За детските градини и организираните екскурзии

Бях в първи клас, когато отидох на зелено училище.
Спомням си го много добре и никак не ми хареса. Едва издържах...

Дъщеря ми е на 5 и половина и не бих я пуснала на подобна екскурзия, лагер и пр.
Добре, че тук не организират подобни. Има само за един ден, сутрин тръгват и следобяд се прибират. 

Аз като ви чета съм 
Незнам аз ли не съм добре, но за първи път чувам за деца на 3-4-5 години да ходят на екскурзия от ДГ за няколко дни. И от толкова приятелки около мен, на никоя детето не е ходило на такива мероприятия. Може би в нашия град не е популарно.
Едно нещо на мен ми е най-странно, как спят децата и къде. По-големите ученици като ходят на такива места спят например по три деца в стая. Но не мога да си представя толкова малки деца да се оставят сами в стая  А след като учителките са например 4 на 25 деца как ги надзирават нощем. Едва ли спят по 10 човека в една стая.
Сериозно, изобщо не ми е ясно, които е пращал детето си, ще съм благодарна, ако ме осветли на тази тема 

А в къщи как спят сами в стая? Моите например спят сами в стая от 6 мес възраст и никога това не е било проблем. Какво има да им надзирава толкова? Семействата с две и повече деца как спят като ходят на почивка? Заключва се етажа, госпожата спи на отворена врата, за да ги чува и толкоз. Поне в нашата градина е така.

Е то в къщи е друго. В отделна стая, но контактите са обезопасени, прозорците също, обстановката е позната за детето, ориентира се добре дори и в тъмното. А за ходенето на почивка като имат две деца или три, спят в голям апартамент, едното спи при родителите и др подобни. Мои приятели например вземат баба - в един апартамент спят родителите с най-малкото дете, в съседния бабата с другите две деца. Аз честно не съм виждала родители на почивка, които да спят в една стая, а някъде на етажа в друга стая двете им деца, например на 3 и на 5 години.
Честно опитвам се, но не мога да си го представя. За това и питам.

Прозорците далеч не във всички домове са обезопасени. И аз много съм се чудила хората как отглеждат деца без решетки...  А контактите.... детето на авторката е на 6 год, предполага се, че не става нощем да рови по контактите. 

А бе ясно, но аз май съм от страхливите, които винаги си представят най-лошите ситуации.

Моите деца ходят от миналата година на т. нар. лагери от детската градина по тяхно настояване. В началото мислех, че са малки и не ги записвах, докато не се прибраха един ден и не ме замолиха сърцераздирателно. Ситуацията е следната - децата спят по 3 деца в стая с възрастен в стаята. Те имат по 1 възрастен на 3-4 деца най-много. Понякога тези възрастни са придружители на някои от децата. Чуваме се всяка вечер и гласчетата им звънят. Ходят с цялата група от градината, с която са всеки ден. Децата ми могат да се обслужват сами - обличат се, мият се, бършат си дупетата. Учителката им помага само при вечерния тоалет. Ходиха и на ски лагер и определено по разказите им съдя, че не са ги оставили на самотек. Та така - със сигурност дали ще си изкарат добре зависи от учителките.
Аз лично винаги съм се забавлявала на лагерите като дете и гледах да не пропускам. Имаше обаче и деца, които определено страдаха на същите тези лагери. Така че си е и до дете.

Екскурзиите са много добро нещо, грешка е да ги отричаме, само защото ни е страх като родители.
Вярно, на 3г. е рано, но мине ли детето 4г. вече е нормално да не се притесняваме постоянно за него. Има много родители, които обичат да възпитават децата си в стил: "Детито на мама", но това според мен не е добре. Трябва да се остави и свобода за развитие на детето, да изгради самостоятелност, още когато се изгражда характера му, а не като стане на 10г. и го видим че е възпитано в стил "Детито на мама", тепърва да го пъдим и да му натякваме че трябва да е самостоятено. Защото тогава вече всичко е минало, нещо което е изграждано с години трудно се променя.
Затова, пускайте си децата на екскурзии и не се притеснявайте, това само ще им помогне в развитието им.

