Загубих бебенцето си

  • 5 101
  • 16
  •   1
Отговори
  • Пловдив
  • Мнения: 183
Искам да изкажа болката си...Загубих бебето си по време на раждането си ЗАРАДИ лекарска грешка...един час аз да се напъвам без никакво развитие освен че главичката му се виждала.Без апарат за слушане на тоновете му 12 часа бях на системи при което бебето отслабва и няма как да излезе...Докторката просто изчака последният момент да издъхне в корема ми и след което ме приспаха с упойка и извадиха момченцето ми с форсепс...два часа след това се събуждам вече са ме зашили и ми съобщава директора на родилното че бебето не е проплакало,а той дори не присъства на раждането.Докторката която израждаше вече я нямаше или просто си беше тръгнала.... Този момент само господ знае как съм изживяла,болката и мъката никога няма да стихнат... Боли и от тази лекарска грешка,защото след това се консултирах и със други доктори от Пловдив и Стара Загора,специалисти които ми казаха,че при такава ситуация,като моята веднага трябва да се направи секцио... от родилното веднага в операционната.
Това че докторите не си признават грешките е най-лошото,защото не се случва само в моя град,а има ги в цяла България,такива некадърни и неуки лекари....

# 1
  • Мнения: 2 802
Миличка ... ужасно много съжалявам за това, което си преживяла  Sad Явно няма да има край и ще продължават да умират още неродени дечица заради нашите "лекари" #Cussing out Къде се случва всичко това ... ако е във ВМИ би трябвало да са те сложили на апарат за тоновете.!
Аз загубих моите бебки В БОЛНИЦАТА под зоркото око на лекарите и на система за задържане!!!


Знам, че е лесно да каже, но трябва да бъдеш силна ... тук ще намериш мами със подобен на твоя проблем и най-вече подкрепа. Прегръщам те и ако ти се говори сме насреща!

# 2
  • Пловдив
  • Мнения: 183
Не,не беше във ВМИ , а в МБАЛ .... лошо е защото знам че за тази година аз бях трети случеи,и ниее потърпевшите не можем да направим нищо,защото сме безсилни пред тях... А те са толкова безсърдечни и безкруполни...  Cry

# 3
  • Мнения: 2 802
Не,не беше във ВМИ , а в МБАЛ .... лошо е защото знам че за тази година аз бях трети случеи,и ниее потърпевшите не можем да направим нищо,защото сме безсилни пред тях... А те са толкова безсърдечни и безкруполни...  Cry

Явно няма значение болницата  Tired ... аз тогава родих мъртвите си близначета във ВМИ и за това сега съм се насочила към ОБ  ... сега само ще се моля този път да попадна на Доктор Praynig ...

Искам пак да ти кажа да бъдеш силна и когато си готова да продължите напред. На нас ни беше много трудно, но решихме, че няма за кога да чакаме и на третия месец отново забременях. Пожелавам ти бързо възстановяване ... най-вече присихечско и скоро отново да можете да сбъднете мечтата си  Praynig

# 4
  • Пловдив
  • Мнения: 183
Благодаря ти много! Пожелавам ви много радост и щастие и следващия път живот и здраве когато излизаш от болницата ръцете ти да са пълни,отново ти пожелавам близначета,които да ви обсипват с радост и здраве   loveuuu .Аз съм се спряла за втора бременност живот и здраве да отида в частна клиника,защото съм разбрала че ако не с пари то с много пари вече за съжаление се купува един живот ,само болката и мъката никой не може да ни изкупи...

# 5
  • Мнения: 2 802
само болката и мъката никой не може да ни изкупи...

тя за съжаление остава за цал живот ...

