Здравейте накратко ще опиша ситуацията в която се намирам.Когато се запознахме с мъжът ми заживяхме в къщата,която моите родители купиха за мен преди това(за да не живея по квартири теглиха заем и я купиха).Къщата се намира в село на 10 км от градът,в които работехме.аз съм родом от там,а съпругът ми е от града.След 1 година близо моите родители се пренесоха на долният етаж(скараха се с баба ми и дядо ми и се пренесоха да живеят при нас).Не бях съгластна особено,но нищо не зависеше от мен,по това време бях бременна вече.Помагат ми с детето,но те са такива хора,които много обичат да се бъркат,моят съпруг не ги харесва въобще.Наред с това наблизо живеят почти всичките ми роднини,които искат постоянно да виждат детето,това ме подлудява не искам детето ми да расте само сред пенсионери(няма особено много деца на мястото където живея).Мъжът ми от сутрин до вечер е на работа и аз съм сама с детето,развлечението ни е да отидем до магазина и на площадката в центъра на селото.Когато съпругът ми е почивка естествено ходим по разходки в града.В къщи сме си създали нормални условия за живот.Другото,което е на месец съпругът ми дава близо 200 лева за гориво,за да ходи на работа.Вече ми е писнало от теза неща и ми се иска да излезем на квартира,в градът ни можеш за 200 лева да си намериш що годе нормална квартира.Само че се притеснявам дали ще можем да се справим,финансово никой не ни помага,мъжът ми получава около 700 лева,а аз взимам майчинство, което всички знаем е 310 лева.Мъжът ми не е много съгласен да излезем на кратира,защото го е стах,че няма да можем да се справим,но му е писнало да живее така.Дайте ми някакъв съвет или споделете опит
- Публикувана: 24 септ. 2013, 14:38 ч.
- Последно мнение: 26 септ. 2013, 14:53 ч.
На квартира или не...
Здравей!
Четейки поста ти оставам с впечатление, че се дразниш от твоите родители и от близките ви, които не са млади и имат контакт с теб и детето.Защо така?
А иначе вашите са купили тази къща и щом са се скарали с бабата, имат право да си живеят в нея, нали така.
Или се примиряваш за в момента, или положението ще става още по-напечено, ако родителите са властни.Но ти не описваш какво точно не им харесвате с мъжа ти.
Аз може би бих се изнесла на квартира, за да не се дразня вътрешно и да не се тормозя за неща, които не зависят от мен и не мога да променя.
А ако горивото на мъжа ти за месеца и квартирата са на една цена, не виждам защо да не се преместите.
Мъжа ти на какво мнение е по въпроса?
Четейки поста ти оставам с впечатление, че се дразниш от твоите родители и от близките ви, които не са млади и имат контакт с теб и детето.Защо така?
А иначе вашите са купили тази къща и щом са се скарали с бабата, имат право да си живеят в нея, нали така.
Или се примиряваш за в момента, или положението ще става още по-напечено, ако родителите са властни.Но ти не описваш какво точно не им харесвате с мъжа ти.
Аз може би бих се изнесла на квартира, за да не се дразня вътрешно и да не се тормозя за неща, които не зависят от мен и не мога да променя.
А ако горивото на мъжа ти за месеца и квартирата са на една цена, не виждам защо да не се преместите.
Мъжа ти на какво мнение е по въпроса?
Здравей!
Четейки поста ти оставам с впечатление, че се дразниш от твоите родители и от близките ви, които не са млади и имат контакт с теб и детето.Защо така?
А иначе вашите са купили тази къща и щом са се скарали с бабата, имат право да си живеят в нея, нали така.
Или се примиряваш за в момента, или положението ще става още по-напечено, ако родителите са властни.Но ти не описваш какво точно не им харесвате с мъжа ти.
Аз може би бих се изнесла на квартира, за да не се дразня вътрешно и да не се тормозя за неща, които не зависят от мен и не мога да променя.
А ако горивото на мъжа ти за месеца и квартирата са на една цена, не виждам защо да не се преместите.
Мъжа ти на какво мнение е по въпроса?
Четейки поста ти оставам с впечатление, че се дразниш от твоите родители и от близките ви, които не са млади и имат контакт с теб и детето.Защо така?
А иначе вашите са купили тази къща и щом са се скарали с бабата, имат право да си живеят в нея, нали така.
