Синът ми не иска да играе с деца

  • 8 420
  • 27
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 408
Добър вечер! Първо да се извиня,че заглавието не е съвсем коректно,но иначе щеше да стане дълго. И второ извинение-ако има подобна тема. Но нямам време да преглеждам над 400 страници с теми.

Така. На въпроса. Синът ми е на 5 години и половина и определено не е от най-контактните деца. Има си 3-4 приятелчета,с които се познават от бебета /от безкрайните разходки с количките/. Сега обаче майчинството отдавна е свършило,с другите майки работим. И понеже живеем на различни места в града,не ни е възможно да събираме децата често. И тук идва проблемът. Синът ми почти категорично отказва да се запознава и да играе с други деца. В нашия квартал има няколко дечица почти на неговата възраст,но той не иска да играе с тях. В квартала,където живеят родителите ми /лятната ваканция той е при тях през деня/,има чудесна площадка и се събират много деца,но той страни и от тях. Учителките в градината казват,че играе с децата от групата,но почти всеки път,когато отида да го прибирам,той играе сам. Какво ли не опитвах,за да го подтикна да разшири контактите си. Обяснявах колко е лошо човек да няма приятели,че той е дете и трябва да играе с други деца,а не може да е само в компания на възрастни /аз,родителите ми,баща му,с когото сме разведени/. Стигнах дотам да го заплаша,че ако продължава да се дърпа и да не иска да играе с деца,в един момент няма да има кого да покани на рождения си ден. Признавам,прекалих с това,но наистина ми се иска да е по-контактен. А когато се събере с приятелчетата си,става голяма игра и много се забавлява. Само да отворя една скоба-баща му е същия-затворен,неконтактен,без приятели. И много ме е страх и детенцето ми да не стане като него.

Спирам,за да не ви отегча. Кажете ми-как да го подтикна да е по-контактен? Благодаря предварително за отговорите.

# 1
  • Мнения: 1 006
Здрасти, sad_woman.

Има ли синът ти братовчеди или други близки роднински деца, с които да го събираш да играе?

Предполагам, че времето ти е ограничено, но друго, за което се сещам - някакви клубчета, групи по интереси и т.н., примерно рисуване или колективен спорт, където той иска не иска ще трябва да контактува с връстници. Помисли дали можеш да организираш в къщи в почивни дни гостуване на съседски деца и да играят и разхвърлят в негова обстановка. Аз лично бих им позволила да омажат кухнята и да направят палачинки примерно под мой контрол, мелби и т.н.

А ти какъв характер и темперамент си? Разбирам, че синът ти живее основно с теб и вероятността да се влияе от теб самата като модел на поведение и общуване е голяма, знаеш.

# 2
  • Мнения: 513
Моят съвет е да пробваш да го насочваш да си играе с по-кротки деца, също и момиченца, дори да си играят на момичешки игри.

Не, че питаш за това, но аз да си кажа, че някои хора са по-свити и необщителни. Аз съм такава- как да кажа, някак си пасивна в общуването с непознати и полупознати, но повярвай ми, никога не съм се чувствала самотна , нещастна, нито съм изпитвал неприязън към хората, с които не сме станали близки поради тези мои черти на характера.

# 3
  • Мнения: 15 379
Аз проблем не виждам. Хората са различни, в.ч. и детето ти.
Заплахите са минус и поне аз не бих ги използвала никога.

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 1 665
А детето чувства ли се зле от това?Дава ли някакви признаци, че страда, че нещо му липсва, че е неудовлетворено?
Ако не, не виждам повод за притеснение. Хората са различни и това, което е добре за един, не е добре за друг. Някои хора обичат да се занимават повече сами с разни неща, чувстват се добре със себе си и никога не скучаят. Същевременно доста добре се оправят в различни социални ситуации, когато им се наложи.
Друг въпрос: Умее ли детето да намира път към хората и да общува с тях, когато реши, че иска?Ако да, значи всичко е ок според мен.
Освен това децата минават през разни периоди и доста се променят. Спомням си, че и моята дъщеря на тази възраст се заиграваше трудно с непознати деца. Почти винаги навън или играеше с деца от групата й в градината, или сама. Сега е доста по-контактна.

Последна редакция: пт, 27 юли 2012, 09:41 от yulinga

# 5
  • Мнения: 403
в никакъв случай не го карай насила да играе с други деца, защото не можеш да си сигурна , че ще улучиш приятни за него деца;
имахме такова дете на площадката - все странеше и си играеше само;
сега от само-себе си нещата се промениха - много по-контактен е и направо различен;
пробвай със съветите на SAKRI и рано или късно ще си намери средата;

# 6
  • Мнения: 2 124
Моето дете е от общителните, които нямат проблеми с контактуването, но си цени приятелите от бебешка възраст. По същата схема и ние се виждаме все по-рядко, на няколко месеца веднъж, но те са ПРИЯТЕЛКИ, другите просто другарчета за игра. Не го оценявай като недостатък, още по малко имаш повод да се тревожиш. Особено ако не е затворен в общуването с теб и другите близки около него, това как се отнася към случайни хора не е толкова важно.

