Децата ви имат ли необходимост да изучават музика или музикален инструмент?

В момента търся учител по акордеон за големия ми син. Той е луд по акордеона още от две годишен. Първо разтягаше една навита на спирала жабка и се правеше, че свири. Малко по-късно получи първото си малко акордеонче, което разнасяше навсякъде. От година и половина има два 16 басови акордеона (от различни места получи по едно и също време подаръци  ) Постоянно разтяга акордеона. Научи се да свири 2-3 песнички. Вечер, когато го вземам от градината, се хвали с грейнало лице на другите деца, че сега се прибира вкъщи и ще свири на акордеона. Понякога по цяла вечер само това прави. Та реших, че вече му е време за истински учител, щом има толкова голямо желание.
Не знам колко дълго ще продължи ентусиазма, когато се захване със сериозни уроци, но щом проявява толкова голям интерес, сме длъжни да го подкрепим. Мисля, че няколко години занимания с музика могат да му донесат само ползи.

Заниманията, когато са любими, макар и да са различни-кой пее, кой рисува, кой учи език, кой рита топка-всичките са от полза.

Един час, половин час - все тая. Без упражнения вкъщи не става. Или по-скоро става, но единствено и само в читалищен вариант. Ходи да са забавляваш по време на часа. Да се дават обаче по 20 лв за 45 мин. си е живо прахосване на средства. А упражненията вкъщи са като писането на домашни. Повечето деца не ги харесват, ама ги пишат. Никой родител не е казал - няма норматив да покриват или пък гениичета да ги правим. Ако може без упражнения, моля! Ако оставим децата на желанията им и домашни няма да има написани. Но контролираме и настояваме задължениятада се изпълняват. Колкото и да са ученолюбиви и с желание да ходят на училище, за  изпълнение на ангажиментите вкъщи обикновено, особено в началото, натискат родителите.

Честно, мен мъничко ме досмешава като чуя за дете в градинска или начална училищна възраст думата "няколко години". Че то, самото дете е на "само" няколко години, а другите "няколко" години са почти още един негов сегашен живот! Не си правете сметка, че детето ще се занимава с нещо "години", а посмалете малко с очакванията - ако изкара един учебен срок, пак ще е добре, година е горе-долу за дете в училищна възраст, а докато стане "няколко години" ще има да смени още сто неща!

Елфи, ти отсега ли си начертала професионалната кариера? Колко време я кара детето ти на "читалищно" ниво? Не ми се гледа сега на колко е детето ти, но тръгваш не само с голямата кошница, а направо с един язовир очаквания и сметки! ще го побъркаш това дете! Но обикновено природата си знае работата, та ще има да водиш войни за надмощие с него, особено ако се окаже по-инатесто и не се поддава на натиска ти. Дори да не повярваш на мен, питай хората с вече големи деца, горе-долу около гимназиален курс, и те ще ти кажет, че не става така, както си я мислят родителите. В крайна сметка децата имат своя воля и ако не искат, ако ще не по двайсет, по двеста лева да плащаш на час, ако ще да го вържеш на пианото, да го подкупваш или да го затваряш в гардероба за наказание, детето пак няма да свири, а може и да се стигне до големи семейни катаклизми. Ако отсега нарочваш детето си, че ако не си ти, то няма да направи нищо в живота, ще има да патиш, защото най-вероятно детето ти от борби за надмощие наистина няма да има време да се развие и да постигне каквото може. Накрая ще се обърнеш назад и ще установиш, че всичките ти напъни са били напразно, и вместо добри отношения, ще има напрежение, което ще се влачи цял живот.

Аз съм съгласна и с двете гледни точки. Като дете, което е свирило 6 години на пиано знам, че без натиск от родителите нищо не се получава. Само, че този натиск убива цялото удоволствие и смисъл на заниманието и сега от дистанцията на времето, свързвам свиренето на пиано по-скоро с негативни емоции, от колкото с позитивни. Факт е обаче, че имам развит слух и мога да налучквам мелодии на пианото, което си е доста приятно и интересно занимание.

На моите деца сега им показвам разни песнички, но не бих ги натискала, което означава, че няма да придобият кой знае какви умения в тази област.

Ние всички в къщи от поколения сме музикални инвалиди.Обаче моя син се оказва че пее много вярно.В яслата още ми казваха.Аз изобщо не обърнах тогава внимание.От градината също получавам същите сигнали.На мен ми е правило впечатление това че проявава интерес към опера ,оперети от много малък.Но си мислех че е така защото не слушаме такава музика и му е интересно като чуе.Вече сериозно се замислям дали няма такива заложби.Ама аз как да разбера като съм много зле с музиката?Обича и народни танци.Като чуе и почва да подскача с ръце на кръста.Аз и това не умения.Та какво ще излезе от него като аз не разбирам нищо.

Има си учители за тази цел, нали на тях това им е работата! Дайте възможност на детето, а то ще си покаже.

