Баба гледа детето - предимства и недостатъци? Вашето мнение?

Разбира се, че съм за бабата, но много зависи от бабата.
Дъщеря ми откакто се наложи да се върна в офиса я гледа свекърва ми. Ами не мога да кажа, че не съм доволна от начинът, по който я гледа - дори тъкмо напротив.
Свекърва ми е млада, много енергична и интелигентна жена. Дори не мога да я асоциирам с думата баба, но това е друг въпрос.
Винаги ме пита за разни неща по отношение на гледането, даже на моменти ми става неудобно, ще кажеш, че съм супер претенциозна снаха. А истината е, че аз не съм й давала никакви напътствия, тя просто гледа как аз гледам детето или ме пита за нещо конкретно и действа така. Е, има неща, които правим по различен начин, но аз изобщо не се впечатлявам и не го правя на въпрос. Все пак тя е отгледала двама прекрасни сина, с които никога не е имала никакви проблеми от поведенчески и всякакъв характер - аз ли да я уча на възпитание? Дори нещо повече - за мен тя е еталон в много отношения и определено имам много какво да науча от методите й. Невероятно спокоен, уравновесен и последователен човек. Може би най-голямото ни различие е за прословутото течение  Гони я някаква мания на тази тема и всеки лек полъх е течение, дори в големите жеги. Но това да ми е проблема, както се казва.

Освен, че се гледат много добре, също така доста се занимават двете и малката учи много неща с баба си. Напълно убедена съм, че нито една гледачка не би гледала детето ми толкова добре.

Колкото до това, че детето има нужда от майка си - ами има нужда, разбира се и майката си има своето най-важно място в живота му, наравно с бащата, ама детето освен от майка си има нужда и да яде, и да бъде облечено и пр. и пр. Иначе, в един перфектен свят бих си стояла с детето и до 1-ви клас, ама няма начин. Смятам, че детето ми не е лишено по никакъв начин от моето и на мъжа ми внимание и присъствие и се радвам, че освен към нас е много привързана и към другите близки роднини. Това е и моята представа за семейство.

За помощ от бабите съм, но в случай че не замества нито яслата нито градината. Моята свекърва и майка ми помагат сега лятото, когато с мъжа ми сме на работа, но през останалото време детето си ходи на детска градина.

Аз нямам избор, де факто - нямам вече и баби - едната е далеч, другата я няма... Но и да не беше така, пак не бих ги избрала за "гледачи". Липсват ми, че ги няма наоколо за понякога... и просто ми липсват, но... 
Така че за това хич не завиждам... а и ако се зачетеш из тука как се оплакват и се плюят бабите, дето толкова помагат в сигурно 90% от случаите... направо понякога се радвам, че не съм на мястото и на пишещите тези неща, и на милите баби...

Много зависи от бабата - това и други преди мен са коментирали. Има баби и баби, бавачки и бавачки. Аз лично съм ползвала една детегледачка за голямото ми дете и сега, със задна дата, мога да кажа, че не съм доволна от нея.

С удоволствие бих поверила грижите за децата на майка ми (свекърва за съжаление нямам), но от време на време и за кратки периоди. Първо, че тя все още работи, а и да не работеше - има свой живот, който не ми се струва редно да центрирам около моите деца и моите проблеми. Така че, живот и здраве, скоро ще търся детегледачка за бебето докато стане на поне 2 годинки, а след това ще го запиша на детска градина.

От днес вече имам избор! След като нямахме право да кандидатсваме в градина с набор 2009, две години не ни приемат в ясла към ОДЗ, днес ни излязе номера в чиста ясла. И така, да продължавам ли с детегледачката или да записвам вече толкова голямо дете на ясла? Клоня към яслата, дано не й е скучно.
Извинявам се за спама, но след толкова време, това е някакво удовлетворение за мен.

Иначе, да, тук /във форума, не конкретно в темата/ се оплакват много майки от бабите, сигурно имат и право много от тях. Колко от тях знаят какво е наистина да нямаш помощ?

Dandelion, много важен въпрос си отворила - за личния живот на бабите, който си е техен и с който трябва да разполагат. Абсолютно съм съгласна с теб. Не може да се очаква, че бабата трябва да е 100 % на разположение по всяко едно време.
Ние с моята свекърва сме се разбрали, че винаги, когато тя има нужда от времето си - било да излезе с приятелки, да си свърши работа, да ходи на йога, на фризьор, козметик или просто да си почине, просто ми казва и аз си оставам вкъщи с малката. 2 пъти седмично ходи на йога и ходим рано да я взимаме, което пък е супер, защото в тези два дни през седмицата следобедите са си наши. Сега ще ходят на море баба й и дядо й, съответно аз ще си стоя вкъщи с малката. Понякога ходи по разни екскурзии, пак си оставам с нея. Изобщо аз съм на мнение, че това, което прави е много и не е длъжна да го прави, но съм благодарна, че все пак се е наела. За това всеки път щом има нужда от времето си за каквото и да било, аз съм на разположение. Предимството е, че сама съм си шеф и мога да си го позволя. Ако не беше така, щях да търся гледачки вероятно.
Не съм фен на яслите.

Интересна тема.
И двете ми деца са гледани до градината от баба си. Майка ми.
Тя им е единствена баба, свекърва нямам.
Предимства - детето си е у дома, при близък човек, съответно няма драма с адаптация на ново място, боледуване, излишен стрес и притеснение, най - вече за майката дали детето е добре, плаче ли, яде ли, щастливо ли е... все пак си е при близък човек. Това за мен беше най - големият плюс. Спокойствието и щастието на детето.

Драми с различни възгледи нямаме двете, слава Богу.
"Недостатъците", ако все пак може да се намерят такива... едно дете трябва да си е основно в неговата си среда, да е сред връстници. Така става много по - самостоятелно, свиква да се сблъсква с всякакви спънки, характери и ситуации и да разчита на СЕБЕ СИ. А това са умения, които остават за цял живот. Въпроса с боледуванията няма да засягам, но определено детските заведения за мен са по - добрият (ако говорим за бъдещето на детето) вариант. Плюс факта, че дори бабите имат нужда понякога от време и моменти за себе си, също боледуват, имат ангажименти и напасването на графици не е толкова просто. Колкото всъщност изглежда.

Аз нямам против помощта на бабите, но се възползвам изключително рядко. Малкото човече се е научило да ги манипулира перфектно и те му уйдисват. Мен това много ме дразни и съм говорила ли говорила, те са се съгласявали и после хоп ......малкия пак наново!
Иначе ме слушат - каквото кажа да се дава,  (лекарстово) се е давало, ако имат нещо друго наум са ме  питали. Но все пак предпочитам да си гледам аз детето. По ми е сложно с таткото с който не сме заедно, забелязвам, че напоследък взима прекалено самостоятелни решения, ако сме болни ,купува различни от предписаните лекарство , защото все някоя му казала, че това не било правилното лекарство - а то е предписано от лекар все пак !

Между детегледачката и бабата(на детето) избирам бабата.
+и- сте дискутирали надълго.

До 2.5 -3 г детето трябва да е отглеждано от майка си.
И друг път съм казвала, че ако майките знаят как се държат бабите с децата им...поне половината от тях няма да ги дават на бабите.
А дядовците, които аз съм наблюдавала са много добри детегледачи

Напълно съм съгласна.

А толкова ли е трудно да се знае? Викаш мама да гледа детето вкъщи, една скрита камерка на секцията, и разбираш. Ако няма проблем, тайно се самобичуваш, че си такъв Тома Неверни, а ако има - си "изтегляш" най-скъпото от вредните психологически и физически влияния. Ако някой пробва, да сподели То това особено за гледачката важи, но с баба може да се окаже по-интересно.

То по принцип аз и на някои майки не бих им дала да гледат деца, ама гледат, при това със самочувствие..
Колкото до това, че детето трябва да се гледа до 3 години от майката - кой го определи това трябва. Да, желателно е, хубаво е, би било чудесно, но понякога е невъзможно. Ние в България пак сме превилигировани, че имаме майчинство 2 години. А какво да кажат в някои държави и то цивилизовани, дето все се мъчим да ги стигаме, като майчинството им е по 3-4 месеца. Да си слагат въжето, щото са лоши майки?

Аз разчитам напълно и на двете баби - майка ми и свекърва ми, които гледаха Калоян от 6 месечен до тръгването му на детска градина на почти три и с ръка на сърцето мога да кажа, че бяха перфектни. Слава богу нямат закостенели разбирания, с които да е трябвало да се боря и винаги са се съобразявали с моите виждания за възпитание на детето. Естествено винаги сме се съобразявали с личния им живот и гледането на малкия да не пречи на екскурзия например на която си ходят и двечките.
Сега вече  се гледат само лятото и в момента чете и пише с моята майка когато не щурее навън.
Да са ми живи и здрави и двете  

Абсолютно!
Това "трябва" ми прозвуча много крайно. Кой определя оптималния (за детето) вариант?
Естествено, че всяка майка би предпочела да си гледа отрочето до една определена възраст, но ако някои (като мен) присъстват само в бебешката такава, за децата си, тогава какво? Това не ги прави второ качество родители, нали?
За мен даже важи обратната максима, но да не навлизам в опасна тема.
По мое мнение, една майка да се радва на децата си 2-3 часа вечери, е в пъти по - ползотворно и приятно от това, да си стои вкъщи "максимално" и да се изнервят с детето взаимно. Никой не може да ме убеди, че родителите нямат нужда от време на време да се откъснат от децата си. И обратно. И че, колкото по - рано си го признаят, толкова по - малко угризения ще ги мъчат и да градят кариера, и да оставят децата си, и да съзнават, че не им нанасят непоправима травма "завинаги". Точно обратното. Детето е социално същество, и му е само от полза да свиква да упражнява тези си умения с възможно най - много хора. А не да виси "максимално дълго" до полата на майка си. Мое мнение.