Не дотам доброто поведение е отклонение на нормата и то се забелязва и коментира.
Когато възпитавам децата си и изисквам от тях да спазват поведение, съобразено с даденото от мен възпитание, не смятам че извършвам подвиг. По същия начин, когато имам изисквания и очаквам от другите деца да са добре възпитани и да се държат нормално, не смятам, че те или техните родители, дали им правилно възпитание извършват подвиг или геройство.
Доброто възпитание и поведение, за мен са задължителни неща от ежедневието, а не феномен, че да го коментирам по този начин.
Аз точно това имах предвид, ти не знам какво си разбрал. В моите очи да се родиш в семейство с баща-грубиян и безразлична майка, си е доста лош късмет и намалява драстично шансовете да се превърнеш в едно прекрасно, интелигентно, широкоскроено, образовано и пр. човешко същество. Не невъзможно, но доста по-малко вероятно. И понеже в какво семейство, държава, време и т.н. ще се родим, не зависи от нас самите, описаното от теб си е злощастна съдба от всякъде 
Ти наивен ли си? 
Аз попаднах в клопката на това клише лятото, когато седях на двора у наше село и чух някакъв шум, разбутване някакво и хленчене. Като една напета леличка заподозрях, че някакви ужасни, невъзпитани деца са се сбили и се разкудкудяках. В крайна сметка се оказа, че едно момче е паднало от колелото, ожулило си е коляното и се опитва да не реве с глас, а другото го кара да се обадят на майка му. Докато се върна с лепенките, майката беше дошла и си беше гушнала момчето-мъж, а аз останах до малко по-късно тази вечер на двора (с лепенките) и се чудих откога гледам на децата със слънчеви очила, та съм започнала да ги виждам по-тъмни, отколкото са. Оттогава започнах да броя до 11 относно "лошите" деца.