Аз направо се ужасявам да живея на едно място с цялата рода.И без това сме много наблизко И неговите, и моите роднини са ни през няколко улици и блокове.Та това ми се струва ужасно и ще изпуша по някое време ,а какво остава да с ами пред вратата на стаята.
Не са цялата рода/и Слава Богу/ само една малка и неприятна извадка
аз ще изкажа доста различно мнение не мисля, че трябва да бягаш, където и да отидеш ще има и хора и обстоятелства, които няма да ти харесват, трябва да се научиш да виждаш значимото за теб и да се изолираш от това, което не ти е нужно
хората, които те дразнят, роднините - какво значение има дали са роднини или не кли защото са роднини имаш завишени изисквания към тях и държиш повдението им към теб да следва някакъв стереотип ами те сигурно разсъждават по същия начин и се дразнят от теб - не си по техния калъп спри да им обръщаш внимание, все едно не са роднини, не формирай очаквания, все едно ги няма, бъди позитивна, поздравявай, дори помагай, ако те помолят, но толкова
хората се товарят предимно, когато формират очакване за някого, за нещо и то не се реализира - това напряга
казвам го, като човек, който живее с роднини и съседи, много неща не ми харесват, но просто отминавам, идеален свят няма, живяла съм на много места с различни хора, в различни градове - навсякъде е еднакво - има някакви проблеми и никога не е идеално, затова обръщай повече поглед към себе си и към семейството - какво Ви радва, какво ги развива и т.н.
остави ги другите - да си живеят техния живот, по начина, по който са го избрали и го разбират