Не ми се иска да сме лишени напълно от такива сетива. Би означавало, че никога няма да стигнем до разбиране на тези неща. Повече ми харесва идеята, че ги имаме, но още не знаем за тяхното наличие. По-оптимистично е някак... 
- Публикувана: 10 ноем. 2012, 22:31 ч.
- Последно мнение: 19 ноем. 2012, 15:55 ч.
Срещи с отвъдното
Не ми се иска да сме лишени напълно от такива сетива. Би означавало, че никога няма да стигнем до разбиране на тези неща. Повече ми харесва идеята, че ги имаме, но още не знаем за тяхното наличие. По-оптимистично е някак...
Не ми се иска да сме лишени напълно от такива сетива. Би означавало, че никога няма да стигнем до разбиране на тези неща. Повече ми харесва идеята, че ги имаме, но още не знаем за тяхното наличие. По-оптимистично е някак...
Не ми се иска да сме лишени напълно от такива сетива. Би означавало, че никога няма да стигнем до разбиране на тези неща. Повече ми харесва идеята, че ги имаме, но още не знаем за тяхното наличие. По-оптимистично е някак...
Е, там е целия проблем, държим се сякаш сме в Запоражката, щото смътно съзнаваме, че шофирането на Ламборгини означава повече от намирането на скоростите и хидравликата. Нещо в главата още липсва, не толкова в механичните движения. Като че ли ни е страх от факта, че сме в Ламбото, не знаем дали ни подхожда достатъчно, по-точно ние дали му подхождаме. Затова си шофираме като в Запорожеца и то и усещанията ни като в него.
Винаги, когато съм имала подобни изживявания, а и аз съм имала, неведнъж /включително със "звук и образ", ако мога така да се изразя/ съм решавала, че е въпрос на нервна превъзбуда/напрежение/умора, хормонален дисбаланс, игра на сетивата, дори с личностни /психични?/ моментни проблеми. Защо не е редно да си обясняваме така нещата "от отвъдното"?
Не се заяждам, интересува ме, особено напоследък.
Не се заяждам, интересува ме, особено напоследък.
Имали ли сте срещи с паранормални явления?
Когато не спя сама нямам такива явления. Ментова, по същата логика можеш да решиш, че ей тоя монитор, дето гледаш, докато пишеш, е свръхестествено изживяване. Защо на събития с по-малка повторяемост и по-голяма нетипичност да придаваме статут на халюцинация, а на т.н. реалност - не?
И аз това питам, де. Как решаваме, че нещата са извън-реални /съкратих/, а не съвсем физиологично обясними. Или психично? Въпрос на моментен статус. Аз в момента съм под изключителен стрес и "паранормалното" ми диша във врата, особено ако съм спала 3-4 часа.
eksipnos, с фантазия нямам проблеми. Или по-точно - имам големи!
Цитат
Как решаваме, че нещата са извън-реални /съкратих/, а не съвсем физиологично обясними.
Цитат
Как решаваме, че нещата са извън-реални /съкратих/, а не съвсем физиологично обясними.
Вероятно ученето на допустимо и недопустимо в реалността ни дава принудителни спирачки на съзнанието. 
Цитат
Как решаваме, че нещата са извън-реални /съкратих/, а не съвсем физиологично обясними.
Как да нямат? И виждането на фигури (какви фигури, цели същества/личности!), разговорите с тях; виждането на картини, придружени със звук; изпитването на усещания - толкова са много, че не се наемам да изброявам, но все пак: разпадане, извисяване, местене, че то летене. Не могат ли да се обяснят с определено състояние на нервната система, физиологията, психиката?
Цитат
Как решаваме, че нещата са извън-реални /съкратих/, а не съвсем физиологично обясними.
Как да нямат? И виждането на фигури (какви фигури, цели същества/личности!), разговорите с тях; виждането на картини, придружени със звук; изпитването на усещания - толкова са много, че не се наемам да изброявам, но все пак: разпадане, извисяване, местене, че то летене. Не могат ли да се обяснят с определено състояние на нервната система, физиологията, психиката?
Ами разкажи нещо конкретно и кажи с кое състояние на психиката, физиологията или нервната система си го обясняваш, че ми е доста интересно честно казано. Аз не мога да си обясня малобройните свои случаи с някакви състояния. Или поне ми се виждат съвсем....хлабави тези опити.