Неволи и приключения с държавни служители 2012 г.

Как продавам жилището си в България!
Всичко вече беше готово. Казах цената, хората казаха "ок" и се започна. За да се продаде жилище трябва да се извадят един куп документи, повечето от които нямат смисъл, но в крайна сметка коя съм аз, че да мисля, че няма смисъл от всички "обирачи на такси и таксички" за документи. Сигурно нещо от Европейския съюз ни искат всичко да е редовно по документи:-), за да си продадеш гарсониерката в краен Софийски квартал:-).
Та така: първото нещо, което трябва да се направи е да се извади данъчна оценка на имота. Пак повтарям, сигурно има много голям смисъл от това, нищо, че тази данъчна оценка я пише на писмото, което получих за дължимите данъци и такси: такса смет и т.н. Тази данъчна оценка се прави в Общината по местоживеене, имам луд късмет, че е близо до в къщи. Отивам и се редя на огромна опашка- много хора имаше които искаха да си платят данъците, кой за кола, кой за апартамент, кой за няколко имота и т.н..
Точно в 8,30 часа сутринта, вратите се отвориха и "охраната" на общината извика: "Подредете се в колона по 1 и да влезнат?! първите 5 човека"! Е, не бях се чувствала така от училище, когато в комунистическо време ни караха да се строим и да се хванем за дрешките отзад [] . Та така- оказах се във втората 5-ца, влязох и се добрах до заветната стая по някакъв усет и "шесто чувство" от моя страна, къде точно трябва да отида. Всякакви бележки разхвърляни навсякъде в тесния коридор, но за да прочетеш къде трябва да отидеш, трябва да изчетеш всичко друго. Охраната, с вид на човек, с голяма власт и осведоментост, стои и се подсмихва когато започваш да се чудиш. След като си е взел сутришното удоволствие от цирка, който разиграваме всички ние "незнаещите", накрая се смилява и започва да обяснява с шеговит тон какво и къде трябва да се подаде [] .
Аз, поради това, че съм редови български гражданин, бях помъкнала абслютно всички документи и бележчици, които можех да се сетя, че ще ми трябват за тази процедура. Помня, че се двоумях сутринта дали да си взема и здравната книжка, защото не знаех какво още може да искат. Даже без да искам съм пъхнала и гаранционната карта на пералнята ми в момент на лудост, разсъждавайки върху това, че трябва да съм подготвена с всичко. [] .
Голям успех- оказа се, че съм взела всичко необходимо. След като чаках опашка да вляза в една стая, за да вляза и да ми кажат, че трябва веднага да отида в друга стая и че после трябва да се върна в тази стая и да разнеса разни бележки между 3 стаи, най-накрая ми "приеха" заявлението, да направят данъчна оценка на гарсониерката.
Тук вече се сблъсках с нова трудност: За колко дни да са готови с работата си? Съответно ако я исках за 3 дни (по-рано не може), трябваше да дам 35 лева, а ако я исках за 15 дни- трябваше да дам 17 лв. Ок, казах аз, имам време-ще я дам за 15 дни, силно надявайки се, че ще им са достатъчни. Написах отново в заявлението, желанието си, след чакане на опашка отново- влязох и..... Попаднах на човек, който стоеше между два високи реда папки "Дело" така натъпкани, че вече конците им се разнищваха:-). Той се държеше за главата и казваше "ооооо, имам много работа,ооооо обърках се, оооооо, какви са сега тези неща, ооооо, ама защо Ви е тази оценка,оооооо". Взе моето заявление, остави го на масата, взе някакво друго от съседното бюро и започна да размества всички документи (така старателно събирани от мен в къщи), като аз с ужас забелязах, че изведнъж моята гарсониера се превръща в 3-стаен апартамент, а на другото досие- става гарсониера. Човекът просто така ги размести, а аз (което няма да си простя), стоях и гледах с тъпо недоумение какво става около мен.
