Публикувана: 27 май 2013, 00:54 ч.
Последно мнение: 14 юни 2013, 15:23 ч.

За петата ракия или колко е хубав животът... един разказ на Георги Бърдаров

12 623
52
1

27 май 2013, 00:54 ч.

Мнения: 1

За петата ракия или колко е хубав животът..... Прочетете и няма да съжалявате! Винаги съм си мислила, че такива емоции и чувства не могат да се опишат с думи, но явно съм се бъркала.....

http://www.public-republic.com/magazine/2013/05/105589.php

# 1 27 май 2013, 01:40 ч.

София
Мнения: 11 707

Прочетох....не съжалявам...хубаво е....носталгия отвсякъде...мъчно ми е...тъжно е. Дали е хубав живота...не зная, сигурно е такъв, но не можем да го видим,... тук не можем... в градовете в големите градове не можем да го усетим. Мащерка, дъхава баница, Родопи, които са като "полегнала жена" /Хайтов/ и чучулиги. Прекрасен разказ.

# 2 27 май 2013, 02:57 ч.

Мнения: 3 242

На мен явно чуството ми за носталгия е ампутирано Mr. Green

Хубаво като на разказ, но нещо не ми грабна вниманието и четох по диагонал...

# 3 27 май 2013, 06:36 ч.

Мнения: 945

Хареса ми

Наскоро гледах филма "Писмо до Америка", разказа ми напомня за него.

# 4 27 май 2013, 06:43 ч.

София
Мнения: 16 197

Мен пък разказът ме грабна (аз налетях на него във Фейсбук), особено съвместното съществуване на религиите в храма и гробищата... bouquet

за автора. //иначе не пия ракия Laughing

, за мен ракията също е метафора за "разтапянето" на сърцето//. Аз не усетих носталгия и според мен не това е основната идея .

# 5 27 май 2013, 06:54 ч.

Мнения: 429

Хубав разказ но си казвам честно че не ме развълнува. Прочетох го днес след като десетки от контактите ми във фейсбук бяха коментирали по него.

Признавам си че го отворих още при първия споделил го във фейсбук мой контакт само защото коментарът беше много силен. Зачетох го но никак не ме грабна. Реших че съм уморена и си го оставих за следващ момент.

Прочетох го днес и не съжалявам но честно казано ми се вижда много напудрен. Нещо не е съвсем както трябва. Не мога да конкретизирам какво точно. Разказът (и по-точно коментарите които ме накараха да го прочета) обаче ме доведоха до дълбоки размисли и даже имах момент на разочарование защо всъщност не мога да му се възхитя и да го почувствам както останалите читатели.

Цитат на: Sharky* в пн, 27 май 2013, 06:43

Мен пък разказът ме грабна (аз налетях на него във Фейсбук), особено съвместното съществуване на религиите в храма и гробищата...

Е те точно това за мен е много фалшиво. Някаква художествена измислица си мисля че е. И точно това ми се стува че пресилва разказа. Confused

Ще следя темата с интерес.

П.П. Извинете че не ползвам запетая но не ми работи клавишът.

# 6 27 май 2013, 08:42 ч.

София
Мнения: 16 197

Ами в мен самата има омешани три религии Simple Smile

и също толкова етноса...аз лично много добре знам колко фалшиво е противопоставянето на религии, отделно го виждам на живо колко братски си живеят мюсюлмани и христиани в Родопите (а и в Добруджа).

На мен ми е напудрено всичко, което гледам по телевизията (але пък по бТВ).

# 7 27 май 2013, 09:06 ч.

София
Мнения: 62 595

четох го преди време и ми хареса. Обаче така съм изкукала покрай седмокласното кандидатстване, че първата ми мисъл беше "а дали става за преразказ? Твърде е дълго, макар да има отчетливи моменти и стилът да е лек". Crazy

# 8 27 май 2013, 09:54 ч.

Мнения: 4 785

Много ми хареса!

И ми стана носталгично за къщата на мъжа ми в Балкана - на бабата и дядото, възрожденска, реставрирана. Село с 5 човека (бабата не я броим, тя е отказала да си смени софийския адрес, но ако я броим - 6). Има толкова истории и толкова малко хора, запустели къщи, сякаш лека-полека селото си отива. Пътят е стръмен, лош, труден, но не ни се слиза от там.

Напомни ми този разказ за Дъбравата и дано скоро да отидем (често ходим от цялото им семейство, не ги забравяме Hug

)

# 9 27 май 2013, 10:19 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Да, определено ми хареса. И ме върна в Родопите няколко години назад във времето, когато с приятели бяхме в едно село почти на гъцката граница. С няколко жители само. Със старите къщи с каменни плочи и тихите позамрели улички. Но все още живо и сплотено. С една вяра, с добри думи и едно много важно нещо позабравено вече:човещината......

Ето и изглед към две - три от къщите, едната от които е обитаема. Там живее една жена...

http://www.prikachi.com/images/954/6155954u.jpg

Последна редакция: пн, 27 май 2013, 10:26 от Марѝ

# 10 27 май 2013, 11:37 ч.

Мнения: 1 959

Разказът като литературно произведение не намирам, че е на ниво Хайтов,
каквито коментари срещнах из нета.. Емигрантското писмо ми се видя много не на място.

Мен ме докосна поради собствените ми лични преживявания.
Ходихме в Родопите като студенти на експедиции. Стигали сме до границата
и най-затънтените кътчета, точно така си беше-Боже, хора!
А тамошните хора, които са си баш помаци-то ще те посрещнат, ракиите, гозбите..
Бях млада, влюбена, невинна, а на сегашния си живот бих се изсмяла.
Това беше преди 20 години. Дразня се май, сега сякаш има някаква мода да се 'преоткриват' Родопите.
Пък то, нищо ниво от десетилетия, току станат хляб за поредната сензация в БТВ или фейсбук..

# 11 27 май 2013, 11:49 ч.

Бургас
Мнения: 6 470

Хареса ми.

# 12 27 май 2013, 11:53 ч.

Мнения: 11 747

И аз го намирам за малко захаросан, но все пак ми допадна и също го споделих във Фейсбук. Вчера го четох и много ми се прииска да си налея една ракия..., за която може да се напише трактат. А не ми е сега монентът. Simple Smile

И да, темата вече се преексплоатира.

# 13 27 май 2013, 12:14 ч.

Варна
Мнения: 2 768

Цитат на: zlatnata tolumba в пн, 27 май 2013, 11:37

Това беше преди 20 години. Дразня се май, сега сякаш има някаква мода да се 'преоткриват' Родопите.
Пък то, нищо ниво от десетилетия,

От година май е така в тези села. отдавна няма хора в тях.
лошото е, че и другите натам отиват. Нашето от 1000 и повече жители през 80-те вече са не повече от 350.

# 14 27 май 2013, 12:59 ч.

София
Мнения: 16 197

А защо да е лошо? Децата ни са граждани на света, защо трябва да стоят бедни и безработни по селата?

Препоръчани теми

Политиката в България - Тема 5

? Въпроси всякакви ? (2024 г.)

Често срещани правописни грешки

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

Причина:

Причина: