Някой философ беше казал, че всичко, което вършим в живота си, го правим, за да се разсейваме от мисълта за смъртта. Уви, човек е смъртен. Явно, трябва по-усилено да се разсейваш. 
- Публикувана: 10 авг. 2012, 01:53 ч.
- Последно мнение: 18 авг. 2012, 12:22 ч.
Фобия от смъртта?
Според мен развиването на фобии не е възрастово обвързано 
...
... 
И аз съм в някакво подобно състояние...Миналата година внезапно почина братовчед ми, ненавършил 40г. Нищо му нямаше, просто се свлече и почина.Инсулт.Дотогава не се бях замисляла особено за смъртта, тъй като всичките ми роднини и близки умираха доста възрастни и аз го приемах като нещо естествено и нормално. Едва след като братовчед ми си отиде, осъзнах как на всеки от нас, независимо от възрастта, животът му виси на косъм...Само че, мен не ме е страх за себе си, а за близките ми. И аз не знам как да се избавя от тези черни мисли...
Само че, мен не ме е страх за себе си, а за близките ми. И аз не знам как да се избавя от тези черни мисли...
синът все го мисля с този Студентски град....ама то нали знаеш, така само си вредим на нас, каквото е писано на глава на камък няма да иде, за всички се отнася.Няма избавяне, цаката му е отвличане с нещо друго и непрекъснато да си зает с нещо, акъла да ти е зает-работа, книги, телевизия, кафета с приятели....останеш ли сам..... 
ще почнат да ни препоръчват "консултации с психолог" 
Не се обиждай, но състоянието ти е сериозно и се нуждае от лекар.
По-добре специалист да ти промие мозъка, за да живееш нормално, отколкото да си го стопиш сама с тези автомъчения.....
Успех ти пожелавам!
По-добре специалист да ти промие мозъка, за да живееш нормално, отколкото да си го стопиш сама с тези автомъчения.....
Успех ти пожелавам!
Нали точно това казах-че като споделиш и веднага те пращат на лекар....не се обиждам, аз може би го описах малко......не както трябва предвид въпроса на aniese не съм мазохистка към себе си категорично, а и не ми остава време за това, мисля че всеки се притеснява за близките си.Исках да кажа, че за себе си далеч не му мисля така, както за тях. 
И аз имах страх от смъртта до скоро. Денем когато се занимавах с нещо, не го мислех толкова, но в момента, в който останех сама и се започваха едни мисли, ужас. Не бях казала на никого. Започнах да чета за позитивното мислене. Отидох при специалист, оказа се, че явно съм лесна за "обработване" , а той добър 
. Когато ми започнат такива мисли, веднага се опитвам да ги изместя с някакви положителни. Но не мога да гледам филми за болни, за убийства, тежките филми ги избягвам.
. Когато ми започнат такива мисли, веднага се опитвам да ги изместя с някакви положителни. Но не мога да гледам филми за болни, за убийства, тежките филми ги избягвам. 
И мен не ме е страх от собствената ми смърт. Но постоянно се усещам, че мисля и се страхувам най- вече за децата си, после следват другите ми близки хора...И не го преодолявам с годините, напротив. И позитивното ми мислене (което преобладава), не ми помага особено.
За съвет към авторката не съм подготвена, по скоро наистина ще помогне специалист - или поне ти го пожелавам
За съвет към авторката не съм подготвена, по скоро наистина ще помогне специалист - или поне ти го пожелавам
Чеки бре, моме! Аз това го написах на авторката. Нещо сме се объркали тук...
ме подведе.