След известно време, (а опашката навън беше станала доста голяма и охраната вече си искаше "кафенце" за информацията, която не бил длъжен да дава, но давал, а никой не се сещал едно кафе да го почерпи:-)), ми каза: "ок- щом искате непременно тази данъчна оценка-елате след 15 дни да си я вземете, ще бъде готова." Ужасена от организацията на работата му, плахо го помолих: "Господине, много Ви моля, наистина да е в ред всичко и да бъде готова тогава, защото срокът в който аз трябва да представя този документ пред нотариуса е опасно близо до датата на която казвате, че ще е готово. В противен случай, сделката не може да се извърши и по договор, аз трябва да върна "капарото" за гарсониерката в двоен размер." Той ми каза: "Госпожо, ще направя всичко възможно, но не всичко зависи от мене". Това ми звучеше много познато, имайки предвид, че никога не съм успявала да се добера до хората от които зависи нещо, което е "объркано".
Молейки се, всичко да е наред си тръгнах да си чакам обещаната оценка в срок и реших да си извадя международен паспорт. Не, че ми е необходим, но аз съм българка, не знам какво може да се обърка и трябва да съм готова с всичко. Отново се зарадвах на късмета си, че паспортна служба е съвсем наблизо. Влязох в старата сграда като внимателно стъпвах по дъските, защото имаше дупки навсякъде и не знаех дали стълбата до 2-ри етаж няма да реши да се "предаде" точно в този момент. Разгледах умно цялата стена, облепена с образци за попълване на "молби", за да ми направят нов паспорт, но никъде не видях какво трябваше да направя в началото. Тук, нямаше "охрана", която да си иска "кафенце", за да те упъти. Навеждайки се с усмивка, за да предразположа намусения чичко в едно гишенце на което с големи букви пишеше: "ТУК НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ", и да го попитам, просто, защото нямаше никой на другите гишенца, го попитах с риск да ме обвини, че не мога да чета и да ми посочи големите букви. Той ми каза, че трябва да отида на касата. Пред касата се беше събрала голяма опашка и хората нервничаха. След като се наредих и чаках и аз, на около 15-тата минута, мина една забързана служителка, която съвсем учитво помолихме да каже на колежката си, че я чакаме. При което тя отвърна: ама тя не ни е колежка?! и се шмугна в една стая от където след малко се чу: "Марче ма, айде отивай, че тука има едни хора и мА питат за тебе". Чухме и гласът на "Марчето": Аааааа, е тея бе, кога спат, ей сега ще ги опаткам набързо и ще дойда да ти доразкажа какво стана с оная, човек не може едно кафенце да си изпие сутринта". Само да вметна, че от работното и време бяха изминали вече около 1 час и нещо. След като ни "опатка", се започна пак ходене от гише на гише и аз, въпреки, че не исках, вярвайте ми, не исках, разбрах цялата история за "оная", за която разправяше Марчето, просто защото си привикваха, ей така между другото през гишенцата, информацията.И тук свършва 1-ва част, която ми отне около 4 часа и половина, като махнем ок. 5 мин. ходенето от едната сграда до другата.
Следващия документ, който трябваше да изкарам беше: Удостоверение, че нямаме имуществени отношения с моят съпруг. Отказвам се да коментирам логиката, сигурно си имат "желязна", а и какъв смисъл:-). Документът се вади от Агенцията по вписванията, която беше само на няколко спирки с автобус, влизане в една уличка, завивам наляво, после на втората в дясно и т.н..
