Обучавате ли допълнително вкъщи децата в предучилищна възраст?

  • 9 359
  • 79
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 289
Интересувам се поставяте ли си за цел да обучавате децата в къщи след като посещават предучилищна група? Работите ли по някакви книжки, давате ли им да пишат, да смятат, карате ли ги да четат?
Напоследък сме изоставили това занимание, защото като ги карам и ми казват - Ти знаеш ли колко ситуации имаме в градината, мислиш ли че не се уморяваме. Не знам дали да настоявам  newsm78 По принцип мисля, че са доста добре - знаят азбуката, могат да сричат, пишат горе-долу добре, в смисъл - чертички, ченгелчета - добре се справят, могат да смятат малки числа. Но не знам дали е необходимо да имат някакъв минимум след градина - нещо като домашните след училище или да ги оставя да си играят докато не е дошъл първи клас.
Вие как постъпвате?

# 1
  • Мнения: 15 379
Моят син е 3-та група, т.е. пак предучилищна, но 5-годишни.
Занимаваме се вкъщи - четене, писане, смятане, фина моторика, логически задачи, отделно, че го водя на извънкласни занимания по немски.

# 2
  • Мнения: 5 259
Занимаваме се, да. Но не като допълнителен тормоз "Сядай тук и пиши!", а като игра.
Аз мисля, че е важно да вдъхна на детето си любов към науките, които аз харесвам. Моята лична страст е географията. Разглеждаме карти на света, на континентите, имаме пъзел с държавите в Европа. Почти всички държави вече знае как се казват и къде се намират. Имаме една игра "Забавна география", много голям успех пожъна.
Разказвам факти за различните държави, народи, култури и климатичните им особености. Разглеждаме енциклопедии по темата.
Обича да си играе с глобуса и знае континентите, океаните, полюсите и т.н.
Аналогично с други науки. Четем и разглеждаме енциклопедии, ходим в музеи.
Мъжът ми и направи собственоръчно нарисувана книжка на тема анатомия.

От по-основните теми, единствено за историята нищо не съм разказвала. Много и е размито чувството за време и не разбира кога е било това "в миналото". До скоро най-далечната и отправна точка беше, когато аз съм била малка.

По математика играем много игри. Измислям си ги аз. Примерно, за да я науча да събира числа, измислих да упражним започване на броене от произволно число. Примерно аз казвам 5 и тя трябва да преброи до 10, започвайки от 5. Не само тя, де. Аз казвам на нея число, после тя на мен. Така смятаме примерно 8+3, като каже 8 и после преброи с три по-нататък.
Имаме картончета с числа и дъска с квадратчета, в които да ги подрежда, една игра със събиране и изваждане, в която се теглят карти и резултатът се свързва като пъзел към числата.
По писане си играем на писане на писма. Аз пиша на нея нещо, после тя на мен. С по едно изречение, за да не се отегчи и да е със забавен текст. Пиша нещо смешно, слагам го в плик, после тя трябва да ми напише нещо забавно в отговор.

Харесвам и книжките на Дисни за четене и смятане, но по-рядко ги ползваме, 2-3 пъти в месеца, когато е много отпочинала.
След градина не бих я карала да прави нищо с нарочна концентрация, особено ако казва, че е изморена. По-скоро бих наблегнала на физическата активност или на ролеви игри, защото това я разтоварва най-много.

# 3
  • Бургас
  • Мнения: 10 823
Точно като игра сме се занимавали и ние,но не редовно.
Сега дъщеря ми е първи клас и се справя много добре.Със сигурност е можела знае много повече,но всичко с времето си.Нали затова тръгва на училище-да се научи.

# 4
  • Мнения: 5 259
И ние не редовно. Само събота и неделя и то далеч не всяка.

# 5
  • Мнения: 5 940
Не успявам напоследък. Той е до обяд на предучилищна в училище, после излизаме на разходка с брат му и сме навън по два -три часа. След това аз приспивам малкият, а той пише нещо като домашни, упражнява това, което учат в училище. После пак на разходка, защото тогава се връщат приятелите му от детската градина.
 Може да чете,  бавничко е, но може. Смята с цели числа до колкото поиска, ако са в рамките на десетици много, до двайсет смята всичко, с изваждане и събиране, с неизвестни. Брои до колкото не му омръзне, знае логиката. Пише и изречения.
Старая се да отговоря на всичките му въпроси. Ако не мога, търсим отговорите в енциклопедии или в интернет.
Но нямам време за специални занимавки. Понякога, докато се разхождаме, питам нещо от сорта -ако имам 20 лева и изхарча 11, с колко ще остана. Като пазаруваме.
Миналата година не ходи на детска градина, спрях го, защото носеше вируси и тогава се занимавах много - от Крокотак, нещата в Бърборино, разни книжки, тестове му правех за училищна готовност. През тази въобще не успявам, но мисля, че е готов за първи клас.

