Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
- Публикувана: 27 май 2013, 00:54 ч.
- Последно мнение: 14 юни 2013, 15:23 ч.
За петата ракия или колко е хубав животът... един разказ на Георги Бърдаров
Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
Аз най-накрая успях да го изчета.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.
Хареса ми.Докосна ме.Трогна ме.Благодаря,че сподели!
Емоциите и при мен са същите! Дори и да са малко преувеличени и измислени нещата, най-малкото, на което мога да се възхитя, е на дар словото, което притежава автора. Пак заповядай!
Аз най-накрая успях да го изчета.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.
Обаче едно нещо не разбрах аз... кое най-вече трябва да ме впечатли - всичко е факт. Няма нищо, което да не се знае за този край. Някакси това прескачане на темите - за края на Света, за изоставените къщи, за ракиите, за религиите... Не остави у мен някакво трайно впечатление от написаното.
Ох, слава Богу. Вече си мислех, че съм единственият човек, на когото този текст се струва банален, хаотичен и леко скучен.
Макар, че в крайна сметка какво значение има, след като толкова хора го харесаха.
Ето и линк към единствения друг вайръл/любителска литература, който ме е изкефил и разсмял до сълзи. Той не е носталгичен, а комичен.
много забавно, благодаря
за петата ракия ми хареса много
. онзи ден в самолета ни дадоха '24 часа' и беше публикувано и там, но и преди това го бях чела. Животът не е хубав - на края на света, след петата ракия. Колкото и да се превъзнасят гражданята, минали транзит и за малко.
Точно! Бъркат туризма с емиграцията.
Ох, слава Богу. Вече си мислех, че съм единственият човек, на когото този текст се струва банален, хаотичен и леко скучен.
Макар, че в крайна сметка какво значение има, след като толкова хора го харесаха.
Макар, че в крайна сметка какво значение има, след като толкова хора го харесаха.
Има добри попадения тук-там, но като цяло ми беше скучен, а на момента с писмото от чужбина - твърде патетичен. 
Авторът се е постарал, но...
Темата за опустелите планински села, пасторалните картини и братуващи християни и мюсюлмани успяха да се клишират преди още някой да е написал нещо смислено по тях. По балкантуристки някак се изтъркаха "мистичните" Родопи, меките им гънки и къщите с каменни покриви. След толкова обтекаеми думи всеки ред по темата изглежда скучен като очерк. За жалост.
Сръчни пера има, няма зорки очи. Четем света си с лафове от туристическа брошурка.
Темата за опустелите планински села, пасторалните картини и братуващи християни и мюсюлмани успяха да се клишират преди още някой да е написал нещо смислено по тях. По балкантуристки някак се изтъркаха "мистичните" Родопи, меките им гънки и къщите с каменни покриви. След толкова обтекаеми думи всеки ред по темата изглежда скучен като очерк. За жалост.
Сръчни пера има, няма зорки очи. Четем света си с лафове от туристическа брошурка.
Прочетох го, но не ме грабна.
Неприятно впечатление ми направи още в началото, с това изречение:
Да се цитира псевдоним на класик, използвайки само част от него, за мен е кощунство!
Звучи ми даже по-зле от "Рамбо Силек" и на "Кирилиметоди" брат му, понеже е написано от "учен" човек ...
Да си призная, че и за Радичков се позачудих - дали не го е объркал автора с другия Йордан /Йовков/ или може би Хайтов?
Но по тази точка съм по-благосклонна да приема, че след 5 ракии по пладне, Верблюди навсякъде може да срещнеш. То и собствената ти баба, мисля би изглеждала като една реална абстракция.
А най ме втрещи писмото, написано на български от някой си Саид - беглец, невъзвращенец и следователно враг народен. Как изобщо е стигнало до родния дом, през далечната 1967 г., ми е непонятно - Верблюдска му работа!
Неприятно впечатление ми направи още в началото, с това изречение:
Цитат
Говорихме си за живота със събрали мъдростта на вековете старици посред мегданите на села, излезли сякаш от разказите на Радичков и Пелин
Да се цитира псевдоним на класик, използвайки само част от него, за мен е кощунство!
Звучи ми даже по-зле от "Рамбо Силек" и на "Кирилиметоди" брат му, понеже е написано от "учен" човек ...
Да си призная, че и за Радичков се позачудих - дали не го е объркал автора с другия Йордан /Йовков/ или може би Хайтов?
Но по тази точка съм по-благосклонна да приема, че след 5 ракии по пладне, Верблюди навсякъде може да срещнеш. То и собствената ти баба, мисля би изглеждала като една реална абстракция.
А най ме втрещи писмото, написано на български от някой си Саид - беглец, невъзвращенец и следователно враг народен. Как изобщо е стигнало до родния дом, през далечната 1967 г., ми е непонятно - Верблюдска му работа!