Накрая стигнах до заветната агенция. Тук имах късмет, че ме чакаше брокерката от недвижимите имоти, за да ми каже какво точно трябва да направя. Отидохме с нея до едно гише на което пишеше с големи букви (не знам защо толкова много обичат големите букви тези "учреждения"): ИДВАЙТЕ НА ГИШЕТО САМО ЕДИН ПО ЕДИН. Притесних се, че ще загубя брокерката до мене, но се оказа неоснователно. Служителката си беше запалила цигарката зад гишето, отпи си от кафето и ни погледна несърдито, леко приветливо, може би защото ние бяхме застанали ухилени пред нея, сякаш щяхме да сключваме брак, а не да "вадим" документи. Е, документът беше готов за 2 минути, като ми взеха 12 лв. за тази работа. Толкова много се зарадвах, че ги дадох тези 12 лв. с голяма радост, а и 24 лв да бяха, пак щях да ги дам, защото имах вече 1 документ от останалите 5, за които само съм подавала "заявления" и "декларации" до сега.
Добре, останалите документи бяха:" Идентичност на имената", защото когато се омъжих си смених фамилията по стар български обичай, а гарсониерката е купена от мен преди да се омъжа или въобще да познавам мъжа си и "Декларация за семейно полжение", че все още съм омъжена и кой е член на моето семейство и т.н."
Съпругът ми, който е в чужбина, трябва да подпише някаква декларация по чл.ХХХХХ от Семейния кодекс, че е съгласен да се продаде гарсониерката Отново се отказвам да търся логика.
Връщам се в ЕСГРАОН, никога не съм можела да разбера каква е тази абревиатура, но отивам там, за да изкарам "иденичност на имената" и "семейно положение". Нарамила пак един куп докуенти, (интересно защо се сещам да взема гаранционната карта на пералнята си, а ЕГН-то на родителите си-не, и не съм ги накарала да напишат автобиографията си кога точно и в кое село са родени, какво им пише в паспорта и как са се казвали когато майка ми е родила мен, при положение, че са разведени и майка ми си е взела моминското име сега).
Псувайки тихо себе си, че не съм се сетила да попитам майка си, дали селото в което е родена все още съществува и коя област се води ако е така, пристъпвам плахо отново и с усмивка питам какво трябва да направя. Оказва се, че трябва да имам акт за раждане, изкаран от мястото където съм се родила (на другия край на България, естествено) и удостоверение за сключен граждански брак. Носех ги!О, щастие! Попълних една декларация, че искам да ми се изкарат тези документи и се оказа, че отново трябва да чакам разни срокове, а ако искам жената да стане бързо от стола и да донесе няколко документа, трябва да платя двойно. Реших, че за никъде не бързам и казах, че искам да стане след 1 седмица (най-дългия срок), като се има предвид, че се вмествам в срока за "данъчната оценка" (най-важният документ).
Сложих "ремайндер" на телефона си (беше вече пълен с ремайндери за различни часове за различни неща и т.н.) и се отправих към къщи доволно.
Междувременно реших да попитам как мога да взема бележки за ток, вода и т.н. на гарсониерката, защото на нотариуса при изповядване на сделката, трябва да представя, че са платени всички сметки за жилището. Олеле, проблем: Аз плащам сметките си по електронен път. Не мога да предоставя касова бележка, защото не плащам "на гише". Звъня на топлофикация, деловодство. Учтиво разказвам проблема си.Нервна жена от там се смее по телефона и ми казва: "ами, госпожо, не можете да си изкарате бележка, че е платена последната Ви сметка, защото на касата не могат да Ви дадат такова нещо." Попитах защо, след като си видят в системата, че последната сметка е платена да не ми дадат такава бележка и тя ми каза, че такива бележки не се издавали.
Този отговор не ми свърши работа. Попитах я как тогава може да ми се разреши проблема и тя ми обясни: "ами, платете последната си сметка на "каса" и ще имате бележка."
Аз: "ама тя вече е платена, не мога да платя 2-ри път." Деловодителката: "Ама тук при мене пише, че плащате чрез банкомат, не си ли пазите разписката от банкомата?."
Аз: "Ама, госпожо, не плащам чрез банкомат." Плащам чрез интернет, имам електронно банкиране, всички сметки си ги плащам така.
