Дано този форум е с по малко нападки и по дискретен, че май се побърквам вече. Дойде ли сряда и нещо ми прещраква, наближава уж края на седмицата, деня да видя детето си. Почвам да се влудявам, дали ще я взема(взимам в без уговорки когато поискам) не,че за сега някой ме е спирал. Детето живее с баба си и я взимам всяка Събота, а тя се радва че ще почива така. Обаче все ме е страх, че може да я вземе майка и, което не е ставало до сега, или да идат на село което пак става веднъж в годината. Знам че на 99.99% ще ми я дадат, но защо още в Сряда почвам да мисля. После ме побърква това, че все пак след работа не се хващам в шетане и в края на седмицата почва едно чистене, лъскане, миене да е чисто и хубаво на детето. Не живея в кочина да не ме разберете погрешно, но все си представям разни бактерии като на 3D, и лъскам с разни по вредни за детето препарати. А добре знам, че не е нужно, защото децата си имат имунитет и на детската площадка има повече микроби. Май това не ми се отразява добре, да съм далеч от нея. Искам да се отпусна малко и да не се стягам толкова. Понеже в тях баба и е буквално като от сериала "Монк", то все си викам ако има малко неподредено детето няма да иска да идва при мен. Побърква ме и това, че ако един ден майка и си я прибере и и създаде семейство, то някой ще ме замести и аз ще съм на по заден план. Ако почувства някой друг като баща, аз няма да го понеса. Сега поне майка и не живее с нея, но сега ще ражда и ако я вземе един ден детето ще намери семейството което сега няма. Иска ми се винаги да ме чувства като нейния единствен татко, защото дори да не живея с нея, тя е моето семейство. Искам и тя да чувства така, въпреки че аз не мога да и осигуря за сега това. Ако стане след време ще е добре, защото тя сега иска братче и от мен, но няма. Снощи беше при мен, а сега ми липсва много. Остана една тениска нейна и ми иде да спа с нея до възглавницата ми, но е лудо. Има и други неща, но ако не ми се подиграват тука ще се сетя, просто искам малко подкрепа от други родители, дори и да не съм съвсем наред.
- Публикувана: 1 апр. 2012, 20:33 ч.
- Последно мнение: 5 апр. 2012, 14:24 ч.
Нещо не ми се отразява добре положението ми, нормално ли е?
Нямам много опит и наблюдения над подобни ситуации, но мога да кажа със сигурност, че ти винаги ще си останеш неиния татко, дори да живее в друго семейство с друга бащинска фигура. Никога няма да обича другия (ако въобще го заобича), както теб
Предполагам много си разочарован от женското съсловие, но детската любов е друга. Тя е чиста. Тя е за винаги. Тя не познава предателството...
Не знам откога не живеете заедно, но е нормално да ти липсва детето. За почистването и подреждането не е нужно толкова да се престараваш - тя ще иска да идва, дори и да не е перфектно, просто защото също те обича и иска да е с теб, където и да е. Убедена съм, че ако ти не спреш да я търсиш никой друг никога няма да бъде баща за нея - може да живее с майка си и друг мъж и ако това стане, то дано да са в такива отношения, че тя да се привърже към него, но само ти ще си баща и. Гадничко е, че всичко друго се поделя, а децата няма как. Ти поне имаш възможността да си виждаш детето всяка седмица. Наслаждавай се на моментите с нея и не се отчайвай - като порасне още малко ще може и сама да идва и тези режими ще станат формални.
Това, че обичаш детето си и искаш да прекарваш време с него, е много хубаво.
Но не можеш ли да не си създаваш толкова излишни емоции покрай вземането?
Защо се притесняваш, че може майка и да я вземе? Не поддържате ли контакт с нея или поне с бабата при която живее детето, за да знаеш кой какви планове има. Все пак и за детето ако няма яснота според мен е неприятно.
Чистенето не е толкова важно, стига наистина да не е кочина. Децата не обръщат толкова много внимание.
А като гледам снимките детето не е бебе, можеш да говориш с нея и да разбереш какво мисли и чувства. Дали и харесва или не да прекарвате времето си заедно. Момиченцата обикновено са много привързани към бащите си - те са техните герои. Дори и да не живеете заедно едва ли някой ще те измести както са казали по-горе, стига ти да поддържаш контакт и да е сигурна в чувствата ти.
Но не можеш ли да не си създаваш толкова излишни емоции покрай вземането?
Защо се притесняваш, че може майка и да я вземе? Не поддържате ли контакт с нея или поне с бабата при която живее детето, за да знаеш кой какви планове има. Все пак и за детето ако няма яснота според мен е неприятно.
