Лоши отношения

  • 11 743
  • 55
  •   1
Отговори
  • Мнения: 182
Става въпрос за роднини под един покрив. Семейна кооперация. Няма диалог, няма и да има. Такъв тип хора ги наричам хора с нещастни характери. Отровиха ни живота, и продължават да го тровят...Много хора се оказа, че живеят в неразбирателство, също като нас. Цял живот. Не искам да влагаме емоции и нерви, но е неизбежно...Струва ли си...мисля направо за изселване...ИСКАМ СПОКОЙСТВИЕ  #2gunfire

# 1
  • Мнения: 8 826
Ако можете да си го позволите финансово, не се колебайте. Спокойствието е от първостепенна важност.

# 2
  • Мнения: 2 150
Далеч , далеч .......... , ако е възможно.
Няма спасение !

# 3
  • Мнения: 182
Това го знам, но тук е домът ни, живота ни. Тук се родиха децата ни, изгледахме ги....Едно такова преселение не е лесна работа, обмисляме го, но все още не сме решили категорично...За жалост, нашите родители не са живели добре с техните, ние сега не живеем добре, а вярвам,че и това ще се предаде и на децата ни....Защото децата се възпитават от родителите. Аз моите не ги уча на омраза, но за да има добри отношения трябват 2 страни. Другата липсва.

# 4
  • Мнения: 2 926
В такива отношения ще има приливи и отливи може би, но никога няма да станат перфектни.
Моят съвет е - колкото по-далече, толкова по-добре.От разстояние всичко е по-различно.
Личен опит  Peace

# 5
  • Мнения: 2 216
Моят съвет е - колкото по-далече, толкова по-добре.
Това е истината. Не е здравословно това съжителство под един покрив. Дори да сте в един град, а не кардинално да се изселвате, пак е по-добре.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 217
Роднините са като планински пейзаж - колкото по-отдалече ги гледаш, толкова по-добре изглеждат Mr. Green

# 7
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 254
Това го знам, но тук е домът ни, живота ни. Тук се родиха децата ни, изгледахме ги....Едно такова преселение не е лесна работа, обмисляме го, но все още не сме решили категорично...За жалост, нашите родители не са живели добре с техните, ние сега не живеем добре, а вярвам,че и това ще се предаде и на децата ни....Защото децата се възпитават от родителите. Аз моите не ги уча на омраза, но за да има добри отношения трябват 2 страни. Другата липсва.

Уверявам те, че при желание това е преодолимо рано или късно. Правете-струвайте - отделете се без колебание. Такова съжителство е много нездравословно във всеки смисъл.

# 8
  • Мнения: 81
Това го знам, но тук е домът ни, живота ни. Тук се родиха децата ни, изгледахме ги....Едно такова преселение не е лесна работа, обмисляме го, но все още не сме решили категорично...
Когато търпението ти премине point of no return и стресът достигне нездравословни нива, ще се чудиш сама на себе си защо си разсъждавала по-рана така.
Гледайте спокойствието и хармонията си на първо място.

# 9
  • Мнения: 2 150
С какво ти "отровиха животът" ?

# 10
  • Мнения: 25 695
Това го знам, но тук е домът ни, живота ни. Тук се родиха децата ни, изгледахме ги....

Ох, като почнете така, направо ме убивате!  ooooh!
Ако някой сега ти предложи голяма и красива къща в Швейцария (Канарските острови, където и да е) с 10 дка парк, външен и вътрешен плувен басейн, зимна градина и 20-на души прислуга, пак ли ще се дръпнеш: "А-а-а-а, не! Тук е домът ми, тук се родиха децата ми, сакън, не ща!"
Просто седни и сложи на кантара ценностите си - от една страна тухлите и хоросана (и ината - що да се махам аз, не може ли да се махнат те?), от другата - спокойствието. Което надделее, твое си е.
Ако имотът ти е по-ценен, няма лошо. Просто си налягаш парцалките и или намираш начин да си оправиш взаимоотношенията с родата, или стискаш зъби и трупаш яд, докато си жива. Но недей да прехвърляш отговорността за твоето решение върху нас. Ние не можем да решаваме вместо теб.
Е, ако цялата тема е заради: "Съчувствам ти миличка, и аз като теб, ма на, така ни е писано..." на ти едно гуш и от мен.  Hug
Упс, забравих букетчето:   bouquet

# 11
  • Мнения: 872
Роднините са като планински пейзаж - колкото по-отдалече ги гледаш, толкова по-добре изглеждат Mr. Green
Съгласна. Sunglasses

# 12
  • Мнения: 182
Това го знам, но тук е домът ни, живота ни. Тук се родиха децата ни, изгледахме ги....

Ох, като почнете така, направо ме убивате!  ooooh!
Ако някой сега ти предложи голяма и красива къща в Швейцария (Канарските острови, където и да е) с 10 дка парк, външен и вътрешен плувен басейн, зимна градина и 20-на души прислуга, пак ли ще се дръпнеш: "А-а-а-а, не! Тук е домът ми, тук се родиха децата ми, сакън, не ща!"
Просто седни и сложи на кантара ценностите си - от една страна тухлите и хоросана (и ината - що да се махам аз, не може ли да се махнат те?), от другата - спокойствието. Което надделее, твое си е.
Ако имотът ти е по-ценен, няма лошо. Просто си налягаш парцалките и или намираш начин да си оправиш взаимоотношенията с родата, или стискаш зъби и трупаш яд, докато си жива. Но недей да прехвърляш отговорността за твоето решение върху нас. Ние не можем да решаваме вместо теб.
Е, ако цялата тема е заради: "Съчувствам ти миличка, и аз като теб, ма на, така ни е писано..." на ти едно гуш и от мен.  Hug
Упс, забравих букетчето:   bouquet

Няма как вие да решите вместо нас, просто съм потънала в много дълбоки размисли. Едно такова преселение не е лесно, иска се прехвърляне на жилище, работа, деца, градина, училища...баба и дядо...Е, ако ми предложат такава къща в Швейцария...няма да губя време да пускам теми  Joy Вече щяхме да сме там  Peace Пък и често човек прави нещо уж за добро, а после съжалява...та затова хиляда пъти мери, веднъж режи...

# 13
  • Мнения: 1 383
Заставам зад мнението на другите. Аз също живея с роднини с които не се разбирам. Вашето семейство поне има възможност да се изнесе. Аз ако имах и минималния шанс да се махна на някъде никак нямаше да пускам теми тук, а директно багажчето и айде.

# 14
  • Мнения: 2 150
И все пак не казваш проблема ?

Общи условия

Активация на акаунт