- Публикувана: 20 авг. 2018, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2018, 10:44 ч.
Личността във връзката
Прави ми впечатление,че честичко, в различни теми, се споменава свободата,която има всеки от партньорите в една връзка.Някои хора си представят идеалните отношения като една вечно неразделна двойка,за други това би било бреме и предпочитат всеки да запази себе си като личност и да си има свои хобита и занимания.Много често дори се търси причина за изневерите именно в липсата на "свобода".
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
Под половинка визирам хората до нас,били съпрузи,гаджета или партньори на семейни начала.
Но...разбирам те какво имаш предвид
За това е и темата,приемаме ли съпруга като част от нас,наша "половина" или си е отделна личност,с която градите общо бъдеще.
А за някои може и да не е толкова общо....
Аз лично предпочитам и бих искала да прекарвам доста време с мъжа ми,но разбирам,че няма как винаги да харесваме едни и същи занимания.И в тези,които харесват само на единия или само на другия,сме отделно.НЕ правим компромиси всеки път на цената на това да сме непрекъснато заедно.
Но пък имам позната,която би била нещастна(или да речем не достатъчно щастлива),ако излезе без мъжа си.Според нейните думи"на тях така им харесва"...
Но...разбирам те какво имаш предвид
За това е и темата,приемаме ли съпруга като част от нас,наша "половина" или си е отделна личност,с която градите общо бъдеще.
А за някои може и да не е толкова общо....
Аз лично предпочитам и бих искала да прекарвам доста време с мъжа ми,но разбирам,че няма как винаги да харесваме едни и същи занимания.И в тези,които харесват само на единия или само на другия,сме отделно.НЕ правим компромиси всеки път на цената на това да сме непрекъснато заедно.
Но пък имам позната,която би била нещастна(или да речем не достатъчно щастлива),ако излезе без мъжа си.Според нейните думи"на тях така им харесва"...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Свободата е липса на вериги. Свободата обаче не означава всеки да прави каквото си иска. Ако е така, то няма връзка, или има формална.
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Най-хубавото в съвместния живот е радостта от прекарването на свободното време с половинката си. На кафе, на плаж, на театър, на гости, на по салатка...
Твоето мнение ми е интересно най-вече,защото си мъж.
Обикновено мъжете уважават свободата си и предпочитат да прекарват свободно време с приятели БЕЗ половинките си.
Времето, което прекарваме заедно е много малко. Поради тази причина на всички почивки и празници, ходене на гости и т.н. сме заедно. Естествено, всеки си има кръг от приятели, с които излиза без другия. Имаме и дете, което няма на кого да оставяме, така че и там редуваме грижите.
Сега сме в ремонт и мога да кажа, че имаме два часа на ден, в които успяваме да си говорим, без детето да ни прекъсне. Ние си ремонтираме, тя си стои в стаята с някое приятелче и си играят. Отдавна не бяхме говорили толкова много, върнах се години назад, когато правихме първия си ремонт след сватбата. Смятах, че това ще ни изнерви, но напротив. Поне за сега ни се отразява много добре.
Сега сме в ремонт и мога да кажа, че имаме два часа на ден, в които успяваме да си говорим, без детето да ни прекъсне. Ние си ремонтираме, тя си стои в стаята с някое приятелче и си играят. Отдавна не бяхме говорили толкова много, върнах се години назад, когато правихме първия си ремонт след сватбата. Смятах, че това ще ни изнерви, но напротив. Поне за сега ни се отразява много добре.
При режима на съвременния човек:
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
имам свое време /сама/
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
той има свободата да разпределя времето си както пожелае стига това да не накърнява времето ни с него /двамата/, времето му с децата и общото ни семейно време
имам време с него
имам време с децата
имам време със семейството /т. е. с него и с децата едновремененно/
имам време с приятелите
държа на всяко едно от тях
и нито едно не замества друго
той има свободата да разпределя времето си както пожелае стига това да не накърнява времето ни с него /двамата/, времето му с децата и общото ни семейно време
При режима на съвременния човек:
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
-на работа по 8-9-10 часа
-време за детето/децата
-среща с приятели
не виждам дори къде остава времето ЗАЕДНО в една двойка.
Може би през годишната отпуска?
А ако я прекарват и нея отделно?
След като цял ден не сме се виждали, най-нормалното нещо е да искаме часовете вечер да сме заедно.
Слава Богу, мислим еднакво.
Ами,не всеки вижда нещата така.Например,може да се каже и по друг начин-и без това живеем заедно и вкъщи сме заедно,не е нужно и в останалото време да сме все заедно.
Например,една двойка,познати на мъжа винаги ни се чуди като искаме да сме еди къде си заедно и казват-"ами нали вкъщи сте заедно,вие живеете заедно,какво повече от това?"
За протокола,те са от над 6-7 години двойка,но НЕ живеят заедно.Виждат се по няколко пъти в седмицата.(не са на по 18-20)....
Ние пък сме почти винаги заедно. Познаваме се цял живот, родителите ни са приятелски семейства, винаги сме си били в обкръжението, заради което имаме и общи приятели. Семейство сме повече от 20 г. Имаме семейна кантора. Трудно разграничаваме вече личното от общото. Хобитата ни са сходни, интересите също. Разбира се, не сме съвсем като гербови марки. Имаме си и самостоятелни моменти - примерно, аз излизам с приятелки на кафе, друг път той отива с приятели на риба или аз ходя с дъщерите по магазините, а той тича в парка с кучетата или рита топка със сина ни и т.н. Основните ни забавления са предимно съвместни. И не мисля, че "свободата" или "зависимостта" влияят на поглеждането встрани. То обикновено зависи от същността на човека и от неговото отношение му към партньора, а не от самия партньор.
Напълно съм съгласна с Амур. Въпреки споделеното ни ежедневие, само за нас двамата рядко остава време сред ангажиментите. Затова се опитваме да си организираме такива моменти, но това са максимум 2-3 пъти в годината по 2-3 дни.
Вервам, твоите познати определено не са двойка, а са гаджета и при подобни връзки рядко се стига до някакво развитие с времето.
Напълно съм съгласна с Амур. Въпреки споделеното ни ежедневие, само за нас двамата рядко остава време сред ангажиментите. Затова се опитваме да си организираме такива моменти, но това са максимум 2-3 пъти в годината по 2-3 дни.
Вервам, твоите познати определено не са двойка, а са гаджета и при подобни връзки рядко се стига до някакво развитие с времето.
Fever Ray
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
те се смятат за по-двойка от всички ни(общи приятели и други),защото са най-отдавна заедно.И ,въпреки свободата, и единия е изневерявал и другия.
Което за мен дава отговор на въпроса дали липсата на свобода кара хората да поглежда в страни.
За мен също това е характер,не последствие...
Прави ми впечатление,че честичко, в различни теми, се споменава свободата,която има всеки от партньорите в една връзка.Някои хора си представят идеалните отношения като една вечно неразделна двойка,за други това би било бреме и предпочитат всеки да запази себе си като личност и да си има свои хобита и занимания.Много често дори се търси причина за изневерите именно в липсата на "свобода".
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания
За това реших да пусна тази тема и да видим кой по какъв начин разделя времето си с половинката,приятели,деца,работа,свободно време и тн.
Мислите ли,че старите приятелства трябва да си останат такива и "новият човек" не трябва да бъде мешан в тях?
А мислите ли,че прекалената свобода или прекаленото обсебване кара хората да поглеждат встрани?
Споделете вашите наблюдения или преживявания