Чистенето не е толкова важно, стига наистина да не е кочина. Децата не обръщат толкова много внимание.
А като гледам снимките детето не е бебе, можеш да говориш с нея и да разбереш какво мисли и чувства. Дали и харесва или не да прекарвате времето си заедно. Момиченцата обикновено са много привързани към бащите си - те са техните герои. Дори и да не живеете заедно едва ли някой ще те измести както са казали по-горе, стига ти да поддържаш контакт и да е сигурна в чувствата ти.
Не знам откога не живеете заедно, но е нормално да ти липсва детето. За почистването и подреждането не е нужно толкова да се престараваш - тя ще иска да идва, дори и да не е перфектно, просто защото също те обича и иска да е с теб, където и да е. Убедена съм, че ако ти не спреш да я търсиш никой друг никога няма да бъде баща за нея - може да живее с майка си и друг мъж и ако това стане, то дано да са в такива отношения, че тя да се привърже към него, но само ти ще си баща и. Гадничко е, че всичко друго се поделя, а децата няма как. Ти поне имаш възможността да си виждаш детето всяка седмица. Наслаждавай се на моментите с нея и не се отчайвай - като порасне още малко ще може и сама да идва и тези режими ще станат формални.
Взе ми думите от устата
2pac, не се тревожи детето винаги ще те чувства като баща, докато ти го искаш. Ако ще и десет мъже да смени майката. Казвам го от двойна позиция - веднъж като майка на дете, която живее с втори съпруг, и втори път като омъжена за мъж с дете. Дъщерята на мъжа ми също има втори баща. Нито едно от двете деца не си смени представите кой е баща им.
А колкото за манията, която те обзема на тема чистене, донякъде е нормална. Мисли по-често, че детето има нужда много повече от обич, отношение и забавления, отколкото от стерилност. И ще превъзмогнеш манията. И още нещо, ако все пак е минало известно време от раздялата, добре е да помислиш и за своя личен живот. Казвам го с най-добри чувства. Липсата му след време може да те направи нервен, а понякога и до болестни състояния се стига. Не пренебрегвай тази част от живота, само защото не си случил първия път.
А колкото за манията, която те обзема на тема чистене, донякъде е нормална. Мисли по-често, че детето има нужда много повече от обич, отношение и забавления, отколкото от стерилност. И ще превъзмогнеш манията. И още нещо, ако все пак е минало известно време от раздялата, добре е да помислиш и за своя личен живот. Казвам го с най-добри чувства. Липсата му след време може да те направи нервен, а понякога и до болестни състояния се стига. Не пренебрегвай тази част от живота, само защото не си случил първия път.
Хърмаяни, и аз мислех да му кажа, че ако има малко по-интересен личен живот, около детето няма да ги изживява толкова нещата, но се притесних, че може да ме разбере погрешно.
Всеки гледа от неговата си камбанария все пак.
Аз пък имам две деца
- когато съм с тях - оффф - офф - оффф - писна ми си викам - побъркват ме си викам
- когато изляза от вкъщи и нямам търпение да се върна да си ги видя
- като ходиме на почивка с децата - "защо тръгнахме с тях"
- като отидеме на почивка без децата - сърцето ми се къса - искам си ги - това е
Дали ми е интересен живота - ами мисля че ми е интересен - върша камара неща едновременно - имам няколко хобита, които обожавам - и по скоро съм домошарка. И може би това последното ме дърпа винаги към децата - аз пък от срядата почвам да мисля как до петък да съм лъснала къщата за да мога да се отдам на децата
И затова не мисля че това е лудост - просто начин на мислене - за мен е нормално
Аз пък имам две деца
- когато съм с тях - оффф - офф - оффф - писна ми си викам - побъркват ме си викам
- когато изляза от вкъщи и нямам търпение да се върна да си ги видя
- като ходиме на почивка с децата - "защо тръгнахме с тях"
- като отидеме на почивка без децата - сърцето ми се къса - искам си ги - това е
Дали ми е интересен живота - ами мисля че ми е интересен - върша камара неща едновременно - имам няколко хобита, които обожавам - и по скоро съм домошарка. И може би това последното ме дърпа винаги към децата - аз пък от срядата почвам да мисля как до петък да съм лъснала къщата за да мога да се отдам на децата
И затова не мисля че това е лудост - просто начин на мислене - за мен е нормално
Като първо искам да те уверя, че с поведението и отношението което имаш към дъщеря си ти винаги ще бъдеш нейния Баща, независимо майката какво перфектно семейство ще ѝ осигури.
