Какво поведение насърчавате?

  • 1 368
  • 36
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 101
            "Щом те удрят - удряй и ти."  - това ли е съвета, който бихте дали на детето си?
           Дъщере ми е на почти 2 годинки. Въздържам се от шамари по памперса и в резултат тя не знае какво е да я ударят. Съберем ли се с други деца, та отнася по някой удар и се присвива безпомощно. Притеснява ме какво ще е като тръгне на градина.Съвета, който бих и дала е да потърси памощ от учителката, но госпожите не обичат постоянно жалващи се деца.Та се чудя дали горната максима не е по- удачна. Познавам майки, които без притеснение я проповядват на отрочетата. На какво мнение сте?

# 1
  • Мнения: 2 732
Моята дъщеря е същата -като беше топло се събирахме майки с децата на една площадка ,съответно не минаваше без бой .И един ден седнали на една пейка и децата от двете и страни ту едното я удря ту другото и тя стои  #Crazyи ме гледа и вика мамо -почнах да и казвам ударят ли те и ти удряй -така че това е по -добрия вариант отколкото да седи и да плаче въпреки че пак не мърда като я ударят Sick.Надявам се да го проумее и да се защитава защото в градината едва ли ще и обърнат внимание ако се оплаче на учителката!

# 2
  • Мнения: 1 134
Не насърчавам дъщеря ми да удря!
Не смятам, че това е начина! Особено на фона на това насилие, което ни залива отвсякъде и на ужасиите, които се случват и между децата вече!!!
Нито вкъщи я бием, нито я възпитаваме тя да се защитава по този начин.

# 3
  • Резерват "Северозапад"
  • Мнения: 2 366
Съгласна съм с мнението на Лили. Аз също не бих учила детето си да стои и да се присвива, когато я бият.И Рони през лятото се случваше да отнесе по някой удар, а тя горкичката не знаеше какво става....даже не се и разплакваше. Но към края на лятото вече отвръщаше, без аз да съм я учила на това....даже понякога и тя първа налиташе newsm78...такива постъпки, разбира се не ги насърчавам и и обяснявам, че това е лошо Naughty....опитвам се да я придържам към златната среда, но не винаги е възможно.

# 4
  • София
  • Мнения: 7 242
То си зависи от детето дали ще се бие или не Grinning и не мисля, че до определена възраст то се вслушва много, много в родителските съвети на тази тема - или е побойник /което си минава с възрастта/ или не Grinning Разбира се, изключения са случаите, когато децата са сериозно бити в къщи - тогава те възприемат това като нещо съвсем нормално и съответно го пренасят и в игрите.
Съветвала съм дъщеря ми на някоко пъти съм я  да се бие, когато е била буквално тормозена /и то от по-малки деца, с които не би имала проблем да се справи/. Но тя категорично отказва - предпочита да бяга и да се крие Grinning. Та мисълта ми беше, че май много не зависи от нас как децата решават споровете помежду си.

# 5
  • Варна
  • Мнения: 6 873
То си зависи от детето дали ще се бие или не Grinning и не мисля, че до определена възраст то се вслушва много, много в родителските съвети на тази тема - или е побойник /което си минава с възрастта/ или не Grinning Разбира се, изключения са случаите, когато децата са сериозно бити в къщи - тогава те възприемат това като нещо съвсем нормално и съответно го пренасят и в игрите.
Съветвала съм дъщеря ми на някоко пъти съм я  да се бие, когато е била буквално тормозена /и то от по-малки деца, с които не би имала проблем да се справи/. Но тя категорично отказва - предпочита да бяга и да се крие Grinning. Та мисълта ми беше, че май много не зависи от нас как децата решават споровете помежду си.

