Група за взаимопомощ

  • 19 107
  • 245
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 6
Имайте предвид,че родителите ,бабите ни,са съвсем друго поколение.
Израснали са в други условия /баба ми по нивите от дете и т.н./ ,време,разбирания.
Тя смята,че е нормално да се седне на масата с 3- 4 филии хляб,да се омете бобецът. Като и кажа,че не ям хляб,се хваща за главата ,че това е лудост,гладувам и пр.Какво да и обяснявам за мазнинния режим?
С майка ми -същото. Но тя,вече наясно с моите емоционални епизоди,не засяга  тази тема.

Мозила,сигурно си се чувствала ужасно-да ти се карат пред други хора Hug ЯВно подходът е трябвало да бъде по-мек.

# 46
  • В Балкана
  • Мнения: 672
... Или се тъпча или гладувам но все съм дебела. Sad И това е благодарение на комплекса който ми е насадила от дете. Сега се успокоявам с храна. Като съм нервна пак с храна,това е омагьосан кръг повярвайте ми! И не знам как да се справя....

Вярваме ти!  Hug

Освободи се от тази тежест. Прости на майка си.
Осъзнай, че да ядеш или да не ядеш, спомените, проблемите и нервите ще са си пак там. Не храната ги кара да изчезнат, а твоето отношение и гледна точка.

Поискай да си помогнеш! Тогава ще можем и ние да го направим.  Hug

# 47
  • Мнения: 12 672
Преди доста време ми попадна една книга - Страхотни тела. За разлика от милионите книги Как да отслабнем, казваше , че може да си щастлив, здрав и дебел.

# 48
  • Мнения: 6
На мен емоционалното ядене на моменти ми минава Crazy
...
Пристрастени към храната-ее, какво толкова, колкото повече се вглъбява човек, толкова по-трудно става. А има ли някой който не е пристрастен към нещо. ...

разбирам само, че не си наясно с факта, че съществуват хора-наркомани в буквалния смисъл на тема сладко и тестено
и именно те се нуждаят от сериозна подрепа, вкл и от специалисти

и от мен с добри чувства и дано не ти се случват близки срещи с този феномен


само да кажа, че един признак за зависимост са симптомите на хуперинсулинизъм
един от които е прилошаването ако не се яде на 2ч и разтреперването при мисълта за сладко
както и успокояване единствено със сладко в момент на нервна криза

Знам, че има и такива хора, но считам, че голяма част от жените, които имат проблеми с храната, не са стигнали чак до там. Ако е толкова сериозно, съгласна съм, че има нужда от по-сериозни мерки. Просто се опитах да дам една по-различна гледна точка, за по-масовия случай, когато проблема с храната се усложнява от прекаленото фокусиране в него и насаждането на вина и липса на самочувствие и вяра в силите си.

mozila И аз мисля като Rain*. Наистина няма смисъл да се фокусираш върху миналото, то те дърпа назад. Човек е това,което е в момента, а не всичко съвкупно до сега. Майка ти сигурно е имала добри намерения, но погрешно ги е осъществила. А може тя самата да не се е чувствала добре и да е прехвърлила гнева си върху теб...За това няма смисъл да се нищят нещата ...
Харесай си някой режим, който най-много се доближава до теб в момента и го спазвай, като леко го модифицираш ако се налага с малки корекции. И гледай само напред. Бъди постоянна и мисли само за крайния резултат, и си прощавай леките прегрешения. Според мен малките стъпки всъщност правят пътечката и се стига далеч. Няма как хоп и изведнъж да се преобразиш, от утре да си нов човек, да смениш радикално храненето и живота ти да процъфти. Трябва да се доказваш постоянно и в яденето или поне докато не ти стане навик. Тежките ограничения не са ефективни в това отношение.

Последна редакция: чт, 25 апр 2013, 09:18 от Русалуна

# 49
  • Мнения: 6
 PeaceТака е. Трябва да се намерят сили ,воля,желание,миналото да си остане в миналото и да се гледа напред

# 50
  • Мнения: 45
Здравейте и от мен   bouquet

Благодаря на авторката на темата, и аз имах нужда да споделя, макар и виртуално, с някой, който ще ме разбере от личен опит - знаете как е ...

При мен историята е объркана и дълга, затова ще я очертая съвсем накратко.