Съвсем различно е, ако някое общително дете изведнъж се затвори в себе си, тогава явно има проблем, но ако по природа детето ти си е интровертно, няма как да повлияеш особено.

# 7
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
И моят син има няколко близки приятелчета, с които играе вече 4 години, запознаха се на 2г. и малко. Предпочита тях пред непознати и буйни деца.
Нормално е детето да е привързано към добре познатото.

Не го насилвай, не го заплашвай и т.н. От този подход нищо добро не излиза. Stop
Води го площадки, ако имате познати с по-кротки и спокойни деца, събирай го с тях ...

А и приеми, че има такива хора просто. Няма как да промениш дълбоката му същност. И аз бях такава. В детската градина стоях сама или играех с една приятелка. В училище имах малко, но качествени приятели. И до днес много хора около мен няма и не искам да има. Важно е качеството на общуване, не количеството. И това, че съм такава не ми е пречело и не ми е донесло никакви негативи, напротив. Така че не тормози себе си и детето излишно. Възможно е и нещата в неговите очи да изглеждат доста по-различно, отколкото в твоите...  Peace За теб има проблем, но за детето - няма. А и по принцип не виждам проблем в цялата работа.

# 8
  • София
  • Мнения: 3 826
Моята дъщеря има само 3 приятелки на площадката и когато тях ги няма, тя не желае да си играе с другите момиченца. Много пъти съм я карала, но тя ми отговаря, че те няма да искат, което пък не е вярно, защото те доста често я канят да си играе с тях. Когато те я извикат при тях, тя отива и си играе и забавлява, но тя сама рядко отива.
Когато никой не я извика, тя седи на пейката с мен или пък сама си играе. Преди й казвах, че като си играе с другите деца ще й бъде по - забавно, но тя не искаше да ме чуе. Сега вече като видя, че не иска да си играе, я оставям да прави това което тя иска. Понякога успява и сама да се забавлява, но понякога й е скучно и след като не иска да се приобщи към някоя групичка и да си играе, аз не мога насила да я накарам да бъде с другите деца Confused.

# 9
  • Мнения: 472
Има и възрастни хора, които не са особено контактни и имат малко приятели. Не мисля че това е притеснително. Не го насилвай. Ако иска ще се сприятелява.

# 10
  • Мнения: 349
Зорлем няма да стане, ако детето не иска и не изпитва нужда да играе с другите. Аз като дете бях саможива много, и чудесно си прекарвах времето и сама, в детската градина почти не играех с другите деца, но ми беше ок. Вие си излизайте по детските площадки и му купувай игри, които ще го занимават и сам - тебешири, колички, топка, някакви детски карти...Все в един момент може да се присламчат други деца към него и да се включи в обща игра. Но насила няма как да го накараш.

# 11
  • София
  • Мнения: 18 679
И аз не виждам проблем. Хората са различни, децата все пак са малки хора...Има си някакви основни черти на характера и личността, които изглежда се предават с генотипа, малко е късничко да искаш детето да не прилича на баща си Laughing
И аз бих наблегнала на търсенето има ли проблем всъщност. Ако детето се чувства добре така и си е горе-долу самодостатъчно, трябва просто да го приемеш.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 6 470
Аз точно щях да питам майката, детето страда ли от този факт или не? Много е вероятно драмата да е само в майчината душа.

# 13
  • Мнения: 420
А говори ли за децата от групата, с кого си е играл, с кого се е поскарал, кой какво е направил? Обсъжда ли как е минал деня му там  и ако го прави, ти с какво впечатление оставаш- че се чувства дистанциран или съпричастен?
За нас възрастните общуването означава съвсем различно нещо. Ние поставяме целта на първо място, а децата- емоцията, любопитството. Ако групичка деца си играят заедно, то тази група ще просъществува дотогава, докато на децата им е интересно, хубаво, което не трае кой знае колко време. Вниманието им бива отвлечено от нещо друго /калинката, топката на Иван, новата рана на Петя, дълбока дупка в пясъчника  и т.н./. Това не означава, че те не са се чувствали доволни и удовлетворени от 5-10 минутната игра заедно.
Твоето дете може да е по-внимателно с контактите си, да е интроверт, да не харесва игрите на останалите или да се чувства заплашен от тях по някакъв начин. Всяко от изброените може да бъде причина за това му поведение, а може да има и други. Но докато не разбереш неговата истина, не би могла да предприемаш хаотично  "насърчаващи методи".

# 14
  • Мнения: 654
Ако той се чувства добре,ти не би трябвало да се тревожиш.
Моята дъщеря е също дръпната,но тя е опак характер.

Общи условия

Активация на акаунт