Или се примиряваш за в момента, или положението ще става още по-напечено, ако родителите са властни.Но ти не описваш какво точно не им харесвате с мъжа ти.
Аз може би бих се изнесла на квартира, за да не се дразня вътрешно и да не се тормозя за неща, които не зависят от мен и не мога да променя.
А ако горивото на мъжа ти за месеца и квартирата са на една цена, не виждам защо да не се преместите.
Мъжа ти на какво мнение е по въпроса?
Ами аз казах,че той се притеснява,че финансово няма да се справим и че ако недай си боже остане без работа нз какво ще стане,като цяло не му се дават пари за квартири,но той така или иначе за бензин ги дава.
Горивото на мъжа ти и разходите по колата няма да спаднат от 200 до 0 лв., когато се преместите на квартира.
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
"Другото,което е на месец съпругът ми дава близо 200 лева за гориво,за да ходи на работа.Вече ми е писнало от теза неща и ми се иска да излезем на квартира,в градът ни можеш за 200 лева да си намериш що годе нормална квартира.Само че се притеснявам дали ще можем да се справим,финансово никой не ни помага,мъжът ми получава около 700 лева,а аз взимам майчинство, което всички знаем е 310 лева.Мъжът ми не е много съгласен да излезем на кратира,защото го е стах,че няма да можем да се справим,но му е писнало да живее така."
Ако наема е колкото парите за гориво , не виждам проблем да излезете на квартира. От личен опит споделям. Живяла съм в апартамента на родителите ми /без те да живеят там/ и на всяко идване да види децата майка ми все ми правеше забележки. Даже и за това, че мъжът ми переше след работа, защото през деня аз не можех. Децата ни са с 1 г. и 2 м разлика и освен да се занимавам с тях друго почти не можех да правя.
Спокойствието да сте сами си струва разходите! Човек може с 2 и с 200. С по-малки доходи съм издържала ученици и студенти.
Ако наема е колкото парите за гориво , не виждам проблем да излезете на квартира. От личен опит споделям. Живяла съм в апартамента на родителите ми /без те да живеят там/ и на всяко идване да види децата майка ми все ми правеше забележки. Даже и за това, че мъжът ми переше след работа, защото през деня аз не можех. Децата ни са с 1 г. и 2 м разлика и освен да се занимавам с тях друго почти не можех да правя.
Спокойствието да сте сами си струва разходите! Човек може с 2 и с 200. С по-малки доходи съм издържала ученици и студенти.
Горивото на мъжа ти и разходите по колата няма да спаднат от 200 до 0 лв., когато се преместите на квартира.
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
"Другото,което е на месец съпругът ми дава близо 200 лева за гориво,за да ходи на работа.Вече ми е писнало от теза неща и ми се иска да излезем на квартира,в градът ни можеш за 200 лева да си намериш що годе нормална квартира.Само че се притеснявам дали ще можем да се справим,финансово никой не ни помага,мъжът ми получава около 700 лева,а аз взимам майчинство, което всички знаем е 310 лева.Мъжът ми не е много съгласен да излезем на кратира,защото го е стах,че няма да можем да се справим,но му е писнало да живее така."
Ако наема е колкото парите за гориво , не виждам проблем да излезете на квартира. От личен опит споделям. Живяла съм в апартамента на родителите ми /без те да живеят там/ и на всяко идване да види децата майка ми все ми правеше забележки. Даже и за това, че мъжът ми переше след работа, защото през деня аз не можех. Децата ни са с 1 г. и 2 м разлика и освен да се занимавам с тях друго почти не можех да правя.
Спокойствието да сте сами си струва разходите! Човек може с 2 и с 200. С по-малки доходи съм издържала ученици и студенти.
Ако наема е колкото парите за гориво , не виждам проблем да излезете на квартира. От личен опит споделям. Живяла съм в апартамента на родителите ми /без те да живеят там/ и на всяко идване да види децата майка ми все ми правеше забележки. Даже и за това, че мъжът ми переше след работа, защото през деня аз не можех. Децата ни са с 1 г. и 2 м разлика и освен да се занимавам с тях друго почти не можех да правя.
Спокойствието да сте сами си струва разходите! Човек може с 2 и с 200. С по-малки доходи съм издържала ученици и студенти.
Така или иначе едни 200 лв. се дават гориво. Можете да ги давате за квартира.
Аз бих предпочела квартирата. Първо ще сте си само вие и ще ви е много по-спокойно, второ - в града за детето ще е много по-добре - ще има контакт с повече деца, което според мен е много важно, като тръгне на ясла/градина/училище ще ви е много по-удобно, няма да пътувате по 10км. в едната посока.
Нашите доходи са абсолютно толкова, колкото и вашите. Изплащаме ипотечен кредит - 290лв. месечно. Като си платим и останалите сметки, като купим памперси и АМ и можеш да си представиш за нас какво остава... Но се справяме - наистина ни е много трудно, много неща не можем да си ги позволим, храним се с най-евтините храни, но човек може и с малко, и с много. Добре, че имаме село, от което всяка седмица ни носят продукти, поне плодове, зеленчуци, лютеница и други консерви не купуваме.
Сметнете си колко горе долу отиват за ток, вода, телефони и другите разходи, вижте какви пари ще ви останат за храна и преценете дали ще можете да се справите.
Аз бих предпочела квартирата. Първо ще сте си само вие и ще ви е много по-спокойно, второ - в града за детето ще е много по-добре - ще има контакт с повече деца, което според мен е много важно, като тръгне на ясла/градина/училище ще ви е много по-удобно, няма да пътувате по 10км. в едната посока.
Нашите доходи са абсолютно толкова, колкото и вашите. Изплащаме ипотечен кредит - 290лв. месечно. Като си платим и останалите сметки, като купим памперси и АМ и можеш да си представиш за нас какво остава... Но се справяме - наистина ни е много трудно, много неща не можем да си ги позволим, храним се с най-евтините храни, но човек може и с малко, и с много. Добре, че имаме село, от което всяка седмица ни носят продукти, поне плодове, зеленчуци, лютеница и други консерви не купуваме.
Сметнете си колко горе долу отиват за ток, вода, телефони и другите разходи, вижте какви пари ще ви останат за храна и преценете дали ще можете да се справите.
Така или иначе едни 200 лв. се дават гориво. Можете да ги давате за квартира.
Аз бих предпочела квартирата. Първо ще сте си само вие и ще ви е много по-спокойно, второ - в града за детето ще е много по-добре - ще има контакт с повече деца, което според мен е много важно, като тръгне на ясла/градина/училище ще ви е много по-удобно, няма да пътувате по 10км. в едната посока.
Нашите доходи са абсолютно толкова, колкото и вашите. Изплащаме ипотечен кредит - 290лв. месечно. Като си платим и останалите сметки, като купим памперси и АМ и можеш да си представиш за нас какво остава... Но се справяме - наистина ни е много трудно, много неща не можем да си ги позволим, храним се с най-евтините храни, но човек може и с малко, и с много. Добре, че имаме село, от което всяка седмица ни носят продукти, поне плодове, зеленчуци, лютеница и други консерви не купуваме.
Сметнете си колко горе долу отиват за ток, вода, телефони и другите разходи, вижте какви пари ще ви останат за храна и преценете дали ще можете да се справите.
Аз бих предпочела квартирата. Първо ще сте си само вие и ще ви е много по-спокойно, второ - в града за детето ще е много по-добре - ще има контакт с повече деца, което според мен е много важно, като тръгне на ясла/градина/училище ще ви е много по-удобно, няма да пътувате по 10км. в едната посока.
Нашите доходи са абсолютно толкова, колкото и вашите. Изплащаме ипотечен кредит - 290лв. месечно. Като си платим и останалите сметки, като купим памперси и АМ и можеш да си представиш за нас какво остава... Но се справяме - наистина ни е много трудно, много неща не можем да си ги позволим, храним се с най-евтините храни, но човек може и с малко, и с много. Добре, че имаме село, от което всяка седмица ни носят продукти, поне плодове, зеленчуци, лютеница и други консерви не купуваме.
Сметнете си колко горе долу отиват за ток, вода, телефони и другите разходи, вижте какви пари ще ви останат за храна и преценете дали ще можете да се справите.
иди при баба ти.
Не ми звучиш като селска жена, не си за село, нищо че е близко до града. 
Не ми звучиш като селска жена, не си за село, нищо че е близко до града.
Не ми звучиш като селска жена, не си за село, нищо че е близко до града.
Лошото в случая,че решим да излезем на квартира е че никой от близките ми няма да ни подкрепи,а по скоро ще се разсърдят или ще ни ''анатемосът''
Началото е най-трудното винаги при една промяна ,но ако резултатите си струват , то дискусията е излишна.