Още от дете съм била дебеличка, по едно време дори и с наднормено тегло, майка ми и баща ми - също. Само брат ми от семейството не е бил никога пълен, дори клони по-скоро към слабичък. Така до началото на студентските ми години, не е било емоционално тъпчене точно, но определено имах любовни отношения с храната  Mr. Green

После реших, че трябва да отслабна - и така, - 20 кг по-късно, с глад и спорт се докарах на ръба на анорексията + някои здравословни проблеми за десерт  Mr. Green

След това - отново емоционален преврат, почна тъпченето ... Кристално ясно ми е какво значи да трепериш пред вида на храната - буквално като наркоман, само като я видя в магазина и ми пада пердето, разтрепервам се, нерядко физически не можех да изтърпя 15 минути - да се прибера вкъщи и там да се "друсам", а си ходех по пътя и нагъвам  ooooh! Ходила съм и на психолог, за жалост не достатъчно дълго....

Сега нещата са доста по-добре, година и половина по-късно .... Имам и в момента епизоди на тъпчене, но не толкова често и не толкова обилни ...

Опитвам се да пазя 90-дневната, засега последователността на дните с определени групи храни ми помага и знам какво и кога ще хапвам, малко по малко се уча да хапвам в нормални количества, надявам се след края на режима да успея да се науча да се храня нормално и да не ми се налага да пазя диети  Peace

# 51
  • Мнения: 6
wackamotto,пожелавам ти да се справиш с това Hug

И не забравяй -повече усмивки,позитивизъм и по-малко вторачване в проблема.Споделяй,когато ти е тежко-тук или с близък приятел.

# 52
  • Кьолн
  • Мнения: 1 220
Много ви благодаря момичета! Съветите ви са безценни за мен! Щом осъзнавам ,че имам проблем това е една крачка напред. Ще направя всичко възможно да продължа без да се обръщам назад в миналото.Много ми помагате наистина! Hug

# 53
  • SA
  • Мнения: 3 196
Преди доста време ми попадна една книга - Страхотни тела. За разлика от милионите книги Как да отслабнем, казваше , че може да си щастлив, здрав и дебел.

 Simple Smile Това си е оксиморон.

# 54
  • Мнения: 0
Привет на всички новоприсъединили се Peace! Относно оксиморона, да принципно се смята,че липсата на наднормено тегло предполага добро физическо здраве. Реалността покрай мен , обаче не показва, задължително тази взаимовръзка, има хора с наднормени килограми, които са в относително по-добро общо здраве от други, които се водят в норма. Просто има редица други фактори, които също са от значение и понякога взимат превес.

# 55
  • SA
  • Мнения: 3 196
Цитат
да принципно се смята,че липсата на наднормено тегло предполага добро физическо здраве.

О, аз изобщо нямах предвид това.  Peace Нормалното тегло не е гаранция за здраве. Но пьк значителното наднормено тегло сьс сигурност показва, че сьществуват нарушения в обмяната, които рано или кьсно увреждат здравето.

# 56
  • Мнения: 6 346
Пащърнак, и аз съм срещала видимо много щастливи жени с доста наднормени килограми. И съм чела по форумите разкази на такива жени, че се харесват, харесвани са и са здрави. Да, но това е до време, няма как да бъде иначе, особено когато говорим за тегло 90-100 кг Sad Ако не захарта, ще се повиши кръвното. Или пък ще започнат да се обаждат коленете или тазобедрените стави. Или пък нещо друго ще се "развали"... Свръхтеглото е бомба със закъснител.

Да, разбира се, че нормалното тегло не е гаранция за здраве. А и е много важно да се харесваме на всякакви килограми и с всякакви несъвършенства Peace И освен това, дори и да съзнаваме, че имаме проблем, имаме право да не взимаме никакви мерки, щом така ни е комфортно. Но е заблуда да се смята, че човек със сериозно затлъстяване, независимо дали мъж, жена или дете, ще бъде винаги здрав.

# 57
  • Мнения: 45
Благодаря ви за окуражаването   bouquet

Да ви питам - как се справяте по празниците? На мен ми е трудно с всичката храна наоколо и факта, че майки, баби и прочее родата до девето коляно, на които ходим на гости само повтарят "хапни си това, хапни си онова, няма да надебелееш" или култовото "е кво, то по празниците може"  ooooh! ...

