Страх от публична изява

Iris, разбирам, напълно детето. Убедена съм, че с времето това ще изчезне. Просто не превръщайте това й нежелание в проблем.
Да не бъда голословна, да си призная до 5ти клас не обичах да рецитирам, в градината пеехме, театър правихме, но не съм рецитирала, роли в приказки съм имала. А за рецитала въпреки че пиша и сега стихове, но съм излизала пред дъската и не съм искала да рецитирам, първо, че не бяха мои стихове, второ, че ме беше срам да изпадам в патоса на стихотворението.
Но пък от малка съм пяла в хор до 8ми клас, дори солистка бях първи глас, в градината съм рисувала на статива почти винаги, редувахме се с брат ми. Наистина защото го правехме хубаво и с удоволствие, учителките най-често нас слагаха там 
също така съм ходила на състезания и като малка, не съм се притеснявала повече от нормалното, но съм изпитвала удоволствие.
След това 6ти клас и т.н. приех рецирането в клас като задължение, трябва да ме изпитат на еди кое си стихотворение и автор и т.н. няма как, стараех се, налагах си воля така да се каже. А като по-малка просто се притеснявах и това е, не мислех за нищо друго.
Иначе, в групата съм рецитирала, вкъщи рецитирах, дори съм си измисляла стихове и съм ги правела на песни
Така че мисля, с времето всичко ще дойде на място, но без да се пресира детето, сигурна съм че други неща й доставят по-голямо удоволствие в момента. Кой знае, след време може да стане журналист или телевизионен водещ!
п.п. в момента изнасям сташно много презентации дори пред чужденци, така че - всичко с времето си, просто внимавайте като родители да не прекрачите границата на ранимост на детето, много е крехка понякога мисля, че можете да вярвате на думите й, сега е объркана и от Вашите въпроси може би не изтъква само една причина и най-точната, но в случая можете да се доверите и да приемете също така, че всички деца са различни. Съгласна съм, че сценките и това, което правят в градината, е част от обучителен процес, но съгласете се, че не всички сме имали по всичко всеки път шестица!

Предполагам си казва стихчетата в градината, участва в игрите и сценките там през деня, но не желае да се показва пред публиката с тях, нали така?

  Точно така. Учителките са доволни от нея, понеже доста бързо си научава нещата - в групата има доста по-малки деца, родени към края на годината и  палави момченца, които не им пука особено за стихчетата, така че те разчитат на нея като съвестно дете и я избират. Така ми каза учителката. Но се рзбрахме, че щом това и е неприятно и я тормози, ще я оставят настрани и само ако тя се включи.
 По нататък ще видим как ще бъде. Аз направих и голяма грешка, че я записах на доста от платените занимания, понеже мислех, че ще е кофти, ако другите отиват, а тя не, но се оказа, че там също не и представлява удоволствие, а натиск.За следващата година ще си знам и ще я оставя само на задължителните. Има и друго – тя се ужасява от самата шумотевица и напрегната обстановка преди представяне, явно усеща, че и учителките са напрегнати и разчитат, понеже за тях представянето е атестация...
     Но са много разбрани и с позитивно отношение към самото дете, така че надявам се постепенно да се справим.

убедена съм, че ще се справите, не е това най-важно на света
да е здравичка, да се чуства добре сред връстниците си, ще се научи и да поема отговорността да прави неща, които са по задължение, не само за удоволствие има време.
Все пак - това е детство! Толкова много повишихме изискванията към децата си, и времето е такова, забързано...
успех 

Моето мнение е , че не трябва да настоявате детето да се изявява. Много щом се притеснява значи  се притеснява и толкова. Може за цял живот да й остане травма. Съобразете се с нея и не я карайте да го прави. Поставете се на мястото на детето ....

  Благодаря ви на всички, момичета.
  Може би сте останали с впечатление, че аз или баща и искаме да се изявява по някакъв начин... но всичко се получи поради моето непознаване на градинските особености.И вероятно понеже съм подценила тревогите на детето от тия непрекъснати неща, които се организират там.
 Просто не се бях сетила, че те на практика непрекъснато репетират нещо – първите месеци празник за есента, после дядо ти Коледа, таман мина и дойде първа пролет, осми март, празника на групата, празника на градината, откритите уроции, празниците на танците и английския и още някакви посрещаници на кметици, политици, студенти първи и н’ам какви копки и на практика се оказва, че те вечно са в процес на някакви подготовки на сценки и песньовки.
 Аз виждах, че понякога детето е напрегнато и не му се ходи, че не се радва изобщо на празниците и ни най-малко не се блазни от костюми и ръкопляскания, но ежедневието на градината явно е такова, а и двамата с баща и сме смятали, че така свиква човек да участва в в групата, създава си принадлежност, поема и изпълнява ангажименти. Според баща и и сега правя грешка, като казах на учителката да я оставят малко на мира, защото щяла да си свикне и да спре да се срамува и страхува.
 Обаче факта, че детето нарочно укрива, симулира,  а и направо лъже само за да не ходи на поредното, явно говори, че се чувства зле. Поне разбра, че аз не и се сърдя, задето не е отишла, а само съм притеснена за лъжата.
 Добре че идва ваканция, дано догодина като е по-голяма и да не се страхува толкова.

Аз и досега имам страх (направо ужас!), ако трябва да се изявявам вербално пред много хора.
Имах прекрасна преподавателка в университета, която говореше за сценичната треска и дори правехме във времето за упражнения различни тренировки за справяне с stage-fright.
Има известни начини за справяне, но аз и до ден днешен не се преборих.
Детето ми е коренно различно от мен.

Ирис, аз не бих настоявала детето ми да има сценични изяви, ако това му носи силни негативи и неприятни усещания.

Аз бях такова дете.Все искаха да водя някакви тържества,че съм имала силен глас и дикция.Не насилвайте детето! Има си хора за сцена.Не можем всички да сме еднакви.Всеки трябва да се изявява там, където е силен.Ако си математик да те водят на рисуване и ако искаш да си футболист да те водят на цигулка-насила какви успехи ще постигнеш.Важен е душевния мир и психическото здраве.

 Момиченце на 6 год. родено за сцена.Това не може да се възпита,ако не ти идва ,,от вътре'' Малко хора могат да се държат така пред толкова много хора.
http://www.youtube.com/watch?v=8cwfQD9fNHU&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=TcMokIgd8iU&feature=related