Много мистично 
- Публикувана: 23 май 2013, 14:12 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2013, 22:21 ч.
Случи ми се нещо странно IX
Много странен израз, вписва се в темата.
Може би не е чак толкова странно, но понякога наистина прочитам мислите на мъжа си.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Как му казвате по вашия край
Помен. Възрастните казват "струване".
Аз го знам само като изнасяне /София/. Разрових се из нета, защото ми стана интересно. Ето какво намерих:
http://www.znam.bg/com/action/showArticle/full;jsessionid=A2C320 … 5§ionID=1
Цитат
При всички задължителни помени на гроба ходят повече хора, носят се ястия и питиета, раздава се, вика се свещеник да прочете молитва за душата на починалия. Заради изнасянето на храна наричат тези помени “изнасяне”, “поноси”, “носене”, “износи”, “струване”, “софра”, “струвило”, “помана” и др. На тях не се ходи на друг гроб, освен на този, за когото е “приносът”.
Може би не е чак толкова странно, но понякога наистина прочитам мислите на мъжа си.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Моето мнение е, че не с годините предусещаш реакциите му, а причината е съвсем друга, но ще отида към друга тема и може би не трябва.
не съм те виждала в онази тема, където "бистрим" тези въпроси и може би няма да приемеш подобна гледна точка... 
на мен ми се случи нещо "странно":
точно след Задушница тази седмица сънувах селската си къща, където е израстнал баща ми с леля ми. И двамата са покойници, както и любимата ми баба.
Сънувам как се "нося" по въздуха, но не съм тяло, а само душа. Виждам ясно къщата и светещите прозорци. Вътре са леля, татко и баба. Приготвят нещо ... Баба ме видя и много ми се зарадва. Прегърна ме толкова силно, че буквално в съня си я усетих отново (много се обичахме. Дори сега като пиша отново усещам прегръдката, сякаш беше вчера). Говори ми нещо и ме кани да остана при тях. Усещането е странно: хем знам, че са мъртви, хем ми е много хубаво, че ги виждам отново...
баба ме хваща за ръка и ме повежда.
в това време (в реалния свят) дъщеря ми (на 3г.), която спи до мен на леглото се изправя в съня си и казва подканващо: "Хайде мамо, хайде, ела!"
Аз естествено се събуждам. Тя както беше седнала в леглото просто си легна обратно и заспа...
Имах чувството, че тя просто ме повика да се върна пак на земята...
точно след Задушница тази седмица сънувах селската си къща, където е израстнал баща ми с леля ми. И двамата са покойници, както и любимата ми баба.
Сънувам как се "нося" по въздуха, но не съм тяло, а само душа. Виждам ясно къщата и светещите прозорци. Вътре са леля, татко и баба. Приготвят нещо ... Баба ме видя и много ми се зарадва. Прегърна ме толкова силно, че буквално в съня си я усетих отново (много се обичахме. Дори сега като пиша отново усещам прегръдката, сякаш беше вчера). Говори ми нещо и ме кани да остана при тях. Усещането е странно: хем знам, че са мъртви, хем ми е много хубаво, че ги виждам отново...
баба ме хваща за ръка и ме повежда.
в това време (в реалния свят) дъщеря ми (на 3г.), която спи до мен на леглото се изправя в съня си и казва подканващо: "Хайде мамо, хайде, ела!"
Аз естествено се събуждам. Тя както беше седнала в леглото просто си легна обратно и заспа...
Имах чувството, че тя просто ме повика да се върна пак на земята...
Може би не е чак толкова странно, но понякога наистина прочитам мислите на мъжа си.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Моето мнение е, че не с годините предусещаш реакциите му, а причината е съвсем друга, но ще отида към друга тема и може би не трябва.
не съм те виждала в онази тема, където "бистрим" тези въпроси и може би няма да приемеш подобна гледна точка...
Може би не е чак толкова странно, но понякога наистина прочитам мислите на мъжа си.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Знам в дадена ситуация какво ще каже на майтап и веднага след това наистина го казва.
Иначе това, което на мен ми е странно, че по принцип доста различен начин на мислене имаме, но явно с годините започвам да му предусещам реакциите. А в началото ми беше трудно, защото те почти винаги са му някакви нестандартни.
А понякога ми се е случвало без да казвам за кого си мисля, той изведнъж да започне да говори за него.
Моето мнение е, че не с годините предусещаш реакциите му, а причината е съвсем друга, но ще отида към друга тема и може би не трябва.
не съм те виждала в онази тема, където "бистрим" тези въпроси и може би няма да приемеш подобна гледна точка...Оооо, ние сме стигнали почти до 400-та страница, а аз дори не си спомням по кое време даже обсъждахме това.
По-лесно ми е да ти напиша своето предположение, отколкото да те ориентирам къде да търсиш, сега сме на други въпроси.
Мисля, че ти не живееш с този човек(съпругът ти сега) за първи път, това вероятно е постоянният ти духовен спътник и тъй като си живяла в много животи с него, имаш в духовната си памет модела на неговото поведение, така че не е трудно да му "четеш мислите", независимо, че сте с различна мисловна нагласа, както казваш много различни. Това е само предположение, не твърдение.
П.П. Все пак ето линк, макар че надали ще имаш нерви да ни прочетеш http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=601783.5940