Лошото в случая,че решим да излезем на квартира е че никой от близките ми няма да ни подкрепи,а по скоро ще се разсърдят или ще ни ''анатемосът''
По принцип не се обаждам по такива въпроси, но... Ти беше пуснала друга тема наскоро, от която стана ясно, че имаш много сериозни проблеми с мъжа ти и бъдещето ви никак не е сигурно. Подкрепата на близките, колкото и да дразнят в ежедневните неща, е незаменима, когато си нещастен. Огледай си проблема от всички страни.
За това беше съвета, че ще е добре квартирата да е, когато детето е вече на градина. Да имаш оправдание, че така е лесно да го водиш и вземаш.
Но ако родителите се сърдят за най-малкото и в този случай може да решат да се сърдят. Винаги могат да кажат "какво са 10км., какво ти пречи да пътуваш".
А относно родителите на авторката - не мога да ги разбера такива родители. Какво има за сърдене не знам. Аз смятам, че не може 2 поколения да живеят на едно място. Въобще няма място за сърдене. Не може цял живот да живеете при тях, нали? Вече сте отделно семейство и вие си взимате решенията, нямат право да ви се месят
Редактирам се... ако имате проблеми с мъжа ти, тогава нещата стоят по съвсем различен начин.
Лошото в случая,че решим да излезем на квартира е че никой от близките ми няма да ни подкрепи,а по скоро ще се разсърдят или ще ни ''анатемосът''
По принцип не се обаждам по такива въпроси, но... Ти беше пуснала друга тема наскоро, от която стана ясно, че имаш много сериозни проблеми с мъжа ти и бъдещето ви никак не е сигурно. Подкрепата на близките, колкото и да дразнят в ежедневните неща, е незаменима, когато си нещастен. Огледай си проблема от всички страни.
Много объркано положение. Той съгласен ли ще е отново да брои парите за бензин, при положение че останете сами в къщата? Правил го е преди. Тогава имаше ли проблем със средствата, отделяни за гориво? Защо сега решава, че това са излишни пари, а преди не е бил на това мнение?
Ако можете да си позволите квартира, сами е най-добре. Родителите ще помрънкат, пък ще им домилее за внучето и за вас.
Ако можете да си позволите квартира, сами е най-добре. Родителите ще помрънкат, пък ще им домилее за внучето и за вас.
Много объркано положение. Той съгласен ли ще е отново да брои парите за бензин, при положение че останете сами в къщата? Правил го е преди. Тогава имаше ли проблем със средствата, отделяни за гориво? Ако можете да си позволите квартира, сами е най-добре. Родителите ще помрънкат, пък ще им домилее за внучето и за вас.
[/quot
Принципно според мен можем да отделим средства за квартира,друг е въпросът,че в днешно време никъде работата не е сигурна и мъжът ми се притеснява,че ако остане без работа и сме на квартира няма да можем въобще да се оправим
[/quot
Принципно според мен можем да отделим средства за квартира,друг е въпросът,че в днешно време никъде работата не е сигурна и мъжът ми се притеснява,че ако остане без работа и сме на квартира няма да можем въобще да се оправим
Принципно според мен можем да отделим средства за квартира,друг е въпросът,че в днешно време никъде работата не е сигурна и мъжът ми се притеснява,че ако остане без работа и сме на квартира няма да можем въобще да се оправим
Ползваш самостоятелен етаж от къща,
родителите са ти в помощ ,
детето е още малко ,а идва зима .
Съпругът ти не желае да живее с родителите ти,дори на отделни етажи,
страхува се ,че излизайки на квартира може да не се справите,да остане без работа и др.
Той какво иска ? А ,какво предлага ?
родителите са ти в помощ ,
детето е още малко ,а идва зима .
Съпругът ти не желае да живее с родителите ти,дори на отделни етажи,
страхува се ,че излизайки на квартира може да не се справите,да остане без работа и др.
Той какво иска ? А ,какво предлага ?
Подкрепи мъжа си
Очевидно той се опитва да поеме отговорност за семейството си, да не се чувства длъжен и подтиснат от явно властните ти родители. Това е похвално. Ако не го подкрепиш, сякаш му казваш директно "Не ставаш, нямам ти доверие, че ще се справиш, не искам да предприемам нищо с теб"... Това е лош знак, и няма да остане без последствия.
