На 46 съм, вдовица с две пораснали деца.Все още живеем заедно, но те си имат собствен живот и скоро това може да се промени. Приятелите са тук, но не е същото,семейните особено ако са с по-малки деца имат друг дневен ред. Правя много неща сама. Понякога дори се насилвам да изляза на плаж,да спортувам,да се разхождам или по магазините, но го правя.Докато се мотам често ми става тъжно или скучно, но продължавам, просто не мога да си позволя да спра.Вечер когато съм сама често си поплаквам.Не ходя в заведения без компания и поради финансови причини не мога да си позволя екскурзии или хобита които изискват много средства.За да не тревожа близките си не се оплаквам, но наистина съм САМОТНА.
- Публикувана: 24 юли 2013, 21:24 ч.
- Последно мнение: 31 юли 2013, 10:43 ч.
Разпилях приятелите си, а децата пораснаха. Ами сега?
.....някои са с големи деца вече и много свободно време, други са без деца и също с много свободно време, а моето време е доста премерено и подразяно. Аз лично смятам това за основно - все още имам прекалено много ангажименти вкъщи и малкото време, което ми остава гледам да го използвам за почивка......
И изведнъж, говоря след 18 -20 тата им година, осъзнаваш, че децата ти вече биха били по-щастливи с приятели на Нова година или на море , или на екскурзия, или изобщо...
В началото е голям кеф
Защото наваксваш със свободното време, което не си имала от години.Обаче в един момент 
.... И така, стигаме до темата. happy mama, разбирам позициите на хората, в това което си пуснала. Интелектуалеца, истинският искам да кажа, винаги е самотен, въпреки , че не всеки самотник е интелектуалец .
И по принцип повечето хора имат малко приятели, което е повече от естествено, ако говорим за приятелството в истинския му вид.
Тук, като че ли става дума за близки хора, с които да излезеш заедно, да правиш разни неща, за да имаш разнообразие. Нещо такова.
Но всъщност, като се замислиш, тези хора трябва да ти допадат. Така че, yanast , май ще се окажеш права. Верният подход сигурно е твоя. Но, пусти предразсъдъци!
.........но наистина съм САМОТНА.
По нейна инициатива потърсихме подобни теми в бг мама, и попаднахме на теми за сайтове за запознанства. Влязохме в един, за който пишеше че се ползва не от тийнейджъри, а от по-зрели хора.
Решихме, че от тези стотици акаунти, може би една голяма част не търсят точно партньор, а по-скоро среда, в която да се пробват наново да си започнат живота.
И аз , като Морги , за момента предпочитам свободното си време да го прекарвам сама и да си почивам . Никога не скучая , винаги си намирам какво да правя . По-скоро не ми остава време за почивка . 
Когато детето ми стане отделна и самостоятелна единица
, не знам как ще е .
Имам си , обаче приятелки , с които сме много близки от години и със сигурност няма опастност да остана без компания за излизане .
А ти какво точно търсиш , Силви ?
Среда или партньор ?
Когато детето ми стане отделна и самостоятелна единица
, не знам как ще е .Имам си , обаче приятелки , с които сме много близки от години и със сигурност няма опастност да остана без компания за излизане .
А ти какво точно търсиш , Силви ?
Среда или партньор ?
Силви, докато дъщеря ми започне сама да празнува нова година аз ще бъда 55+ - тогава пък съвсем не е за нови приятелства. Но пък кой знае? 
Аз лично партньор не търся, предполагам, че след десетина години ще се чувам с всички приятелки по чужбина и ще се виждаме когато си идват в БГ. Нямам идея от сега какво ще бъде.
Но наистина сега нямам време да скучая.
Аз лично партньор не търся, предполагам, че след десетина години ще се чувам с всички приятелки по чужбина и ще се виждаме когато си идват в БГ. Нямам идея от сега какво ще бъде.
Но наистина сега нямам време да скучая.
