- Публикувана: 7 окт. 2012, 21:42 ч.
- Последно мнение: 13 ноем. 2012, 22:37 ч.
Бихте ли се съгласили?
Alexandria37, не е ли относително същото?
unadaptable, а ако беше се изследвала, щеше да се откажеш от деца? Защото има Х-процент вероятност да се предаде по генетичен път дадено заболяване?
В Германия вече дори са изобретили медикамент, който да се приема от жени с шизофрения (доказано се предава и децата могат да развият заболяването) преди забременяването и по време на бременността, за да се намали до минимум вероятността това да се случи. А тук с лека ръка се отхвърлят възможности на дадени хора да имат деца, посредством донорски материал.
unadaptable, а ако беше се изследвала, щеше да се откажеш от деца? Защото има Х-процент вероятност да се предаде по генетичен път дадено заболяване?
В Германия вече дори са изобретили медикамент, който да се приема от жени с шизофрения (доказано се предава и децата могат да развият заболяването) преди забременяването и по време на бременността, за да се намали до минимум вероятността това да се случи. А тук с лека ръка се отхвърлят възможности на дадени хора да имат деца, посредством донорски материал.
Alexandria37, не е ли относително същото?
Изобщо не е същото. Мъж, който дарява сперма е преди всичко безотговорен и безхаберен, и с етика и морал тотално, противоречащи на моите.
Alexandria37, не е ли относително същото?
Изобщо не е същото. Мъж, който дарява сперма е преди всичко безотговорен и безхаберен, и с етика и морал тотално, противоречащи на моите.
Кое точно му е безотговорното? Това ми е интересно...
Лесно е, от позицията на репродуктивно здрав да се размахват лозунги кое е безотговорно, етично, морално и т.н. Но ако човек, поради една, или друга причина не може да има дете от собствен генетичен материал, а е способен напълно иначе да отгледа такова? Тогава какво прави?
Или пък само защото от неговата сперма могат да се пръкнат 100деца и вече е голямата работа?
Не.
Това е работа за човек с много здрава психика или за момче, което не знае какво е да си баща.
Иначе повечето цял живот ще се чудят - използвана ли е, имам ли част от мен някъде там, добре ли е, при всяко разминаване с човек, който прилича на него ще му подскача сърцето и т.н.
Разбирам и позицията на хората, които имат нужда от сперма, но не знам какво е решението... Може би да намерят човек, съгласен да дари, неанонимно, с определени уговорки.
П.П. Ако чисто теоретично се повят 2-3 човека, които докажат, че това е баща им... Как стои въпроса с наследството?
Това е работа за човек с много здрава психика или за момче, което не знае какво е да си баща.
Иначе повечето цял живот ще се чудят - използвана ли е, имам ли част от мен някъде там, добре ли е, при всяко разминаване с човек, който прилича на него ще му подскача сърцето и т.н.
Разбирам и позицията на хората, които имат нужда от сперма, но не знам какво е решението... Може би да намерят човек, съгласен да дари, неанонимно, с определени уговорки.
П.П. Ако чисто теоретично се повят 2-3 човека, които докажат, че това е баща им... Как стои въпроса с наследството?
За това донорството е анонимно...
И е достатъчно трудно да се достигне до генетичния баща, или майка. (поне в нормалните държави, в БГ с малко подкупи, може и по-далеч да стигне човек).
Не се сърди, човече, от къде знаеш как ще се чувстват "повечето"? Това е нещо което правиш и забравяш за него. Ако ще стоиш и ще го мислиш колко ли деца могат да се родят от твоята сперма, по-добре изобщо не се захващай.
Странно е как един човек може да се разглежда едва ли не като лична собственост. Това, че имате брак с човека Х, не означава, че можете да се месите в подобни крайно лични решения.
И е достатъчно трудно да се достигне до генетичния баща, или майка. (поне в нормалните държави, в БГ с малко подкупи, може и по-далеч да стигне човек).
