В градините не знам как е, но мои познати учители вече ги съдиха. Не са раздавали шамари.
- Публикувана: 17 март 2012, 09:19 ч.
- Последно мнение: 19 март 2012, 17:27 ч.
Новите методи на възпитание - възпитават "ефективно или дефективно":)
Дефективно. Резултатите вече цъфтят и процъфтяват, което успя да накара разумни хора в различни краища на света да преосмислят "новите" методи (които не са нищо повече от абсолютната противоположност на "старите",т.е все безполезни крайности) и да насочат усилията си в посока разумен баланс между античната дресировка на безволеви роби и модерното производство на лигави медузи.
Когато акцентът се поставя върху метода, а не върху целта /а възпитанието е цел, не метод/, няма как да се очакват особено положителни резултати.
Имам позната английска учителка в ДГ /бивша, доброволно напуснала/. Забранено й било да повишава тон въобще, както и да дръпне дете за ръка, да го отстрани от ситуация принудително. По нейните думи е невъзможно да се работи така. И имат по 5-6 деца на учител, не по 20-30, но, казва тя, за двайсетина години децата са се променили много, в момента се скубят, бият, хапят, нямат задръжки. Няма начин да бъдат укротени само с блага приказка. А друго не било позволено. Затова и тя напуснала. Сигурно е права.
Имам позната английска учителка в ДГ /бивша, доброволно напуснала/. Забранено й било да повишава тон въобще, както и да дръпне дете за ръка, да го отстрани от ситуация принудително. По нейните думи е невъзможно да се работи така. И имат по 5-6 деца на учител, не по 20-30, но, казва тя, за двайсетина години децата са се променили много, в момента се скубят, бият, хапят, нямат задръжки. Няма начин да бъдат укротени само с блага приказка. А друго не било позволено. Затова и тя напуснала. Сигурно е права.
Аз разбирам авторката по следния начин. Имало едно време, когато родители и учители са имали доста по-твърда граница на позволеното. Тогава не се е считало за незаконно да издърпаш ушите на чедата. Сега, когато сме престанали да слагаме твърди граници, намираме не само за незаконно, но и за неморално да проявим всякаква форма на категоричност спрямо детското поведение, май не се получават добре нещата. И съм съгласна с нея. Извеждането на дете от потенциално опасна за него, а и за други деца, ситуация, поддържането на строг тон, когато и ако е необходимо, са необходими, особено, когато родителите са неединни в начините си на възпитание - едни позволяват едно, други позволяват друго, едни наказват, други поощряват положителното поведение.
Проблемът не е в това кой е бит и кой не е. А в това, че в детската градина се срещат двата полюса и всичко между тях - от много бити до галени с перце за всяка простотия деца. Изобщо не става дума да приемем за норма лелките и учителките да дърпат уши или да бият децата, нито пък да им крещят и обиждат. Но поне да ги изведат физически от ситуация или да им говорят по-строго. За наказанията също ... да видим коя форма и изобщо да има ли.
Ето една случка и от мен:
Прибира се сина ми от градина и ми казва:
- Мамо, днес госпожата ми удари шамар
Аз
. Госпожите им са невероятни, много съм доволна от тях и ми е ясно, че за да му удари шамар, сина ми доста трябва да я е ядосал. Питам го:
- Защо ти удари шамар.
Отговори ми следното:
- Ами тя ме качи на пейката, за да ме загащи и аз я наплюх.
В този момент ми идваше не шамар да му ударя, ами незнам какво. Тази постъпка си е не за шамар, а за пердах и наказание.
Естествено беше наказан една седмица без детски и шоколади, на следващия ден, когато го заведох на градина викнах госпожата и й се извиних за това, което е направил - беше ми изключително неудобно
Не съм попадала на лоши госпожи в градината и затова не съм много обективна по темата, но пък знам, че да се грижиш за 28 деца на 5 години мен лично би ме докарало до успокоителни. Да не говориме колко много от децата са буйни и неубоздани, а самите госпожи, колко са ограничени от към права
Прибира се сина ми от градина и ми казва:
- Мамо, днес госпожата ми удари шамар
Аз
. Госпожите им са невероятни, много съм доволна от тях и ми е ясно, че за да му удари шамар, сина ми доста трябва да я е ядосал. Питам го:- Защо ти удари шамар.
