Разпилях приятелите си, а децата пораснаха. Ами сега?

  • 2 850
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 20
Него го няма от години.  Ти си сама. Отглеждаш си децата, справяш се добре, но......изведнъж осъзнаваш, че приятелите ти са се разпилели, няма с кого да излезеш на бира или на кафе. Няма с кого да отидеш на море, няма с кого да се посмееш.

Не говоря за връзка или брак, въпреки , че защо не.
Най-вече говоря че вече си 45+ и тепърва как да създадеш приятелства?

Бих искала да пишат в темата хора, които отговарят на описаното до тук или да споделят опит на подобни.  Ще се радвам ако се получи оптимистично, а не просто да се оплачем.
Давам си сметка, че в този форум пишат предимно доста по-млади жени, но сигурно има и други.

# 1
  • София
  • Мнения: 4 349
Защо пък на 45+ да е трудно да създаваш приятелства?  newsm78 newsm78 Е не са като тези на 20 +, но са си приятелства

# 2
  • Мнения: 20
Ами, чисто технически няма как да се получи. Вече си в някаква среда, професионално и по местоживеене. Ходиш на работа и се връщаш. Как се случват новите контакти с интересни и приятни хора?

# 3
  • Мнения: 2 829
Новите хора- случват се чрез новите неща, които правиш, новите места на които ходиш, новите хобита...
Помисли за нещата, които са ти приятни и започни да ги правиш сама- дори да не е прието сам човек да отиден а бар, например. Може да са разходки в парка, кафе всеки ден на любимо място, спорт, четене на книги и списване в съответен форум, къмпинг, походи в планината- практически всичко. Лично моя опит показва че е много лесно да започнеш да го правиш сама и да намериш приятели с този общ интерес, отколкото да търсиш с кого да практикуваш. В началото може да ти е неловко и неудобно, но после се отплаща.
За възрастта- опитай се да не я ползваш за извинение Simple Smile
Успех!

# 4
  • Мнения: 6 214
Приятелки се намират и тук, по форумите, колкото и странно да звучи. А и дори да ти трудно да ги наречеш така, понеже ги познаваш твърде от скоро, поне са компания за кафе или бира.  Grinning

# 5
  • Мнения: 8 330
Според мен много неща идват от характера на човек.
Имам 2 баби на 85 години. Живеят сами от по 20 години.
Едната е като бухал - седи у дома, гледа телевизи и чете книги - единственото за което може да се говори с нея са спомените. Иначе интелигентна жена. Бивша учителка. Целия град я познава.
Другата проста жена - от село - до 10 вечерата не можеш да я намериш. Ту у някоя съседка, ту събрала половината квартал мекици да им прави. Ту в магазина се заговорила с някоя и откарала 3 часа. Ту излезла да разходи кучето и се заседяла с младеж в градината. Нон стоп някой и ходи на гости.
Човек просто тярбва да е активен за да намери хора с които да общува.

# 6
  • Мнения: 6 214
Хоуп, баш така си е. И моите баби са на двете крайности. Едната живее в миналото, другата има 10 хронични заболявания, но това не и пречи да познава заведенията в града по-добре от мен. Много и се кефя.

# 7
  • Мнения: 54 921
А защо си прекъснала връзки с приятелите си  , Силви-7 ?
На мен детето не ми пречи да се виждам с приятелки , които имам от детството и от училище .

От форума също имам много ценни приятелства . Wink

Hope for Two , а ти защо си мислиш , че тази баба , която чете книги и гледа филми страда от това ? Thinking
Хората имат различни потребности .
Моята едната баба също не беше много социална ( и аз на нея приличам  Sunglasses ) , но това си беше черта на характера , за нея , да тръгне да метлосва по улиците и да виси по пейките в празни приказки , би било загуба на време .

# 8
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Възрастта няма нищо общо с темата. Подобно избягване на лични контакти и загуба на средата може да се случи и на 20 години. Ако контактите ти липсват, време е да си създадеш нови. Но без да съжаляваш какво би било и без да си слагаш рамки понеже си на "толкова" години. Ти живей активно, другото ще с енареди.

Няколко идеи са стари контакти, които можеш да подновиш - съученици, колеги, приятели, роднини. Огледай се са клубове и семинари или работилници - спорт, танци, йога, хобита, кулинария, изкуство, туризъм. Там можеш да срещнеш хора, с които да си допаднете.

# 9
  • Мнения: 8 330
happy mama ти пък къде видя, че съм казала че й пречи?
Описвам характери. Това, че са на една възраст и то достолепна. И това, че всяка има свой те потребности.
Загуба на време да митосва по улиците  newsm78 ми тя моята май има достатъчно време.