Поставете вашето си ново начало - може да е трудно, но ще ви сплоти и ще изясни леко пообърканите ви от чужда намеса отношения. Успех!
Очевидно той се опитва да поеме отговорност за семейството си, да не се чувства длъжен и подтиснат от явно властните ти родители. Това е похвално. Ако не го подкрепиш, сякаш му казваш директно "Не ставаш, нямам ти доверие, че ще се справиш, не искам да предприемам нищо с теб"... Това е лош знак, и няма да остане без последствия.
Поставете вашето си ново начало - може да е трудно, но ще ви сплоти и ще изясни леко пообърканите ви от чужда намеса отношения. Успех!
иди при баба ти.
като за начало... докато се оправите в града.
Тъкмо ще имаш време да потърсиш свястна квартира.
Пък може между твоето и нейното семейство отношението да е различно от това, към вашите...
Аз бих опитала
Цитат
Горивото на мъжа ти и разходите по колата няма да спаднат от 200 до 0 лв., когато се преместите на квартира.
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
Сега, когато живеете всички в тази къща, кой плаща ток вода и други. Разделени ли са етажите на отделни електромери? Сигурно не. Тогава:
1. Делите си сметките с родителите ти, но имай предвид, че с малко дете реалността е, че 2/3 от консумативите изразходвате вие.
2. Родителите ти плащат всички сметки.
Квартирата ще ви струва 200 лв., а тока и водата. Най-малко още 50 - 100 лв. Може би в къщата не се отоплявате на ток, а на твърдо гориво, но на квартира този метод е почти невъзможен. Остава ток или ТЕЦ, които все окще са доста по скъпи от твърдото гориво.
Изчакай да дадеш детето на ясла. Тогава хем ще започнеш работа, хем ще имаш и друг довод да си в града, за да можеш по-лесно да го водиш и вземаш от яслата.
Не съм родител, но какво ли значение има за едно дете до 2 години, дали е сред пенсионери или не. По-скоро на теб ти липсва контакта с хора, които са на твоята възраст и с твоите проблеми и занимания - например млади майки, каквито в града със сигурност има повече.
А ти умееш ли да шофираш? Имаш ли възможност сама да заведеш детето в града, когато времето е хубаво, за да се срещнете с други майки и деца и да се разтушиш малко?
Аз напълно разбирам, защо е неуверен. Когато отидат на квартира в града сметката не е толкова елементарна, като давахме 200 лв. за бензин, сега ще дадем 200 лв. за квартира. Писах и за тока, водата, отоплението. Писах и, че колата няма да изчезне, защото те ще продължат да я ползват и ще си остане, къде 100 лв. на месец. В града повечето неща са и по-скъпи. Досадните съседи от село сега може и да помагат с това онова: кой имал градина с домати, кой набрал ябълки и т.н. В града всички това струва пари. Всеки ден салатата на масата ти струва 2-3 лв., което е 60 лв. на месец. Знам каква е разликата. Мислиш, че с всичко се справяш сам, но когато си наистина сам усещаш разликата. напримел, когато бяхме на гости в едно малко градче (като селце) при родителите на моя приятел те може и да не отглеждат магданоз, но в момента, в които реших в 20.00 часа една вечер да готвя и че ми трябва магданоз веднага ми беше доставен от съседката, която аз дори не познавам. Ако си бях в Пловдив трябваше да се вдигна от къщи и понеже в 20.00 часа пазари и сергии няма отворени да отида до някой супер (може би дори с колата) и да дам 40 - 50 стотинки за връзка съсухрен магданоз, от които ще употребя половината, а другия ще изяде морското свинче.
На мъже и му е достатъчно напрегнато в момента, докато тя е в майчинство и доходите им са ниски. Продължавам да подкрепям да почака още 10-тина месеца и после детето на ясла, а те да си работят и двамата и да са си по-спокойни.
За да се уравновеси положението и малко разговор с възрастните хора и убеждение, че "сега ви помагам, защото имам възможност, но понякога на работа ми е много натоварено и съм изморен, затова тогава ви отказвам помощ".
Мъжа ти нали е от града, не може ли неговите родители да помогнат за гледане на детето, а ти да започнеш работа?
Иначе мъжа ти, хем го сърби, хем го боли. Хем не иска да живее в къщата на родителите ти, хем не може да осигури собствен дом и е несигурен. На мен ще ми е неудобно да живея в чужда къща и да имам претенции.