Ами, да happy mamma and Morgana, напълно ви разбирам. Този период съм го минала. И досега ми е приятно да правя много неща, които човек прави сам и си почива емоционално и всякак. Трудно ми е да обясня как се минава от едното състояние в другото.
Аз, общо взето, затова предложих в началото на темата, да споделят опит , предимно хора, които вече са изпитали подобни на моите чувства. За да може темата да е полезна. За останалите, не се наемам да гадая, как ще развие живота им.
На въпроса ти, happy , не, не търся партньор.
Аз, общо взето, затова предложих в началото на темата, да споделят опит , предимно хора, които вече са изпитали подобни на моите чувства. За да може темата да е полезна. За останалите, не се наемам да гадая, как ще развие живота им.
На въпроса ти, happy , не, не търся партньор.
Има много млади жени с малки деца, които живеят подобен живот въпреки наличието на съпруг - пътувания, командировки, хора работещи дълго в чужбина. Ако се замислите вероятно познавате такива. Мое мнение е, но хубаво е да живеете като тях - каквото трябва или искате правете сами. Кой каквото иска да си мисли, вие се наслаждавайте на момента - дървета, птички и пеперуди има навсякъде. Мернах дама от Варна - море, плаж, градината с книжка/плетк,/списание. Даже и компания сама ще се намери. Може и карета за карти или нещо подобно да спретнете.
От както съм сама си търся и такива за компания- разведени, моми без гаджета, вдовици, или просто жени, чийто мъже са се запилели някъде временно. Все се намира някоя свободна колежка, приятелка и т.н. я за кафе, я за кратко пътуване! Бонус при мен е, че и сестра ми е разведена. Наскоро при едно пътуване до морето случайно се запознахме с много приятна двойка/сложиха ни на една маса в ресторанта/ -момче и момиче и си изкарахме страхотно почивката с тях! Просто трябва човек да се отвори за контакти с хора!
А и имам чувството, че е пълно със сами жени!
Така, че викам да не ни е самотно!
А и имам чувството, че е пълно със сами жени!
Така, че викам да не ни е самотно! А и имам чувството, че е пълно със сами жени!
Така, че викам да не ни е самотно! 
Силви, горе-долу и аз съм в твоето положение и в твоята възрастова група. .....
+1Имам много близки познати, но приятели - не! И не изпитвам нужда да имам.
alpha_beta, и аз май така като теб.
Най-близката ми приятелка вече много години е далеч от БГ, добре че са съвременните комуникации. Като се чуем и ми става някак добре, понеже наистина ми е много близка, но е само една-единствена. Толкова! Стига! Сигурно с времето ще стана още по-егоцентрична и нежелаеща нови компании? Не знам
Най-близката ми приятелка вече много години е далеч от БГ, добре че са съвременните комуникации. Като се чуем и ми става някак добре, понеже наистина ми е много близка, но е само една-единствена. Толкова! Стига!
Сигурно с времето ще стана още по-егоцентрична и нежелаеща нови компании? Не знам 
Всичко живо покрай мен е в класическо семейство с мъж и наследници. Е казвам ви наистина е много трудно да измъкна някоя приятелка, с която да изпием по бира! Винаги въпроса след поканата ми е "Дъщеря ти ще дойде , нали, да си играят с моите!"
Пък аз ги каня като я няма дъщеря ми, че да сме си самички с приятелката
Свикнах, не ми пречи:)
И се срещам аз и малката с тях и децата и мъжете им
Дори присъствах вече на първи опит да ме сватосат - майко мила!
Но това са единици останали близки приятелки, с които не мога да отида на почивка или на дискотека или на каквото и да било, само на кафе или на маса с мъжете им
Пък аз ги каня като я няма дъщеря ми, че да сме си самички с приятелката
Свикнах, не ми пречи:)
И се срещам аз и малката с тях и децата и мъжете им
Дори присъствах вече на първи опит да ме сватосат - майко мила! Но това са единици останали близки приятелки, с които не мога да отида на почивка или на дискотека или на каквото и да било, само на кафе или на маса с мъжете им