- Публикувана: 7 окт. 2012, 21:42 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2012, 22:37 ч.
Бихте ли се съгласили?
"Изкушавам се" - но няма тази опция.
Мъжът ми прави изключителни деца, защо да не създаде и още... Аз самата съжалявам, че не започнахме бебевъдството на по-крехка възраст, че да имаме време за още съвършенства.
Освен това, той не ми е собственост. Аз нямам изключителни права в/у нито една негова телесна част и секрет. Тялото си е негово, както и възможностите да си дарява или не каквото той сам реши.
Не знам за малка България колко е целесъобразно-приложимо това донорство, от гледна точка на кръвосмешението (вероятността едва ли е пренебрежимо малка), та от тази гледна точка, може да си разменяме семе
със съдени нам държави (примерно). Но не чак с арийци и викинги и подобни северняци. Нещо "по-топлокръвно" и красиво. 
Мъжът ми прави изключителни деца, защо да не създаде и още... Аз самата съжалявам, че не започнахме бебевъдството на по-крехка възраст, че да имаме време за още съвършенства.
Освен това, той не ми е собственост. Аз нямам изключителни права в/у нито една негова телесна част и секрет. Тялото си е негово, както и възможностите да си дарява или не каквото той сам реши.
Не знам за малка България колко е целесъобразно-приложимо това донорство, от гледна точка на кръвосмешението (вероятността едва ли е пренебрежимо малка), та от тази гледна точка, може да си разменяме семе
със съдени нам държави (примерно). Но не чак с арийци и викинги и подобни северняци. Нещо "по-топлокръвно" и красиво. Да, аз не бих се омъжила за човек, за когото знам, че е бил донор на сперма. Иначе мъжът ми има 2 деца от предишен брак.
Защото, представям си каква психика, менталност и емоционалност трябва да има човек, че да ръси генетичния си материал наляво и надясно и без дори да знае на каква почва попада. Как би могъл да живее и един-единствен ден с мисълта, че има деца от анонимни жени и той никога няма да ги познава. А и какво ще е отношението му към "известните" му деца, при положение, че не иска и да знае за "неизвестните". Аз не бих могла да живея с такъв човек.
Това е работа за човек с много здрава психика или за момче, което не знае какво е да си баща.
Иначе повечето цял живот ще се чудят - използвана ли е, имам ли част от мен някъде там, добре ли е, при всяко разминаване с човек, който прилича на него ще му подскача сърцето и т.н.
И двете са важни! Както не съм искала дете от който и да е мъж, така не искам и различен мъж от баща им да отглежда децата ми. Искам всичко в комплект, иначе нещо ми се губи.
Според мен мъжете не се замислят много за генетичния си материал и това колко ли деца може да са се родили от него. Нито пък, ако имат, ще тръгнат да ги издирват.
А и какво ще е отношението му към "известните" му деца, при положение, че не иска и да знае за "неизвестните". Аз не бих могла да живея с такъв човек.
"Ръсенето" на материал не те прави родител и не прави създадените деца твои.
Особено пък в главите на мъжете.
Това за броденето на деца някъде са си типични женски съображения. Мъжете нямат такива съображения, предполагам, че водещ мотив за даряването на генетичен материл е финансовият. Надвам се да не прибегна до подобен вид донорство, защото съм особена в това отношение, ще искам да знам начин на живот, грижа за тялото, хранителни навици, колко често употребява алкохол.
Относно даряването на генетичен материал от партньор, по-скоро май съм против.
Относно даряването на генетичен материал от партньор, по-скоро май съм против.
Да, има генетично наследство, но децата не се ли моделират от родителите си? Те имат властта да насочат генет. характеристики в правилната посока, да тушират, или стимулират разни такива...
Този въпрос - гените, или околната среда, е почти толкова вечен, колкото и онзи за яйцето и кокошката. Толкова много теории има по въпроса, че не е никакъв проблем всеки да си избере тази, която пасва най-добре на разбиранията му. И "доказателства" има в изобилие - и в едната, и в другата посока.
Хора, които отдават първенство на гените, нито биха дарили материал, нито биха прибегнали до дарен. В различни пътечки се бяга, ако мога така да се изразя, и след една такава тема нито някой ще тръгне да дарява материал, нито решилият да дари ще се откаже.
Това за броденето на деца някъде са си типични женски съображения. Мъжете нямат такива съображения, предполагам, че водещ мотив за даряването на генетичен материл е финансовият.
Не е финансовият мотив водещ. На конкретният младеж мотивът явно му е патриотичен.
Не съм против, ако иска. Аз също нямам съображения, които биха ми попречили да даря яйцеклетки, но когато му е било времето не съм знаела за тая опция, и че толкова много хора се нуждаят от такова донорство. Също и процедурата е по тежка, докато при даряването на сперма е елементарно. Разбира се, ако отговаряш на необходимите условия.
Нямам скрупули по въпроса и не се опасявам от генетична бъркотия. То мелодрама може да се направи от всяко нещо.
Нямам скрупули по въпроса и не се опасявам от генетична бъркотия. То мелодрама може да се направи от всяко нещо.
Нямам чак такъв вид преклонение към генетичния материал по принцип. За мен родителите са хората, които отглеждат едно дете. Така, че ако бях мъж ( или ако при жените процедурата за даряване на такъв материал беше толкова лека както при мъжете) , нямам никакви скрупули да даря от себе си, за да могат други хора да станат родители. Чудя се на тези,които са толкова вкопчени в идеята за гените, ако собствения им мъж не можеше да прави деца, щяха ли да го зарежат и да си търсят друг, който е две в едно или биха се съгласили да отгледат заедно дете, което ще носи чужди гени или поне чужди за единия?
Чудя се на тези,които са толкова вкопчени в идеята за гените, ако собствения им мъж не можеше да прави деца, щяха ли да го зарежат и да си търсят друг, който е две в едно или биха се съгласили да отгледат заедно дете, което ще носи чужди гени или поне чужди за единия?
Аз държа на две в едно.
Чудя се на тези,които са толкова вкопчени в идеята за гените, ако собствения им мъж не можеше да прави деца, щяха ли да го зарежат и да си търсят друг, който е две в едно или биха се съгласили да отгледат заедно дете, което ще носи чужди гени или поне чужди за единия?
Аз държа на две в едно.
Преди петнайсет години вероятно бих, защото тогава нямаше много достъп до донорски програми, дори не ми е минавало през ума такова нещо, пък и се съмнявам дали той би приел донорство. Вероятно и аз не бих рискувала да тлее нещо у него като "това дете не прилича на мен, то не е мое", което също е човешко, не мога да се закълна, че не би се случило. Едва ли има еднозначен отговор, защото от дистанцията на времето нещата изглеждат съвсем различно.
"Изкушавам се" - но няма тази опция.
Мъжът ми прави изключителни деца, защо да не създаде и още... Аз самата съжалявам, че не започнахме бебевъдството на по-крехка възраст, че да имаме време за още съвършенства.
Мъжът ми прави изключителни деца, защо да не създаде и още... Аз самата съжалявам, че не започнахме бебевъдството на по-крехка възраст, че да имаме време за още съвършенства.
Чакай сега, тебе си не се ли слагаш като пряк участник в създаването на съвършенства? И моите за мен са си такива, ама най-вече щот аз съм им майка ( каза скромно тя
!)! По темата - категорично не. Да не повтарям всичко, което вече сте изброили.
Аз за себе си не съм сигурна. Обаче имам приятели, които го направиха.
Те са хубаво семейство. Имат 2 деца. Изглеждат щастливи.
Имат те една близка приятелка, която на 40+ без мъж и без деца.
Та тази жена реши да си роди бебе от донор, но не искаше да е непознат.
Обсъди го с въпросното семейство и те се съгласиха.
В момента дребния е на 2 годинки, знае кой е татко му, и децата на таткото знаят, че малкото им е братче.
Ходят си на рожденни дни, гостуват си, близки са.
За мен беше супер странно, но като че започнах да свиквам с мисълта и вече не ги зяпам като се събираме.
Те са хубаво семейство. Имат 2 деца. Изглеждат щастливи.
Имат те една близка приятелка, която на 40+ без мъж и без деца.
Та тази жена реши да си роди бебе от донор, но не искаше да е непознат.
Обсъди го с въпросното семейство и те се съгласиха.
В момента дребния е на 2 годинки, знае кой е татко му, и децата на таткото знаят, че малкото им е братче.
Ходят си на рожденни дни, гостуват си, близки са.
За мен беше супер странно, но като че започнах да свиквам с мисълта и вече не ги зяпам като се събираме.
Препоръчани теми