Пази се мила и пиши ... има и други теми за споделяне, заповядай и там  Hug

# 6
  • Мнения: 646
embrion_f ,прегръшам те  Hug...........много боли знам..........,но трябва време,колкото и да не ти се вярва,това което Ви се е случило е най-ужасното на света(поне за мен) да загубиш детето си Cry Cry Cry .За лекарите няма да говоря,4е ми идва да ги ИЗБИЯ повечето(макар ,че при мен не беше лекарска грешка),но последните години ,толкова много починали бебета и родилки --не е истина  #Cussing out Винаги,когато искаш и ти се говори или пише всички ние сме насреща.Опитай се да се съхраниш(доколкото можеш) психически.
Кураж и сили миличка  Hug Hug Hug

# 7
  • Пловдив
  • Мнения: 183
Благодаря ви много на всички!  Hug Hug Hug

# 8
  • Мнения: 410
Мила embrion_f   Cry не знам какво да кажа освен че заставам зад думите на Фейт и Весето и напълно те разбираме през каква болка минаваш и винаги когато имаш нужда да споделиш какво чувстваш сме насреща. Няма човек който да може по-добре да те разбере от нас. Благодарение на момичетата тук аз се изправих и намерих сили да продължа напред. Много от случайте тук, включително и аз сме "благодарение" на лекарска грешка и затова ми и два да ги изтрепя всичките  #2gunfire #2gunfire #2gunfire
Не стаявай нищо в себе си, нито чувствата, нито сълзите си. Много сили и знай че сме с теб  Hug Hug Hug

# 9
  • Мнения: 7
Здравейте , мили мами на ангелчета!
От момента в който се прибрах от родилното с празни ръце и огромна празнота в сърцето ,чета форума ,но нямах сили да пиша.Радвам се ,че ви има и споделяте най - огромната болка на една майка ,загубата на едно малко и невинно ангелче.Моята история е подобна като на  joli24.Моята лекарка е леля ми ,а бебка ми я следеше неин добър приятел и колега ,но никой не е застрахован и ето че моя ужас започна в средата на осмия месец ,когато паднаха тоновете на моето ангелче Дариа.Приеха ме  в болницата за пореден път (в началото на бременността лежах защото ми ставаше много лошо и много не задържах храна) и почнаха едни записи на тонове , изследвания и екографи .Казаха ми че ,няма  да има проблеми   като се роди ,лежах в болницата повече от месец и ето влезнах в 39 седмица и ми направиха секцио на 26.06.2012 .Лежах в реанимация и чаках с нетърпение моя съпруг ,да дойде и да ми я покаже на снимка ....И ето започна ми кошмара ,дойде с леля и други лекари и казаха ,че детето е с много увреждания и не се знае дали ще живее     .Никой не можа да ми обясни защо не са я хванали по-рано ,дали ме гледаха толкова много ,нали имам всички изследвания -фетална морфология  3 броя ,гинетични и какви ли още не ---ЗАЩО тогава бебенцето ми е болно и нямаше шанс за живот   
 newsm45newsm45 . На 28.06.2012 дойде лекарката на Дари и каза .че вече я няма ,в този момент дъхат ни спря моя и на съпруга ми  ,болката ни беше неутешима .Господи защо ми я взе ,толкова я чакахме ,всичко и бях накупила ,как болиииииии .Още е много рано и знам ,че много още ще ни боли,сега  не мога да спра сълзите си ,пиша и не мога чак да си разчитам от сълзи какво пиша.Не искам да има форум за ангели  а за здрави бебеци и всички тук са сме в друга тема,но се радвам че има с кой да си споделя мъката и знам ,че само вие може да ме разберете.Вярвам че един ден всички тук ,ще имаме своите здрави бебчета ,но никой няма за забрави малките си ангелчета .Поклон пред малките душички   