Освободи се от страховете си, защото излишни, вредни и неоснователни. Майката няма да я вземе ( дори за събота и неделя ) защото, колкото и грозно да звучи детето ѝ пречи. Ако не беше така детето щеше да живее при нея.
Четейки обаче историята ти си задавам въпроса как се чувства дъщеря ти в ситуацията в която се намира? Тя, оставена при баба и дядо, а мама живее някъде близо и чака друго дете. След като мама не работи, няма ангажименти и ще се грижи за бебето защо не се грижи и за нея? Мислиш ли че детето ти не си задава тези въпроси? И изобщо какви са ѝ отношенията с мама?
Не ме разбирай грешно, не те нападам, напротив - шапка ти свалям за това че не си превърнал детето си в жертва на отношенията ти с жена ти ( както направи БНД ), но не се вглеждай в себе си и не се престаравай в чистота и подреденост, на децата не им пука дали пода е чист и избърсан ли е праха - те искат внимание, а ти в това отношене се справяш перфектно. Нямаш основание за каквито и да било притеснения.
п.п Наред си, споко, но и аз като Lib мисля че ти трябва малко разнообразие.
Освободи се от страховете си, защото излишни, вредни и неоснователни. Майката няма да я вземе ( дори за събота и неделя ) защото, колкото и грозно да звучи детето ѝ пречи. Ако не беше така детето щеше да живее при нея.
Четейки обаче историята ти си задавам въпроса как се чувства дъщеря ти в ситуацията в която се намира? Тя, оставена при баба и дядо, а мама живее някъде близо и чака друго дете. След като мама не работи, няма ангажименти и ще се грижи за бебето защо не се грижи и за нея? Мислиш ли че детето ти не си задава тези въпроси? И изобщо какви са ѝ отношенията с мама?
Не ме разбирай грешно, не те нападам, напротив - шапка ти свалям за това че не си превърнал детето си в жертва на отношенията ти с жена ти ( както направи БНД ), но не се вглеждай в себе си и не се престаравай в чистота и подреденост, на децата не им пука дали пода е чист и избърсан ли е праха - те искат внимание, а ти в това отношене се справяш перфектно. Нямаш основание за каквито и да било притеснения.
п.п Наред си, споко, но и аз като Lib мисля че ти трябва малко разнообразие.
ТуПак, не ти завиждам за огъня, на който се печеш, но завиждам на дъщеря ти, че има баща като теб. Толкова любов не остават незабелязани, неусетени и неоценени от децата, повярвай ми. Казвам ти го като дете, чийто баща не се сети за него 20 години след развода с майка ми (и тя беше "бодлива крава", но ти се бориш, а моят баща... ама хайде, не е темата за това 
).
Ама виж сега, трябва някак да се погрижиш за себе си. Вярно е, не ти е леко положението, но ти по принцип имаш склонност да се тревожиш много. Трябва да измислиш как да изпуснеш парата. И заради себе си, и за са си по-полезен на твоето момиченце. Ако искаш, заедно с теб можем да помислим какво може да те разведри.
).Ама виж сега, трябва някак да се погрижиш за себе си. Вярно е, не ти е леко положението, но ти по принцип имаш склонност да се тревожиш много. Трябва да измислиш как да изпуснеш парата. И заради себе си, и за са си по-полезен на твоето момиченце. Ако искаш, заедно с теб можем да помислим какво може да те разведри.
Не бях така до преди две години. Просто когато си сам знаеш, че няма кой да те подкрепи. То не знам съвпадение или не, но животът в последните години е адски труден, но поне си мислех, че каквото и да стане заедно ще се справим със всичко. Обаче трябва да се преборя със всичко това. Трябва да намеря начин. Но имам чувството, че наистина прекалено мисля за всичко което може да стане. В момента си мисля, че ако има някакъв начин да се махна от България, то ще е единствения шанс да реша проблемите си. Ще опитам да го намеря поне.
В момента си мисля, че ако има някакъв начин да се махна от България, то ще е единствения шанс да реша проблемите си.
Надявам се да намеря връзка в колежа в който ще уча. От много достоверен източник знам, че в него колеж има програми за студенти и ги пращали на стаж на вън. По този начин влизаш в средата. Ако има дори и най-малък шанс ще опитам. Тук нещо не успявам да се оправя с живота до сега. Просто в България е непоправимо. Трябва ми поне работа която да ми даде спокойствие и сигурност, а тук не я намирам. Ако имам шанс да я намеря на вън, чрез някоя програма, бих опитал. Тук нито имаме закони, нито на някой му пука за теб. Дори дома си не го чувствам сигурен. Панелка с течове от комшиите. Имам чувството, че един ден ще остана и без него. Тук май нямам шанс да живея нормално.