Все някой трябва да направи жертви, независимо къде живееш по света, България или някъде в чужбина.
На мен ми се наложи да започна работа, когато дъщеря ми беше едва на 8 седмици.
В момента пак съм бременна и продължавам да съм на цял работен ден. Но нали трябва да събера месеците за майчинство. Поемането на финасовата отговорност е част от семейните задължения. Не може ли да гледаш почасово деца, заедно с твоето дете, така ще допринасяш към семейния бюджет.
Иначе мъжа ти, хем го сърби, хем го боли. Хем не иска да живее в къщата на родителите ти, хем не може да осигури собствен дом и е несигурен. На мен ще ми е неудобно да живея в чужда къща и да имам претенции.
Все някой трябва да направи жертви, независимо къде живееш по света, България или някъде в чужбина.
На мен ми се наложи да започна работа, когато дъщеря ми беше едва на 8 седмици.
В момента пак съм бременна и продължавам да съм на цял работен ден. Но нали трябва да събера месеците за майчинство. Поемането на финасовата отговорност е част от семейните задължения. Не може ли да гледаш почасово деца, заедно с твоето дете, така ще допринасяш към семейния бюджет.
Вчера говорихме със съпругът ми и тъй като в работата му ще им съкращения за момента решихме,че ще изчакаме с квартирата.Най-вероятно когато аз започна работа тогава вече ще предприемем тази стъпка,но за сега няма как да се справим,тъй като и зимата идва и ще е доста по-трудно.Благодаря ви за съветите
Хайде и аз с моето скромно мнение.
Мъжът ти не иска да живее с родителите ти. Ти, от своя страна, нямаш приятелки в селото, нямаш си своя среда, а приемаш цялата рода-пенсионери с нежелание.
При цялото това положение ти казвам - излезте на квартира в града. Ако сте достатъчно мотивирани, ще се справите. Другото е оправдания.
Мъжът ти не иска да живее с родителите ти. Ти, от своя страна, нямаш приятелки в селото, нямаш си своя среда, а приемаш цялата рода-пенсионери с нежелание.
При цялото това положение ти казвам - излезте на квартира в града. Ако сте достатъчно мотивирани, ще се справите.
Другото е оправдания. 
То това си е чисто заточение, казвам го от опит. Преместете се на цивилизовано място, където ще сте самостоятелни, сред хора и ще можете да си организирате живота без никой да ви се пречка. Аз лично ужасно се задушавам в подобна обстановка, която си описала 
....бягам презглава.
....бягам презглава.
Аз бих се преместила в града,колкото и да е трудно.
Тези, които твърдят,че роднините помагат, не са имали досадни роднини.
Ако на всяка хапка яхния, сготвена с техния лук и картофи ми натякват как ако не са те ще умра от глад,ще ми се отще всичко,произведено в тяхната градина.
В крайна сметка всеки има някакво достойнство,на мен би ми се доповръщало от такива приказки,еле пък няколко пъти на ден,че и подмятания от съседи да слушам...
Повечето възрастни хора са просто изплашени от старостта,гледат да те направят колкото се може по-зависим от тях, за да си им под ръка,когато опрат до грижи.Донякъде разбирам страховете им,но все пак всяко нещо си има граници на приличие.
Имал си нива с картофи и лук,градина с домати-дал си и на дъщеря си,какво толкова.
Ако им свиди да си ядат зарзаватите и компотите сами или да ги продават.
Не могат да се сравняват потребностите на пенсионери с такива на млади хора.
За една баба изплитането на жилетка и месенето на вита баница е като удовлетворението на млада,хубава жена, да си направи прическа, да си направи маникюр и да се почувства привлекателна,харесвана,нужна,желана....
Не ме яжте,ама селото не е за всеки,ако не си роден на нивата ,малко трудно ще я заобичаш.
Тези, които твърдят,че роднините помагат, не са имали досадни роднини.
Ако на всяка хапка яхния, сготвена с техния лук и картофи ми натякват как ако не са те ще умра от глад,ще ми се отще всичко,произведено в тяхната градина.
В крайна сметка всеки има някакво достойнство,на мен би ми се доповръщало от такива приказки,еле пък няколко пъти на ден,че и подмятания от съседи да слушам...
Повечето възрастни хора са просто изплашени от старостта,гледат да те направят колкото се може по-зависим от тях, за да си им под ръка,когато опрат до грижи.Донякъде разбирам страховете им,но все пак всяко нещо си има граници на приличие.
