- Публикувана: 5 авг. 2012, 17:13 ч.
- Последно мнение: 2 юли 2021, 19:07 ч.
ходите ли на гробища често
разбирам какво имаш предвид, но не ходя често. погребенията и гробищата са направени, за да има как живите да се успокояват, да извършват траурен ритуал при смърт на близък (а това е изключително важно в психологически аспект). по някаква причина обаче, по нашите географски ширини и погребенията, и гробищата се възприемат по-различно и не изпълняват тази си основна функция. за мен не са подходящи и ги избягвам. вместо да ми действат освобождаващо, се получава тъкмо обратното и дори да мисля, че повече не мога да се натоваря в такъв момент... се случва именно това. явно съм много изнежена за бг гробищната действителност.
Не ходя често на гробищата, но по някаква незнайна причина и аз се чувствам много спокойна там. Но предполага има значение колко скоро са починали твои близки.
не по темата:
Северина, не знаех, че това е възможно, навремето работех във фирма, която разнасяше пратките на крематориума в София и ни убеждаваха, че подобно нещо в България е забранено и дори след кремация си длъжен да погребеш урната, което ми се струваше доста глупаво, ще е добре, ако нещата са се променили.
не по темата:
Северина, не знаех, че това е възможно, навремето работех във фирма, която разнасяше пратките на крематориума в София и ни убеждаваха, че подобно нещо в България е забранено и дори след кремация си длъжен да погребеш урната, което ми се струваше доста глупаво, ще е добре, ако нещата са се променили.
И майка ми и баща ми починаха, но не ходя на гробовете им - дели ни огромно разстояние. Погрижих се да ги покрия, за да не буренясват и така...
На мен не ми тежи посещаването на гробища и дори ме успокоява. (има си дори такъв туризъм - лов на паметни плочи
) Бих се радвала, ако мога по-често да ги посещавам, но за сега така стоят нещата.
На мен не ми тежи посещаването на гробища и дори ме успокоява. (има си дори такъв туризъм - лов на паметни плочи
) Бих се радвала, ако мога по-често да ги посещавам, но за сега така стоят нещата. Препоръчваш ни гробищата, като място за релакс ли?
Странно нали
Лично аз понякога обичам да влезна в църква и да седна на някой от столовете и ей така да поседя
.... просто ми действа успокояващо Отговорих с опция 3
Имам починали много близки и скъпи на сърцето ми хора, но... не стъпвам на гробища. Не харесвам целия този култ към смъртта, стъпилата върху него погребална индустрия, ритуалите , които се лутат от напълно езически до строго религиозни...
Нямам нищо против, хората, на които това им носи някаква утеха, да изживяват скръбта си по най-приемливия за тях начин, и уважавам чувствата им.
Просто за мен нещата приключват със смъртта, след това човек продължава да живее в спомените на близките си, чрез нещата, които е създал приживе, със следата, която е оставил... А физическото тяло няма абсолютно никакво значение.
Нямам нищо против, хората, на които това им носи някаква утеха, да изживяват скръбта си по най-приемливия за тях начин, и уважавам чувствата им.
Просто за мен нещата приключват със смъртта, след това човек продължава да живее в спомените на близките си, чрез нещата, които е създал приживе, със следата, която е оставил... А физическото тяло няма абсолютно никакво значение.
Ходя само в краен случай. Обяснявам си го с факта, че нито мама, нито нейната майка го правеха някога, когато бяха живи. Не съм научена един вид. Грижа се доколкото ми е по силите за гробовете на близките си, но тях ги няма вече. Каквото и да направя, няма да се върнат при мен. На мен пък съвсем не ми олеква, да вися там - натоварвам се. Тъй че смятам за излишно това упражнение. Един камък няма да ми помогне да не ги забравям, нито ще ме утеши. Мое мнение.
Аз редовно ходя и даже се чувствам много добре и не ми действа отрицателно.А починалите са част от нас.Смятам че те са на друго място където ние не знаем но и ни виждат!