Подкрепям! Peace
Сега след нова година Сиси си има проблемчета в градината. Съветвах я първо да говори с ответната страна - резултата на другия ден ' мамо, те не чуват какво им говоря!' . На госпожата категорично не желае да се оплаче- нещо което ме изуми, а довода беше, че госпожата имала достатъчно работа с непослушните деца ' знаеш ли как я ядосват!???'. Ми накрая и казах, да ги тупне по веднъж двете госпожици дето я тормозят обаче тя така недоверчиво ме изгледа и каза, че не иска. Никога не е бутала или удряла дете. И не е като самата тя да не е била ступвана ...от мен например. Просто не е такъв човек и това ме издразни много тези дни. Предпочита да заобиколи проблема, прави компромиси с желанията си.

# 6
  • До хладилника, който обичам
  • Мнения: 22 825
Не насърчавам боя. Ако я бият, я карам да им казва, че така не се прави (но те са още мъници в яслата). Тя така или иначе се научи да удря от другите деца, защо трябва да поощрявам агресивно поведение?
А аз пляскам по дупето понякога, като има причина. Не "бия" нито малтретирам детето; по лицето и прочие не удрям и не давам да я удрят. Не смятам, че такъв вид наказание ще даде в резултат дете-побойник. Приятелката й в яслата не е наказвана никога с такива пляскания, което не й пречи да е едно от най-побойнически настроените деца в групата.

# 7
  • С питане до Цариград, стига се, но с ... отзад!
  • Мнения: 6 406
То си зависи от детето дали ще се бие или не Grinning и не мисля, че до определена възраст то се вслушва много, много в родителските съвети на тази тема - или е побойник /което си минава с възрастта/ или не Grinning Разбира се, изключения са случаите, когато децата са сериозно бити в къщи - тогава те възприемат това като нещо съвсем нормално и съответно го пренасят и в игрите.
 Та мисълта ми беше, че май много не зависи от нас как децата решават споровете помежду си.
 
 newsm10

# 8
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
"Щом те удрят - удряй и ти." 

Това е - да!
Точно този съвет ми даде една собственичка на частно школо в далечната 1999г.

Вярно си е, че си е до дете. Щерката ми си е скромна и тиха, но сина ще връща и за нея.

# 9
  • Мнения: 9 990
Зависи.Аз съм от майките,които пляскат по памперса,сега вече и по без памперса.В тази връзка,понеже немога да стоя и да гледам винаги безучастно какво се е случвало по градинките съм и казала-бият ли те/или въобще има ли агресия към нея/-оттегли се-ела при мен.Чак да отвръща не е нужно,а и с тръгването на ясла-сама се научи.Аз смятам,че затова сме до децата навън-да ги предпазваме от това да си избодат очите и да ги озаптяваме навреме.

# 10
  • sofia
  • Мнения: 1 606
То си зависи от детето дали ще се бие или не Grinning и не мисля, че до определена възраст то се вслушва много, много в родителските съвети на тази тема - или е побойник /което си минава с възрастта/ или не Grinning Разбира се, изключения са случаите, когато децата са сериозно бити в къщи - тогава те възприемат това като нещо съвсем нормално и съответно го пренасят и в игрите.
Съветвала съм дъщеря ми на някоко пъти съм я  да се бие, когато е била буквално тормозена /и то от по-малки деца, с които не би имала проблем да се справи/. Но тя категорично отказва - предпочита да бяга и да се крие Grinning. Та мисълта ми беше, че май много не зависи от нас как децата решават споровете помежду си.

Подкрепям напълно. Бимбото не отвръща като го удари някой - имам предвид в градината или навън - в резултат на което доста често се прибира у дома ухапан, ударен , ритнат и посинен. Мъдрата му баба (майка ми демек) му казала като го ударят да бяга. Не съм съгласна и много се бях ядосала дори.
 Не искам да започва пръв да се бие - той и не го прави - на бой ми е налитал на мен и на баща си - на дете никога, но и не съм съгласна да го пердашат децата, а той да не може да се защитава.

# 11
  • sofia
  • Мнения: 8 938
Лекси го е формулирала много добре.
И понеже моят си пада побойник: ако детето насреща се свие, той продължава да напада, ноооо миналата седмица се събрахме с едно приятелче (отдавна не се бяха виждали) и то му отвърна на нападението и впоследствие "почти" се разбраха. Само за някоя друга кола се сдърпваха. Безпричинен бой нямаше.