# 10
  • Мнения: 20
Здравейте , мили мами на ангелчета!
От момента в който се прибрах от родилното с празни ръце и огромна празнота в сърцето ,чета форума ,но нямах сили да пиша.Радвам се ,че ви има и споделяте най - огромната болка на една майка ,загубата на едно малко и невинно ангелче.Моята история е подобна като на  joli24.Моята лекарка е леля ми ,а бебка ми я следеше неин добър приятел и колега ,но никой не е застрахован и ето че моя ужас започна в средата на осмия месец ,когато паднаха тоновете на моето ангелче Дариа.Приеха ме  в болницата за пореден път (в началото на бременността лежах защото ми ставаше много лошо и много не задържах храна) и почнаха едни записи на тонове , изследвания и екографи .Казаха ми че ,няма  да има проблеми   като се роди ,лежах в болницата повече от месец и ето влезнах в 39 седмица и ми направиха секцио на 26.06.2012 .Лежах в реанимация и чаках с нетърпение моя съпруг ,да дойде и да ми я покаже на снимка ....И ето започна ми кошмара ,дойде с леля и други лекари и казаха ,че детето е с много увреждания и не се знае дали ще живее     .Никой не можа да ми обясни защо не са я хванали по-рано ,дали ме гледаха толкова много ,нали имам всички изследвания -фетална морфология  3 броя ,гинетични и какви ли още не ---ЗАЩО тогава бебенцето ми е болно и нямаше шанс за живот   
 newsm45newsm45 . На 28.06.2012 дойде лекарката на Дари и каза .че вече я няма ,в този момент дъхат ни спря моя и на съпруга ми  ,болката ни беше неутешима .Господи защо ми я взе ,толкова я чакахме ,всичко и бях накупила ,как болиииииии .Още е много рано и знам ,че много още ще ни боли,сега  не мога да спра сълзите си ,пиша и не мога чак да си разчитам от сълзи какво пиша.Не искам да има форум за ангели  а за здрави бебеци и всички тук са сме в друга тема,но се радвам че има с кой да си споделя мъката и знам ,че само вие може да ме разберете.Вярвам че един ден всички тук ,ще имаме своите здрави бебчета ,но никой няма за забрави малките си ангелчета .Поклон пред малките душички   

Моите съболезнования. Моята история е същата...и продължава да боли Cry Cry Cry

# 11
  • Мнения: 11
Скъпи майки на 26.07.2012 г. и ние загубихме нашата малка Дария. Болката е неописуема. И пак заради некадърността и меркантилността на лекарите от МД. Но не е истина, че нищо не може да се направи, те на това разчитат. Аз и цялото ми семейство възнамеряваме да съдим лекарите, защото утре ще пострада друга майка.

# 12
  • Мнения: 646
sonya17 ужсно съжалявам миличка,не е истина ,че продължава това безумие.....мога да те поканя да се присъединиш към стрницта ни във ФБ - Нека спрем убиването на майките в България!Там има много родители във вашето положение и с общи усилие се  борят,съветват,съдят и т.н.
Кураж и многоооо гушкииии  Hug Hug Hug

Последна редакция: ср, 01 авг 2012, 12:38 от Veseto_

# 13
  • Мнения: 7
sonya17 дръж се мила ,всички тук знаем през какво минаваш ,аз миналия месец на 28 загубих моята малка Дариа ,много боли . няма такава болка.Всички мами  сме с теб и ще те подкрепяме ,на мен много ми помогнаха за което много им благодаря и много ги Hug Hug Hug!!!Бъди силна и се бори!

# 14
  • Мнения: 148
Здравейте на всички, от март месец се каня да се включа във форума. Февруари тази година и аз загубих бебето си в 36-та седмица, поради лекарска грешка. Когато трябваше да ме приеме тя ми каза "всичко е наред отивай си, ела след 3 дни", да но след 3 дни вече беше късно. Приеха ме за предизвикване и родих, и аз мъртвото си дете. Беше ми много трудно да се съвзема, от тогава ви чета и донякъде намерих спасение. Сега отново съм бременна и няма да ви казвам в какъв страх живея. Много ме е страх, когато видях  2-те чертички дори неможах да се зарадвам. Надявам се и постоянно си повтарям, че този път всичко ще е наред, няма да се доверявам на един лекар, ако трябва и при 3-ма ще отида, само този път като излизам от болницата на ръце да нося детето си.
embrion_f клиниката няма значение, ако не попаднеш на доктор, аз бях в частна клиника, а докато бях там още едно момиче загуби детето си по време на секцио. Частна, държавна за мен няма значение, сега ще посещавам 2-ма лекари, а в по - късен период  ще отида и при 3-ти. Живи и да здрави да стигнем до раждане мога и в мазе да родя, сами знаете почнат ли контракции и самото раждане нищо наоколо не е от значение(поне на мен ми беше все тая, исках кошмара да свърши).

Общи условия

Активация на акаунт