Случи ми се нещо странно IX

sauron, абсолютно си права. 

Трудно им е на хората, когато загубят близък и им се иска той още да е някъде наоколо, макар и да не го виждат, да не могат да поговорят с него, изобщо да общуват както е било преди. Достатъчно им е да видят нещо мъничко, което да ги накара да вярват, че близкият човек не си е отишъл безвъзвратно и завинаги. А истината е точно такава. Мъртвите ни напускат завинаги. Но това не значи, че те изчезват завинаги. Освен споменът, който оставят у близките си, остава да съществува и още едно нещо от тях. То обаче има твърде малко общо с човека, който си е отишъл, такъв, какъвто близките му са го познавали, затова и никога никой не е получил доказателства, такива, каквито обикновено се очакват. Все пак доказателства понякога идват, но по-добре на човек никога да не му се наложи да е получател, защото това става обикновено в екстремни моменти от живота, при животозастрашаващи обстоятелства, които по-добре да не се случват. Не търси доказателства и не се разочаровай, те сами ще те намерят, ако трябва.

Ън, не само при животозастрашаващи. Аз имам една приятелка, ако не ми беше толкова близка, никога нямаше да повярвам на подобно нещо. Идеята е, че когато имаш нужда от помощ и си в затруднено положение, ако могат по някакъв начин да ти помогнат, те със сигурност го правят.
Ето я и историята. Бащата на моята приятелка почива, когато тя е на 12 години. Майка й остава сама, има и друга дъщеря - студентка. В много затруднено финансово състояние е и и трябват спешно пари за вноската в университета. Няколко дни поред чува почукване в един от шкафовете в хола ( ако си спомняте старите секции имаха страшно много шкафчета ). Първоначално жената решила, че нещо дървото скърца. След като продължавало да почуква, се стреснала и решила, че има някакво животно и отворила шкафа, разрушкала го, а вътре - скрити пари. Мъжът й някога ги е бил скрил там.

  Историята е много симпатична, усмихна ме. Но....мисля, че когато някой си отиде завинаги, той вече е нещо друго и завинаги скъсва връзките си със света, който е напуснал, а това значи и с хората, които е оставил.
Не знам как точно трябва да се обясни тази история. Иска ми се да гледам на нея като на едно приятелско намигване от силите горе към хората долу, отколкото като решителен и успешен опит на бащата да реши финансовия проблем на близките си. Моето лично разбиране е, че подсъзнателно са си помогнали. Свръх разумът, подсъзнанието, висшият Аз, който единствен прави чудеса на земята, се е мобилизирал. Браво на този изобретателен фин ум!

И аз имах такъв подобен случай преди 4-5 год. Бяхме много зле финансово,без работа,сметките се трупат...взех да подреждам мокрото помещение,поизхвърлих доста неща,намерих една кутия с мокри кърпички останали от сина ми,когато е бил бебе/престояли 6-7 год./отворих ги,те естествено изсъхнали,мислих да ги хвърля,но като че ли някой ми бутна кутията,те паднаха,а под пакета- пари събрани от погачата на сина ми,от имен ден,рожден ден през далечната 2000год.Имаше около 400 лв.,как им се зарадвах само....

Абсолютно и аз така го оценям  
Забравих да спомена обаче, че случката става малко след смъртта на човека, така че може и да не си е бил заминал все още.

И аз като вас си мислех, че мъртвите са си заминали, няма ги вече и прочие, но на едно момиче приятелят й загина наскоро, и вече на два пъти си "общуват". Не ми се изпада в подробности, не искам да разказвам за други хора, но накратко - той, чрез трети човек, все й казва неща, които само двамата са си знаели. Аз тъна в недоумение като ми ги разказва моята приятелка, но говорим за млади, интелигентни хора, които също не вярват в съществуването след смъртта, и едва ли биха седнали да си измислят истории.

Наскоро в предаване вдовицата на Чочо Попйорданов сподели ,че и при нея се случват странни неща,като палене и гасене на лампи...

Ще споделя неща, които се случиха в събота и неделя с мен.
Бях решила да измия прозорците и изчистя. В събота /задушница/ след обяд, свалих в мазето неща, които са ми излишни за сега. Оставих ги на земята и обръщайки се да излизам нещо изтропа. Беше паднало бурканче с ягодово сладко от вторият рафт. За мое учудване дори не се беше пукнало. Качих го горе и цял ден стоя отворено на масата(похапвах си от време на време).
На следващият ден се заех с миене и чистене. Бях привършила с изключение на банята. Всичко минах с препарати. Бях в кухнята, когато чух ЯСНО две кихавици в коридора. Да не ви обяснявам с каква скорост се изстрелях. Реших, че някой се е вмъкнал. Никой нямаше, на стълбището също. Проверих да не е ароматизатора - беше изключен.
Бившият ми съпруг почина преди седем години. Много обичаше сладко от ягоди и ужасно се дразнеше от миризма на препарати.
Вечерта спах на светнати лампи и телевизор. Втори ден пулсът ми е 90 и треперя.

Наистина е доста странно и малко страховито....Отиди на църква и раздай нещо в негова памет

На мен ли ми казваш, че е страшно. Цялата седмица преди това изпусках храна на земята. Включително ми се изплъзваше стъклената бутилка със сос от нар (в/у теракота в кухнята) как оцелява  .
На сина ми и един негов приятел се случват доста страховити неща. Миналата година, след Великден какво са ми разказвали момчетата, съм  била (не бих писала от тяхно име, но като се сетя, направо тръпки ме побиват)
Случвало се е, докато беше по-малък и вършеше бели, да ми "хваща" мислите.
Виждам нещо, което е оплескал, мислено се святкам, а от хола чувам "Мамооо, кажииии" 

Обяснението, което си давам за твоята приятелка е, че е успяла по някакъв начин(вероятно от стреса покрай смъртта на приятеля) да установи връзка с подсъзнанието си и активно си общува с него. И тъй като за финия ни ум няма невъзможни неща, той предава тази информация на трети човек, който служи като антена и предавател, за да ги върне после към нея. Предполагам, че е преживяла тежко смъртта на приятеля си и нейното подсъзнание, загрижено за нея(себе си), е намерило този начин да й помогне да го преживее. Още веднъж браво на този свръх ум,  правещ чудесата възможни.

nova Viva, моят съвет също е да раздадеш за своя бивш съпруг и да запалиш свещ може би. На твоят човек това вече не му трябва, но е нужно на теб. Правиш го за себе си.

Сетих се за нещо,което сигурно пак с подсъзнанието е свързано...Напр.търся нещо,което не мога да открия лесно,бутнала съм го преди години и не помня къде е,и през нощта в просъница се сещам  къде съм го сложила и наистина там го откривам като се събудя...по този начин съм се сещала за имена  на хора,филми,адреси,книги и т.н.

  , здравейте, записвам се да ви следя. 
И за да не е спам - аз сънувам, а най- интересното е че всичко се сбъдва. В съня си разбрах, че съм бременна преди години. В съня си разбрах, че прабаба ще почина и наистина след 2-3 се случи.
Понякота ме е страх да заспя. Друг път ще ви разказвам повече. Приятен ден.

Отдавана се каня да ви пиша и все го отлагам, защото не знам коя история да ви напиша по - напред, а те са много. Та по темата преди 22г. на село където живееше съвсем от скоро вуйчо ми почива млад мъж при нелепа катастрофа. Преди да му изнесат 40 дни го сънува негова леля която в съня си го пита как е, а той и отговаря, че е добре но там където се намира чакал да дойде един мъж от въпросното село и и казва трите имена на вуйчо ми и че не го познава този човек. Три дни след въпросния сън вуйчо ми почина. Няколко години по късно се оказва че аз излизам със сина на починалия мъж и към днешна дата сме семейство, но странното беше че още докато бяхме гаджета аз го сънувах. Бях на същото това село и имаше събор а в къщи седим аз и вуйчо и си приказваме той се появи отнякаде и ми каза да извикам вуйчо че трябвало да си ходят двамата. Аз го помолих да изчака малко понеже отдавна не сме се виждали а той ме погледна с бащина обич усмихна ми се и ми каза - аз знам ти коя си /смисъл гаджето на синът ми/ и те моля да кажеш на моите хора че много ги обичам и че много съжалявам че не съм до тях но аз винаги ще ги пазя. После ми разказа как ще продължи живота ни със сина му и какво ще се случи, но на сутринта освен посланието към неговите хора не помнех нищо. Сега когато се случи нещо в повечето случаи хубаво си спомням че той ми го е казал в съня. Когато го сънувах връзката с мъжът ми беше на етап в които и двамата бяхме ученици и по никакъв повод не сме мислили за брак.