- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
Ами, близките ни нямат гробове просто, тези, които аз познавам, които да буренясват.Все по-често си избират кремация за край, а не 2-та метра. 
ами няма значение, крипта също се поддържа, има едно перваз4е там, на което се слагат цветя, лампичка свети... няма чак такава поддръжка, но все нещо се прави - я цветя да смениш, я снимка да позабършеш
+ кремацията няма общо със земя или 'стена', може да си кремиран и пак да си в земя и обратно - ковчег в крипта ( при нас май това е най-разпространено, защото почти е непозната кремацията още)
Да го наречем тогава безхаберие ли моето?Че не ходя всеки месец да забърсвам?Лампички няма...инак има пейки, ходят хората, седнат, плачат си едни, други-друго.Аз потребност да разговарям с урните нямам просто, нито да забърсвам.Ами, то ние и снимки нямаме.Има изписани имената.И толкоз. Представлява една дълга стена реално.Който си е сложил снимки, може би ходи и забърсва, не знам.Който слага често цветя-ходи да сменя, предполагам.Ние просто не ходим.
Представлява една дълга стена реално.Който си е сложил снимки, може би ходи и забърсва, не знам.Който слага често цветя-ходи да сменя, предполагам.Ние просто не ходим. 
Казвате за снимки, лампички и подобни.
Добре, де. Разбирам вашите различни от моето разбирания.
Ами разберете, че има и хора, за които това е безсмислено. Писах го няколко пъти - за мен мъртвите ми близки не са в земята, че да трябва да им светвам лампички или да им бърша снимките. За мен те са живи в сърцето и в спомените ми, в снимките в албумите у дома, в докосваните от тях вещи, в самата мен. Защо да слагам цветя на място, където са положени тленните им останки? Нима това не е вяра, че се слага един край завинаги и любимите хора стават просто част от точно тази пръст и точно този камък? Аз лично вярвам, че животът не свършва с изгниването на тялото и не виждам защо да задържам насила душите на любимите си хора около някакъв гроб.
Хайде, приемете и различните разбирания.
Скоро гледах документален филм за погребенията в Неапол - там често се случвало хората да поискат да им извадят мъртвите близки от криптата, да ги отвият и те да си говорят с тях. Това за мен си е жива лудост. Не знам дали сте чували следното: "Когато говориш на Бог, това се нарича молитва. Когато Бог ти отговаря, това си е чиста шизофрения."
Много е спокойна атмосферата там и е хубаво човек да се разхожда из алеите на гробищата!Много релаксиращо действа и човек трябва да отдава значение освен на живите и на мъртвите хора.Защото все пак човек рано или късно отива там при мъртвите.Имам чувството че се намирам в някаква райска градина!
Не бих пътувала повече от час, заради подобно спокойствие. Вероятно живееш близо до гробища?
И също няколко пъти написах за това "трябва". Разбери, че има хора, които отдават значение на мъртвите по различен от твоя начин!
Забележи, че тези, които не ходим по гробища, на никого не казваме, че трябва да не ходи.
Не се боя от гробища, ако това е въпросът. Не бих ги и разглеждала като туристическа забележителност, не ми е интересно.
На гробовете на починалите ми близки ходя на годишнини, задушници и през определени периоди за да поддържам гробовете - не мога да допусна да буренясват, запустяват или нещо подобно. Не си говоря там с мъртвите ми любими хора, понеже те не са там, нямам усещане да са там. За мен гробището е място, където се полагат тленните обвивки на хората, нали все някак трябва да се постъпи с тях.
На гробовете на починалите ми близки ходя на годишнини, задушници и през определени периоди за да поддържам гробовете - не мога да допусна да буренясват, запустяват или нещо подобно. Не си говоря там с мъртвите ми любими хора, понеже те не са там, нямам усещане да са там. За мен гробището е място, където се полагат тленните обвивки на хората, нали все някак трябва да се постъпи с тях.
Не ходя по гробища.
Тези,дето са ми скъпи и ги няма ги помня без да се нуждая от снимки,вещи,питки и забрадки.
Тези,дето не са ми скъпи, а са починали,предпочитам да не си ги спомням,ако преживе не съм искала да ги виждам.
За релакс предпочитам да отида на разходка в парк с много зеленина,където пеят живи птици и се разхождат палави деца.
Тези,дето са ми скъпи и ги няма ги помня без да се нуждая от снимки,вещи,питки и забрадки.
Тези,дето не са ми скъпи, а са починали,предпочитам да не си ги спомням,ако преживе не съм искала да ги виждам.
За релакс предпочитам да отида на разходка в парк с много зеленина,където пеят живи птици и се разхождат палави деца.
Само со говорим, никой никого не упреква...
Поне аз така го чувствам.
