Рози, съчувствам ти миличка 
Преживях същото нещо като теб, загубих го също в 39 седмица, също февруари , малко преди теб...Не си задавай въпроси, няма да намериш отговори. Най-добрата терапия е да си навън сред хора, сред природата, да правиш нещо, което ти е любимо, да разговаряш, да плачеш, да споделяш. Аз и мъжа ми плачехме постоянно, децата ни успокояваха.Вече все по-рядко правим това. Задавах въпроси на докторката ми за всичко и защо точно на мен, при положение, че имах прекрасна бременност, без диабет, без кръвно, просто по учебник, с бебето също всичко беше безупречно, като изключим, че се обърна чак в 9-я месец. Тя ми отговори следното: и всеки ден да идваш да му чуваме тоновете, неочакваното се случва за един миг, ти ще дойдеш, ще си тръгнеш и по пътя може да му спре сърдечната дейност. Кой е виновен - никой, просто съдба. Аз имам две деца, нормално родени, но ето че се случи нещастието с третото ми детенце. Никой не е застрахован от нищо.
Ще видиш, че времето лекува и един ден ще се радваш на детенце! Дай Боже този ден да е скоро!
Преживях същото нещо като теб, загубих го също в 39 седмица, също февруари , малко преди теб...Не си задавай въпроси, няма да намериш отговори. Най-добрата терапия е да си навън сред хора, сред природата, да правиш нещо, което ти е любимо, да разговаряш, да плачеш, да споделяш. Аз и мъжа ми плачехме постоянно, децата ни успокояваха.Вече все по-рядко правим това. Задавах въпроси на докторката ми за всичко и защо точно на мен, при положение, че имах прекрасна бременност, без диабет, без кръвно, просто по учебник, с бебето също всичко беше безупречно, като изключим, че се обърна чак в 9-я месец. Тя ми отговори следното: и всеки ден да идваш да му чуваме тоновете, неочакваното се случва за един миг, ти ще дойдеш, ще си тръгнеш и по пътя може да му спре сърдечната дейност. Кой е виновен - никой, просто съдба. Аз имам две деца, нормално родени, но ето че се случи нещастието с третото ми детенце. Никой не е застрахован от нищо.
Ще видиш, че времето лекува и един ден ще се радваш на детенце! Дай Боже този ден да е скоро!
Не съм преживяла тази страшна мъка, отдавна сънувах сън, в който това се беше случило - виех от болка и безутешност, и разбрах в душата си, колко е страшно и черно 
за всички ангелчета там горе 
Рози... почвам да пиша, трия...пиша... просто ще ти напиша, че много съжалявам за тази огромна загуба, за мъката която преживяваш... знам как всичко изглежда като лош кошмар, а всъщност е истина. 
. Не разбирам – как да приема, че това е действителността? Как се примирихте с фактите? Как спряхте да си блъскате главата в стената? Как се научихте да не откачате когато познатите реагират неподходящо, макар и неволно. Знам, че не са ми виновни за моето страдание, но не мога да държа ледената маска и да се правя, че не съм чула или видяла, просто не мога, а всеки път се сривам и въздуха ми спира. Как да не стоя в ъгъла??? – На мен ми идва да стана невидима, да се свия в черупката си и да не изляза от там. Преди две години изгубих и моя татко – малко след като той навърши 50 години и си отиде. – още не съм се научила да живея без него, а сега трябва да се уча да живея и без детето си. Сигурна съм, че са заедно. Той толкова искаше внук, а сега са заедно двамата.
