Баба гледа детето - предимства и недостатъци? Вашето мнение?

Естествено, че това "трябва" значи "най-добре е", когато се отнася за тази преходна възраст преди три, когато детето се осъзнава... Няма какво да се умува толкова, защото мисля, е неоспоримо... Пък това, че животът вече е такъв, че много хора не могат да си позволят да е така.. е истина, за жалост. Разбира се, че като нямаш избор.. няма какво да се обяснява даже.
Малко като с кърменето, което е неоспоримо най-доброто за едно бебе, 100%. Всичко друго е заместител, да - налага се, да - добре, че го има, но няма как да се прави паралел и нямат сравнение.

Всичко е преизпълнено с "Ако".
1. Детегледачките.
Ако бяха професионални, ако бяха на трудов договор, ако го правеха като професия, а не за да им капе по някой и друг лев отгоре.
2. Ясли/градини.
Ако в големите градове имаше места за всички желаещи, ако групите не бяха от по 35 деца, ако на тези деца не се падаха по госпожа и 1/2 възрастни ...
3. Мама.
Ако характерът на мама е/не да се отдаде на домакинството, а търси развитие извън дома, ако мама е/не е неизчерпаем извор на идеи, ако престоят й у дома повече вреди на духа и настроението ѝ, ако няма грам помощ от никъде, а таткото трябва да работи по 4-5 часа отгоре, за да компенсира, ако доходите го позволяват (това въпреки, че е определящ фактор, за края го оставих)
и 4. Баба.
Ако баба не гледа по цял ден телевизия, ако баба не работи, ако баба има желание да компенсира пропуските на младостта си и се отдава с пълното спокойствие на мъдростта, която е придобила през годините, ако баба е запазила желанието си да опознава света през очите на едно формиращо се човече ...

Та всичко си е ако. 

Моята детегледачка беше на трудов договор към "Социално подпомагане" и пак ме окраде, напусна ме съвсем да без да ме предупреди по средата на седмицата!??!  
От "Социално подпомагане" ми казаха, че ще й пуснат отпуска??! , защото не можеха да я открият. Никакво наказание нямаше за нея, нищо че беше на трудов договор!

Аз не това наричам професионален детегледач. Най-малко пък това, че е през БТ може да бъде професионален. 

Гледането от баби си има и плюсове и минуси. Много често ми се налага да я оставям при родителите ми за ден два, а тя ходи там с огромно желание, понеже много и се угажда. Ето това глезене е нещото което не харесвам. Баща ми се справя много по - добре от майка ми в това отношение. Кара и се когато е нужно, и я оставя сама да се занимава с нещо, когато той има някаква работа,докато при майка ми това не става, тя е постоянно на разположение на малкото манипулаторче и малката буквално я действа както и е кеф. След което тя се опитва да пренесе това нещо и върху мен и се заформя скандал. Почти винаги след престой при бабата, аз си патя.

Психиатрите го определят, защото това е оптималният вариант за развитие на здрава психика. 
А иначе сте права, че на някои майки не трябва да им се дава да гледат деца и затова има Социални служби /в нормалните държави са работещи/

Ще ми е интересно да се аргументираш със статии - професионални статии от психиатри , а не от популярни сайтове, които твърдят, че детето трябва задължително да се гледа от майката до 3 години. Не, че е желателно, не че е хубаво да е така, а че трябва да е така, защото разликата е огромна.
Социалните служби също така гледат и дали детето е нахранено, облечено, дали живее в нормална битова среда, така че нещата, от които се нуждае едно дете, за оптималното си развитие са много - те разбира се започват от любовта, грижата и вниманието, но не се изчерпват само с тях, а включват също добра храна, нормално качество на живот и т.н.
Така че айде да не се замеряме с мненията на "психиатрите", които определят какво трябва на едно дете, а да гледаме реално на нещата.  Наблюдавам и няколко майки в периметъра около нас, които са си с децата по цял ден (4-5 годишни). Ми не видях да се е отразило оптимално на психиката им това непрекъснато крещене по детето, обикаляне на кафетата и стоене пред блока... Не е важно колко време прекарваш с детето си, а да е пълноценно.

И психиатри, и психолози, се влияят от моментните социално-икономическо-желателни течения, нали и те са хора, и те деца хранят! Дали ще е до три месеца, до три години или до седем, все тая, всеки ще си намери подходящия психолог или психиатър, който да твърди това, което му е нужно. Това за пълноценното време ми е любимо напоследък.

 Andariel, права си за това, че все ще се намери кой да потвърди, което и да е твърдение.
За пълноценното време - любимо, нелюбимо си е така. Никой не може да ме убеди, че е по-важно цял ден да обикалям кафетата и да чопля семки пред блока, вместо през деня да поработя, че да изкарам някой лев, а следобедите и вечерите да прекарвам с детето си пълноценно.
Разбира се с това не твърдя в никакъв случай, че всички майки, които са си вкъщи по цял ден чоплят семки и обикалят кафетата, нито че тези, които работят прекарват задължително пълноценно вечерите и пр. Ситуации много и различни, хората са различни - въпросът е да отгледаме здрави и щастливи деца, а кой как го постига си е негова работа, независимо от мнението на психолози, психиатри и бг мами.

Обикалянето на кафенетата и чопленето на семки е въпрос на лични ценности. Такава жена и по цял ден да е на работа, пак няма да обръща внимание на детето като е вкъщи. За щастие не всички майки са такива, а тези, дето са по семките и кафенетата, те са такива и на работа, и извън работа.

Това казах и аз   

  

Споделям абсолютно същото мнение по въпроса, и за нещата.

И ся да обобщим поредната умнотия - която люпи семки не е никакава майка!

Еййй, обичам тоя форум 

Тъй като напоследък все срещам баби,които се оплакват от "пак натирените им внуци",дето по цял ден правят бели,не слушат и задължително са се метнали на снахата или зетя,мисля си,че детската градина май е по-добрия вариант.И от изнервена и неудовлетворена от седенето с детето у дума майка и от баба,непосмяла да откаже,понеже се страхува,че на стари години няма кой да има да я гледа,ако сега не се съгласи да гледа внучето.


Аз имах приказна баба,която ме научи да чета, да пиша,да си правя косата,да си мия зъбите редовно,да ям здравословно,да не общувам с неподходящи хора и да не допускам у дома клюкарки,съседки,прости тетки и невъзпитани роднини.Но моята баба ме обичаше и се радваше на времето, в което бяхме заедно.

За мен обаче най-разумния вариант за грижа за детето,когато майката е на работа/а и дори и да не е/си остава детската градина.Много полезни навици се научават,детето свиква да не е център на внимание и се адаптира по-успешно в училище.А и се научава на доста социални умения,включително да си отстоява правата,да манипулира,да доминира......не е гладно,жадно,има играчки,слагат го да спи-все "полезни за обществото" умения.

Eee, не е въпросът в това да се хванеш за две думи и оттам да си правиш генерални изводи. На чест.
Всеки познава такива майки. В предишното ми жилище, почти всички комшийки бяха от този тип. Не беше толкова фрапиращо и шокиращо това, че не си вдигаха за*****те от кафето, че пушеха нон стоп в количките или чоплеха семки. Грозното и непонятно за мен бе, че едва ли не се присмиваха на жени, като мен, които пък не им седеше м/у 2 блока 3 от 4 сезона. Разхождах се и търсех други майки, които отвреме на време хващаха някое и друго превозно средство към някой парк, примерно, за да се разнообразят с децата. И този форум много ми помогна, защото се сприятелих с майчета от различни краища на София и страната.
Като се върнах на работа (синът ми беше на годинка), пак същите, "квартални" майки се скъсаха да негодуват, че съм безотговорна, луда и жестока, да си оставя детето у дома. Малко било, имало нужда от майка. Дори така да е на теория, не мисля, че е загубил от това, че не съм крещяла по цял ден по него, както те - да не мърда никак встрани от масите във въпросното кафе, да не се цапа, ама никак, да не излиза на "улицата". Получаваше напълно адекватна грижа и отношение от баба си и вечери цялото ми внимание беше за него.
Няма правило кой вариант е по - добър, защото хората сме различни. Както няма майки, надарени много- много с майчин инстинкт , така и не всички баби трябва да си гледат целодневно внуците, по правило. Има много, на които откровено им тежи и това "гледане" после ти излиза през носа. Аз също съм "за" ДГ, но е и "за" ДЯ. До 2 години поне на едно дете му е по - добре у дома. Не иде реч за правило, а за усещане на нещата. И детето.