Имал си нива с картофи и лук,градина с домати-дал си и на дъщеря си,какво толкова.
Ако им свиди да си ядат зарзаватите и компотите сами или да ги продават.
Не могат да се сравняват потребностите на пенсионери с такива на млади хора.
За една баба изплитането на жилетка и месенето на вита баница е като удовлетворението на млада,хубава жена, да си направи прическа, да си направи маникюр и да се почувства привлекателна,харесвана,нужна,желана....
Не ме яжте,ама селото не е за всеки,ако не си роден на нивата ,малко трудно ще я заобичаш.
Принципно винаги съм била привърженик на "разделното живеене", т.е. всяко семейство в неговата си къща - собствена или наета такава. Обаче на фона на другата тема, която авторката е пуснала, най-искрено бих я посъветвала да преглътне дискомфорта от селския живот и да си остане при мама и тате, защото подозирам (дано да греша), че с този неин мъж няма да ги бъде много време.
Иначе чисто битово погледнато, това с пътуването не е толкова зле, въпрос на свикване е. Ние живеем в собствено жилище в София и всеки ден пътуваме по 17 км. до местоработата си (също в София). На фона на това 10 км до града ми се виждат песен, особено ако няма и задръствания.
Иначе чисто битово погледнато, това с пътуването не е толкова зле, въпрос на свикване е. Ние живеем в собствено жилище в София и всеки ден пътуваме по 17 км. до местоработата си (също в София). На фона на това 10 км до града ми се виждат песен, особено ако няма и задръствания.
Мнението ми е, че на квартира е най-добре.
От друга страна, обаче, се чувствате финансово притиснати. Дали това е основателно - според мен не е, но няма да нищя в дълбочина.
Относно квартирата и животът в дядовата ръкавичка - второто е за предпочитане, когато се намирате в безизходица и наистина нямате работа и двамата. Сега той работи, ти взимаш майчинство и с 1000 лв на месец мисля, че можете спокойно да се оправите. ДА, няма да ядете първо, второ и трето. ДА, няма да излизаш на кафе всеки ден. Но в крайна сметка вие не търсите това, търсите проста самостоятелност.
Изнесете се на квартира. АКО, само ако мъжът ти остане без работа - приберете се на село и тогава търпете. Не сте се изнесли там, за да живеете в дядовата ръкавичка. Кажи го на родителите си, трябва да го разберат.
Относно помощта - щом ти си там и си гледаш детето, те не ти помагат. Разбирам да работиш в града, докато ти гледат детето, но при това положение - имали домати, дали са ги - е, и? Няма да са първите, които помагат с храната, няма да са последните, няма да са и единствените прецакани. Ако гледат на своята помощ като на нещо незаменимо и дива жертва, заради което си им длъжна доживот - не ти е мястото там. Пък и щом са се преместили те при вас, а не да са на квартира след скарването - значи не са купили къщата само за тебе, а са си имали наум да я ползват - точно в качеството на ръкавичката на дядото. В смисъл такъв - за тях вероятно е неразбираемо, че не искаш да живееш с тях и не търпиш забележки и акъли - нали като дете и тийнейджърка си живяла така, сега какъв е проблемът това да продължава... ти си им дете и те явно са от онези хора, които не могат да направят разликата между тогава и сега. А "сега"-то е доста по-различно - имаш си свое семейство и не трябва да има неискани забележи от тях, а при нужда ти да търсиш съвети. Просто да не се месят и контролират, както е било, когато ти си била например на 10.
Надявам се, че ме разбра. Изнасяйте се, докато сте добре, пък АКО се появи проблем, ще му мислите.
От друга страна, обаче, се чувствате финансово притиснати. Дали това е основателно - според мен не е, но няма да нищя в дълбочина.
Относно квартирата и животът в дядовата ръкавичка - второто е за предпочитане, когато се намирате в безизходица и наистина нямате работа и двамата. Сега той работи, ти взимаш майчинство и с 1000 лв на месец мисля, че можете спокойно да се оправите. ДА, няма да ядете първо, второ и трето. ДА, няма да излизаш на кафе всеки ден. Но в крайна сметка вие не търсите това, търсите проста самостоятелност.
Изнесете се на квартира. АКО, само ако мъжът ти остане без работа - приберете се на село и тогава търпете. Не сте се изнесли там, за да живеете в дядовата ръкавичка. Кажи го на родителите си, трябва да го разберат.
