- Публикувана: 27 ян. 2006, 21:18 ч.
- Последно мнение: 15 фев. 2006, 12:12 ч.
Каква е разликата в годините между децата ви?
Много съм се чудила по този въпрос. Първо исках малка разлика за децата уж по-добре, после голяма за мен по-лесно, със сигурност не исках да е около 6г. Моята разлика със сестра ми беше 6г. и никак не се разбирахме - разни интереси , приятели и т.н. Както е видно малката разлика сме я подминали вече, и приближаваме това от което се опасявах най-много. Какво мислите по-въпроса мами с повече от 1 дете и тези , които кроят планове? 
Какви плюсове и минуси откривате от вашата практика? Изобщо как да прецени човек, защото второто дете обикновено е планирано! 
Какви плюсове и минуси откривате от вашата практика? Изобщо как да прецени човек, защото второто дете обикновено е планирано!
разликата на моите дечица е 6 години и 3 седмици. мисля че е голяма, но докато се чудех дали да имам второ дете, времето си мина. надявам се да ги възпитам да се уважават и обичат-все си мисля че отношението между децата зависи от възпитанието им, а не от разликата в годините.
Между първото и второто 3 години, между второто и третото - 1,5, между третото и четвъртото - 3г. 4мес.
Мислехме, че Бобо и Сашко ще имат най-близки интереси поради малката разлика, но най-често отборите се формират от двамата големи и двамата малки, макар че има и други комбинации. Децата имат различни характери и интереси, така че не можеш да предвидиш "идеалната" разлика, но ми си струва, че колкото повече отлагаш, толкова по-малка е вероятността да растат заедно. При голяма разлика каката по-скоро изпълнява функциите на майка, отколкото на приятел. Не че е лошо, но е друг вид отношения.
Мислехме, че Бобо и Сашко ще имат най-близки интереси поради малката разлика, но най-често отборите се формират от двамата големи и двамата малки, макар че има и други комбинации. Децата имат различни характери и интереси, така че не можеш да предвидиш "идеалната" разлика, но ми си струва, че колкото повече отлагаш, толкова по-малка е вероятността да растат заедно. При голяма разлика каката по-скоро изпълнява функциите на майка, отколкото на приятел. Не че е лошо, но е друг вид отношения.
Разликата между мойте е 8г. и 11м. Не съм го планирала, защото все ми се виждаше неподходящ момента, докато накрая се случи неочаквано. Не знам дали ще се разбират, но за мен предимствата са много. Първо каката много ми помага. Второ вече съм забравила какво е да гушкаш малко бебе и се наслаждавам все едно ми е за първи път. Не ми е скучно защото проблемите на каката са едни, на бебето са други, изобщо купон ни е. И не на последно място човек се подмладява покрай децата, така че по-късно, по-добре.
Децата на моя приятелка са с 15г разлика и на нея също й е много гот.
Децата на моя приятелка са с 15г разлика и на нея също й е много гот.
При нас разликата е 8 години.
Плюсът е, че баткото разбира всичко и помага много. Мога да му оставя беба да я наглежда, а аз да се изкъпя на спокойствие например
Или като сме на пазар той я наглежда докато избирам стоките. Голяма отмяна ми е. После щерката като тръгне на училище ще може да я прибира в къщи, между другото той с нетърпение чака този момент 
Минусът е, че с тази голяма разлика бях позабравила колко е трудно гледането на бебе. Тъкмо си бях намерила работа, бях я съчетала с детето и сега хайде пак от начало.
Планиране не е имало. Така се получи. Колкото повече мислиш, толкова по-трудно взимаш решение
Плюсът е, че баткото разбира всичко и помага много. Мога да му оставя беба да я наглежда, а аз да се изкъпя на спокойствие например
Или като сме на пазар той я наглежда докато избирам стоките. Голяма отмяна ми е. После щерката като тръгне на училище ще може да я прибира в къщи, между другото той с нетърпение чака този момент Минусът е, че с тази голяма разлика бях позабравила колко е трудно гледането на бебе. Тъкмо си бях намерила работа, бях я съчетала с детето и сега хайде пак от начало.
Планиране не е имало. Така се получи. Колкото повече мислиш, толкова по-трудно взимаш решение
Здравей,
Разликата между моите момчета е 2 години. Аз съм доволна от разликата на децата си.
Предимството е че растат заедно, не съм забравила как се гледа бебе, в къщи е весело, а и в бъдеще се надявам да става по-лесно.
Недостатъка е че трудно можеш да обърнеш внимание на всеки, в къщи често е лудница
всеки нещо иска.
Разликата между моите момчета е 2 години. Аз съм доволна от разликата на децата си.
