въпрос на свикване е. Ние живеем в собствено жилище в София и всеки ден пътуваме по 17 км. до местоработата си (също в София). На фона на това 10 км до града ми се виждат песен, особено ако няма и задръствания. 

Мнението ми е, че на квартира е най-добре.
От друга страна, обаче, се чувствате финансово притиснати. Дали това е основателно - според мен не е, но няма да нищя в дълбочина.
Относно квартирата и животът в дядовата ръкавичка - второто е за предпочитане, когато се намирате в безизходица и наистина нямате работа и двамата. Сега той работи, ти взимаш майчинство и с 1000 лв на месец мисля, че можете спокойно да се оправите. ДА, няма да ядете първо, второ и трето. ДА, няма да излизаш на кафе всеки ден. Но в крайна сметка вие не търсите това, търсите проста самостоятелност.
Изнесете се на квартира. АКО, само ако мъжът ти остане без работа - приберете се на село и тогава търпете. Не сте се изнесли там, за да живеете в дядовата ръкавичка. Кажи го на родителите си, трябва да го разберат.
Относно помощта - щом ти си там и си гледаш детето, те не ти помагат. Разбирам да работиш в града, докато ти гледат детето, но при това положение - имали домати, дали са ги - е, и? Няма да са първите, които помагат с храната, няма да са последните, няма да са и единствените прецакани. Ако гледат на своята помощ като на нещо незаменимо и дива жертва, заради което си им длъжна доживот - не ти е мястото там. Пък и щом са се преместили те при вас, а не да са на квартира след скарването - значи не са купили къщата само за тебе, а са си имали наум да я ползват - точно в качеството на ръкавичката на дядото. В смисъл такъв - за тях вероятно е неразбираемо, че не искаш да живееш с тях и не търпиш забележки и акъли - нали като дете и тийнейджърка си живяла така, сега какъв е проблемът това да продължава... ти си им дете и те явно са от онези хора, които не могат да направят разликата между тогава и сега. А "сега"-то е доста по-различно - имаш си свое семейство и не трябва да има неискани забележи от тях, а при нужда ти да търсиш съвети. Просто да не се месят и контролират, както е било, когато ти си била например на 10.
Надявам се, че ме разбра. Изнасяйте се, докато сте добре, пък АКО се появи проблем, ще му мислите.

За пътуването е така, моята работа е на 25км.

mama_90, определено зимата ще ви е доста по-трудно предвид финансите. Можете да изчакате до пролетта.
Относно родителите просто поговори с тях, кажи им, че не ти е приятно постоянно да ви се месят, да дават непоискани съвети и т.н.

Не, не излизайте на квартира! Ако го направите - ще прибавите още един проблем - безпаричието. 700 заплата и наем и сметки...а и твоето майчинство знаеш, че не е завинаги и после?
Трудно се живее с рода. НО за мен е милион пъти з апредпочитане пред това да си на чуждо място и без пари и сигурност.

Друг вариант е родителите ти да приберат бабата на село и вие да се изнесете в града

Не мисля, че родата е длъжна да се размества - за да може на младите да им е по-по-най гот.

Баба ми живее също на село,аз роднини от града нямам,свекито живее там с девер ми

Не че има значение.
Идеята ми е, че съвети - нека мама и татко да се изнесат - не ми се връзват никак.
Последните години о собено разбрах едно - щом живееш в къща на родата или със родата - трябва да се съобразяваш с тях, това е. А под наем можеш да идеш тогава, когато имаш поне сметката за наем плюс 100лв отгоре - които не си харчил, а спестявал всеки месец.
Тоест ако сега имате 1000лв и се оправяте - то за да идете под наем - би трябвало да имате доход поне 1400.

Ами аз затова по нагоре бях написала че говорихме със съпругът ми и решихме,че когато аз започна работа тогава може да се изнесем,тъй като вчера са им казали че и при тях може да има съкращения още повече се отказахме.Ако той остане без работа с 300 лева на квартира не мисля,че може да се живее