Публикувана: 18 ян. 2006, 10:11 ч.
Последно мнение: 19 ян. 2006, 00:33 ч.

Какво поведение насърчавате?

1 371
36
1

# 15 18 ян. 2006, 13:18 ч.

Мнения: 1 400

Не, никога не им казвам- като те ударят , удари и ти. Не че не се е случвало да ги тупат други деца, но в такива случаи им казвам просто да игнорират такова дете. То почва да се чуди (ако е приятелче) защо го отбягват и в крайна сметка се разбират без повече шамари.
Дори вкъщи като се карат двете( често срещано явление) мнооого рядко си удрят по някой шамар и после си се извиняват. Най- тежката обида между сестрите е " много си гаднаааааа" smile3534

А ако се опитват да прилагат такива методи кротко им обяснявам, че не това е начина да си изкарват яда на някого и им давам някой от нас за пример - ами ако всеки път като ме ядосате започна да ви налагам?!
Горе долу може да се каже , че ги уча на поведение от типа - "убий простака с мълчание" smile3516

По добре така, отколкото с бой...

# 16 18 ян. 2006, 13:26 ч.

Мнения: 415

Още когато тръгна на ясла с баткото се разбрахме, че "няма ЛОШИ хора, има хора с ЛОШИ намерения". Съответно няма и лоши деца, но госпожите често използваха тази дума..... newsm78

Когато тръгна на градина се оказа, че често има синини, защото този го ощипал, онзи го ритнал.... Sad

а госпожата им казва :"като те удрят, ще удряш и ти!" Как да обясня, че не е точно така???
Бебето обаче се справя с проблема - търпи, търпи батко си да му взима играчките и после си ги издърпва насила - а на него не мога много много да му обяснявам...

# 17 18 ян. 2006, 13:53 ч.

София
Мнения: 418

Аз винаги съм била най-дребната и в детската ме тормозеха. Майка ми каза "удрят ли те удряи". Изпълних и спяха да ме тормозят. Но не съм посягала първа никога. После брат ми по-едър от връстниците си все го биеха. Посъветвахме го същото, но той каза "Да ама аз като го ударя нали ще го боли?!". Беше тормозен почти до 3-4 клас. Синът ми също го удряха други деца и той тичаше при мен и плачеше . Ами омръзна ми да го гледам такъв, как ще се научи,че и той има някакви права и не е нужно други да го тъпчат? Обясних му, че не е хубаво да се биеш и да удряш друг, но понякога се налага. Дълго след това госпожите казваха, че в детската го бият, а той само се оплаква и не им беше приятно. После започна да отвръща на удара и мисля, че така е по-добре. Не одобрявам агресията, но не одобрявам и пасивността и безропотното търпение.

# 18 18 ян. 2006, 14:28 ч.

sofia
Мнения: 1 606

Цитат на: elanca в ср, 18 яну 2006, 13:53

Не одобрявам агресията, но не одобрявам и пасивността и безропотното търпение.

Чудесно формулирано - точно това всъщност исках и аз да кажа. Днес май не ми е ден.

# 19 18 ян. 2006, 15:42 ч.

София
Мнения: 13 206

Цитат на: Vale в ср, 18 яну 2006, 10:11

"Щом те удрят - удряй и ти." - това ли е съвета, който бихте дали на детето си?
Дъщере ми е на почти 2 годинки. Въздържам се от шамари по памперса и в резултат тя не знае какво е да я ударят. Съберем ли се с други деца, та отнася по някой удар и се присвива безпомощно. Притеснява ме какво ще е като тръгне на градина.Съвета, който бих и дала е да потърси памощ от учителката, но госпожите не обичат постоянно жалващи се деца.Та се чудя дали горната максима не е по- удачна. Познавам майки, които без притеснение я проповядват на отрочетата. На какво мнение сте?

