Защо никой не говори за доброто в децата

  • 2 719
  • 40
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 21 450
  Остаряваме и се превръщаме в мърморещи лелички Laughing Аз попаднах в клопката на това клише лятото, когато седях на двора у наше село и чух някакъв шум, разбутване някакво и хленчене. Като една напета леличка заподозрях, че някакви ужасни, невъзпитани деца са се сбили и се разкудкудяках. В крайна сметка се оказа, че едно момче е паднало от колелото, ожулило си е коляното и се опитва да не реве с глас, а другото го кара да се обадят на майка му. Докато се върна с лепенките, майката беше дошла и си беше гушнала момчето-мъж, а аз останах до малко по-късно тази вечер на двора (с лепенките) и се чудих откога гледам на децата със слънчеви очила, та съм започнала да ги виждам по-тъмни, отколкото са. Оттогава започнах да броя до 11 относно "лошите" деца.


     Peace
  Що става така, че темите са пълни с описания на деца, ревящи в магазин, или тръшкащи се по земята, виещи на площадка и искащи чужда играчка, или говорещи на висок тон в рейса простотии - и това се третира като пълен провал и разлигавено дете? Ами децата са си деца, ако бяха възрастни, нямаше нужда да ги възпитаваме и да порастват.  Децата се тръшкат от силно желание да имат нещо, поскарват се на площадка, нервничат, реват... имат свои страсти и неща, които ги тревожат, разстройват и са свръхважни за тях. Като пораснат, ще се държат тихо, прилично и възпитано, ако сме им дали добър пример.Често се изумявам от пълната нетърпимост към детски прояви у възрастни хора, и себе си включително. Защо се дразним толкова от децата, просто не знам.

Последна редакция: ср, 28 мар 2012, 09:32 от Iris04

# 31
  • Мнения: 11 910
Аз, например, не се дразня, но когато детето ми се тръшкаше на площадката, защото не му стига времето за игра ме беше много срам.Разбирах ,че детето още не може да овладее емоциите си ,че силното желание е непреодолимо, затова всеки път като излизахме му обяснявах, че когато трябва да се тръгва се тръгва.Но всяко излизане беше съпроводено с неописуемо противене на прибирането у дома.Някъде, чак към четвъртата година започна да си тръгва доброволно от площадки и плажове.Сега пак има проблеми, но малко по-различни.

Убедих се, че всичко се "израства", но и децата са с различен темперамент и когато майка на малко дете установи, че другите са тихи, спокойни и послушно следват родителските съвети и правила,няма как да не се запита "Къде сгреших".Сега ми е смешно, но преди време ми се ревеше при прибиране от места за забавление. Simple Smile

# 32
  • Мнения: 1 759

.....
Убедих се, че всичко се "израства", но и децата са с различен темперамент и когато майка на малко дете установи, че другите са тихи, спокойни и послушно следват родителските съвети и правила,няма как да не се запита "Къде сгреших".Сега ми е смешно, но преди време ми се ревеше при прибиране от места за забавление. Simple Smile

Именно! Peace Всяко дете минава през тези викащи и ревящи моменти,от нас се иска само търпение и говорене кое е правилно,кое не и така!
Аз сега се подготвям(не май много успешно),че ми предстой т.нар. "ужасните две"  Mr. Green Да видим Овнето докъде може да достигне с истерии  Thinking За сега е ок,справяме се,опитва се да мрънка,но като почна да й говоря сякаш ме разбира пък и така! В очакване съм .... Crazy

# 33
  • София
  • Мнения: 18 679
Именно! Peace Всяко дете минава през тези викащи и ревящи моменти,
Ааа, моля ви се, форумът е пълен с деца, които никога, ама никога не са ревали на обществено място, не са се въргаляли по земята и въобще не роптаят срещу майките си, ама никога Grinning Ние с невъзпитаните истерици освен да се посрамуваме в ъгъла, друго не виждам Mr. Green
В интерес на истината, малкият ми син наистина никога не е правил истерии с рев и тръшване на земята. Просто си е по-благ характер, не че го гледам различно Thinking Или Господ реши, че две години тръшкане с големия са ми достатъчни за цял живот Laughing

# 34
  • Мнения: 1 759
Абе то и моето е спокойно,но просто очаквам ,че може че има и такива моменти, в които ще избухне в някаква истерия Tired Но е нормално мисля,всеки минава през фаза някаква,това не значи ,че са невъзпитани Peace Виж,ако се бият,скубят и прочие ,а майката седи и си пуши и бърка в носа без да реагира,че детето й постъпва по този начин- това вече е невъзпитано и детето ще продължава и занапред като порасне така да прави! Така си мисля аз де,нали затова са важни първите седем Peace

# 35
  • Мнения: 3 241
И аз мисля, че е се случва на всички, малко или много.
И като Моника се затръшка се виждат 2 вида погледи : едните кимащи критично, другите съчувстващи.
Ама всъщност и първите са от полза, ако всички смятаха това поведение за допустимо, нямаше да се стараем с възпитанието Wink

# 36
  • София
  • Мнения: 3 826
В интерес на истината, малкият ми син наистина никога не е правил истерии с рев и тръшване на земята. Просто си е по-благ характер, не че го гледам различно Thinking Или Господ реши, че две години тръшкане с големия са ми достатъчни за цял живот Laughing

А, аз 1 г и 8 м не знах що е то тръшкащо се и ревящо дете и се чудех на другите, как децата им се тръшкат и пищят за всяко нещо. Е, сега от 4 г и 7 м. съм много на ясно и вече не се учудвам на нищо в това отношение Laughing.

# 37
  • Мнения: 27
Какво общо има тръшкането и реването на децата с доброто в тях?
Доброто в децата не се ли изразява по-скоро като поведение и отношение към околните?
Например на детска площадка към момче на 5-6 години, което току-що сяда на люлка
се притичват две момичета, приблизително на неговата възраст и му казват "Айде ставай бе тъпанар. Щото ако не станеш, ще ядеш юмруци". Това как го наричате? Добро? Нормална детска проява? Липса на възпитание? Или липса на нормална човещинка?
Питам момичетата защо постъпват така. Те гордо ми отговарят "Учителката така ни учи, на момичетата винаги да се отстъпва". Казвам "Добре, но не може ли по-спокойно и учтиво?"
"А-аа, не, татко казва, че ако не съм наперена и нахална, мен ще бият".

# 38
  • Мнения: 3 241
Разбира се, че и в това се изразява.

Много "забавен" пример. Как се изкривяват нещата понякога...

# 39
  • София
  • Мнения: 18 679
Така. Сега да се върнем на нашия мини-спор от по-горе. В тази случка, според теб JC, кой е виновен - 5-годишно дете, направило "избор" да бъде агресивно или свръхинтелигентния му татко, който така го е научил?

# 40
  • Мнения: 140
Има родители, които откровено вярват, че ако нищо не правят просто ще отмине, а детето е като попивателна особено за лошия пример, защото вижда, че с него нещата стават по-лесно. То май после и в живота става така  newsm78

Общи условия

Активация на акаунт