Добър вечер! Първо да се извиня,че заглавието не е съвсем коректно,но иначе щеше да стане дълго. И второ извинение-ако има подобна тема. Но нямам време да преглеждам над 400 страници с теми.
Така. На въпроса. Синът ми е на 5 години и половина и определено не е от най-контактните деца. Има си 3-4 приятелчета,с които се познават от бебета /от безкрайните разходки с количките/. Сега обаче майчинството отдавна е свършило,с другите майки работим. И понеже живеем на различни места в града,не ни е възможно да събираме децата често. И тук идва проблемът. Синът ми почти категорично отказва да се запознава и да играе с други деца. В нашия квартал има няколко дечица почти на неговата възраст,но той не иска да играе с тях. В квартала,където живеят родителите ми /лятната ваканция той е при тях през деня/,има чудесна площадка и се събират много деца,но той страни и от тях. Учителките в градината казват,че играе с децата от групата,но почти всеки път,когато отида да го прибирам,той играе сам. Какво ли не опитвах,за да го подтикна да разшири контактите си. Обяснявах колко е лошо човек да няма приятели,че той е дете и трябва да играе с други деца,а не може да е само в компания на възрастни /аз,родителите ми,баща му,с когото сме разведени/. Стигнах дотам да го заплаша,че ако продължава да се дърпа и да не иска да играе с деца,в един момент няма да има кого да покани на рождения си ден. Признавам,прекалих с това,но наистина ми се иска да е по-контактен. А когато се събере с приятелчетата си,става голяма игра и много се забавлява. Само да отворя една скоба-баща му е същия-затворен,неконтактен,без приятели. И много ме е страх и детенцето ми да не стане като него.
Спирам,за да не ви отегча. Кажете ми-как да го подтикна да е по-контактен? Благодаря предварително за отговорите.
Така. На въпроса. Синът ми е на 5 години и половина и определено не е от най-контактните деца. Има си 3-4 приятелчета,с които се познават от бебета /от безкрайните разходки с количките/. Сега обаче майчинството отдавна е свършило,с другите майки работим. И понеже живеем на различни места в града,не ни е възможно да събираме децата често. И тук идва проблемът. Синът ми почти категорично отказва да се запознава и да играе с други деца. В нашия квартал има няколко дечица почти на неговата възраст,но той не иска да играе с тях. В квартала,където живеят родителите ми /лятната ваканция той е при тях през деня/,има чудесна площадка и се събират много деца,но той страни и от тях. Учителките в градината казват,че играе с децата от групата,но почти всеки път,когато отида да го прибирам,той играе сам. Какво ли не опитвах,за да го подтикна да разшири контактите си. Обяснявах колко е лошо човек да няма приятели,че той е дете и трябва да играе с други деца,а не може да е само в компания на възрастни /аз,родителите ми,баща му,с когото сме разведени/. Стигнах дотам да го заплаша,че ако продължава да се дърпа и да не иска да играе с деца,в един момент няма да има кого да покани на рождения си ден. Признавам,прекалих с това,но наистина ми се иска да е по-контактен. А когато се събере с приятелчетата си,става голяма игра и много се забавлява. Само да отворя една скоба-баща му е същия-затворен,неконтактен,без приятели. И много ме е страх и детенцето ми да не стане като него.
Спирам,за да не ви отегча. Кажете ми-как да го подтикна да е по-контактен? Благодаря предварително за отговорите.
За теб има проблем, но за детето - няма. А и по принцип не виждам проблем в цялата работа. 
. 