# 12
  • Мнения: 9 990

 Предпочита да заобиколи проблема, прави компромиси с желанията си.

Цитат

Аз бих поздравила дъщеря ти.Желанието да се сбиеш може да се подтиска успешно и това не е бягство от проблема,нито заобикаляне.Ако всички го умееха,нямаше да има едни хроники по вестниците с неприятни новини.Разбира се аз говоря не за дребните спречквания и сбутвания,които децата сами разрешават.

# 13
  • Мнения: 2 700
Съгласна съм с Лекси, че всичко си е до дете. Аз, обаче, бях на принципа "ако те удрят, удряй". Дъщеря ми се научи с течение на времето да се защитава. Природата й никога не я накара тя да тормози, удря или малтретира някое дете. НО спечели респекта на побойниците в градината й с това, че не си оставяше магарето в калта и си осигури необходимото спокойствие.

# 14
  • София
  • Мнения: 3 421
  Аз пък им казвам "ако те ударят и ти удари". Омръзнало ми беше да гледам дъщеря ми нахапана, бита, бутната ит.н. Само дето  и да й го казвам тя не се бие. Не е агресивна и не тероризира други деца. Предпочита да отиде и да се оплаче на учителката. Напоследък и това не прави, защото явно няма ефект Sad.
  Малкият пък както си стои кротко и тихо си играе, само някой да му наруши територията и веднага се отбранява. Така, че него и без му го казвам го прави.
  Стремя се обаче да ги науча да не удрят първи, да не се бият без причина и да зная, че не това е начина на решаване на даден проблем.

# 15
  • Мнения: 1 400
Не, никога не им казвам- като те ударят , удари и ти. Не че не се е случвало да ги тупат други деца, но в такива случаи им казвам просто да игнорират такова дете. То почва да се чуди (ако е приятелче) защо го отбягват и в крайна сметка се разбират без повече шамари.
Дори вкъщи като се карат двете( често срещано явление) мнооого рядко си удрят по някой шамар и после си се извиняват. Най- тежката обида между сестрите е " много си гаднаааааа"  smile3534
А ако се опитват да прилагат такива методи кротко им обяснявам, че не това е начина да си изкарват яда на някого и им давам някой от нас за пример - ами ако всеки път като ме ядосате започна да ви налагам?!
Горе долу може да се каже , че ги уча на поведение от типа - "убий простака с мълчание" smile3516
По добре така, отколкото с бой...

# 16
  • Мнения: 415
Още когато тръгна на ясла с баткото се разбрахме, че "няма ЛОШИ хора, има хора с ЛОШИ намерения". Съответно няма и лоши деца, но госпожите често използваха тази дума.....  newsm78
Когато тръгна на градина се оказа, че често има синини, защото този го ощипал, онзи го ритнал.... Sad а госпожата им казва :"като те удрят, ще удряш и ти!" Как да обясня, че не е точно така???
Бебето обаче се справя с проблема - търпи, търпи батко си да му взима играчките и после си ги издърпва насила - а на него не мога много много да му обяснявам...

# 17
  • София
  • Мнения: 418
Аз винаги съм била най-дребната и в детската ме тормозеха. Майка ми каза "удрят ли те удряи". Изпълних и спяха да ме тормозят. Но не съм посягала първа никога. После брат ми по-едър от връстниците си все го биеха. Посъветвахме го същото, но той каза "Да ама аз като го ударя нали ще го боли?!". Беше тормозен почти до 3-4 клас. Синът ми също го удряха други деца и той тичаше при мен и плачеше . Ами омръзна ми да го гледам такъв, как ще се научи,че и той има някакви права и не е нужно други да го тъпчат? Обясних му, че не е хубаво да се биеш и да удряш друг, но понякога се налага. Дълго след това госпожите казваха, че в детската го бият, а той само се оплаква и не им беше приятно. После започна да отвръща на удара и мисля, че така е по-добре. Не одобрявам агресията, но не одобрявам и пасивността и безропотното търпение.

# 18
  • sofia
  • Мнения: 1 606
Не одобрявам агресията, но не одобрявам и пасивността и безропотното търпение.

Чудесно формулирано - точно това всъщност исках и аз да кажа. Днес май не ми е ден.

# 19
  • София
  • Мнения: 13 206
            "Щом те удрят - удряй и ти."  - това ли е съвета, който бихте дали на детето си?
           Дъщере ми е на почти 2 годинки. Въздържам се от шамари по памперса и в резултат тя не знае какво е да я ударят. Съберем ли се с други деца, та отнася по някой удар и се присвива безпомощно. Притеснява ме какво ще е като тръгне на градина.Съвета, който бих и дала е да потърси памощ от учителката, но госпожите не обичат постоянно жалващи се деца.Та се чудя дали горната максима не е по- удачна. Познавам майки, които без притеснение я проповядват на отрочетата. На какво мнение сте?

Аз не съветвам нито едното нито другото. Моята дъщеря е много оправна. Има случаи тя да е по-агресивна и други, в които нея я бият. Аз не се намесвам и в двата случая.... Смятам, че децата най-добре ще се оправят сами. Иначе аз я поплясквам, но не смятам, че тя подхожда агресивно заради това. Просто на възраст 2 г. е нормално всичко това, те не могат да сдържат емоциите си, а и определено не трябва да го правят. Разбира се не говоря за случаи когато става дума за хапане, ритане, силно удряне... Тогава ще се намеся и ще направя забележка било на моето дете, било на другото... Но според мен реакцията трябва да е на момента, като мине време няма смисъл от реакция. Тук говорим за деца до 3 г. После е друго...

# 20
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
Аз винаги съм била най-дребната и в детската ме тормозеха. Майка ми каза "удрят ли те удряи". Изпълних и спяха да ме тормозят. Но не съм посягала първа никога. После брат ми по-едър от връстниците си все го биеха. Посъветвахме го същото, но той каза "Да ама аз като го ударя нали ще го боли?!". Беше тормозен почти до 3-4 клас. Синът ми също го удряха други деца и той тичаше при мен и плачеше . Ами омръзна ми да го гледам такъв, как ще се научи,че и той има някакви права и не е нужно други да го тъпчат? Обясних му, че не е хубаво да се биеш и да удряш друг, но понякога се налага. Дълго след това госпожите казваха, че в детската го бият, а той само се оплаква и не им беше приятно. После започна да отвръща на удара и мисля, че така е по-добре. Не одобрявам агресията, но не одобрявам и пасивността и безропотното търпение.
и моят син се оказа пацифист по натура, но и аз не сам давала повод да са агресивни с действия, ипо същия на4ин го биеха, понеже беше такъв да стои и  не се защитава и беше по-дребен, нежен, но аз не понасям подобно поведение от другите нехаещи родители и даскалици и стигнах до изклю4ване  на побойника и наказание за другите, след като беше стигнало нехайството на даскалите да влизаме два пъти в болница и психозата и стреса на мой гръб. накрая аз  им казвах на гамен4етата така както ме гледате 1.55 така ще ви опухам, да знаете как боли и ще ви е до живот- за децата си убивам. тогава разбрах, 4е на агресията с добро не става -като бият се защитаваш. примерът ми е ли4ен , но показателен и не единствен.помислете, дали да казвате не бий или децата трябва да знят какво да правят за да не страдат като по-големи. винаги има някой, който се изживява като лидер и тиранин

# 21
  • Мнения: 9 990

Цитат
4е на агресията с добро не става -като бият се защитаваш. примерът ми е ли4ен , но показателен и не единствен.помислете, дали да казвате не бий или децата трябва да знят какво да правят за да не страдат като по-големи. винаги има някой, който се изживява като лидер и тиранин
Цитат

Да,но това се случва вече в училище и за сериозните конфликти се реагира по друг начин.Продължавам да твърдя,че докато децата са малки-родителят е този,който учи,контролира,наказва и т.н.Когато има хулиганство и побой истински над детето ти,то ако е по-свито и дребно-колкото и да му казваш-бий се-полза няма да има.Обикновено такива свитички дечица са жертви особено в ученическа възраст.Тогава е различно.Тогава трабва да се учи да се защитава,а понякога наистина е по-добре да се оттегли,отколкото да се прибере с избити зъби и сцепена глава.Не говорим за дребни спречквания и леко момчешко сбиване/там сами могат да се оправят/Говорим за сериозен инцидент и последвали травми.Тогава е задължително да се стигне до някаква разправа с виновниците/побойници,безхаберни учители и т.н./

# 22
  • по пътеката
  • Мнения: 3 149
ами да в у4илище, в детската градина, в преду4илищна, на двора, на улицата-по4ва се от 1-2 г, когато се оформя характерът на детето, но както психолозите смятат егоизма като положителен за развитието на детето, така и самосъхранението трябва да не изостава - да стоиш и търпиш и да понасяш, прили4а на мазохизъм. моите и трите са възпитавани в дух на раговаряне, обясняване и съветване при конфликт, но не знам доколко вси4ко можеше да се избегне-аз или другите родители сме виновните. децата  ни дават 4удесни уроци за това как да се оправяме в трудни ситуации. пораснаха и слава богу си останаха разумни, което и искам и занапред.

# 23
  • Мнения: 3 371
Съгласна съм с Еланка!Мисля , че още от най-ранна възраст у детето трябва да се създаде и формира механизъм , който ще му помогне да отстоява позициите си и ще го учи да се защитава при възникнал конфликт.Защото в ранна възраст около децата винаги има по някой "Рефер", който ще се намеси , ако нещата излязат от контрол , но в училище подобна стратегия на пасивност и бягство от създала се ситуация , е пагубна за детето.Научила съм синът ми да избягва конфликтни ситуации, но също така и да отстоява позициите си -дори да му се наложи да "изяде" 1-2 шамара , ако защити себеси или каузата си , ще го уважават много повече , отколкото  , ако се откаже и избяга.Научила съм го още , че понякога думите плющят по -силно и от шамарите!

# 24
  • Мнения: 9 990
О,има грешка...не е хубаво да търпи...или да стои докато го бият-в това спор НЯМА.1-2 шамара си раздават редовно в яслата,в градинката...това е полезно донякъде.Аз говоря за сериозните моменти,когато отсреща има необуздана агресия/т.е липсва адекватно поведение на родител,който да спре/Именно такива конфликти ситуации уча детето ми да избягва.Далече съм от мислълта да тича при мен при всяко спречкване-докъде ще го докара иначе?

# 25
  • Мнения: 3 491
Вие ме разбихте! #Crazy А къде са родителите на тези деца, които удрят вашите, и не се ли намесват? #Crazy Моите деца са на 3 1/2 и 5 1/2 и сме нямали засега такива инциденти, но урокът ми за времето, когато те и връстниците им няма да са под непрекъснат надзор на възрастен, ще е: бягай, колкото ти държат краката, и никога не се репчи на физически по-силния от тебе. Аз и отсега им го казвам, де. Може би не е зле по някое време да ги запиша на айкиду - харесва ми, че е изцяло отбранителен спорт.

# 26
  • Мнения: 1 370
Детето ми е още малко и за сега няма да ме разбере, каквото и да му обесня. Не съм попадала в такива ситуации, дано и не попадна. Но все пак ако ми се случи, май отговорът ми ще е според ситуацията.