# 6
  • Мнения: 629
И ние се занимаваме, но не всеки ден. Основно купуваме забавни книжки с ложически задачки, неща свързани с буквите или числата където задачките са по-скоро като игра. Имаме магнитна дъска с букви и цифри и си измисляме разни задачки и с тях. Проявява голям интерес към буквите и се научи почти сама да срича много-много прилично. Като се прибираме от градина или като пътуваме в колата или чакаме някъде играем като я питам с кой звук започва/завършва дадена дума, имали го даден звук в някоя дума. Направих й кръгчета за буквите - червени за гласните и сини за съгласните защото в градината ги ползвали и сега ще разпитам госпожата какво точно правят за да го упражняваме. Увлича се по астрономията и четем книжки за космоса, водили сме я в планетариум. Имаме няколко дублирани на български филмчета на ВВС от по 30 минути за планетите, земноводните, маймуните...научно-популярни. Гледаме заедно и обяснявам защото естествено не всичко разбира сама. Ходили сме в историческия и природо-научния музей. В първия не се впечатли особено, но във втория иска пак да ходим. Играем игри като я моля да ми изброи какви цветя/дървета/птици/бозайници/риби познава или в кой континент кои животни живеят. Ако се налага подсказвам с жокери за животни, които знам че знае, но в момента не се сеща за тях, например "коя е тази птичк, която е черна с бяло коремче и яде мухички...прави си гнезда от кал под прозорците". Разказваме разни неща за нашите обичаи, култура или изобщо всичко, за което попита.
Гледаме да прекратяваме заниманията веднага щом усетим, че й доскучава.
Ние имаме проблем с фината моторика, не й харесва да се упражнява да пише, а има нужда  Confused никак не й се удават елементине на буквите, доста й е досадно и в тази посока се чудя малко какво да направим, но то пък не може човек да е еднакво силен по всичко и навсякъде.

# 7
  • София
  • Мнения: 7 242
Не, не се занимаваме. Времето което прекарваме заедно не е чак толкова много и предпочитам да наблегнем на игрите и спорта. Мисля, че в училище/ДГ ги занимават достатъчно. А и нали уж повечето родители са против децата да бъдат обучавани от такава ранна възраст, а ето че болшинството сами го правят  newsm78

# 8
  • Мнения: 5 259
Е, как го заключи това за болщинството  Laughing Тук са писали трима души на кръст и най-вероятно не са същите, които са против децата да се обучават от "толкова малки".

# 9
  • София
  • Мнения: 7 242
Е, аз ги преброих повече от 3-ма. Не видях някой, който твърдо е  отговорил с не  Mr. Green Колко човека трябва да се разпишат, за да имаме представителна извадка?
Или може би искаш да кажеш, че родителите, които са против децата да се обучават от "толкова малки"  не си губят времето да пишат по форуми.

# 10
  • Мнения: 8 247
Занимаваме се на игра. Или дори по-скоро той нас занимава. Има голяма бяла магнитна дъска и когато се върнем от градината я вади. Взема маркерите, започва да си разглежда книжките по Моливко или разни други, които има, избира някои и заявява с важен глас: "Така, сега ще имаме много работа и искам да внимавате!" Започва се едно писане по дъската и съответно изпитване. Опитва се да учи брат си, но понеже той много често му се изплъзва и изобщо не го отразява, подхваща нас. Всяка вечер е различно - задачи или геометрични фигури, друг път букви и звуков анализ, преповтаря различните ситуации от градината. Държи да му отговаряме правилно и изчерпателно и ни поставя оценки след това. В общи линии няма измъкване. Та така, докато готвим или сервираме масата, отговаряме и на въпроси или задаваме на него. Пиша по някоя и друга задача на дъската. Тази бяла дъска се е оказала една от най-успешните ни покупки. Много приятно и удобно се работи с нея и на него му доставя по-голямо удоволствие, отколкото ако му обяснявам и му чертая нещо на лист.
Чете, когато иска. Последно четохме Ян Бибиян. Предлагах му да прочете първата страница на главата и след това да продължа аз. Беше съгласен, но пък и книгата много му хареса.
Единственото, което се опитвам да го накарам да прави са някои упражнения за фината моторика, че пише ужасно. Точно тези упражнения обаче са му страшно досадни и се опитва да изклинчи или да ги претупа набързо. Не го тормозя много с тях, защото и без това в градината доста пишат. Може и затова да са му станали досадни.

# 11
  • Мнения: 5 259
За представителна извадка трябват около триста души, като трябва да са разнообразни по всички характеристики - възраст, образование, професия, местожителство, икономически статус.

"Трима души на кръст" е израз, означаващ малко количество, а не конкретна бройка. В случая писалите, че се занимават, са четирима, като петият е казал, че преди са се занимавали, защото детето не е ходело на градина, но вече не.
Аз съм против децата да бъдат обучавани от ранна възраст, но не съм против информацията да им бъде подавана под формата на игра и за забавление.
Дъщеря ми се научи да брои с игра на Не се сърди, човече и за мен времето, прекарано в тази дейност е по-скоро игра, отколкото "обучение". Има много игри от рода на Буквенка, Цифренка и т.н., които са забавни на децата, но чрез тях научават много неща (предполагам само, не съм ги виждала лично).

# 12
  • Мнения: 889
Не знам как е в предучилищна в детската градина, но в училище госпожата даваше домашни. Оцветяване, писане на букви с молив. Отделно се учихме да чете, но някакви съвсем елементарни неща да се сричат.
В първи клас децата бяха на различно ниво- от това да   четат сравнително гладко, до това дори и да не сричат. Някой пишеха- други не. До края на първи клас нивото се изравни, а сега във втори- някой от последните станаха първи. Не тормозете децата излишно, има време за всичко. Аз миналата година колко зор видях да обяснявам  часовника със стрелките и пак не се научи, а тази година имат няколко урока по математика- час, минута, секунда. И всичко си дойде на мястото.
 Така че за мен няма смисъл да се бърза. Сега е момента да се обърне внимание на финната моторика- нека оцветяват, изрязват, моделират. Проблемът е че почват да пишат, преди да са готови. Става им скучно да си занимават ръката. И във втори клас като минат на широки редове става страшно.
Но не мога да кажа, че преди две години не съм се питала дали това което дава госпожата не е малко.  Wink

# 13
  • Мнения: 5 289
ххххх, това звучи успокоително Simple Smile Аз също не съм от свръхамбициозните родители, макар че някои около мен не мислят така, но имаме едни познати, на които детенцето тази година влезе в първи клас доста неподготвено и доста зор видяха докато навлезе в ритъм, а и се комплексира, че има деца, които са много напред. Не ми се иска да оставя моите на самотек, защото ако не настоявам те могат да стоят само пред компютъра или на някоя телефонна игра Sad А за съжаление аз нямам ного въображение, не мога да измисля с какво да им привлека вниманието, което да е и образователно. С книжки - да, но те не винаги искат да отделят такова внимание. Хареса ми идеята за писането на писма - ще я пробвам.  Обаче енциклопедии никак не обичат - карам ги за разглеждаме, но не им интересно, като не е текст - приказка, а така обяснително само Sad

# 14
  • Мнения: 10 547
Не обучавам допълнително с материал, които се учи в първи клас. Развивам обаче целенасочено и интензивно онези умения у детето, които ще му послужат в училище. Не трупам излишен баласт, който после да пречи на новите знания, поднесени от педагог, да влязат в главата му.
За да не е толкова абстрактно да дам и пример- голяма гордост е детето да пише буквите на 3-4- годишна възраст. Малцина са онези, които усвояват ръкописното изписване на буквите и съответно пишат печатно. Е, да, но между печатното и ръкописното "Т", да речем, има планина разлика и много чудене от страна на детето, защо е тази разлика. Наместо да пише печатно "Т", защото поне на моето му е трудно с ръкописните букви, карам детето да "рисува" ченгели, лулички, прави черти, "лястовички" и пр. Карам го да изрязва, реже, лепи, оцветява, рисува, за да усъвършенства фината моторика и да заякне ръката. Да учи наизуст, да разказва по картинка, да разказва приказки.

Всяко нещо с времето си, са казали старите хора. Ако детето има желание- добре, но да се кара да учи от амбиция да е като Петърчо, който чете от 18-месечен, няма смисъл. Дори вреди.

Общи условия

Активация на акаунт