Всички сме страхливи и всички се притесняваме. Не е нормално да не се притесняваш. Но точно това се опитах да обясня - че нашите страхове са си наш проблем, а не на децата. И не е редно да ограничаваме децата си, заради нашите страхове. Иначе какво.... няма да го пуснеш на училище, щото може да го набият или на дискотека като порасне щото може да му продадат наркотици, и навън не трябва да го пускаш щото може да го бутне кола.... Не става така. Научаваш го да се пази само и го пускаш (съобразно възрастта разбира се). Не може цял живот до полата на майка си да стои. Щом другите деца оцеляват по екскурзии, значи и нашите ще оцелеят. Да не са по-глупави? 

В началото, когато дъщеря ми тръгна на дг бях категорично против всякакви мероприятия от този род. Постепенно с времето поопознах учителките, детето ми също свикна с тях и ги заобича. Насъбрах доста информация от родителите, чиито деца ( от групата в дг ) бяха ходили вече на въпросните лагери и екскурзии. И тази есен се престраших да я пусна на зелено училище в Сандански за 5 дни. Тя много искаше и се вълнуваше. Бяхме приготвили банските (там има басейн) цял месец по-рано. За справка - тогава беше на 5г и 9м. Изкараха си страхотно. Всеки ден преди обяд - плуване, след обяд - разходка, а вечер - купон: в това число - 2 рождени дни, единят от които - двоен, карнавал с костюми предвидени и донесени от учителките, пижамено парти с танци. Бяха настанени по 5 деца в апартамент + по една учителка, като 4 от тях спяли на двойни легла по 2 ,разбира се. Обаждах се по телефона по 1 -2 пъти на ден. Детето винаги беше щастливо и въодушевено. Едно от момиченцата плачело всеки ден за мама, а едно от момченцата се разболяло. Госпожата веднага го беше завела на лекар с такси и после се редували с другите учителки до леглото му , докато било с висока температура...
Сега обмислям летния лагер. Дъщеря ми много иска да отиде. Аз, въпреки придобития опит, се тревожа, защото е за по-дълго време и все пак - на море... Истината е ,че имам голямо доверие в учителките. И те са го заслужили. Но не бих насърчила никого в общия случай да пусне детето си някъде. Не на всички педагози може да се разчита и не всички деца са готови, макар и да имат желание.

Дъщеря ми е на 4.5 год. чудила съм се за ски училище или зелено училище,но засега съм против.Освен,че е страшно дива,ние достатъчно я водим на различни места.Относно еднодневната екскурзия до Витоша декември,за среща с Дядо Коледа за мен си беше супер безумие.През ноща валя много сняг,студ ужасен,знаем как се почистват улиците,та камо ли до Алеко пътя.Никога не бих си пуснала детето.И друго понеже ходихме до Алеко зимата и на дъщеря ми и стана мн. студено на втория час,хем активно се пързаляше,движеше-веднага чай,масаж,затоплихме я в колата,а там кой ще и обърне внимание насред 15-20 деца,цял ден ще си виси с мокрите дрехи и измръзналите крака.Въобще не си представям човек колкото и добър педагок да е,да може да се грижи добре за повече от 2-3 деца.
Приятелката ми си пуска всяко лято децата на лагер на морето и всичко е ок,те са на 8-9год.Миналото лято момчето така беше изгоряло от слънцето до рани и кръв и седмици не можеше да се оправи.С родител би ли се случило това,а колко е вредно това за кожа и последствията след години...
Имам страхове,признавам си,но май са си и основателни.Бих пускала детето си като стане по-голяма и ако не мога по никакъв начин да я разнообразя или заведа на море,спа,планина и т.н.

Без значение дали ще предизвикам убеждения, че отглеждам "детиту на мама", за моите деца съм преценила, че не е удачно да ги пусна на зелено училище. Причини - много - че не са достатъчно самостоятелни, че не смятам учителките да могат да обхванат пълноценно голямата бройка деца, че не са били никога 5-7 дни с не толкова близки хора и много други неща. Всеки си преценява според детето, като знае особеностите и настройката му. Ще ги пусна, когато реша, че са готови и мога да им имам доверие.

Сгрешен пост.

Опс, извинете! Мислех, че може да изкажа мнение. Няма как да се изкажа ПРИНЦИПНО  за или против детските лагери, понеже те съвсем пряко засягат моите деца, така че връзката е очевадна. От две страници с отговори и конкретни примери само моите деца ли ти попречиха? Въпросът е реторичен, не ми отговаряй.

Извинявай, Атти, наистина си права. Всъщност мислех, че пише друга мама. Объркала съм никовете. Още веднъж - грешката е моя. Затова и ще си променя поста.