Отговори ми следното:
- Ами тя ме качи на пейката, за да ме загащи и аз я наплюх.
В този момент ми идваше не шамар да му ударя, ами незнам какво. Тази постъпка си е не за шамар, а за пердах и наказание.
Естествено беше наказан една седмица без детски и шоколади, на следващия ден, когато го заведох на градина викнах госпожата и й се извиних за това, което е направил - беше ми изключително неудобно
Не съм попадала на лоши госпожи в градината и затова не съм много обективна по темата, но пък знам, че да се грижиш за 28 деца на 5 години мен лично би ме докарало до успокоителни. Да не говориме колко много от децата са буйни и неубоздани, а самите госпожи, колко са ограничени от към права
==== на следващия ден, когато го заведох на градина викнах госпожата и й се извиних за това, което е направил - беше ми изключително неудобно
Трябвало е детето да се извини да учителката си, а не Вие. По този начин сте свалили отговорността за постъпката му и лишението като наказание няма да е ефикасно.
Може да ви е интересно да прочетете за експериментите на Стенли Милгръм по въпроса със жестокостта на обикновения вочек и връзката със свалянето на отговорността за деянията му. Експериментът е потвърден и преди няколко години.
А в коя детска градина е забранено учителката да вземе на детето течния сапун и да го изведе от банята, говорейки му с недопускащ възражения тон?
Съвсем правилно се смятат за недопустими физическите посегателства върху деца с цел дисциплиниране - скубане, дърпане на уши, шамаросване, поставяне на столчета с ръце отзад, дърпане и влачене и прочие - все неща които се срещат и дори с благословията на родители.
Не знам, кой човек със здрав разум ще ги допуска като правилни спрямо детето си от друг възрастен, най малкото защото не се знае по какъв начин ще бъдат приложени и дали няма да доведат и до някаква увреда.
Съвсем правилно се смятат за недопустими физическите посегателства върху деца с цел дисциплиниране - скубане, дърпане на уши, шамаросване, поставяне на столчета с ръце отзад, дърпане и влачене и прочие - все неща които се срещат и дори с благословията на родители.
Не знам, кой човек със здрав разум ще ги допуска като правилни спрямо детето си от друг възрастен, най малкото защото не се знае по какъв начин ще бъдат приложени и дали няма да доведат и до някаква увреда.
Много си тънкообидна, но за да те компенсирам, ще ти кажа, че ще следвам твоя светъл пример - ще спра да пръскам мозък и ще пиша с особено настървение и множество проблематични мисли срещу всички, които ми посочат грешките, накрая ще им кажа, че моите деца ги отглеждам в Париж, Франция, на площад дю арк между колоните, и седя на ъмнайс евро помощи вече десета година. 
А мъжа ми ми плаща ноктопластиката като данък "амортизация". 
ето саладка и късмет.От толкова време и мозък по форумите за децата нещичко остава ли?
Другото не го умувай толкова, аз и ти очевидно мислим в доста различни мащаби. В тази тема не става дума за шамари, дърпане на ухо, щипане и съскане, поне така започна. Палада помисли, че някой някого е ошамарил, но няма такова нещо.
Авторката на темата писа, че майка й (педагог!) я е била като дете „за да не се излага с незнание” и очевидно това разбира под стари методи, коиот и защитава. Не ми се търси сега да цитирам, назад беше някъде. Голяма излагация според мен, но аз съм „модерна”.
==== на следващия ден, когато го заведох на градина викнах госпожата и й се извиних за това, което е направил - беше ми изключително неудобно
Трябвало е детето да се извини да учителката си, а не Вие. По този начин сте свалили отговорността за постъпката му и лишението като наказание няма да е ефикасно.