Аз не съветвам нито едното нито другото. Моята дъщеря е много оправна. Има случаи тя да е по-агресивна и други, в които нея я бият. Аз не се намесвам и в двата случая.... Смятам, че децата най-добре ще се оправят сами. Иначе аз я поплясквам, но не смятам, че тя подхожда агресивно заради това. Просто на възраст 2 г. е нормално всичко това, те не могат да сдържат емоциите си, а и определено не трябва да го правят. Разбира се не говоря за случаи когато става дума за хапане, ритане, силно удряне... Тогава ще се намеся и ще направя забележка било на моето дете, било на другото... Но според мен реакцията трябва да е на момента, като мине време няма смисъл от реакция. Тук говорим за деца до 3 г. После е друго...

# 20 18 ян. 2006, 16:59 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

Цитат на: elanca в ср, 18 яну 2006, 13:53

и моят син се оказа пацифист по натура, но и аз не сам давала повод да са агресивни с действия, ипо същия на4ин го биеха, понеже беше такъв да стои и не се защитава и беше по-дребен, нежен, но аз не понасям подобно поведение от другите нехаещи родители и даскалици и стигнах до изклю4ване на побойника и наказание за другите, след като беше стигнало нехайството на даскалите да влизаме два пъти в болница и психозата и стреса на мой гръб. накрая аз им казвах на гамен4етата така както ме гледате 1.55 така ще ви опухам, да знаете как боли и ще ви е до живот- за децата си убивам. тогава разбрах, 4е на агресията с добро не става -като бият се защитаваш. примерът ми е ли4ен , но показателен и не единствен.помислете, дали да казвате не бий или децата трябва да знят какво да правят за да не страдат като по-големи. винаги има някой, който се изживява като лидер и тиранин

# 21 18 ян. 2006, 17:13 ч.

Мнения: 9 990

Цитат

4е на агресията с добро не става -като бият се защитаваш. примерът ми е ли4ен , но показателен и не единствен.помислете, дали да казвате не бий или децата трябва да знят какво да правят за да не страдат като по-големи. винаги има някой, който се изживява като лидер и тиранин

Цитат

Да,но това се случва вече в училище и за сериозните конфликти се реагира по друг начин.Продължавам да твърдя,че докато децата са малки-родителят е този,който учи,контролира,наказва и т.н.Когато има хулиганство и побой истински над детето ти,то ако е по-свито и дребно-колкото и да му казваш-бий се-полза няма да има.Обикновено такива свитички дечица са жертви особено в ученическа възраст.Тогава е различно.Тогава трабва да се учи да се защитава,а понякога наистина е по-добре да се оттегли,отколкото да се прибере с избити зъби и сцепена глава.Не говорим за дребни спречквания и леко момчешко сбиване/там сами могат да се оправят/Говорим за сериозен инцидент и последвали травми.Тогава е задължително да се стигне до някаква разправа с виновниците/побойници,безхаберни учители и т.н./

# 22 18 ян. 2006, 17:42 ч.

по пътеката
Мнения: 3 149

ами да в у4илище, в детската градина, в преду4илищна, на двора, на улицата-по4ва се от 1-2 г, когато се оформя характерът на детето, но както психолозите смятат егоизма като положителен за развитието на детето, така и самосъхранението трябва да не изостава - да стоиш и търпиш и да понасяш, прили4а на мазохизъм. моите и трите са възпитавани в дух на раговаряне, обясняване и съветване при конфликт, но не знам доколко вси4ко можеше да се избегне-аз или другите родители сме виновните. децата ни дават 4удесни уроци за това как да се оправяме в трудни ситуации. пораснаха и слава богу си останаха разумни, което и искам и занапред.

# 23 18 ян. 2006, 17:49 ч.

Мнения: 3 371

Съгласна съм с Еланка!Мисля , че още от най-ранна възраст у детето трябва да се създаде и формира механизъм , който ще му помогне да отстоява позициите си и ще го учи да се защитава при възникнал конфликт.Защото в ранна възраст около децата винаги има по някой "Рефер", който ще се намеси , ако нещата излязат от контрол , но в училище подобна стратегия на пасивност и бягство от създала се ситуация , е пагубна за детето.Научила съм синът ми да избягва конфликтни ситуации, но също така и да отстоява позициите си -дори да му се наложи да "изяде" 1-2 шамара , ако защити себеси или каузата си , ще го уважават много повече , отколкото , ако се откаже и избяга.Научила съм го още , че понякога думите плющят по -силно и от шамарите!

