Публикувана: 10 авг. 2012, 01:53 ч.
Последно мнение: 18 авг. 2012, 12:22 ч.

Фобия от смъртта?

6 875
62
1

# 30 11 авг. 2012, 11:58 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: Теда в пт, 10 авг 2012, 07:46

Хората се страхуват от неведение, от това, че не знаят какво следва, а не от самата смърт.

Мен пък ме е страх от физическия аспект на смъртта- болката, агонията, ужасът. Каквото и да следва- все тая, така или иначе нямаме избор. Пък и най-вероятно нищо не следва.

Моето мнение, че трябва да се оставиш на тази фобия да те завладее без да се опитваш да й се противопостявяш, без да се бориш с нея. Изживей страховете си с пълна сила, само така ще можеш да ги овладееш след това. С времето силата им ще намалее и ще свикнеш с мисълта, че животът с мислене или без, свършва бързо.

# 31 11 авг. 2012, 13:01 ч.

Мнения: 7 006

Е що па непременно болка и ужас?Има хора които си отиват с усмивка на уста..

# 32 11 авг. 2012, 13:11 ч.

Мнения: 46 590

Мен не ме е страх от моята смърт, а от тази на близките ми хора. Защото аз лесно ще си ида, но когато друг ме напусне болката е ужасна.

Как се справям? Ами вярвам, че има "живот" след смъртта Laughing

да, не е доказано, но не е доказано и че няма Mr. Green

твърде вероятно е и да няма, но щом ми е по-лесно да живея с тази мисъл, предпочитам нея.

# 33 11 авг. 2012, 13:37 ч.

Мнения: 7 006

Да..загубата на любимите хора е друго нещо..Да ти кажа..и вярата ми в "отвъдното"не помага много..Липсват ми,и ги искам до мен тук и сега,не в някво имагинерно и неясно бъдеще..Боли.От чуждата смърт,боли..От личната..Едва ли..

# 34 11 авг. 2012, 13:44 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Цитат на: eksipnos в сб, 11 авг 2012, 13:01

Е що па непременно болка и ужас?Има хора които си отиват с усмивка на уста..

Не знам, аз съм виждала само грозната страна на смъртта.

# 35 11 авг. 2012, 14:20 ч.

Мнения: 77

Изплашена си и си в шок за това мислиш така и за това го сънуваш. Намери нещо, което да те развлече.

# 36 11 авг. 2012, 15:17 ч.

Мнения: 10

Няма смърт.По скоро би трябвало да се страхуват тия,които искат да умрат.След смъртта отиваме в свят с по фини вибрации и дори не разбираме,че сме умрели.След някакво време,различно за всеки,се прераждаме пак тук.Пий отвара от жълт кантарион и си създавай всякакви приятни емоции-филми,вкусна храничка,подреди си красиво наоколо.И нека около теб да е чистичко и проветрено.Може да си направиш някакви защитни мантри.Понякога аурата се пропуква и разни астрални гадчета ти шепнат кофти мисли.И с мен е така.

# 37 11 авг. 2012, 15:41 ч.

Колоколамск
Мнения: 11 440

Страхът от смъртта е като всеки друг страх от неизвестното. По същата причина се боим от тъмното като малки, че и като големи някои... Не знаем какво ни предстои, дали ни предстои въобще нещо. Мен много повече ме е страх за близките ми, отколкото за мен. Но това си е егоизъм във висша степен, не мога да си представя живота без тях, а Това е Моят Живот, затова Mr. Green

. Не се боя от смъртта, тя е естественият завършек на живота. И въобще съм се отказала да мисля и умувам какво ли има след нея. Живея в реалността, според квантовата физика има паралелни вселени, но като не може да се докаже, как да повярвам Sunglasses

. Същото е и с отвъдното, предполагаме, че може да го има, но няма как да разберем.
А темата е обект на много конспирации, много "разкази на очевидци" за "срещи" с "хора" от отвъдното.
Нали знаете защо на починал се слагат четен брой цветя на гроба, а на жив човек се подаряват нечетен. На живия като подаряваш нечетния брой цветя, му казваш примерно- "Заповядай пет рози, ти си шестата", така има баланс. А поставяйки четен брой цветя в почит на починалия, означава, че той вече е "нещо друго", което дори не се знае дали съществува Wink

.
Не бива да се боим от смъртта, трябва да потърсим помощ, ако се превърне във фобия. Първите, които могат да помогнат са близките. Но ако трябва, има и психоаналитици.

# 38 12 авг. 2012, 14:19 ч.

Другата България
Мнения: 37 740

Цитат на: Не се сърди, човече в сб, 11 авг 2012, 13:11

да, не е доказано, но не е доказано и че няма Mr. Green

твърде вероятно е и да няма, но щом ми е по-лесно да живея с тази мисъл, предпочитам нея.

+1, с разликата, че мисълта за "живот след смъртта" не ми помага при такива случаи....... Sad

а към авторката-наистина намери нещо, не, няколко неща, с които да се занимаваш ако трябва едновременно, изморявай се физически, разходки сред природата, абе занимавай си акъла с всичко и всички, отвличайки го от гадни мисли Peace

не винаги, но понякога тези неща помагат.Късмет!

# 39 12 авг. 2012, 14:40 ч.

В Космоса
Мнения: 9 883

Сега като се замисля, че ще умра - абсолютно ми е безразличен този факт, съвсем равнодушно го приемам, но на няколко пъти съм имала усещането, че умирам - е, тогава вече ме обзема панически ужас.
Мисълта, че някой от любимите ми близки ще умре е по-страшна за мен и от най-страшния ми кошмар. Като бях малка редовно плачех, че майка ми ще умре, плачех, ама неутешимо. И така ме болеше. И още ме боли. Никакви "животи след смъртта" не могат да ме успокоят по този въпрос. Единственото, което успявам да постигна засега е просто да не мисля за това. Усетя ли, че умът ми се насочва в тази посока, насилствено го отклонявам в друго направление.

Дано авторката успее да се отърси от тези тревоги!

# 40 12 авг. 2012, 16:41 ч.

Мнения: 10

Страданието по земята е толкова много,че понякога се радвам,че живота ще свърши...

# 41 12 авг. 2012, 16:58 ч.

Колоколамск
Мнения: 11 440

Punky90, нИдЙей тъй, че ме кара на вицове в тази посока Laughing

, не е мястото Wink

# 42 12 авг. 2012, 17:09 ч.

Другата България
Мнения: 37 740

Цитат на: punky90 в нд, 12 авг 2012, 16:41

Страданието по земята е толкова много,че понякога се радвам,че живота ще свърши...

За кого?За теб лично или по принцип?Щото и в двата случая е така, но никой не знае кога, така че малко крайно изказване.....а и не си ли твърде млада за да мислиш по този начин? Peace