Предимството е че растат заедно, не съм забравила как се гледа бебе, в къщи е весело, а и в бъдеще се надявам да става по-лесно
.Недостатъка е че трудно можеш да обърнеш внимание на всеки, в къщи често е лудница
всеки нещо иска.
6г. (без около 40 дни) им е разликата на моите!
Плюсове:
1. Винаги гледаш по едно бебе.
2. Голямото помага и разбира да не ревнува
3. Имах на разположение 6г. да се радвам и нарадвам предостатъчно на 1-вото си дете и да му отдам цялото ми внимание.
Минуси:
1. Нямат общи интереси.
2. Таман си регулирах съня и се сдобих със самостоятелно дете и хоп в "1-ви клас" с бебе
Малкото се отглежда по-между другото. Много е по-лесно. Все още с 1-вото ти се случват нещата за пръв път в живота.
Не мога да кажа, че това е идеалната разлика. Така се случи..., може би не трябваше да е чак толкоз голяма...
Плюсове:
1. Винаги гледаш по едно бебе.
2. Голямото помага и разбира да не ревнува
3. Имах на разположение 6г. да се радвам и нарадвам предостатъчно на 1-вото си дете и да му отдам цялото ми внимание.
Минуси:
1. Нямат общи интереси.
2. Таман си регулирах съня и се сдобих със самостоятелно дете и хоп в "1-ви клас" с бебе
Малкото се отглежда по-между другото. Много е по-лесно. Все още с 1-вото ти се случват нещата за пръв път в живота.
Не мога да кажа, че това е идеалната разлика. Така се случи..., може би не трябваше да е чак толкоз голяма...
11 години.
Това важи и за нас,само дето и двете са момичета,а иначе за разбирането са на приливи и отливи,понякога много се разбират и си играят,но понякога е самият ад. 
При мен минусът е,че трудно се пренасям от бебешките в тинейджърските проблеми и обратно и си мисля,че щеше да ми е по-лесно с по-малка разлика,ама тогава не щях и да чуя за второ,та сега ще си сърбам попарата
При нас разликата е 8 години.
Плюсът е, че баткото разбира всичко и помага много. Мога да му оставя беба да я наглежда, а аз да се изкъпя на спокойствие например Или като сме на пазар той я наглежда докато избирам стоките. Голяма отмяна ми е. После щерката като тръгне на училище ще може да я прибира в къщи, между другото той с нетърпение чака този момент
Минусът е, че с тази голяма разлика бях позабравила колко е трудно гледането на бебе. Тъкмо си бях намерила работа, бях я съчетала с детето и сега хайде пак от начало.
Планиране не е имало. Така се получи. Колкото повече мислиш, толкова по-трудно взимаш решение
Плюсът е, че баткото разбира всичко и помага много. Мога да му оставя беба да я наглежда, а аз да се изкъпя на спокойствие например
Или като сме на пазар той я наглежда докато избирам стоките. Голяма отмяна ми е. После щерката като тръгне на училище ще може да я прибира в къщи, между другото той с нетърпение чака този момент Минусът е, че с тази голяма разлика бях позабравила колко е трудно гледането на бебе. Тъкмо си бях намерила работа, бях я съчетала с детето и сега хайде пак от начало.
Планиране не е имало. Така се получи. Колкото повече мислиш, толкова по-трудно взимаш решение
При мен минусът е,че трудно се пренасям от бебешките в тинейджърските проблеми и обратно и си мисля,че щеше да ми е по-лесно с по-малка разлика,ама тогава не щях и да чуя за второ,та сега ще си сърбам попарата 
През две години(и малко)са нашите.Преди да родя още първото,все повтарях,че децата ми ще бъдат с по-голяма разлика,за да мога да се нарадвам на всяко.После обаче вижданията ми се промениха коренно.Много се радвам,че се решихме,защото така са с по-близки интереси,играят си заедно(даже и малката се вре и момчетата я включват в игрите).Въпреки това смятам,че разликата в годините не е толкова решаваща за отношенията между децата,колкото възпитанието.
11 години и половина, непланирано.
Нямат общи интереси но делят общи родители и им се налага да се разбират. Георги я обожава и ако тя позволяваше, щяха да контактуват повече. Сиси обаче доста го тормози на моменти и се налага да я контролирам нея в повечето случаи. Това, че е малка не я спасява и извинява.
Нямат общи интереси но делят общи родители и им се налага да се разбират. Георги я обожава и ако тя позволяваше, щяха да контактуват повече. Сиси обаче доста го тормози на моменти и се налага да я контролирам нея в повечето случаи. Това, че е малка не я спасява и извинява.
