- Публикувана: 27 ян. 2006, 21:18 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 12:12 ч.
Каква е разликата в годините между децата ви?
Разлика между сина ни и двете му сестри е 2 г. и 6 м. Опитът ни показва следното: единственият ни проблем е, че трудно, ама много трудно, можеш да обърнеш ВЕДНАГА внимание и на тримата. Когато ги водя на градина баткото се сърди, че не мога и него да го хвана за ръка. Даже един път сърдито ме попита: "Защо си си родила 3 деца, като имаш две ръце?" 
Но иначе е непрекъснат купон. Играят заедно, е и се бият често, но без това може ли?
С няколко думи описано: у нас е весело 
Но иначе е непрекъснат купон. Играят заедно, е и се бият често, но без това може ли?
С няколко думи описано: у нас е весело
Между моите е точно две години. Можеше и по-малка да е, но така също е идеално засега. Хубавото е, че растат заедно и си вървят почти комплект навсякъде и за всичко. Аз съм си доволна.
На племенниците ми разликата е 6 години. Според снаха ми също е идеална. Тя би изброила поне 10 предимства пред нашата. Май няма лоша разлика. Родителите се настройват и сякаш се виждат само предимствата на всяко едно положение.
На племенниците ми разликата е 6 години. Според снаха ми също е идеална. Тя би изброила поне 10 предимства пред нашата.
Май няма лоша разлика. Родителите се настройват и сякаш се виждат само предимствата на всяко едно положение. 
Разликата на моите деца е 3 години и 4 месеца. Смятам че по-малката разлика е по-добра за самите деца, защото израстват заедно и си стават по-близки. Вярно че на родителите им е по-трудно, но какво от това... Важни са децата. Разликата между мен и брат ми е 7 години и никога не сме си били особено близки - всеки със своите интереси, без допирна точка. А смятам че връзката между децата се изгражда в ранните им години.
Разликата им е 4г.5 мес. Според мен идеална,вече си играят доста добре заедно и мисля,че не е толкова голяма и след време няма да са отдалечени един от друг спрямо интересите и заниманията си.
И другото хубаво е,че когато батко на есен тръгне ученик,малкия вече ще е на ясла и ще имам време за внимание,насочено само към него.
И другото хубаво е,че когато батко на есен тръгне ученик,малкия вече ще е на ясла и ще имам време за внимание,насочено само към него.
Разликата между мойте е 8г. и 11м. Не съм го планирала, защото все ми се виждаше неподходящ момента, докато накрая се случи неочаквано. Не знам дали ще се разбират, но за мен предимствата са много. Първо каката много ми помага. Второ вече съм забравила какво е да гушкаш малко бебе и се наслаждавам все едно ми е за първи път. Не ми е скучно защото проблемите на каката са едни, на бебето са други, изобщо купон ни е. И не на последно място човек се подмладява покрай децата, така че по-късно, по-добре.
Нашата е 8г и 8 месеца
Страхотно усещане е, а има и кой да ти помага... 
Точно 1 г. и 11 месеца. Интересното е, че и двамата са родени на 29-ти в понеделник сутринта. На мен ми харесва тази непланирана разлика. Много се забавляват заедно, непрекъснато се търсят. Е вярно, че има и неразбиртелства и борба за привличане на вниманието, и понякога ставам стерео, когато в един глас, опитвайки се да се надвикат искат да кажат нещо. Но това е на този етап. По нататък, предполагам, нещата ще се поуталожат /или ще бъдат под друга форма/
Моята разлика с брат ми е близо 10 години. Аз съм по-голяма Хич не бях доволна, доколкото си спомням. Вечно трябваше да помагам, да го гледам, да го водя и прибирам от ДГ, и то когато най ми се играеше. Но това е моята гледна точка. Иначе, майка ми сигурно е била доволна
Моята разлика с брат ми е близо 10 години. Аз съм по-голяма Хич не бях доволна, доколкото си спомням. Вечно трябваше да помагам, да го гледам, да го водя и прибирам от ДГ, и то когато най ми се играеше. Но това е моята гледна точка. Иначе, майка ми сигурно е била доволна
При нас разликата е 6 г. и 2 м. Аз лично израснах с брат по-голям от мен с 9г. Като малки много ме тормозеше и биеше (което отдавна смятам за нормално в тази възраст). После дойде времето, когато ме защитаваше пред всички и аз винаги плашех съучениците ми с него, за да не си позволяват волности. След пубертета ми и след като и аз станах майка започнахме да се разбираме вече като големи и зрели хора. Сега ако не се видим през 2-3 дни почваме да си звъними по телефоните. Във тази връзка исках децата ми да са по същия начин - голямото да е момче, малкото да е момиче. И колкото е по-голяма разликато толкова е по-добре за мама. А ако научиш децата си на взаимно уважение, един ден, когато ние се гътнем, пък и преди това де, те ще се обичат и търсят независимо от разликата в годините.