Не само ме дразнят тези непрекъснати подканвания, ами се и самозаблуждавам с техните думи "хапни си, няма нищо" - че наистина "няма нищо" - пък нали знаете, аз съм по правилото на алкохолика - "без едно мога, с едно не мога"  Mr. Green Да отбележа, на роднини не съм споделяла за проблемите с храненето, а и да споделя, няма да ме разберат (познавам ги и съм убедена в това).

Та, как е при вас?

Скрит текст:
Ако някой се интересува, на 23 години съм и проблемите с храненето започнаха преди 3 години. Минах начални етапи на анорексия, след което хиперфагия, съчетано с булимия (опитвала съм да повръщам + редовно приемане на лаксативи след особено обилно хранене...)

# 58
  • Мнения: 6
Благодаря ви за окуражаването   bouquet

Да ви питам - как се справяте по празниците? На мен ми е трудно с всичката храна наоколо и факта, че майки, баби и прочее родата до девето коляно, на които ходим на гости само повтарят "хапни си това, хапни си онова, няма да надебелееш" или култовото "е кво, то по празниците може"  ooooh! ...

Не само ме дразнят тези непрекъснати подканвания, ами се и самозаблуждавам с техните думи "хапни си, няма нищо" - че наистина "няма нищо" - пък нали знаете, аз съм по правилото на алкохолика - "без едно мога, с едно не мога"  Mr. Green Да отбележа, на роднини не съм споделяла за проблемите с храненето, а и да споделя, няма да ме разберат (познавам ги и съм убедена в това).

Та, как е при вас?

Скрит текст:
Ако някой се интересува, на 23 години съм и проблемите с храненето започнаха преди 3 години. Минах начални етапи на анорексия, след което хиперфагия, съчетано с булимия (опитвала съм да повръщам + редовно приемане на лаксативи след особено обилно хранене...)
[/quote


Писах ти на лично   Hug

# 59
  • Мнения: 2
Здравейте и от мен, радвам се че ви откривам  Hug
От доста време търся решение на моя проблем, боря се със себе си - на моменти успявам, в други се провалям, но не се отказвам.

Със сериозна хиперфагия съм от 2 години, а от 1г. вече съм и с булимия. През това време теглото ми непрекъснато варира, стигала съм до +15кг, веднъж само успях да сваля всичко качено, след което за 2 седмици отново качих 10кг....
Опитах всичко като лечение - психолог, изписаха ми антидепресанти, лекарства за булимия уж за намаляване на апетита, които само ме унасяха и дрогираха. Изчетох де що намерих в нета, попаднах и на въпросното сдружение за помощ за хранителни разстройства, които така и не сформираха група за взаимопомощ, но ми предложиха консултации с некомпетентен според мен психолог.
Давах не малко пари за хомеопатия, при специалист по хранителни р-ва, давах пари за диетолог, изпробвах де що диети има и режими, хапчета, фетбърнъри....

Преди да се повредя се хранех изключително здравословно, тренирах редовно, не е като да не знам как да се поддържам. След което нещо се случи, нервен срив и аз се промених.
Започнах да се тъпча с храна докато физически не можех да поема повече.
Чуствах се ужасно, но в един прекрасен момент се светнах как мога да се тъпча и след това да се облекчавам, така че да мога да се натъпча след това отново.
Имах проблеми в работата, мислех че заради нея съм така емоционално нестабилна, смених я с нова, но старите навици продължиха. Имам проблеми и във връзката си, но вече си мисля, че проблема е вътре в мен и докато не го реша, никакви външни фактори няма да са от значение.

В момента не мога да кажа дали съм добре или зле, свалила съм 2/3 от наднорменото си тегло, през 2/3 от времето се храня много здравословно (салати, месце) но често имам вечерни преяждания (сладко, шоколоад, тестени), които после облекчавам с булимията. Това поне ми помага да не надебелявам отново, което беше най-кошмарния период от живота ми - дебела, нещастна, подута, всички дрехи ме стягаха, всички ме питаха дали съм бременна, бях трудно подвижна, физически изнемощяла и отпаднала.
Много ми се иска тук да срещна разбиране, помощ, макар и виртуална.
От София съм, така че ако някой реши да организира сбирки с цел споделяне и взаимопомощ с радост бих се включила, стига да не се правят отново от някой решил да печели пари на гърба на слабостта на другите.
 

Общи условия

Активация на акаунт