dianka33, със сълзи се хиля. 
Готино си го описала, и с доста чувство за хумор, като се има предвид как стабилно могат да ти скъсат нервите подобни разправии. 
И аз от опита си с подобни разправии вече съм развила параноя от мисълта, че ще трябва да ида да вадя документи или да се разправям с подобни неща в държавни учреждения. Особено ми е драго като ида в работното им време, да ги чакам да се налигавят с кафетата и да благоволят да ми обърнат внимание. Като ми писне да чакам, си прося нагло внимание, в резултат на което ме поглеждат, сякаш съм някакво досадно насекомо, на което трепането му е малко, и с досада и пъшкане оставят тежката работа по кафето и моабетите и се примиряват, че трябва да убият малко работно време и в работа все пак ... При което, макар че само допреди минути са почти крещели в клюкарски мохабети, изведнъж почват да говорят, сякаш си им седнал на носа. Не всички са такива, но и тия, с които съм се сблъсквала и се сблъсквам, ми стигат.
Готино си го описала, и с доста чувство за хумор, като се има предвид как стабилно могат да ти скъсат нервите подобни разправии. И аз от опита си с подобни разправии вече съм развила параноя от мисълта, че ще трябва да ида да вадя документи или да се разправям с подобни неща в държавни учреждения. Особено ми е драго като ида в работното им време, да ги чакам да се налигавят с кафетата и да благоволят да ми обърнат внимание. Като ми писне да чакам, си прося нагло внимание, в резултат на което ме поглеждат, сякаш съм някакво досадно насекомо, на което трепането му е малко, и с досада и пъшкане оставят тежката работа по кафето и моабетите и се примиряват, че трябва да убият малко работно време и в работа все пак ... При което, макар че само допреди минути са почти крещели в клюкарски мохабети, изведнъж почват да говорят, сякаш си им седнал на носа. Не всички са такива, но и тия, с които съм се сблъсквала и се сблъсквам, ми стигат.
. Ох, Боже! 
.