По принцип съм на Блажка на мнението
"никога не се репчи на физически по-силния от тебе"

# 27
  • Варна
  • Мнения: 4 969
И ние сме още малки и не съм изпадала в такава ситуация.Синът ми е доста буен и едър , но във всички случай ще бъде научен да се защитава, независимо от силата на противника (естествено нямам предвид да се защитава чрез бой и от възрастни Simple Smile), май няма еднозначен отговор на въпроса Thinking

# 28
  • Мнения: 2 732
Вие ме разбихте! #Crazy А къде са родителите на тези деца, които удрят вашите, и не се ли намесват? #Crazy Моите деца са на 3 1/2 и 5 1/2 и сме нямали засега такива инциденти, но урокът ми за времето, когато те и връстниците им няма да са под непрекъснат надзор на възрастен, ще е: бягай, колкото ти държат краката, и никога не се репчи на физически по-силния от тебе. Аз и отсега им го казвам, де. Може би не е зле по някое време да ги запиша на айкиду - харесва ми, че е изцяло отбранителен спорт.
Ами в повечето случаи са там и не реагират .И аз какво трябва да направя или аз да направя забележка на биещото се дете или да кажа на моето да се защити или може би да не ходя на тази площадка newsm78.
А в темата става въпрос за малки деца и едва ли може да се каже кой е по -силен -то при тях е въпрос на характер .Но нямам намерение да оставям да бият детето ми.

# 29
  • Мнения: 3 491

Ами в повечето случаи са там и не реагират .И аз какво трябва да направя или аз да направя забележка на биещото се дете или да кажа на моето да се защити или може би да не ходя на тази площадка newsm78.
А в темата става въпрос за малки деца и едва ли може да се каже кой е по -силен -то при тях е въпрос на характер .Но нямам намерение да оставям да бият детето ми.
Ами това, което на мене например ми се е случвало, ако мое дете причини някаква дребна неприятност на друго, и аз случайно не забележа и не отреагирам на момента, е другото дете да дойде при мене и да ми се оплаче. Винаги ми е ставало страшно кофти и съм говорила после по този повод с децата си.
От своя страна - да, случвало се е да правя забележка на чужди деца, когато се държат с моите по начин, който не одобрявам, макар че все още трудно си преодолявам притеснението. Ако искам детето ми да си защитава правата, нали трябва да му дам пример как се прави това ? newsm78

# 30
  • Мнения: 7 430
Още е малък, но той ми е много кротичък и не бих го насърчавала за подобно нещо....дано не прилича на мен като малка, че  #Crazy

# 31
  • Мнения: 596
Аз като мама на една малка побойничка искам да кажа,че никога не съм я насърчавала да се бие и да удря,ама никога,даже е имало периоди,в които още с излизането от нас обяснявам как ще отидем да играе с децата и не трябва никого да удря,защото са и приятели всички и са добри,и си играят всеки ден,и т.н.,но ефект като че ле няма-винаги ще набие някого,особено ако и вземат нещо нейно.Малката е направо фурия,докато кака и на нейната възраст беше коренно различна-все нея я биеха и тогава много съм я учила като я удари някой и тя да го удари,ако ви кажа,че и от това ефект не е имало,се надявам да ми повярвате-пак нея я биеха и по-късно вече като я дадохме на градина и казвах,ако някой я удря да тича при госпожата за спасение.Това е моя опит  Grinningс двете ми деца-коренно различни в това отношение(а иначе визуално как си приличат...)

# 32
  • Мнения: 4 629
Не бих насърчавала сина ми да се бие или да отвръща на удара с удар. Ако някой го удари да дойде да ми каже - аз ще отида да говоря с родителите на другото дете

# 33
  • Czech Republic
  • Мнения: 2 777
Не, никога не им казвам- като те ударят , удари и ти. Не че не се е случвало да ги тупат други деца, но в такива случаи им казвам просто да игнорират такова дете. То почва да се чуди (ако е приятелче) защо го отбягват и в крайна сметка се разбират без повече шамари.
Дори вкъщи като се карат двете( често срещано явление) мнооого рядко си удрят по някой шамар и после си се извиняват. Най- тежката обида между сестрите е " много си гаднаааааа"  smile3534
А ако се опитват да прилагат такива методи кротко им обяснявам, че не това е начина да си изкарват яда на някого и им давам някой от нас за пример - ами ако всеки път като ме ядосате започна да ви налагам?!
Горе долу може да се каже , че ги уча на поведение от типа - "убий простака с мълчание" smile3516

По добре така, отколкото с бой...