Може да ви е интересно да прочетете за експериментите на Стенли Милгръм по въпроса със жестокостта на обикновения вочек и връзката със свалянето на отговорността за деянията му. Експериментът е потвърден и преди няколко години.
Благодаря - ще го погледна
Извиних се, защото сметнах, че вината за действията му е моя - все едно не е добре възпитан. Нали обикновено лошото възпитание се води грешка на родителя
Сега се сетих и за друг случай:
На родителската среща в градината, госпожите ни помолиха за две неща - децата да се водят не по-късно от 8.25 ч. сутрин и да не им се дава да носят играчки от вкъщи в градината. И двете молби са напълно приемливи, особено втората, тъй като знаете какво се случва, когато едно дете си донесе играчката от вкъщи - моментално всички искат да си играят с нея и настава пълна анархия
Е да, ама не - една от майките най-демонстративно идва всяка сутрин в 8.45 ч. и всяка сутрин детето си е с някаква играчка от вкъщи. И въпреки последвалите няколко молби от госпожите, тя продължава да го прави. В такъв случай се чудя, какъв респект ще има синчето на въпросната майка към госпожите и лелките, като вижда как собствената му майка не уважава две елементарни молби
Пак не е трябвало да го шамаросва. Ще намери начин да го накаже с нещо друго. За да го приеме като наказание трябва да го шибне доста силно през лицето, че да усети болка, на което вярвам едва ли бихте се съгласили. А да му маркира шамарче, едва ли има смисъл, понеже познавам деца, които при такова действие само се кривят и викат - "Не ме болииии".
За наплюване на другарче или учителка следва да има друга санкция, която или тя да приложи моментално, или да ми съобщи вечерта за лошото поведение и аз да го накажа. Най добре и двете.
Аз НЕ съм съгласна учителките в детската да удрят детето ми като наказание, понеже нали авторката на темата питаше дали имало такива, несъгласни, родители.
За наплюване на другарче или учителка следва да има друга санкция, която или тя да приложи моментално, или да ми съобщи вечерта за лошото поведение и аз да го накажа. Най добре и двете.
Аз НЕ съм съгласна учителките в детската да удрят детето ми като наказание, понеже нали авторката на темата питаше дали имало такива, несъгласни, родители.
Имам позната английска учителка в ДГ /бивша, доброволно напуснала/. Забранено й било да повишава тон въобще, както и да дръпне дете за ръка, да го отстрани от ситуация принудително. По нейните думи е невъзможно да се работи така. И имат по 5-6 деца на учител, не по 20-30, но, казва тя, за двайсетина години децата са се променили много, в момента се скубят, бият, хапят, нямат задръжки. Няма начин да бъдат укротени само с блага приказка. А друго не било позволено. Затова и тя напуснала. Сигурно е права.
Навремето бяха разрешени и наказанията, дори физическите, но те никога не са били водещо средство във възпитанието, а крайна мярка. И сега в София няма нито една градина, в която да няма наказания. Твърдя го смело, защото в държавните съществуват класическите наказания със седене на стол, а в частните някакви извратени вариации, но пак реално са наказания. И пак ред и по- спокойни деца има там, където има педагози, а не повече наказания.
Говорила съм с нея. 
Тя каза, че е напуснала и сподели причините. Иначе учителки се търсят.
Къде подлитнахте пак с тези шамари и наказания, не разбирам. Голямо люшкане от крайност в крайност. Учителката ми говореше за
А авторката не прочетох да спряга такива.
Съгласна съм Мишона, без да съм чела автора. Детето следва да е участник, не само майката, в такива ситуации.
Тя каза, че е напуснала и сподели причините. Иначе учителки се търсят. Къде подлитнахте пак с тези шамари и наказания, не разбирам. Голямо люшкане от крайност в крайност. Учителката ми говореше за
....Забранено й било да повишава тон въобще, както и да дръпне дете за ръка, да го отстрани от ситуация принудително. ...
А авторката не прочетох да спряга такива.
Съгласна съм Мишона, без да съм чела автора. Детето следва да е участник, не само майката, в такива ситуации.