Не се сърди, човече, от къде знаеш как ще се чувстват "повечето"? Това е нещо което правиш и забравяш за него. Ако ще стоиш и ще го мислиш колко ли деца могат да се родят от твоята сперма, по-добре изобщо не се захващай.
Странно е как един човек може да се разглежда едва ли не като лична собственост. Това, че имате брак с човека Х, не означава, че можете да се месите в подобни крайно лични решения.
За това донорството е анонимно...
И е достатъчно трудно да се достигне до генетичния баща, или майка. (поне в нормалните държави, в БГ с малко подкупи, може и по-далеч да стигне човек).
И е достатъчно трудно да се достигне до генетичния баща, или майка. (поне в нормалните държави, в БГ с малко подкупи, може и по-далеч да стигне човек).
Светът е малък. И когато не трябва става още по-малък.
Не се сърди, човече, от къде знаеш как ще се чувстват "повечето"?
Странно е как един човек може да се разглежда едва ли не като лична собственост. Това, че имате брак с човека Х, не означава, че можете да се месите в подобни крайно лични решения.
Не знам. Това не е като да решиш дали да облечеш червена или синя блуза утре. За мен е много сериозно дали детето ми ще има полубратя и полусестри, както и за мъжа ми. И го имаме за семейно решение, щом касае размножаването на единия от двамата. Решението е на двойката, ако са приели, че подобни решения се взимат самостоятелно, нямам нищо против, но нека уважат и нашето решение, както уважаваме тяхното.
Да, бих се съгласила. Стига наистина да е анонимно донорството. Абсолютно никакъв проблем не виждам. Това за вероятността детето ми да се залюби с полу-брат/сестра е безумно. А толкова много мъка има....Аз никога не бих ползвала донор, ако не можех да имам дете. Бих си осиновила. Но има семейства, за които това е приемлив вариант. Защо да не им се помогне?!
Защо??? Не се заяждам, наистина, интересно ми е...
Да, аз не бих се омъжила за човек, за когото знам, че е бил донор на сперма. Иначе мъжът ми има 2 деца от предишен брак.
Това е работа за човек с много здрава психика или за момче, което не знае какво е да си баща.
Иначе повечето цял живот ще се чудят - използвана ли е, имам ли част от мен някъде там, добре ли е, при всяко разминаване с човек, който прилича на него ще му подскача сърцето и т.н.
Категорично и абсолютно не. По много причини, повечето вече споменати дотук.
Вие като тръгнете да "бебеправите", за живота си като двойка създавате 2-3 деца и толкоз. Докато с дарената сперма създават дузини деца, понякога дори стотици! Така при нормално зачеване една генетична болест я се предаде на 2-3 деца, я не, но чрез донорството тя може да се разрастне застрашително и да се разпространи много по-бързо. От известно време чета за проблемите при донорството на сперма (по други причини) и съм направо шокирана от мащаба им. Главно защото липсва контрол, дори изследванията за здравето на донора са някакви повърхностни или само на хартия. В повечето случаи покриват венерически болести и една-две други по-известни, и толкоз. С материал от един човек се създават стотици деца, и то от един и същи район и неизбежно се срещат и дори не знаят че са братя и сестри. В интернет започнаха да се заформят общества на родителите на деца заченати от донор, издирват се едни други и донорите и откриват какви ли не работи... Абе, сложна работа е, бомба със закъснител ако не се прави както трябва, а на повечето места (включително в прехвалена чужбина) изобщо няма достатъчно контрол.
Относно генетично предаваните болести, кой пък преди да започне бебеправене е тръгнал да изследва и себе си, и партньора си за генетични заболявания? 
Вие като тръгнете да "бебеправите", за живота си като двойка създавате 2-3 деца и толкоз. Докато с дарената сперма създават дузини деца, понякога дори стотици!
Доколкото знам, има ограничение на заченатите деца от един донор - поне в България. Не мисля, че може повече от 3 деца.
Препоръчани теми
X
Реклама