Деловодителката: "Ееее, госпожо, защо не си плащате като нормалните хора на гише, сега нямаше да имате тези проблеми. Какви са тези работи по интернет? Как сега да Ви издам бележка, че сте си платили?"
Тук вече започнах да чувствам като в "Параграф 22". Реших да попитам дали мога следващата си сметка да я платя на каса, оказа се, че мога, но пък тя щяла да излезе след датата на явяване пред нотариуса. Ами сега?
Вече започнах да се присмивам на себе си, че не съм се сетила и това предварително, и я попитах: "Кой може да ми отговори и как мога да докажа, че аз съм си платила сметката за парно и топла вода."
При което тя ми отвърна: "ми елате тук, при мен." Аз я попитах: Къде се намирате? А тя ми каза: "Ние сме на ново място- на 4-ти километър."
Знаейки с какво се свързва това име "4-ти километър", реших, че е напълно подходящо място за тях, а и съм тръгнала по път по който скоро може да им стана съседка:-) Естествено, не споменах на госпожата тези си мисли, а тя след като развихме надълго и широко темата защо аз си плащам като "ненормалните" хора по интерент и и обясних няколко пъти, че "интернет" не е банкомат и нямам разписка от банкомата, накрая тя се предаде и каза: "ама, госпожо, защо не отидете на гише на топлофикация и не си поискате такава бележка?" Ужасих се с кого говоря и дали въобще сме говорил нещо. Помислих, че аз сънувам всичко това.
Ощипах се и.... се зарадвах, че най-накрая е проумяла началото на разговора, но беше забравила, че ми е казала, че такава бележка не можа да се извади. За ок. 15 мин. тази жена ми даде 3 различни отговора и аз не знаех кой е верния. Помолих я да ме свърже с човек, който може да ми даде отговор на въпроса: "Мога ли да си изкарам бележка, че е платена последната ми сметка, при положение, че съм платила по електронен път?". А тя ми каза: "Ама вижте сега, нали Ви отговорих, можете. За по- сигурно се обадете следващата седмица да Ви кажа."
Тук вече затворих телефона, признавам, не издържах:-)
Нямах вече нервите и силата да звъня във водоснабдяване и ЧЕЗ. Реших, че трябва да свърша с парното.
Звъннах на фирмата за счетоводно отчитане. След дълго време чух глас: "еееее, то пък и да беше го казала" (явно завършваше някакъв разговор с тези думи) Даааа, какво има?"-вече към мен. Представих се и попитах- как мога да разбера колко ми е реалната сметка за парно, при положение, че плащам "на база" вече 5-та година и при засичането на края на отоплителния сезон, винаги се оказва, че съм надплатила. Просто тяхната "база" не е реална. В момента обаче искам да разбера колко реално дължа или ми дължат, защото продавам жилището си и заминавам в чужбина и няма как да получа фактурата и да им платя или да ми върнат надплатеното.
Отговорът беше: "ама, госпожо, как така сега? Изравнителните сметки излизат юли месец, не може по-рано." Аз обяснявам- "госпожо, продавам жилището си и искам да си платя всичко и да си уредя всички документи, да дам пари ако дължа или пък да ми се върне ако съм дала повече. След това заминавам за чужбина и не искам да имам неплатени сметки в България и аз да не знам за тях и да се окаже, че трупам наказателни лихви и т.н."
А тя ми казва: "еееееми, не може да ви направим специално на Вас само засичане, ние си засичаме в края на сезона на всички, както си е редно, и после докато се обработят резултатите, излизат юли месец, а вие получавате фактурите си в началото на другия отоплителен сезон."
Аз: "ама аз няма да бъда в България, ще ми е невъзможно да получа фактурата, няма да имам вече нищо на мое име тук, къде ще получа тази фактура?"
Тя: "ама, то ние за имота го правим това, ще се получи на адреса на имота."