Това е и мое мнение - ако някой те удари, повече не играй с него! до сега не сме имали проблеми!
Според мен насилието, поражда насилие и от там започва проблема - днес ще започне първо да се бие моето дете, утре вашето и се получава затворен кръг, който трябва да се прекъсне! А и децата точно в тази възраст трябва да се научат, че с насилие нищо не се постига!

# 34
  • Мнения: 1 232
Непрекъснато и повтарям,далеч от побойници да-а-алеч,но ей на пострада,като е контактна и е приятелка с всички.Уча я да разграничава доброто от лошото,мисля,че инцидента ,който завърши с три шева на главата и и даде достатъчно добър урок ,да си подбира приятелите

# 35
  • Bristol
  • Мнения: 9 364
Не насърчавам агресивно поведение  Naughty Просто няма да оцелее, ако е агресивен в училище.
Тук възпитателите и учителите ги държат отговорни за всеки инцидент. Ако дете си е пукнало глава, разбило нос или каквото и да било, можеш да ги осъдиш, че не са наблюдавали децата. Затова агресията не се толерира. Колкото и да е странно принципът е ударят ли те не трябва да отвръщаш на удара, а да съобщиш на учителя  Thinking  Ако пък отвърнеш и ти ставаш виновен, наравно с ударилия те. Това не означава, че са изкоренили сбиванията, но такива се случват рядко. С по-агресивните деца, така наречените bully, има отделни занятия, непрекъснато се говори с родителите.
Имаше един bully в класа на сина ми. Учителите се бяха видели в чудо с него. Нито наказания нито разговорите с родителите подобриха ситуацията Rolling Eyes Стигна се до крайната мярка спиране от училище за няколко седмици. В момента при всяко междучасие той играе под зоркия поглед на учителите и за най-малкото провинение може да бъде изпратен в специално училище. Явно и детето и родителите му са се стреснали, защото е станал по-кротък и от агънце Wink
Непрекъснато се провеждат кампании, как да реагираш ако попаднеш на bully. Че можеш да бъдеш тормозен не само физически, но и психически. Към кого да се обърнеш в такъв случай или ако забележиш, че друго дете е тормозено как да реагираш.
Абсурдно е да кажа на сина ми, ако го ударят и той да удря   Crossing Arms

# 36
  • София
  • Мнения: 1 621
Не насърчавам боя. Ако я бият, я карам да им казва, че така не се прави (но те са още мъници в яслата). Тя така или иначе се научи да удря от другите деца, защо трябва да поощрявам агресивно поведение?
А аз пляскам по дупето понякога, като има причина. Не "бия" нито малтретирам детето; по лицето и прочие не удрям и не давам да я удрят. Не смятам, че такъв вид наказание ще даде в резултат дете-побойник. Приятелката й в яслата не е наказвана никога с такива пляскания, което не й пречи да е едно от най-побойнически настроените деца в групата.

Абсолютно същото се отнася и за мен.Преди време някое дете като я удареше, тя стоеше свита и не реагираше.Незнаеше как да реагира.После започна да копира другите деца и започна да отвръща.След много говорене от наша страна изостави тоя метод на защита.Сега говори и се защитава малко по-малко, но се защитава с думи, а не с бой. Пляскам я по дупето и не смятам, че заради това тя ще отвръща на боя с бой и че ще я превърне в побойник.А това за децата които никога не са ги плескали и аз имам такъв пример за дете толкова агресивно и налитащо на бой че нямам думи.Т.е. наистина си зависи от детето, но никога не бих я насърчавала да отвръща на удара с удар.

Общи условия

Активация на акаунт