Скъпа Валентина първо искам, да кажа колко съжалявам за загубата ти...Не мога да ти кажа че времето лекува, нито че тази бременност ще запълни празнината, защото всички знаем че не е така...Просто намираме сили и продължаваме напред с оная дупка в сърцето. Много добре знам какво чувстваш в момента и колко си уплашена, колко не смееш да се радваш на нищо, нито пък да правиш планове за бъдещето..Аз съм в абсолютно същото положение...Дните минават ден за ден и си казвам "Ето и този ден мина, остава с един по-малко" Изпитвам страх и паника при най-малкото неразположение...Докторите ме успокояват, че нещата никога не се повтарят, но въпреки всичко аз не съм спокойна...Знам че и да ти кажа да се отпуснеш и да се наслаждаваш на тази бременност и да изхвърлиш лошите мисли е невъзможно, но наистина трябва да го направиш, защото малкото човече усеща всичко..Когато ми стане мъчно или когато искам да споделя страховете си пиша в тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=631787.0 и се настройвам позитивно при толкова успели мами и си повтарям "този път и аз ще успея".. Когато се почувстваш готова заповядай при нас. Прегръщам те и много сили ти пожелавам занапред 
... всички тук сме минали по този път и знаем каква е болката и притеснението в момента в сърцето и душата ти. Искам да вярваш, че този път всичко ще е наред, въпреки, че притеснението ще си остане до последно 