Има ли закон, задължаващ те да урноположиш?
Сега това ме интересува?
Поне аз така го чувствам.
Има ли закон, задължаващ те да урноположиш?
Сега това ме интересува?
Не знам със сигурност, но мисля, че това задължение отпадна, тъй като урната на баща ми си е при нас. Не са направили проблем от крематориума, значи нищо не те задължава да постъпиш така. Обади се и попитай на място, за по- сигурно.
знам, че не е законно да разпръснеш прах където искаш ( напр. аз така си представям моето погребение, не искам нито земя, нито стена..)
за полагане сигурно има задължение, но реално като ти дадат урната няма кой да те следи какво правиш с нея
при нас и в Испания мисля, че е по-скоро правило хората да ходят, отколкото да не ходят. Няма да забравя една сцена от Волвер на Алмодовар, той филмът започва с нея - жените, които се грижат за гробовете ( мъртвите си), а после и за всичко останало в живота...
за полагане сигурно има задължение, но реално като ти дадат урната няма кой да те следи какво правиш с нея
при нас и в Испания мисля, че е по-скоро правило хората да ходят, отколкото да не ходят. Няма да забравя една сцена от Волвер на Алмодовар, той филмът започва с нея - жените, които се грижат за гробовете ( мъртвите си), а после и за всичко останало в живота...
Кремирахме нашето бебе...Съгласихме се на такова нещо, защото не искахме да има гроб, който да ни напомня за цялата ни мъка, която ще имаме в душите си и бездруго, докато сме живи. Разпръснахме
праха на едно чудесно място, огрявано от слънцето на един залив в езерото.Ходим там и се радвам, че избрахме това място, защото ми действа успокояващо, вече не плача, дори се радвам на
елхичката, която гордо се издига там, сякаш ме замества.
Моето бебе е там сред природата, която толкова много обичам и харесвам, а всъщност е в моята душа! :
праха на едно чудесно място, огрявано от слънцето на един залив в езерото.Ходим там и се радвам, че избрахме това място, защото ми действа успокояващо, вече не плача, дори се радвам на
елхичката, която гордо се издига там, сякаш ме замества.
Моето бебе е там сред природата, която толкова много обичам и харесвам, а всъщност е в моята душа! :
От Софийския крематориум, още при връчването на урната, тя е завдена с табела и номер и трябва да кажеш кога и къде урнополагаш... Което изключва възможността да си я държиш/разпилееш където си искаш... 
Това ми сподели моят близка, кремирала майка си преди 50-ина дни.
За Варна - не знам.
Това ми сподели моят близка, кремирала майка си преди 50-ина дни.
За Варна - не знам.
Ние ползвахме погребална агенция от гр. Левски ( така се стекоха обстоятелсвата) и единствено сме попълвали за крематориума една декларация, в която наистина отбелязваш къде ще е урната, но нищо не пречи да отбележиш адреса, на който ще я съхраняваш.
Да не говорим, че едва ли някой ще тръгне да проверява точно това.
Да не говорим, че едва ли някой ще тръгне да проверява точно това.
Скоро се интересувах, защото преди 9 мес. ми казаха, че задължително трябва да я урноположиш, та това намерих по въпроса:
НАРЕДБА № 2 ОТ 21 АПРИЛ 2011 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ (ГРОБИЩА) И ПОГРЕБВАНЕТО И ПРЕНАСЯНЕТО НА ПОКОЙНИЦИ
(4) Прахът на починалия се поставя в специален съд (урна) и се пренася за извършване на обреда по урнополагане, определен от близките на починалия, в съответния гробищен парк или се предава за съхранение на близките на починалия.
(5) По желание на близките прахът на починалия може да бъде разпръснат на специално определени места в рамките на гробищните паркове, на открито в природата или в частни имоти, намиращи се извън населени места, като в последния случай е необходимо писменото съгласие на собственика на имота.
НАРЕДБА № 2 ОТ 21 АПРИЛ 2011 Г. ЗА ЗДРАВНИТЕ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ГРОБИЩНИ ПАРКОВЕ (ГРОБИЩА) И ПОГРЕБВАНЕТО И ПРЕНАСЯНЕТО НА ПОКОЙНИЦИ
(4) Прахът на починалия се поставя в специален съд (урна) и се пренася за извършване на обреда по урнополагане, определен от близките на починалия, в съответния гробищен парк или се предава за съхранение на близките на починалия.
(5) По желание на близките прахът на починалия може да бъде разпръснат на специално определени места в рамките на гробищните паркове, на открито в природата или в частни имоти, намиращи се извън населени места, като в последния случай е необходимо писменото съгласие на собственика на имота.
a_tita, 
Къде го направихте, в БГ ли?
Къде го направихте, в БГ ли?