Относно помощта - щом ти си там и си гледаш детето, те не ти помагат. Разбирам да работиш в града, докато ти гледат детето, но при това положение - имали домати, дали са ги - е, и? Няма да са първите, които помагат с храната, няма да са последните, няма да са и единствените прецакани. Ако гледат на своята помощ като на нещо незаменимо и дива жертва, заради което си им длъжна доживот - не ти е мястото там. Пък и щом са се преместили те при вас, а не да са на квартира след скарването - значи не са купили къщата само за тебе, а са си имали наум да я ползват - точно в качеството на ръкавичката на дядото. В смисъл такъв - за тях вероятно е неразбираемо, че не искаш да живееш с тях и не търпиш забележки и акъли - нали като дете и тийнейджърка си живяла така, сега какъв е проблемът това да продължава... ти си им дете и те явно са от онези хора, които не могат да направят разликата между тогава и сега. А "сега"-то е доста по-различно - имаш си свое семейство и не трябва да има неискани забележи от тях, а при нужда ти да търсиш съвети. Просто да не се месят и контролират, както е било, когато ти си била например на 10.
Надявам се, че ме разбра. Изнасяйте се, докато сте добре, пък АКО се появи проблем, ще му мислите.
Иначе чисто битово погледнато, това с пътуването не е толкова зле, въпрос на свикване е. Ние живеем в собствено жилище в София и всеки ден пътуваме по 17 км. до местоработата си (също в София). На фона на това 10 км до града ми се виждат песен, особено ако няма и задръствания.
mama_90, определено зимата ще ви е доста по-трудно предвид финансите. Можете да изчакате до пролетта.
Относно родителите просто поговори с тях, кажи им, че не ти е приятно постоянно да ви се месят, да дават непоискани съвети и т.н.
Не, не излизайте на квартира! Ако го направите - ще прибавите още един проблем - безпаричието. 700 заплата и наем и сметки...а и твоето майчинство знаеш, че не е завинаги и после?
Трудно се живее с рода. НО за мен е милион пъти з апредпочитане пред това да си на чуждо място и без пари и сигурност.
Трудно се живее с рода. НО за мен е милион пъти з апредпочитане пред това да си на чуждо място и без пари и сигурност.
Не мисля, че родата е длъжна да се размества - за да може на младите да им е по-по-най гот.
Не че има значение.
Идеята ми е, че съвети - нека мама и татко да се изнесат - не ми се връзват никак.
Последните години о собено разбрах едно - щом живееш в къща на родата или със родата - трябва да се съобразяваш с тях, това е. А под наем можеш да идеш тогава, когато имаш поне сметката за наем плюс 100лв отгоре - които не си харчил, а спестявал всеки месец.
Тоест ако сега имате 1000лв и се оправяте - то за да идете под наем - би трябвало да имате доход поне 1400.
Идеята ми е, че съвети - нека мама и татко да се изнесат - не ми се връзват никак.
Последните години о собено разбрах едно - щом живееш в къща на родата или със родата - трябва да се съобразяваш с тях, това е. А под наем можеш да идеш тогава, когато имаш поне сметката за наем плюс 100лв отгоре - които не си харчил, а спестявал всеки месец.
Тоест ако сега имате 1000лв и се оправяте - то за да идете под наем - би трябвало да имате доход поне 1400.
Не че има значение.
Идеята ми е, че съвети - нека мама и татко да се изнесат - не ми се връзват никак.
Последните години о собено разбрах едно - щом живееш в къща на родата или със родата - трябва да се съобразяваш с тях, това е. А под наем можеш да идеш тогава, когато имаш поне сметката за наем плюс 100лв отгоре - които не си харчил, а спестявал всеки месец.
Тоест ако сега имате 1000лв и се оправяте - то за да идете под наем - би трябвало да имате доход поне 1400.
Идеята ми е, че съвети - нека мама и татко да се изнесат - не ми се връзват никак.
Последните години о собено разбрах едно - щом живееш в къща на родата или със родата - трябва да се съобразяваш с тях, това е. А под наем можеш да идеш тогава, когато имаш поне сметката за наем плюс 100лв отгоре - които не си харчил, а спестявал всеки месец.
Тоест ако сега имате 1000лв и се оправяте - то за да идете под наем - би трябвало да имате доход поне 1400.