Да, аз за себе си съм установила, че много помага да си планираш храната и да не я приготвяш в последния момент, когато вече си обезумял от глад. Освен момента с предотвратяването на безразборното или компромисното хранене тоест, каквото ти се предлага около теб, когато спазваш зададения план си мисля, че човек чувства известна сигурност поради факта, че спазва "правилата" и е удовлетворен в немалка степен. Друг е въпроса как се справям с това, в немалко ситуации си остава пожелателен вариант.
Опитвам се да пия повече вода, това също не винаги ми се получава, ама все пак се успокоявам , че опитването е нещо повече от нищоправенето.
По мои наблюдения при хората има превес на щенията към сладкото или към тестеното, моя откровена любов са сладките неща. Обичам пица примерно, но ако някога ще се самоубия за нещо, то ще е за парче торта. Болна тема са ми бързите въглехидратите, та като се стегна гледам да не ги ям, защото както знаем при тях е малко нарко история с малко не може.
Темата за подсладителите не ми се и започва, навсякъде обяснявам на хората, че са канцерогенни, ама като взема, че се превъзторгна негативно по някоя тема, така добре ми идва една кола зироу(много добре с я забъркали на вкус за разлика от предходното лайт творение ).