Пояснете малко, че съвсем се обърках 
... Той по принцип не иска да вземе детето при себе си ли?
... Той по принцип не иска да вземе детето при себе си ли? - Публикувана: 1 апр. 2012, 20:33 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2012, 14:24 ч.
Нещо не ми се отразява добре положението ми, нормално ли е?
И аз смятам, че въпреки всичко 2рас трябва да се опита да си вземе детето при него.
2рас, представи си малката като порасне още малко и започне да се пита "Аз защо не живея нито при мама, нито при тате, ами при баба?" Повярвай ми, колкото и обич да й даваш, ако не живее при някой от родителите си такива въпроси неминуемо ще й минават през главичката.
2рас, представи си малката като порасне още малко и започне да се пита "Аз защо не живея нито при мама, нито при тате, ами при баба?" Повярвай ми, колкото и обич да й даваш, ако не живее при някой от родителите си такива въпроси неминуемо ще й минават през главичката.
Дори и в здрави семейства след години има деца, които казват- "мен баба ме е отгледала". За съжаление в повечето случаи така ни се стича живота, че винаги има нещо- я работа с цел по-добро бъдеще, я образование. Все неща, които ни отнемат от времето и вниманието за детето. Оправданието- правя го, за да имаме повече, за да имаш всичко. Идеалния случай е първо ти да станеш самостоятелен, да подготвиш живота си за новият човек, който ще се появи, но уви- това много рядко се случва. Евала на хората, които успяват.
Затова донякъде 2pak е прав- един вид започва всичко отначало, така че да може да направи нещата правилно, но малката е там вече и колкото и трудно да изглежда ще трябва да си скрои друг план, който да включва нея- тук и сега! Тя няма да е вечно на 4-5 годинки и не може да чака докато нещата се подредят. Ако детето иска да живее с него съм сигурна и че останалите хора в живота и, които я обичат ще ги подкрепят и ще им помагат. Но ми се струва много вероятно тази крачка да светне лампичката на майката и тогава ще е още по-трудно и тежко за всички.
Затова донякъде 2pak е прав- един вид започва всичко отначало, така че да може да направи нещата правилно, но малката е там вече и колкото и трудно да изглежда ще трябва да си скрои друг план, който да включва нея- тук и сега! Тя няма да е вечно на 4-5 годинки и не може да чака докато нещата се подредят. Ако детето иска да живее с него съм сигурна и че останалите хора в живота и, които я обичат ще ги подкрепят и ще им помагат. Но ми се струва много вероятно тази крачка да светне лампичката на майката и тогава ще е още по-трудно и тежко за всички.
Ако нашите ми бяха казали "обичаме те, но нямаме пари да те гледаме и затова си при баба", щеше да ми се скъса сърцето. Тя сега още не ги разбира тези неща, но ще почне. И дори цялата любов на света няма да заглуши това детско гласче, което все ще я човърка "Е щом толкова ме обичат, въобще ли е нямало начин да си ме вземат?"
Просто не знаеш какво се случва в детската душичка в такива моменти.
Просто не знаеш какво се случва в детската душичка в такива моменти.
Да бе... За битовите проблеми се мисли преди да го създадеш детето, а не когато е вече на 4-5 години. И моят живот не се стече така, както го планирах като съм ги раждала, но това не значи, че сега трябва да ги оставя майка ми да ги гледа и да си набия камшиците за чужбината за да изкарам парите, които не ми достигат. Материално може и да не мога да задоволя всички прищявки на децата (моите пък съвсем), но много ги обичам и всеки ден им го казвам и показвам. Изглеждат ми щастливи...
Много съм съгласна с вас и искрено се надявам малко или много 2пак също да се съгласи 
. Наистина за децата не са толкова важни парите, колкото ВНИМАНИЕТО и ОБИЧТА. Всяка от нас, която има що годе читави родители, както и ЛИБ го каза, може да си бие камшиците в чужбина, и не малко го правят. Но за мен лично е по-важно да съм до детето си, защото децата порастват бързо и един ден така или иначе, те нямат да имат толкова голяма нужда от нас.
. Наистина за децата не са толкова важни парите, колкото ВНИМАНИЕТО и ОБИЧТА. Всяка от нас, която има що годе читави родители, както и ЛИБ го каза, може да си бие камшиците в чужбина, и не малко го правят. Но за мен лично е по-важно да съм до детето си, защото децата порастват бързо и един ден така или иначе, те нямат да имат толкова голяма нужда от нас.