Разлика между сина ни и двете му сестри е 2 г. и 6 м. Опитът ни показва следното: единственият ни проблем е, че трудно, ама много трудно, можеш да обърнеш ВЕДНАГА внимание и на тримата. Когато ги водя на градина баткото се сърди, че не мога и него да го хвана за ръка. Даже един път сърдито ме попита: "Защо си си родила 3 деца, като имаш две ръце?" 
Но иначе е непрекъснат купон. Играят заедно, е и се бият често, но без това може ли?
С няколко думи описано: у нас е весело 
Но иначе е непрекъснат купон. Играят заедно, е и се бият често, но без това може ли?
С няколко думи описано: у нас е весело
Между моите е точно две години. Можеше и по-малка да е, но така също е идеално засега. Хубавото е, че растат заедно и си вървят почти комплект навсякъде и за всичко. Аз съм си доволна.
На племенниците ми разликата е 6 години. Според снаха ми също е идеална. Тя би изброила поне 10 предимства пред нашата. Май няма лоша разлика. Родителите се настройват и сякаш се виждат само предимствата на всяко едно положение.
На племенниците ми разликата е 6 години. Според снаха ми също е идеална. Тя би изброила поне 10 предимства пред нашата.
Май няма лоша разлика. Родителите се настройват и сякаш се виждат само предимствата на всяко едно положение. 
Разликата на моите деца е 3 години и 4 месеца. Смятам че по-малката разлика е по-добра за самите деца, защото израстват заедно и си стават по-близки. Вярно че на родителите им е по-трудно, но какво от това... Важни са децата. Разликата между мен и брат ми е 7 години и никога не сме си били особено близки - всеки със своите интереси, без допирна точка. А смятам че връзката между децата се изгражда в ранните им години.
Разликата им е 4г.5 мес. Според мен идеална,вече си играят доста добре заедно и мисля,че не е толкова голяма и след време няма да са отдалечени един от друг спрямо интересите и заниманията си.
И другото хубаво е,че когато батко на есен тръгне ученик,малкия вече ще е на ясла и ще имам време за внимание,насочено само към него.
И другото хубаво е,че когато батко на есен тръгне ученик,малкия вече ще е на ясла и ще имам време за внимание,насочено само към него.
Разликата между мойте е 8г. и 11м. Не съм го планирала, защото все ми се виждаше неподходящ момента, докато накрая се случи неочаквано. Не знам дали ще се разбират, но за мен предимствата са много. Първо каката много ми помага. Второ вече съм забравила какво е да гушкаш малко бебе и се наслаждавам все едно ми е за първи път. Не ми е скучно защото проблемите на каката са едни, на бебето са други, изобщо купон ни е. И не на последно място човек се подмладява покрай децата, така че по-късно, по-добре.
Нашата е 8г и 8 месеца
Страхотно усещане е, а има и кой да ти помага... 
Точно 1 г. и 11 месеца. Интересното е, че и двамата са родени на 29-ти в понеделник сутринта. На мен ми харесва тази непланирана разлика. Много се забавляват заедно, непрекъснато се търсят. Е вярно, че има и неразбиртелства и борба за привличане на вниманието, и понякога ставам стерео, когато в един глас, опитвайки се да се надвикат искат да кажат нещо. Но това е на този етап. По нататък, предполагам, нещата ще се поуталожат /или ще бъдат под друга форма/
Моята разлика с брат ми е близо 10 години. Аз съм по-голяма Хич не бях доволна, доколкото си спомням. Вечно трябваше да помагам, да го гледам, да го водя и прибирам от ДГ, и то когато най ми се играеше. Но това е моята гледна точка. Иначе, майка ми сигурно е била доволна
Моята разлика с брат ми е близо 10 години. Аз съм по-голяма Хич не бях доволна, доколкото си спомням. Вечно трябваше да помагам, да го гледам, да го водя и прибирам от ДГ, и то когато най ми се играеше. Но това е моята гледна точка. Иначе, майка ми сигурно е била доволна
При нас разликата е 6 г. и 2 м. Аз лично израснах с брат по-голям от мен с 9г. Като малки много ме тормозеше и биеше (което отдавна смятам за нормално в тази възраст). После дойде времето, когато ме защитаваше пред всички и аз винаги плашех съучениците ми с него, за да не си позволяват волности. След пубертета ми и след като и аз станах майка започнахме да се разбираме вече като големи и зрели хора. Сега ако не се видим през 2-3 дни почваме да си звъними по телефоните. Във тази връзка исках децата ми да са по същия начин - голямото да е момче, малкото да е момиче. И колкото е по-голяма разликато толкова е по-добре за мама. А ако научиш децата си на взаимно уважение, един ден, когато ние се гътнем, пък и преди това де, те ще се обичат и търсят независимо от разликата в годините.
