Здравейте!
От една година живеем с приятеля ми заедно,от 3 месеца в общ апартамент(преди беше в неговия,като аз имах и моят който пазех и го използвахме за мазе).Напоследък се появиха проблеми като например да отнасям всичко,когато той е нещастен когато нещо не се е получило както той е очаквал.Той е изключително повреден от родителите си,който са започнали да се развеждат,когато той е бил на 2 години,а брат му на 10 месеца.Разводът,траял 5 години е бил истинска война между двамата родители,като майката е настройвала децата против баща им и обратно.След това по време на пубертета майка му го е изоставила буквално при баба му и дядо му,защото "не издържала вече".Това е в общи линии и аз трябва да се справям с човек,който има непрекъснатата нужда да се чувства оценен във всякакви апсекти,проблем идващ от невниманието на родителите като малък.
Затова сега при най-малкият проблем или нещо,неполучило се както е очаквал,той се депресира и почва да ме обижда и да си изкарва всичко върху мен с думите,че не може да ме понася повече.Когато моментът премине,всичко се връща постарому.Когато нещата са нормални,той ми обръща внимание,когато той иска и "ме обича" когато той има желание.За него съм и майка и любовница и имаме точно тези отношения-той се сърди на мен когато нещо не върви и съм първият човек,на когото той се доверява когато има нещо...
Трудно ми е да живея така,защото идвам от семейство,което се подкрепя и обича...а той никога не е имал това.Обичам го и няма да си тръгна както са си тръгнали дори семейството му..но не знам до кога ще издържа..
От една година живеем с приятеля ми заедно,от 3 месеца в общ апартамент(преди беше в неговия,като аз имах и моят който пазех и го използвахме за мазе).Напоследък се появиха проблеми като например да отнасям всичко,когато той е нещастен когато нещо не се е получило както той е очаквал.Той е изключително повреден от родителите си,който са започнали да се развеждат,когато той е бил на 2 години,а брат му на 10 месеца.Разводът,траял 5 години е бил истинска война между двамата родители,като майката е настройвала децата против баща им и обратно.След това по време на пубертета майка му го е изоставила буквално при баба му и дядо му,защото "не издържала вече".Това е в общи линии и аз трябва да се справям с човек,който има непрекъснатата нужда да се чувства оценен във всякакви апсекти,проблем идващ от невниманието на родителите като малък.
Затова сега при най-малкият проблем или нещо,неполучило се както е очаквал,той се депресира и почва да ме обижда и да си изкарва всичко върху мен с думите,че не може да ме понася повече.Когато моментът премине,всичко се връща постарому.Когато нещата са нормални,той ми обръща внимание,когато той иска и "ме обича" когато той има желание.За него съм и майка и любовница и имаме точно тези отношения-той се сърди на мен когато нещо не върви и съм първият човек,на когото той се доверява когато има нещо...
Трудно ми е да живея така,защото идвам от семейство,което се подкрепя и обича...а той никога не е имал това.Обичам го и няма да си тръгна както са си тръгнали дори семейството му..но не знам до кога ще издържа..