Според мен най-сигурният наачин да убиеш ентусиазма на едно дете/човек за нещо, което харесва е да го направиш негово задължение. Хобитата затова са хобита, защото човек се занимава с тях по вътрешна потребност и е готов съвсем доброволно да посвети време и усилия. Много често, когато хобито се превърне в работа, магията изчезва. Децата са непостоянни, защото са любопитни и търсят. Обичам да чета биографии на хора, останали в историята на науката и изкуството, и като гледам, ги обединява едно нещо - вътрешна потребност да правят разни неща, дори да ги сменят често, но накрая се оказва, че тази смяна ги обогатява, и в повечето случаи не е имало мама и тати да натискат и да им висят на главите дали свирят един час на пианото.

Къде съм споменала своите деца. Това, което казвам, но някои хора не четат, е че пиано или цигулка не се научават без свирене, нито пък за година или две. Всъщност, с всичко е така. Искат се постоянство и упражнения. И, както вече споменах, особено в началото - натиск от страна на родителите.

Познавам деца, които с голяма желание се записаха да учат - единото - пиано, другото - китара...голямо настояване /не са моите деца/ и много скоро се отказаха...защо...ами не желаят да свирят вкъщи...Аз на мястото на родителите не бих си отписала детето на третия месец, а бих настоявала да се продължи поне една година, година и половина...началото не винаги е това, което децата очакват...нека тръгне, нека навлезе в материята, пък после пак ще видим...

Да не говорим, че много пъти децата се отказват не защото не им харесва, ами поради някакви свои напълно нелогични или глупави причини...
Тук вече мога да дам личен пример - аз самата като дете свирех на пиано...ходехме заедно с брат си и се изчаквахме...много ми харесваше, не се чувствах натоварена, бързо напредвах, абе доставяше ми удоволствие...Да, но братлето по някое време се отказа, аз продължих още известно време и спрях...Поради една единствена причина - не ми се ходеше сама!!! Е, след някоя и друга година поднових, но нещо не се разбрахме с учителката и така приключи моето развитие в сферата на музиката...Та, ролята на родителя е да вземе нещата в свои ръце, когато се налага...Затова и си ги гледаме години наред - напътстваме, насочваме, подкрепяме...Ако започнем да уйдисваме на всяка глезотийка на детето доникъде няма да я докараме...примък, отмък...днес искам, утре - не...хайде стига моля...Да е мислил по-рано...


Талантите или тези, които търсят сами не ги броим. Трябва ли обаче да лиша детето си от възможността да научи и да се обогати с нещо, което не влиза в учебния план, само защото не е музикален гений. Значи мога да настоявам да учи всички недомислици /такива има много/, написани в учебниците, но да не настоявам да си свири упражненията, за да не го отблъсна...Ами да ги спрем децата от училище...Тогава може би ще са най-щастливи...


Разбира се, че нещата не трябва да се превръщат в някаква форма на насилие...но без контрол няма как да стане...освен ако наистина не говорим за някой самороден талант.

това го пуснах без да искам.Моля да четете по надолу.

Много добре чета какво си написала и картинката ми е ясна. Година-година и половина да прави нещо, което не иска? Все едно аз теб да те накарам десет години да правищ нещо, което на третата вече не ти харесва, бекликим като навлезеш в материята, вземе че ти хареса! Нещо са ти много объркани усещанията за време, особено детското усещане за време! Защо да не ги броим талантите? Все пак, става въпрос за изкуство, не за задължителен учебен материал! А и не е задължително в училище да е отличник, нали така! Говорим за хоби и за деца, не за професия и за възрастни. Ти тези изисквания ги имай първо към себе си, и ако съумяваш да ги изпълняваш, тогава ги стоварвай върху детето си!

Ключът при децата е учителят - да намерите учител, с когото детето да си пасне. Има учители, които са толкова амбициозни, че за тях децата са само материал, суровина, която да им подхранва авторитета как произвеждат шампиони, и много родители се хващат на въдицата, и те от своя страна от самолюбие. Има и учители, които успяват да се разберат с детето  и да дозират добре задачите.

 Andariel, ще те цитирам.


Ето тук за мен се крие разковничето на това да се свири на инструмент, дори и детето да не е върл фен. Ама детето  ще се откаже след 5 години. Ами да се отказва. Със сигурност е получил много да  тези няколко години. Само дето без упражнения вкъщи не става. За това иде реч.

Моят синковец изобщо не бих го натискала да се упражнява, ако не иска. Изобщо нямам никакво желание да го правя музикант, нито пък много ще се радвам на още един ангажимент да го водя някъде на уроци. Щом обаче има желание ще се опитам да му дам шанс да пробва. Ако въобще успея да му намеря учител, защото в читалището в нашия град учител по акордеон вече няма. Преподавателката се е пенсионирала, но ако се съгласи да му преподава на частно и ако цената ни устройва, ще пробваме. И без това всяка вечер го слушам как свири и разнасяме този акордеон навсякъде където отидем, нищо няма да му коства покрай собствените му ипровизации да прави и някои упражнения. Ако нещата потръгнат и продължава да има интерес, добре, ако не става, няма да ходи на уроци. Просто е. Това е по желание и ще си зависи изцяло от него. Няма нищо общо с писането на домашни, които ще не ще, ще са задължителни.

Както каза елфи без упражнения вкъщи не става. Ако нямаш намерение да следиш да се упражнява поне в началото, докато не напредне и не му станат лесни нещата, по-добре не го прави това излишно усилие.