Аз: "Добре, ами ако се окаже, че пак съм надплатила и след като нямам вече имот тук, как ще си върна парите? До сега ми ги приспадахте от следващи сметки, но сега не искам да е така, защото следващи сметки на мое име няма да има-заминавам за чужбина."
Тя: "това вече са отношения между Вас и бъдещия собственик на жилището, ние не можем да Ви уреждаме тези отношения."
Реших, че трябва да я "помоля" да ми помогне за казуса. Все пак сигурно и други са изпадали в същата ситуация, да ми каже техния опит, каквото зависи от мен, аз ще го направя. Тя ми каза: "следете всеки ден през юли месец в интернет когато излязат изравнителните сметки и поискайте парите от новия собственик ако сте надплатили или му дайте, ако дължите". ....
Тук вече спирам. Засега!
Съпругът, който вече е от 20 дни в чужбина, започва да псува яростно след като му обяснявам всичко това. Най-накрая семейния съвет решихме: ееее, дано бъдещия собственик се окаже честен човек и се разберем някак си с него, абе сигурно ще става въпрос за 50-60 лв, айде сега...ще имаме толкова много пари като продадем жилището.... (Ако някой се сеща за друго решение, моля да ми помогне)
Днес, "ремайндера" ме светна, че трябва да е готово от ЕСГРАОН удостоверението за семейно положение и иденстичност на имената.
Отивам в ЕСГРАОН, тегля "номерче",чета: "чакащи на опашката-0 (нула)". Все пак поизчаках 15-тина мин. ( в работно време). Влязох и казах, че съм дошла да си взема документите. Момичето стана от стола, зарови в някакви папки и каза: "ама Вие защо не сте попълнили декларация какво искате да Ви издадем?"
Аз: "попълнила съм и колежката Ви ми каза, че днес ще е готово".
Тя: "ми няма тук при мен."
Аз казах: "дайте ми каквото трябва да попълвам и да си взема документите".
Даде ми ги, отивам на касата в края на другия коридор между някакви решетки. Касиерката: "вие за какво сте?" Аз: "ми да платя тук за изкарване за тези и тези удостоверения."
Тя: "Ааааа, ама вие веднага ли ги искате? "Аз казах: "да, защото съм подала декларацията предната седмица и най-дългия срок е изтекъл и аз съм искала този срок, защото иначе трябва да платя двойна такса, ок. 20 лв. Сега би трябвало да ми излезе 8,50 лв., защото съм подала декларацията тогава". Дръпвайки си от цигата и отпивайки кафе, тя ми каза: ама ако декларацията е попълнена днес, значи ги искате веднага и това означава, че трябва да платите двойна такса. Аз и обясних отново, че такава декларация с искане съм попълнила още преди една седмица, ама сега колежката не може да я намери и затова сега съм я попълнила наново. А тя с отегчен глас: "ааааа, еми трябва да се провери това, то все някой не си върши работата тук". Зарадвах се, че приема моята версия, платих, върнах се на гишенцето да си взема готовите документи и без да споделям казаното от касиерката, си излязох.
Слагам край на първа част.
Остават:
1. как да прехвърля партида ток, вода, парно и т.н.
2. Дали ще е готова данъчната оценка на време
3. Дали бъдещия собственик ще е "разбран" човек и ще се разберем за сметките,които съм надплатила и т.н.
4. Декларация, че мъжът ми е съгласен да се продаде жилището (ама това ще свършим като си дойде за 3 дни, за да се справим с бюрокрацията българска). Друг е въпроса ако нямаше право на тези дни от новата си работа в чужбина, как щяхме да разменяме куп документи по пощите (БП), при положение, че вече 20 "работни" дни той все още не може да си получи 650- грамово колетче, което съм му изпратила за рождения му ден. Въпреки че съм го пуснала препоръчано и имам номерче с което мога да следя къде е, ама се оказа, че мога да следя само в България. Щом колетчето излезе извън България, никой вече не може да ми каже къде се намира.
Какво ли ми предстои още?
Мерси за вниманието:-)