Така или иначе моя отговор беше към Силви-7. Дадох този пример, първо защото Силви казваше как след 45? Еми ето и на 85 едната има желание другата не. Силви питаше къде? Ами навсякъде, просто трябва инициативата да идва от теб. И живееш живота както се чувстваш добре.

# 10
  • Мнения: 54 921
Загуба на време да митосва по улиците  newsm78 ми тя моята май има достатъчно време.

Така или иначе моя отговор беше към Силви-7. Дадох този пример, първо защото Силви казваше как след 45? Еми ето и на 85 едната има желание другата не. Силви питаше къде? Ами навсякъде, просто трябва инициативата да идва от теб. И живееш живота както се чувстваш добре.

Загуба на време , да .
Защото за нея беше по-приятно и смислено да чете , да работи нещо в градината , да плете или изобщо да върши нещо полезно .
И не е до липса на желание , а до липса на интерес .
Има разлика . Peace

Човек , ако иска , ще си намери компания .

# 11
  • Мнения: 20
Желанието на всяка от вас  да помогне е много мило.    bouquet

Убедена  съм че много хора са в това положение, поради стечение на житейски обстоятелства, но едва ли много ще го споделят пред близките си. Така че мисля, че темата би могла да бъде полезна и на други хора.
Ето защо няма да го превръщам в изповедалня и да обяснявам точно моя живот как е протекъл и защо се е случило едно или друго. Не е това целта на темата.

Но само да маркирам, че част, макар и не голяма  от приятелствата ми от ранните години са формално запазени, но реално не функционират, къде поради разлика в интересите, къде поради факта, че повечето от тях са семейни двойки , част от които вече имат съвсем различен стереотип и просто не са средата, от която имам нужда за да си спомня, че аз също съм човешко същество и е време да правя нещата, които са ми интересни. А те са доста. Просто преди никога нямаше време за това.

yanast, предложенията ти звучат добре, но не мога да тръгна сама на екскурзия или другаде. Дали е гордост или липса на самочувствие, или нещо друго не знам , но на този етап не мога.

Принципно новите хобита може би звучат добре. От утре тръгвам на плуване и се записвам на екскурзии Laughing Ще споделя какво се е получило.
Ако има други самотни сърца Laughing , пишете ми на лични да направим една група.

 

# 12
  • Мнения: 2 829
Силви, на мен винаги ми е било много тъпо, когато за първи път правя нещо сама- било то да отида на бар, на ски, плуване, тае-бо и много други. Истината е, че, според мен на другите хора не им прави лошо впечатление или нещо подобно, а и чак толкова не гледат кой с кого дошъл... По скоро преградите са в нашите си глави.
Но пък може да започнеш да пишеш във форуми- на любители на авто-екскурзии, планинари или друг вид туризъм. Има и колективни сайтовее, където хората обявяват кой закъдее пътува и има ли свободни места- все някакви варианти да отидеш някъде с компания Simple Smile
Можеш също така да резервираш екскурзия в Хостел- там също вероятно ще срещнеш хора неформално настроени.
Друг вариант е да намериш изгодна оферта за някъде и да предложиш на познати да дойдат с теб.

Но поне в моя живот се е доказало многократно- ако искам компания за нещо конкретно- първо го започвам сама и на място си намирам приятели. Когато съм опитвала първо да намеря с кого- не се получава.....

А когато започнеш да правиш точно това, което искаш- сама ще видиш че не е толкова трудно. В началото се чувстваш неловко, тъпо, но си струва Simple Smile

# 13
  • Мнения: 54 921
Силви , погледни тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=730564.0 .
Ще видиш , че доста хора намират за добре да не се обвързват в по-близки отношения . Peace

# 14
  • София
  • Мнения: 6 477
Силви, горе-долу и аз съм в твоето положение и в твоята възрастова група. При мен приятелите се разпиляха по света, аз не събрах сили и смелост да остана също в чужбина. Останаха някои и тук, разбира се. Но живота някак ни промени - някои са с големи деца вече и много свободно време, други са без деца и също с много свободно време, а моето време е доста премерено и подразяно. Аз лично смятам това за основно - все още имам прекалено много ангажименти вкъщи и малкото време, което ми остава гледам да го използвам за почивка. Сили и желания нямам за излизане дори на кафе, но на мен лично не ми тежи. Повече ми тежи това, че и малкото приятели, останали в БГ сигурно ме мислят за надута и отчуждена, ама това е положението!
Може би след години когато наистина имам достатъчно свободно време ще се заема да правя разни неща, които изискват компания...но не съм много сигурна май щото по принцип не обичам много нови запознанства. А по ирония на съдбата работата ми е свързана ежедневно с контактуване с много хора, може би и това ме изморява? newsm78

Общи условия

Активация на акаунт