Ами да,основно това е проблема.За момента нещата са наред,успявам да се справя и всичко-българското възпитание си казва думата.Той много е преживял.Сега ще празнуваме рожденния му ден въднъж с майка му,веднъж с баща му..защото не могат да се гледат.Тук хората са странни..жените скачат от мъж на мъж и то не за по-добро ами защото предишния имал едки какъв си проблем.Обаче следващия също ще има друг проблем.Никой не е безгрешен и безпроблемен.Моят има нижда да бъде оценяван и понася тежко не развилите се както той искал събития и си го изкарва върху другите разочарованието(случвало се е дори върху разносвач на пица)
Страх ме е наистина,че ако не се промени за добро..аз ще трябва да си тръгна..а аз не искам.
Ох,момиче,ако знаеш само колко се заблуждаваш и как само си погубваш времето и младоста с него ooooh!Ами твоите нужди какви са,тебе кой те утешава?Стига го мисли колко е страдал и колко е преживял,мисли за себе си.Да,вярно че всеки мъж си има проблеми,но това което описваш е сериозен проблем.Ти не можеш да се справяш ежедневно с истерии,изблици на гняв и депресии.Не трябва и не си длъжна.А защо не искащ да си тръгнеш,от какво се опасяваш?Явно,че имаш дълбоки чувства и не си убедена,че характера му ще даде лоша посока на връзката ви за в бъдеще.