Разликата е 1г2м, трудностите идват от това, че не могат много да си помагат едно на друго и са ..."на един акъл". Чак след третата година започнаха да си играят заедно и лесно се учат на пакости - малкият все иска да прави като каката, но възможностите му не са същите и понякога е опасно за него. Другото е, че като не успее в някоя игра много се ядосва като вижда, че как му го прави лесно.
Хубавото е, че бебешкия период минава някакси наведнъж... ама и майчивството също.
Хубавото е, че бебешкия период минава някакси наведнъж...
ама и майчивството също. 
Три години и три дни. Разликата беше планирана, в смисъл, че винаги съм искала две деца с малка разлика. Не искам дъщеря ми да гледа по-малкото дете - аз съм майка, тя трябва да си живее своето детство и до сега се старая да не я товаря с отговорности по брат й.
Играят си добре, но откакто малкият навърши 3 години...много са шумни, но пък е весело.
Всяка разлика е добра, стига децата да са желани и обичани!
Играят си добре, но откакто малкият навърши 3 години...много са шумни, но пък е весело.
Всяка разлика е добра, стига децата да са желани и обичани!
Разликата ни е 4 г. и 1 месец и смятам, че се получи много добре, макар че исках по-голяма разлика. Голямото вече беше станало по-самостоятелно човече, можеше да проявява разбиране защо не мога точно в този момент да му обърна внимание, дори ми помагаше. МОже би помогна и това, че е момиче и има майчински инстинкт.
Три години и три дни. Разликата беше планирана, в смисъл, че винаги съм искала две деца с малка разлика. Не искам дъщеря ми да гледа по-малкото дете - аз съм майка, тя трябва да си живее своето детство и до сега се старая да не я товаря с отговорности по брат й.
Играят си добре, но откакто малкият навърши 3 години...много са шумни, но пък е весело.
Всяка разлика е добра, стига децата да са желани и обичани!
Играят си добре, но откакто малкият навърши 3 години...много са шумни, но пък е весело.
Всяка разлика е добра, стига децата да са желани и обичани!
това дали дъщрята ще гледа по малкото дете не зависи от разликата в годините,а от майката.
Всяка разлика е добра, стига децата да са желани и обичани!
Според мен е супер. Със сестра ми имаме 11г разлика и много си се обичаме. А баткото помага страшно в отглеждането на сестра си. Но най- хубавото е, че докато той имаше нужда от мен непрекъснато не е делил вниманието ми с никой друг. Сега се наслаждавам още веднъж на гледането на бебе с много помощ от баткото и се чувствам прекрасно.
Разликата между двамата ми калпазани е 12 години без около 40 дни
И е супер - имат различни интереси и нужди, няма ревност, баткото обожава малкия и много ми помага, а бебо много обича брат си и непрекъснато го търси и дори вече тормози, но той засега удържа фронта с много търпение и обич
Надявам се да се обичат, разбират и помагат когато пораснат, защото сега е ясно, че общите им занимания са
И е супер - имат различни интереси и нужди, няма ревност, баткото обожава малкия и много ми помага, а бебо много обича брат си и непрекъснато го търси и дори вече тормози, но той засега удържа фронта с много търпение и обич
Надявам се да се обичат, разбират и помагат когато пораснат, защото сега е ясно, че общите им занимания са
точно 3 г. и 1 м. и двете са родени в петък, на 14-ти. много се обичат, каката постоянно търси малката, иска да я будим, ако спи, когато се върне от детска градина. и малката много я търси и обича, но приближи ли се кака й е леко усмихната и силно озъбена в очакване на неочакваното.
Разликата между двамата ми сина е 8 год. За мен най-добрата е 7 год. Детето е достатъчно голямо, разбира, отговорно е и може да бъде страхотен помощник.
Другото основно нещо което ме привлича в тази разлика е,че тогава първото дете ще стане първолак и има нужда от мама след училище. За съжаление при нас не се получи точно така, но и на второкласника не му е лесно.
Другото основно нещо което ме привлича в тази разлика е,че тогава първото дете ще стане първолак и има нужда от мама след училище. За съжаление при нас не се получи точно така, но и на второкласника не му е лесно.
Точно 1г. и 9м. е разликата. Момиче и момче са. Вкъщи много се карат, почти винаги са в някакъв спор, но когато са навън много се подкрепят и защитават. Понякога си мисля, че сега като са поотраснали като че ли имам желание за още едно, особено откакто сестра ми роди. Но на този етап финансовото и жилищното ни състояние не позволяват.