# 24 18 ян. 2006, 17:59 ч.

Мнения: 9 990

О,има грешка...не е хубаво да търпи...или да стои докато го бият-в това спор НЯМА.1-2 шамара си раздават редовно в яслата,в градинката...това е полезно донякъде.Аз говоря за сериозните моменти,когато отсреща има необуздана агресия/т.е липсва адекватно поведение на родител,който да спре/Именно такива конфликти ситуации уча детето ми да избягва.Далече съм от мислълта да тича при мен при всяко спречкване-докъде ще го докара иначе?

# 25 18 ян. 2006, 18:25 ч.

Мнения: 3 491

Вие ме разбихте! #Crazy

А къде са родителите на тези деца, които удрят вашите, и не се ли намесват? #Crazy

Моите деца са на 3 1/2 и 5 1/2 и сме нямали засега такива инциденти, но урокът ми за времето, когато те и връстниците им няма да са под непрекъснат надзор на възрастен, ще е: бягай, колкото ти държат краката, и никога не се репчи на физически по-силния от тебе. Аз и отсега им го казвам, де. Може би не е зле по някое време да ги запиша на айкиду - харесва ми, че е изцяло отбранителен спорт.

# 26 18 ян. 2006, 18:35 ч.

Мнения: 1 370

Детето ми е още малко и за сега няма да ме разбере, каквото и да му обесня. Не съм попадала в такива ситуации, дано и не попадна. Но все пак ако ми се случи, май отговорът ми ще е според ситуацията.

По принцип съм на Блажка на мнението
"никога не се репчи на физически по-силния от тебе"

# 27 18 ян. 2006, 19:04 ч.

Варна
Мнения: 4 969

И ние сме още малки и не съм изпадала в такава ситуация.Синът ми е доста буен и едър , но във всички случай ще бъде научен да се защитава, независимо от силата на противника (естествено нямам предвид да се защитава чрез бой и от възрастни Simple Smile

), май няма еднозначен отговор на въпроса Thinking

# 28 18 ян. 2006, 19:09 ч.

Мнения: 2 732

Цитат на: блажка в ср, 18 яну 2006, 18:25

Вие ме разбихте! #Crazy

А къде са родителите на тези деца, които удрят вашите, и не се ли намесват? #Crazy

Ами в повечето случаи са там и не реагират .И аз какво трябва да направя или аз да направя забележка на биещото се дете или да кажа на моето да се защити или може би да не ходя на тази площадка newsm78

.
А в темата става въпрос за малки деца и едва ли може да се каже кой е по -силен -то при тях е въпрос на характер .Но нямам намерение да оставям да бият детето ми.

# 29 18 ян. 2006, 19:26 ч.

Мнения: 3 491

Цитат на: ala7 в ср, 18 яну 2006, 19:09

Ами това, което на мене например ми се е случвало, ако мое дете причини някаква дребна неприятност на друго, и аз случайно не забележа и не отреагирам на момента, е другото дете да дойде при мене и да ми се оплаче. Винаги ми е ставало страшно кофти и съм говорила после по този повод с децата си.
От своя страна - да, случвало се е да правя забележка на чужди деца, когато се държат с моите по начин, който не одобрявам, макар че все още трудно си преодолявам притеснението. Ако искам детето ми да си защитава правата, нали трябва да му дам пример как се прави това ? newsm78

Препоръчани теми

Бързи въпроси и отговори деца -6

Детски песнички, инструментали, текстове, стихове, приказки, онлайн забавления

детето не сочи с пръст

Пъпки по лицето и тялото на малко дете,помощ

Причина:

Причина: